Р Е Ш Е Н И Е № 352
гр.В. 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1824 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет.Мецанин, с която против Т.Д.Т. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 28.08.2015 г. е сключен Договор за кредит № 298869 между „Фератум България” ЕООД в качеството му на кредитор, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ, като са спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.
Сочи се, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия.
Излага се, че съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези посочени в ОУ.
Излага се също, че със сключване на договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с ОУ, неразделна част от договора.
Твърди се, че по силата на сключения договор на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700.00 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 161 лв., за срок от 360 дни.
Сочи, че кредиторът следва да оцени кредитоспособността на кредитополучателя, за което последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредита е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одобрено от кредитора. Сочи се също, че на 28.08.2015 г. между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД /Гарант/ е сключен договор за гаранция № 298869, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задължението на кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от ОУ при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя.
Твърди се, че съгласно чл. 5 от ОУ, които се прилагат към договор за гаранция № 298869, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер, определен в договора за гаранция, като в случая таксата за гаранция е 176.82 лв.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество, в следствие на което дружеството-гарант е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Излага се, че датата на последната вноска по кредита е била на 27.08.2016 г. и респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.
Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 10 /т1-т.8/ от ОУ, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която към настоящия момент е в размер на 100.00 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.
Посочва се, че задължението на ответника към дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум България“ ЕООД изискуемо задължение по договор за кредит № 298869, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита-главница, договорна лихва, административна такса в общ размер на 623.18 лв., ведно с дължимата такса за гаранция по договор за гаранция № 298869 в размер на 176.82 лв., за която длъжникът се е задължил, но не е престирал.
Излага се, че на 01.12.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Фератум Банк“ ЕООД /цедент/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което и в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N 745/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
-470.38 лв.-главница
-52.80 лв.-договорна лихва за периода от 27.09.2015 г. до 27.08.2016 година.
-100.00 лв.-административна такса за събиране на вземането
-176.82 лв.-такса за гаранция
-12.90 лв.-мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 28.08.2016 г. /датата на настъпване на забавата/ до 22.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски.
От ответника в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска. Сочи, че предсрочно е погасил сумата в размер на 700 лв., която е внесена в Банка ДСК по сметка на Фератум на 25.09.2015 г. Както и че във връзка с искането за предсрочно погасяване на задължението е попълнил бланка по образец/предоставена от Фератум/,която е изпратил на посочения адрес.Твърди се още,че кредита за който е кандидатствал е рекламиран като безлихвен в период от 30 дни,както и че договора за кредит не е подписан.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 745/2018 г. по описа на ВдРС, като срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 588-РЗ/10.04.2018 г., за следните суми: 470.38 лева-главница , 52.80 лева-договорна лихва от 27.09.2015 г. до 27.08.2016 г., 176.82 лева-гаранция по кредитната сделка, 12.90 лева-мораторна лихва от 28.08.2016 г. до 22.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв.-разноски за платена държавна такса и 65.00 лв. лева за юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното ч.гр.д. № 745/2018 г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответника е подадено възражение,в което е посочено,че кредита е погасен,за което кредитора е уведомен.
В тази връзка
и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата
страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето дело.
Няма спор между страните относно факта, че на 28.08.2015 г. е сключен Договор за кредит № 298869, чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ, между ответника и „Фератум България” ЕООД в качеството му на кредитор,по силата на който е предоставена и усвоена сумата от 700 лв..
Не се оспорва
и обстоятелство,че на 25.09.2015 г. ответникът е внесъл по сметка на „Фератум
България” ЕООД сумата от 700 лв.,което се установява и от представения платежен
документ.
Не се оспорва и прехвърлянето на вземането въз
основа на сключения на 01.12.2017 година
договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
/цесия/ между ищцовото дружество и „Фератум Банк” ЕООД, включително и уведомлението
по чл.99 ЗЗД.
По
делото,от страна на ответника, е депозирано и копие от изготвено искане до „Фератум
България” ЕООД ,отдел обслужване на клиенти, за предсрочно погасяване на Договор № 298869.
По делото
е назначена съдебно-икономическа експертиза, като заключението по същата не е
оспорено от страните и е прието от съда.
Вещото
лице по назначената експертиза в съдебно заседание на 13.06.2019 г. излага, че
при изготвянето на експертизата е установил, че ответникът е заплатил сумата в размер на 700.00 лв.-размера на отпуснатия му
кредит по договор за кредит №298869/28.08.2015 г.,сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние във формата на електронен документ, което е направил в рамките на един месец след
получаване на кредита, като е депозирал и нарочена молба до ищеца с която го
уведомява, че предсрочно погасява кредита, копие от която е приложена по
делото. Вещото лице сочи, че сумата от
700.00 лева кредиторът обаче разпределя по погасителен план за главница, лихва
и такса гаранция,възлизаща на 538.92 лв., без да вземе под внимание искането на длъжника за предсрочно погасяване,поради
което в един момент същият изпада в просрочие след изчерпване на сумата от
700.00 лева.В заключението е посочено ,че задължението ,по твърдение на
ищеца,произтича от заплатеното от гаранта по кредита- „Фератум банк“ЕООД на
„Фератум България“ЕООД , като остатъкът от сумата по задължението е изплатена
от гаранта „Фератум банк”.
Посочено е също
така,че задължението е прехвърлено на ищеца с договор за покупко-продажба от 01.12.2017 г. ,като в момента възлиза на
сумата в общ размер от 812.90 лв./
470.38 лв.-главница,52.80 лв.-договорна лихва за периода от 27.09.2015 г. до
27.08.2016 г.,100.00 лв.-административна такса за събиране на вземането,176.82
лв.-такса за гаранция и 12.90 лв.-мораторна лихва върху непогасената главница
за периода от 28.08.2016 г. /датата на настъпване на забавата/ до 22.03.2018 г.
/датата на подаване на заявлението/,
Исковата
претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което
производство ищеца следва да докаже и установи съществуването на вземането си и
размерът му, респективно, че ответника дължи сумите, за които в заповедното
производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
В настоящият случай основанието за предоставянето на кредата е сключеният договор за предоставяна на финансови услуги от разстояние. Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация.
Вън от горното, тъй като договорът за заем е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума на ответника.
С оглед данните,включително и тези съдържащи се в писмения отговор на ответника, касаещи връщането на сумата от 700 лв.,е безспорно, че е налице облигационно отношение между „Фератум България” ЕООД и ответника , във връзка със сключен на 28.08.2015 г. договор за кредит № 298869, чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ,по силата на който на ответника е предоставена сумата от 700 лв.,която същия е следвало да върне при съответни уговорени условия.
Процесният договор обаче не е ангажиран от страна на ищеца и в тази връзка твърденията за клаузите от договора,касаещи лихва,такса гаранция и административна такса, не са доказани.
С непредставяне на договора,както и на договора за гаранция/представеният такъв от вещото лице няма подпис и не може да се извърши преценка за относимост/ не са доказани твърденията относно механизма и сключването им и встъпването на гаранта в правата на заемодателя,а отделно се възпрепятства и проверката относно претендираното предсрочно погасяване на кредита и свързаните с това последици.
Не е установен и не е доказан факта,че исковата сума е внесена по сметка на Фератум България” ЕООД от твърдения гарант по договора, а именно „ Фератум банк“ЕООД.
По делото не се съдържа доказателство в тази посока. Не е изяснено кога и по какъв начин поръчителя е изплатил задължението на длъжника.
Според нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния длъжник при погасяване дълга на главния длъжник към кредитора чрез изпълнение. В случая като недоказано остава обстоятелството че гаранта е осъществил плащане и в тази връзка последния не може да реализира правото си на регресна отговорност към длъжника.
Вземането на „Фератум Банк" ЕООД към ответника е недоказано и при това положение исковата
претенция,основаваща се на цесията от 01.12.2017 г.,по силата на която
процесното вземане е прехвърлено на ищеца,е недоказана и неоснователна .
Отделно,с оглед изложеното от вещото лице,че определената по договора за гаранция- такса гаранция, възлиза на сумата от 538.92 лв., се налага извод за наличие на неравноправност на съответната клауза ,тъй като е в размер близък до този на отпуснатия заем, което по естеството си е в противоречие със ЗПК и по тази причина е нищожна.
Посочената такса,както и на таксата при неизпълнение по чл. 10 от общите условия към договора,представляват по естеството си неустойка за забава.
С предвиждане на подобни клаузи се заобикаля ограничението по чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикалянето на ЗПК, е нищожна,като нищожните клаузи не пораждат правно действие, поради което няма основание за ищеца да претендира плащане на суми по такива клаузи.
Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция
се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното ,Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил
Левски“№114, ет.Мецанин против Т.Д.Т. ***, ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 422 ГПК да бъде признато за установено по отношение на Т.Д.Т. ВЗЕМАНЕТО на Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, за следните суми: 470.38 лв.-главница; 52.80
лв.-договорна лихва за периода от 27.09.2015 г. до 27.08.2016 г.; 100.00
лв.-административна такса за събиране на вземането; 176.82 лв.-такса за
гаранция; 12.90 лв.-мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
28.08.2016 г. /датата на настъпване на забавата/ до 22.03.2018 г. /датата на
подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 745/2018 г. в
съда до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН,както
и отхвърля исканото за присъждане на разноските в производството по гр.д. № 1824 /2018 г. и по ч.гр.д.№ 745/18г.по
описа на ВдРС.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 745/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: