Номер 58111.09.2020 г.Град
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно частно гражданско дело №
20202200500567 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация- Сливен“
ООД, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от
управителя Севдалин Рачев, чрез процесуален представител по пълномощие,
против определение № 1850/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 2244/2019
г. на Районен съд – Сливен, с което е оставена без уважение подадената молба
по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 360/10.04.2020 г.
постановено по гр. д. № 2244/2019 г. в частта за разноските. Твърди се, че
съдът изцяло е отхвърлил претенцията за присъждане на разноските свързани
със заплатено адвокатско възнаграждение, като е приел, че от приложените
документи – ксерокопие, не ставало ясно и не се е доказало, че същите са
заплатени. Сочи се, че представените писмени доказателства представляват
заверени преписи от документи, които съдържат заверен препис от фактура и
банково извлечение за извършен превод. В решението неправилно са
изчислени разноските съразмерно на уважената част от исковете, поради
което се иска да бъде отменено определението и да бъде изменено решението
в частта за разноските, като бъде осъдена ответницата да заплати сумата от
298,80 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и още 0,11
лв. разноски за заплатена държавна такса.
Постъпил е писмен отговор на тази частна жалба, в който се твърди, че
тя е неоснователна. По делото не са представени доказателства за получени
адвокатски възнаграждения по договор за правна защита. Правилно
1
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за разноски за
адвокатско възнаграждение. Фактурата не удостоверявала плащане, а
липсвало каквото и да било удостоверително изявление на банка, че превод
на сумата действително е извършен.
С обжалваното определение Районният съд е отхвърлил като
неоснователно искането на жалбоподателя да бъде изменено решението по
отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение, като със същото
определение е изменено решението в частта за разноските, като ответницата е
осъдена да заплати допълнително разноски в размер на 9,19 лв. доплатена
държавна такса за образуване на дело. По отношение на адвокатското
възнаграждение съдът е препратил към мотивите на решението, в което е
посочил, че липсват доказателства, че възнаграждението действително е било
заплатено то дружеството на пълномощника. Приложенията към списъка по
чл. 80 от ГПК не представляват документи, а само ксерокопия на такива или
пък извлечения, поради което нямали доказателствена сила. Този извод на
съда обаче е неправилен и е в пълно противоречие със закона. Представените
към списъка фактура, платежно нареждане за кредитен превод, са заверени от
пълномощника адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗАдв
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има
право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във
връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов
клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред
всички други органи те имат силата на официално заверени документи.
Поради това следва да бъдат зачетени представените заверени писмени
доказателства относно заплатеното на адвоката възнаграждение.
Що се отнася до претендираните разноски, то с определението си съдът
е присъдил допълнителни такива, което сочи, че държавните такси правилно
са изчислени с оглед на уважената част от иска.
Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено само в
частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането за присъждане на
разноски представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, като такива
следва да бъдат присъдени в размер на претендираната сума от 298,80 лв., тъй
като съдът не може да присъжда свръхпетитум.
2
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1850 от 06.07.2020г., постановено по гр.д.
№2244/2019г. по описа на Сливенски районен съд, което е отхвърлено като
неоснователно искането на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД,
за изменение на постановеното по делото Решение №360//10.04.2020г.. по
гр.д.№2244/2019г. по описа на СлРС в частта относно отхвърлената
претенция за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №360/10.04.2020 г.. по
гр.д.№2244/2019г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както
следва:
ОСЪЖДА Л. Ш. Ш. ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД сумата от 298,80 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3