Решение по дело №116/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 25.06.2019 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На трети юни,

През две хиляди и деветнадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 116 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. 

            Обжалвано е Наказателно постановление  №  19-0451-000251/01.04.2019г. на Началника на РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица. Жабодателят твърди,че   не е извършил вмененото му нарушение,тъй като автомобилът,който управлявал имал всички необходими документи,платена застраховка,извършен технически преглед,дали лицето,което му представило договор за покупко-продажба  е изпълнил или не задължението си да пререгистрира МПС,за това следва да му бъде наложено наказание за нарушение по чл.145,ал.2 от ЗДвП.Ако знаел,че има проблем с този автомобил,въобще да не го е карал.Очевидно възражението му не е взето под внимание от наказващия орган.От поведението му не са настъпили никакви вреди и не биха могли да настъпят.Като не се е произнесъл за това,           дали в случая е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН,наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление.Не е изпълнил задълженията си по чл.27 от ЗАНН,като му е наложил наказание в максимални размери и на практика с това наказание ще остане без работа,тъй като е професионален шофьор.

            Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Жалбодателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание,представляван от   адв.С.,който поддържа жалбата си и по същество моли да бъде отменено изцяло обжалваното постановление.

Ответникът по жалбата-директорът на РУ на МВР-Ябланица не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.В съпроводителното писмо,с което жалбата е изпратена на съда,моли да бъде оставена същата без последствия и се потвърди наказателното постановление.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

            По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.  

От писмените и гласни доказателства-показанията на св.А.А. и Х.Х., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.03.2019г свидетелите А. и Х. били на работа,като около 16.10 часа спрели за проверка,на път ПП Iххх. в село Б,Лов.обл.,лек автомобил марка „хххх ВВ.При извършената справка с оперативната дежурна част на РУП-Ябланица било установено,че автомобилът е с прекратена регистрация.Полицейските служители съставили Акт за установяване на администратгивно нарушение №983420/бланков номер/, и пореден номер 262/21.03.2019г,в който текстово е описано следното нарушение: управлява лек автомобил,който не е регистриран по съответния ред,с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП,а за нарушена норма е посочена тази на чл.140,ал.1 от ЗДвП. Служителите на РУП-Ябланица иззели посочен в акта контролен талон,свидетелство за регистрация част I,2 бр.регистрационни табели на лекия автомобил.

На следващия ден жалбодателят депозирал възражение срещу съставения акт до началника на РУП-Ябланица,което не било уважено.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление,с което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на жалбодателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева,както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.Постановено е отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

От приложеното писмо от РУП-Ябланица/стр.52 от делото/ ,както и от справки на стр.13 и стр.14 от делото се установява,че 31.07.2018г е регистриран договор за покупко –продажба на МПС/процесният автомобил,управляван от жалбодателя на посочената по-горе дата/,със страни-собственика по регистрационен талон М Д М от град Ч б и И К Г,пносочен като „предстоящ собственик“,като в жалбата се сочи,че именно с последният е имал преддоговорни/или договорни/ отношения жалбодателя и същият му е предоставил документите на автомобила,в т.ч. и договора за покупко-продажба на автомобила от 31.07.2018г.

От данните по делото се установява,че в деня на извършената проверка на жалбодателя,същият е притежавал задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за управлявания автомобил-валидна,както и автомобилът е бил преминал годишен технически преглед.

Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява  от представените по делото писмени доказателства,както и от събраните гласни такива, посредством разпита на свидетелите А.А. и Х.Х..

            При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна,поради следните съображения:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият е записал ,че няма възражения.   

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Ябланица , видно от приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. От писмените доказателства ангажирани от страна на административнонаказващият орган/АНО/ се установява ,че процесното МПС е било предмет на разпоредителна сделка от 31.07.2018г.,сключена в предвидената от закона форма/писмена с нотариална заверка на подписа на договорящите-цитирания документ рег№ххх на нотариус с рег.№ххна НК в спправката на стр.14 от делото/,както и че в двумесечен срок от придобиването ,новият собственик-купувачът И К Г,ЕГН:**********,не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, тъй като  договорът е сключен на дата 31.07.2018г, а нарушението е от дата 21.03.2019г., т.е. двумесечният срок е изтекъл на дата 31.09.2018г. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират собственика  за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).

От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.В разглеждания казус съдът приема,че такива данни са налични.

Ноторно е,че всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят  не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена, вследствие  на бездействието на собственика на автомобила и ако е знаел нямало да управлява автомобила.В случая факта ,че МПС-то е собственост на друго лице не оневинява жалбоподателя,тъй като същия е могъл да положи достатъчно грижа за да разбере този факт,тъй като признава в жалбата си,че лицето/купувачът/ му представило договор за покупко-продажба,а така също и регистрационният талон на автомобила-Част I,която е била в държане на жалбодателя към момента на извършване на проверката, е с имена на предходен собственик, а не на купувача по договора Иван Костов Георгиев,който не е пререгистрирал МПС/лекият автомобил/,т.е. жалбодателят е проявил небрежност. Същият,като професионален водач/“шофьор“/безспорно е следвало да прояви по-голяма грижа от обикновената,за да констатира безспорния факт на непререгистриране на автомобила към момента на извършване на деянието/изтекъл е почти 6-месечен срок от крайната дата,на която купувачът по договора от 31.07.2018г е следвало да изпълни задължението си за пререгистриране на автомобила/.

Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност/по идентичен казус в.ж. Решение от 12.04.2019г ,постановено по к.н.а.д. №81/2019г по описа на Ловешки Административен съд/.

Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай,нито пък съдът споделя довода,че непроизнисането по реда на  чл.27 от ЗАНН от АНО съставлява съществено процесуално нарушение,водещо/самостоятелно/ до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда - жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното.

За установеното административно нарушение, административно наказващия орган е наложил минимално предвиденото в закона по вид и размер  административно наказание.Същото е справедливо,  съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в минимално предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

 В предвид горните съображения,обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0451-000251/01.04.2019г. на Началника на РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Д983420/21.03.2019г.,с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,на Н.И.Н.,ЕГН:********** *** наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :