ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
19.07.2022г., гр. Варнa
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, IX състав, в закрито заседание, в състав
СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 967/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по искове с правно
основание чл. чл.23, ал.2 СК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил по делото отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото.
Съдът изготвя следния ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството
е образувано по исковете на М.С.Х. против П.Д.Я. с правно основание чл.23, ал.2 СК за частична трансформация на лично имущество, а именно за приемане за
установено в отношенията между страните, че недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор 10135.3517.13.1.75 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул."Под игото"
№ 2, бл. 26, вх. Г, АПАРТАМЕНТ№ 75,
находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3517.13 с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, на
едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и
входно антре с площ от 79.98 кв. метра, заедно с принадлежащото към апартамента
избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра при граници по предходен документ за
собственост: от всички страни-коридор, горе-избени помещения от първи сутерен,
като самото избено помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 %
ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж
върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна; и 2. ОФИС
№ 1, част от апартамент 1, с одобрен екзекутив за разделяне, с
идентификатор № 10135.1503.99.1.30 по
кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на АГКК,
находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. "Коста М.
Тюлев" №22 в град Варна, Община Варна, Област Варна, със застроена площ
39.12 кв. м., състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса,
заедно със съответните 3.55 % идеални части от общите части на сградата под №1
и правото на строеж върху ПИ с идентификатор №10135.1503.99, стар идентификатор
УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон по плана на град Варна, целият с площ от 242
кв.м., при граници по скица: улица "Коста М. Тюлев", ул.
"Радецки" и УПИ II-8 са 90 %
лична собственост на ищцата, придобити чрез дарение от родителите й.
Претендират се и
разноски.
Обстоятелства, на които се основава
иска:
В исковата молба
се твърди, че с РЕШЕНИЕ № 2040 от 15.04.2014 година, постановено по гр. дело №
17 402 по описа за 2013 година на ВРС, XVII състав, е прекратен бракът на
страните, сключен на 27.10.1991г., като останали неуредени имуществените им
отношения.
Твърди, че
процесните недвижими имоти са закупени изцяло със средства, дарени от
родителите на ищцата, които са имали средства от земеделско производство.
По отношение на
апартамента: цената на сделката, договорена по предварителен договор, е 21000
германски марки, равняващи се на 1722000 неденоминирани лева. Сумата, вписана
по НА, е 393 499.00 лева, към 22.05.1996 година е придобитото и заплатено
изцяло със средства на родителите на ищцата. Бащата на ищцата е разполагал със
спестени суми, които са били в различни банки на територията на град Шумен, а
част от средствата си родителите държали у дома.
Сделката пред
Нотариус е била насрочена за 22.05.1996 година.
На 20.05.1996
година бащата на ищцата е изтеглил от ТБ "ОББ" АД град Шумен в 09:34
часа сумата от 44069.40 лева с разписка № 292, сумата от 52 370.70 лева, с
разписка № 293 и сумата от 59 531.00 лева, с разписка № 294. След това е
посетил ТБ "Балканбанк" АД, град Шумен, от където е изтеглил в 10:20
часа сумата от 105657.50 лева, а от "Банка ДСК" ЕАД, град Шумен
сумата от 8500.00 лева. Общата събрана сума от банковите му сметки е възлизала
на 270128.60 лева. Останалата сума до 21000 германски марки е дарена от дядото
на ищцата Христо Христов, който отглеждал разсад в оранжерии и разполагал със
средства, който държал у дома. В град Варна са пристигнали бащата на
доверителката ми Стоян Христов Христов и брат й Христо Стоянов Христов и майка
й Драголетка Димитрова Х., които са донесли изцяло сумата за сделката, която
носели и предали пред Нотариуса. Родителите на ищцата й дарили парите, които
лично са предали парите в кантората на посредниците по сделката. След това
всички заедно са отишли в кантората на Нотариуса, пред който е подписан НА. На
деня на сделката родителите й коментирали с ответника, че подаряват тези пари
на ищцата, той по никакъв начин не възразил на направеното от тях изявление.
Документът за самоличност на ищцата не бил сменен и затова в НА били вписани
имената на ответника.
По отношение на
офиса: Цената на придобития по време на брака офис е 26 500.00 евро, също
изцяло закупен със средства, дарени от родителите на ищцата. На 05.11.2009
година ищцата е изтеглила от банковата сметка на майка си сумата от 4000.00
евро, а останалата сума от 22 500.00 евро е взела от село от родителите си,
които добавили още 2500.00 евро. Сумата, която е била заплатена, била в размер
на 26 500.00 евро, която сума била вписана в предварителния договор. В НА за
собственост е вписана сумата от 31 500.00 лева.
Твърди още, че с
оглед уреждане на имуществените отношения между страните при развода, ищцата
признала на ответника права, които той няма, а именно че 10 % от собствеността
е била придобита в режим на СИО, поради което е сключено бракоразводно споразумение,
в което се приема, че придобитото от брака имущество остава в съсобственост. Не
са посочени квоти в съсобствеността, поради което исковете за частична
трансформация са допустими, въпреки неправилното отразяване на споразумението
между страните в решението на съда за развод.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е недопустим
и неоснователен.
Основанията за недопустимост
са следните:
Искът с пр.осн. чл.23, ал.2 СК
е предявен в условие на евентуалност, при уважаване на кой да е от исковете по
чл.26, ал. 1 и или ал.2 ЗЗД, т.е. при прогласяване нищожността на
споразумението. С Решение № 60222/07.01.2022г. по гр.дело 279/2021г. на ВКС
4-то г.о., съдът е отхвърлил предявения от ищцата иск за прогласяване на
нищожността на постигнатото между страните споразумение. Поради това ответникът
счита, че настоящият иск не следва да бъде разглеждан.
Отделно сочи, че с решение
167/13.12. 2018г. постановено по в.гр.дело 589/2018г. по описа на ВАпС, съдът е
обезсилил решение 1037/11.06.2018г. по гр.дело 1876/2017г. на ВОС и е прекратил
производството по делото, като производството по него е било образувано по
предявен идентичен на настоящия иск.
На трето място счита, че
предявеният иск е с правно основание чл.29 ал. 3 от СК, като се претендира
съдът да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг - ищцата, с
твърдение, че нейния принос в придобиване на имуществото е по-голям и
значително надхвърля приноса на другия съпруг - на ответника. Съгласно разпоредбите
на чл.31 СК обаче, искът по чл.29, ал.3 СК се предявява в едногодишен срок от
прекратяване на брака, който срок към датата на предявяване на иска е изтекъл.
По основателността на иска,
ответникът оспорва наведените от ищцата твърдения за произхода на средствата, с
които са закупени процесните имоти. Твърди, че вложените при закупуването
средства, са изцяло с произход лични трудови доходи на ответника, т.к. години
преди придобиването им е работил в чужбина, като средствата е превеждал по
банкова сметка ***, а впоследствие е установил, че същата е прехвърляла
средствата по сметка на майка си.
Относно средствата за
придобиване на апартамента:
За закупуване на жилището
ответника е сключил предварителен договор на 18.05.1996г., за цена 21000д.
марки и 400000 /неденоминирани лева/. По гр.д. 1876/2017г. на ВОС е прието за
безспорно между страните, че цената по тази сделка е 21000д.м. и 400000лв., а
цената на офиса е 26500евро. П.Я. е купувач в нотариалния акт поради това, че
цената на апартамента е била осигурена и платена изцяло от него, т.к. голяма
част от средствата са били осигурени от майката му, която през 1992г. е продала
собствения си апартамент в жк. Петлешев /Младост/ гр.Варна, за цена 360000лв.,
която сума е разделила между децата си, т.е. на сина си П.Я. е дарила 180000лв.
Сумата е била депозирана в MCS bank на срочен депозит при лихва 10% / месечно,
по същото време ответника е разполагал и с личен срочен депозит в ПИБ с 5000
д.марки, както и е работил в Варненска корабостроителница ЕАД с високо месечно
трудово възнаграждение, с които средства изцяло е издържал семейството си и е
спестявал средства за закупуване на семейно жилище. През същия период ищцата е
ползвала отпуск по майчинство и е учила в ИУ Варна, поради което изцяло семейството
се е издържало от доходи на ответника. Към 1996г. общо спестените средства от
ответника са възлизали на 21000д. марки, като на 18.05.1996г. е подписал
предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент за договорена
цена от 21000д.м. и 400000лева., при курс 82лв. за една германска марка, т.е.
договорена цена 21000марки и 4880марки. Семейството на ищцата е помогнало със
3300д.м., а сестрата на ответника с 1585д.м.
Относно средствата за
придобиване на офиса:
Сочи, че за периода от 1996г.
до 2009г. родителите на ищцата е невъзможно да са реализирали приходи в размер
на продажната цена на офиса. Оспорва твърденията, че родителите на ищцата й
давали различни суми, които тя да държи по свои банкови сметки. По други дела,
водени между страните, ищцата е твърдяла, че средствата за офиса са платени от
обща семейна сметка, открита и поддържана по време на брака. През периода до
2009г., ответникът е работил като моряк, в чуждестранни компании с месечни
доходи около 12000евро, които са били превеждани по банкова сметка ***.
Преговорите с продавача на офиса са водени от ответника, който е заплатил
2500евро капаро в деня на подписване на предварителния договор, но поради заминаване
на рейс е следвало през мес. януари 2010г. да бъде финализирана сделката и да
се доплати остатъка от продажната цена по тази причина за купувач по
предварителния договор е записана ищцата. За периода след заминаването си
ответникът е успял да спечели и спести около 6000евро от работата си в компания
Селебрити, с която сума е осигурил остатъка от цената за офиса. Преди
завръщането на ответника от рейс, през мес. 11.2009г. ищцата е извършила
сделката, като е придобила офиса чрез покупко-продажба, но е обяснила на
съпруга си, че е взела назаем пари от родителите си, които суми е трябвало да
им бъдат върнати. Впоследствие се установява, че парите не са били осигурени от
родителите на ищцата, а от неправомерно изтеглени от нея средства от банковата
й сметка, в Експресбанк. От сметката си ищцата е изтеглила в брой 8000евро,
сумата не е била отразена като изтеглена от сметката й поради софтуерен проблем
и същата възползвайки се от грешката е изтеглила в брой същата сума повторно,
без да уведоми служител в банката и въпреки, че знае, че не притежава толкова
средства по сметката си. Впоследствие, след като банката е установила грешката
е поканила ищцата да върне сумата, неправомерно изтеглена, но поради отказ,
банката е завела дело 2872/2010г. PC Шумен за възстановяване на 15670.23лв.
главница и 1465,17лв. лихва. Делото е приключило в полза на банката, но за
събиране на средствата е било образувано срещу ищцата ИД 401/2011г. на ДСИ при
ВРС, с допълнително начислени такси и разноски, както и са били наложени възбрани
върху имотите съставляващи СИО. С цел избягване на опис и публична продан на
имотите и цел прекратяване на ИД и начисляване на допълнителни разноски и
поради това, че страните са били в брак, ответника сам с личните си доходи е
погасил изцяло задълженията й по ИД., така до м.10.2013г. е изплатил по ИД
образувано от Експресбанк срещу ищцата сумата 17380лв., като по този начин
реално е заплатил /върнал/ средствата послужили за закупуване на офиса в негово
отсъствие.
СЪДЪТ указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване, че платените суми
за закупуването на процесните имоти са дарени от родителите й.
СЪДЪТ указва на ответника, че носи доказателствената
тежест на докаже фактите, които твърди, а именно че платените суми за
закупуването на процесните имоти са от негови трудови доходи.
По предварителните въпроси:
Съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл.23, ал.2 СК за частична трансформация
на лично имущество са процесуално допустими.
Това е прието и
в постановеното по иск между страните Решение № 60222 от 07.01.2022г. по гражданско
дело № 279 по описа за 2021 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а
именно: Споразуменията по чл. 49, ал. 4 от СК и чл. 51, ал. 1 от СК имат
договорен характер, като наличието на споразумение е предпоставка за
допускането на развода. Споразумението се утвърждава от съда с решението за
прекратяване на брака, като съдът е длъжен да следи служебно за съответствието
му с установените в закона изисквания, но не разполага с възможността да
променя условия на споразумението или да ги замества със свои. Извършените от
съда, при възпроизвеждането на споразумението промени не стават част от
договореното между страните. При уреждане на отношенията между бившите съпрузи
всеки един от тях може да се позове на споразумението. Неточното
възпроизвеждане на споразумението в решението за прекратяване брака, независимо
дали се дължи на техническа грешка или извършено от съда тълкуване,
представляват пороци на решението, които могат да бъдат отстранени по реда на
чл. 247 от ГПК, съответно чл. 250 от ГПК. Дори и такива производства да не
бъдат проведени или исканията за тях да не бъдат уважени, това не лишава
страната от възможността да се позове на споразумението, което тя счита за
действително.
Съгласно
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2015 от 29 ноември 2018 год. на ВКС, ОСГК, след като в
утвърденото от бракоразводния съд
споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.),
съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили,
че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са
посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ
исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично
имущество по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.
Макар искът с
правно основание чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация да е допустим, на
основание ТР № 3/2015 от 29 ноември 2018 год. на ВКС, ОСГК, то искът с правно
основание чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация, по арг. от същото ТР, се
явява недопустим, тъй като противоречи
на приетото от страните в утвърденото от бракоразводния съд споразумение. Така
се е произнесъл и съдът в решение № 167/13.12. 2018г. постановено по в.гр.дело
589/2018г. по описа на ВАпС, с което е обезсилил решение 1037/11.06.2018г. по
гр.дело 1876/2017г. на ВОС. Исковете по двете дела не са идентични. Искът по
гр.дело 1876/2017г. на ВОС е по чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация, а
искът по настоящото дело е по чл.23, ал.2 СК за частична трансформация.
Съдът намира, че
предявеният по делото иск не представлява иск по чл. 29 ал. 3 от СК, поради
което и не следва да се прилага за него срокът по чл. 31 от СК. Предявеният иск
по фактически твърдения и предявен петитум е с правно основание чл.23, ал.2 СК.
За пълнота
следва да се посочи, че за първи път с уточняваща молба от 01.04.2022г., ищцата
прави допълнение в петитума на исковете й „евентуално поради липса на принос от
страна на Я.“. Това обаче в случай, че не е техническа грешка, не може да бъде
прието за предявяване на иск по чл. 29 ал. 3 от СК. На първо място няма
твърдения, които да кореспондират на такъв петитум, на второ място последващо
обективно съединяване на искове е недопустимо и на трето място действително е
налице преклузивен срок по чл. 31 от СК за предявяване на иска, който е изтекъл
много преди предявяване на иска. За яснота на страните обаче съдът намира, че в
случай, че се приеме, че действително е бил предявен такъв иск, същият следва
да бъде прекратен като недопустим.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
Следва да бъдат изискани за
прилагане гр.д. 1876/2017 год. на ВОС, 11 с-в и гр.д. 17402/2013 год.на ВРС, 17-ти състав.
По искането на ищеца за допускане
на гласни доказателства съдът намира, че същите са допустими, доколкото не се
касае за доказване на факта на плащане, а на произхода на средствата, поради
което гласните доказателства не попадат под хипотезата на чл. 164 ал. 1 от ГПК,
като затова искането следва да бъде уважено.
Доколкото фактите, за които се
искат свидетели от ответника не са уточнени, произнасянето по искането му за
допускане на гласни доказателства следва да бъде отложено за с.з. след
уточняването им, за което обаче ответникът следва да води свидетелите си.
По искането за допускане на ССЕ
съдът следва да се произнесе след уточняване на документите, въз основа на
които се иска вещото лице да прави заключението си, банковите сметки, чието
движение следва да проследява вещото лице, периода на проверка, банките за
проверка и пр.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по иска на М.С.Х. против П.Д.Я., с правно основание чл.29, ал.3 СК, предявен в
условията на евентуалност с уточняваща молба от 01.04.2022г., на основание чл.
130 от ГПК.
Определението за прекратяване
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред ВАпС с частна
жалба.
НАСРОЧВА
производството по делото в
открито съдебно заседание на 17.11.2022г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора.
ДОПУСКА
СЪБИРАНЕТО на приложените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ гр.д. 1876/2017 год. на ВОС, 11 с-в
и гр.д. 17402/2013 год.на ВРС, 17-ти състав.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се ползва от гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на факта на извършените от
родителите на ищцата дарения в нейна полза на средства и използването на тези
средства за закупуването на имотите.
ОТЛАГА произнасянето
по искането на ответника
за допускане на гласни доказателства за първото по делото с.з. след уточняване
на фактите, за които се искат свидетели.
УКАЗВА на ответника,
че следва да води свидетелите си, които евентуално ще бъдат разпитвани.
ОТЛАГА произнасянето
по искането на ищеца
за допускане на ССЕ за първото по делото с.з. след уточняване на въпросите към
ССЕ.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ УКАЗВА, ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на
отношенията им и има преимущество пред
спорното производство - при спогодба заплатената такса се връща наполовина на
ищцовата страна.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ
УКАЗВА на страните, че към ВOС е
създаден и действащ Център по медиация, който е разположен на
4 ет. в сградата, в която се помещава СИС при РС – Варна на адрес: гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев“ №12. Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/
алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на
взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство, като
процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане
на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към ВOС Нора Великова на тел. 052/623362 или на
адрес на ел.поща mediation@vos.bg, който
ще им помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им
осигури ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора
време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: