Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1504 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
„Ч.Е.Б.“ АД срещу решение от 07.11.2019 г. по гр.д. №70225/2018 г. на
Софийския районен съд, 162 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С.С. Ц. установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ вр. чл.98а
ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 141,74 лв. до пълния
претендиран размер от 283,48 лв., представляваща стойността на потребена
електрическа енергия през периода 21.03.2017 г. - 18.07.2017 г. в имот, находящ
се в гр. София, ул. „*******, с кл. №300028122967, и за разликата над сумата от
5,01 лв. до пълния претендиран размер от 10,02 лв., представляваща лихва за
забава за периода 23.05.2017 г. - 02.11.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №80586/2017 г. по описа на СРС,
162 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че на името на ответника е открита
партида за продажба на ел. енергия, поради което първоинстанционният съд
неправилно е приел, че същият е отговорен за заплащането само на половината от
стойността на потребената ел. енергия, съобразно квотата му в собствеността на
процесния недвижим имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.С. Ц., чрез назначения му особен
представител, в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника С.С. Ц. срещу решение от 07.11.2019 г. по гр.д. №70225/2018 г. на
Софийския районен съд, 162 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу жалбоподателя установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ вр. чл.98а ал.1 ЗЕ и
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 141,74 лв., представляваща половината от стойността
на потребена електрическа енергия през периода 21.03.2017 г. - 18.07.2017 г. в
имот, находящ се в гр. София, ул. „******* с кл. №300028122967, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
13.11.2017 г., до окончателното изплащане, и за сумата от 5,01 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 23.05.2017 г. - 02.11.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №80586/2017
г. по описа на СРС, 162 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е собственик на 1/2
ид.ч. от процесния недвижим имот, поради което по делото не е доказано, че е в
облигационни отношения с ищеца. Сочи, че по делото не е установено
действителното потребено количество ел. енергия през процесния период. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Ч.Е.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли пръоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в
срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбите.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
За
основателността на предявеният иск ищецът следва да докаже, че страните са
обвързани от договор, по силата на който ищецът доставя ел. енергия на
ответника, както и че за процесния период ответника е ползвал ел. енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащането.
Съгласно
пар.1 т.41б ЗЕ, „потребител
на енергийни услуги“, в приложимата към спорния период редакция, е: а) краен
клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги
от обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От събраните по делото доказателства /постановление за възлагане
на недвижим имот от 31.08.2017 г., справка от Служба по вписванията – София и
заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията от 10.06.2016 г./ е
установено при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период
ответникът е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав намира за установено наличието на
облигационна връзка между страните – договор за доставка на ел. енергия, със
съответното съдържание, и във връзка с чл.98а ЗЕ, според който общите условия
за продажба на ел. енергия обвързват страните с публикуването им, с място на доставка и продажба на електрическа
енергия: гр. София, ул. „*******. Доколкото обаче се установи, че ответникът е бил собственик на 1/2
ид.ч. от имота, то той трябва да отговаря и с толкова за разноските за имота,
каквито се явяват сумите за доставена ел. енергия, с оглед разпоредбата на
чл.30 ал3 ЗС.
Съгласно разпоредбата на
чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на
продавача да претендира цената е, освен наличието на валидна облигационна
връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Основание за
претендиране на цената, обаче е и неплащането на последната.
Неоснователни са доводите
на ответника, че по делото не е установено реалното количество ел. енергия за
процесния период. Обстоятелството колко точно количество ел. енергия е
потребено в имота на ответника е от значение единствено към доказването на
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. От приетото в
първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което и настоящият въззивен
състав кредитира напълно, се установява, че за процесния период, съгласно
данните от СТИ за отчетено количество ел. енергия, са извършвани реално и
ежемесечно отчети в съответствие с нормативната уредба и количеството ел.
енергия отговаря на фактурираното във фактурите. Вещото лице сочи още, че през
процесния период СТИ е било годно с необходимите метрологични и технически
характеристики, а общият размер на доставената до имота ел. енергия през
процесния период възлиза на 283,48 лв. с ДДС.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №267654 от 07.11.2019
г., постановено по гр.д. №70225/2018 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.