Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 12.08.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на дванадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 335 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 279/
28.02.2020г. по гр. дело № 3260/2019 на Районен съд Сливен, с което са осъдени Ф.И.К.
ЕГН ********** и И.С.Р. ЕГН ********** да заплатят солидарно на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА“ ЕООД при Министерството на правосъдието, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” №
21 сумата от 2018.42 лв. /две хиляди и осемнадесет лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща разликата между реално направените разходи и
възстановената стойност на унищожени вещи по НОХД № 1235/2018 г. по описа на
СлРС, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието - 20.06.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение
двамата ответници са осъдени солидарна да заплатят на дирекцията направените по делото разноски в общ
размер на 160.18 лв.
/сто и шестдесет лева и осемнадесет стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплатят държавна
такса и разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба от Ф.И.К. ***,
чрез процесуалния му представител адв. М.К., в която се твърди, че така постановения съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен. При деликт извършителя заплаща само стойността
на вредите дължащи се на унищожение или повреждане до действителната стойност,
която е пазарната цена по вид и качество и може да се закупи, а не
възстановяване с чисто нови, каквито са харесали на ищеца, примерно смяна на
дървената дограма с ПВЦ. Съда би следвало да присъди „действителната стойност“
на детайлите. В този случай е налице неоснователно обогатяване като увредените
овехтели детайли бъдат заменени с други, с нови или стойността на обезщетението
е определена при замяната им с чисто нови.
Съда не направил разграничение между
„възстановителна стойност” и „действителна стойност”. В практиката определянето
на размера на вредите не може да надхвърля „действителната стойност” на
увреденото имущество към момента на деликта, а не стойността на ремонта за
възстановяване. Поради това се иска да се постанови решение с което да бъде
отменено обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител на въззиваемата дирекция, в който се твърди, че
жалбата е неоснователна. Действително
в наказателното производство е възстановена сумата от 727 лв., която
представлява стойността на унищожените вещи съобразно изготвената в досъдебното
производство съдебно - оценителна експертиза. Тази сума е изчислена след като е
отчетено овехтяването на вещите. Но възстановяването на нанесените щети е по
пазарни цени към момента на причиняването им, поради което считам, че съда
правилно и справедливо е счел иска за основателен и е присъдил претендираната
сума, която безспорно се доказа, че е била необходима и използвана за
възстановяване на имуществените щети. Видно от двете изготвени СОЕ /в
наказателното и гражданското производство/ сумата необходима за възстановяване
на причинените имуществени вреди за нормалното функциониране на ареста и
обезопасяването му със специфичните надзорно охранителни средства към момента
на причиняването им е съответно 4153лв. и 4053лв. Експертизите са изготвени на
база събраните материали приложени към досъдебното производство т. е. оценени
са само унищожените и повредени вещи вследствие на противоправното деяние. В
хода на производството експертизата не е била оспорена от ответника. В
обобщение се иска да бъде потвърдено решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.
В
с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
За
въззиваемите се явяват представители по пълномощие
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и
тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Няма спор относно обстоятелството, че със споразумение по
нохд № 1235/2018г. на Районен съд Сливен ответниците са признати за виновни за
извършени престъпления по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.
216 ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установеният в наказателното
производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, само ако е
елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със
задължителна сила (така и формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – напр. решение № 135 от 13.10.2014 г. по търг.д. № 3945/2013 г., I т.о.
ВКС, решение № 25 от 17.03.2011г. по търг.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 22 от 05.05.2011г. по търг.д. № 368/2010г. на І т.о. на ВКС).
Следователно, когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на
щетата, приетото в присъдата не е задължително; констатации за други факти,
които не са елемент от престъпния състав, нямат обвързваща сила.
Очевидно е, че във фактическият състав на чл.325 от НК
няма задължителен размер на причинени вреди, въпреки, че хулиганските действия
са били съпроводени с блъскане с
ръка по перваза на прозореца на Следствен Арест-Сливен и нанасяне на
удари по стационарен апарат БУЛФОН, като го е
унищожил и с удари по стъкла на прозорците.
Що се касае за обвинението по чл.216 ал.1 от НК то следва
да се има предвид следното:
Формираната трайна съдебна практика на ВС /Решение №
896/26.03.1971г. по гр.д.№ 130/1971г. на І г.о., Решение № 2293 от 15.11.1976
по гр.д.№ 1789/76 на І г.о., Решение № 53 от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС,
Решение № 3421/18.01.1980г. по гр.д.№ 1366/1979г.-І г.о., Решение №
2759/26.09.1981г. по гр.д.№ 2095/1981г.-І г.о./ е, че влязлата в сила присъда
относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд само когато размерът на вредите е
елемент от фактическия състав на престъплението. Когато деянието не обхваща във
фактическия си състав размера на щетата, приетото в присъдата не е
задължително. Констатации за други факти, които не са елемент от престъпния
състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо и нямат обвързваща сила. При
спор, страните в гражданския процес могат да установят вида и обема на щетата с
допустимите доказателства. Становището, че обективните граници на силата на
пресъдено на присъдата обхващат само изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.300 ГПК обстоятелства последователно е
проведено и във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС-Решение № 25 от
17.03.2011г. по т.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 22 от
05.05.2011г. по т.д.№ 368/2010г. на І т.о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.216,ал.1 НК, който унищожи или повреди
чужда движима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Престъплението по чл.216,ал.1 НК е резултатно-престъпният
резултат е негодността на вещта. Независимо, че наличието на имуществена
стойност на унищоженото или повреденото има значение за осъществяването на
наказателния състав, това релевантно за обективния признак на деянието
стойностно измерение, не е равнозначно на дефинираната в конкретните състави на
НК „имуществена вреда” /значителна имуществена вреда –чл.341,чл.343,ал.1,
б.”а”, чл.356 ”е” НК; значителна вреда
-171,ал.4,чл.216,ал.5,чл.330,ал.3 НК; значителна щета-чл.219 НК/. Следователно, имуществените
вреди не са предмет на установяване в наказателното производство като елемент от
състава на престъплението по чл.216,ал.1 НК. Причиняването на значителни
вреди е елемент от друг състав- на престъплението по чл.216,ал.5 НК. Поради това, приетият с
присъдата по чл.216,ал.1 НК размер на увреденото
имущество не е задължителен за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици, тъй като с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, присъдата има задължителен характер
относно извършването на деянието, с оглед на всички негови признаци, доколкото
са въздигнати като елементи на престъпния му състав. Деянието по чл.216,ал.1 НК не обхваща във фактическия
състав размера на щетата. Поради това в производството по предявения иск и при
възникнал спор, страните могат да установяват размера на вредите с допустимите
доказателства тъй като приетото стойностно измерение на щетата не се обхваща от
задължителния характер на присъдата за престъплението по чл.216,ал.1 НК.
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият
състав приема за правилно становището, възприето в обжалваното решение, което и
обосновава неоснователността на въззивната жалба.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща
заплатено възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение
за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279/
28.02.2020г. по гр. дело № 3260/2019 на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Ф.И.К. ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерството на правосъдието, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” №
21 сумата от 100 /сто/ лева представляваща заплатено възнаграждение
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: