Решение по дело №1075/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 69
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20203530101075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Търговище , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101075 по описа за 2020 година
Производството е по предявен главен иск с пр. осн. чл. 26,ал.,предл. първо от ЗЗД и в
условията на евентуалност-иск с п осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД.
Ищецът М. З. У. от с.Д., общ.Търговище, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.А. С.–ТАК, твърди в исковата молба, че на 01.04.2020г. сключил с „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********* гр.София, Договор за потребителски кредит № *****,
съгласно който ответникът му предоставил в заем сумата от 9909,93лв. за срок от 4г. и
5мес., при ГЛП 45,53% и с посочен ГПР от 49,46/, като общата дължима от ищеца сума по
договора възлиза на 23 143,62лв. Излага твърдения за наличие на противоречие на клаузите
на договора с императивните изисквания на ЗПК, а именно-твърди се противоречие с
разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9а, чл. 11,ал.1,т.10 и чл. 11,ал.2 от ЗПК, поради което ищецът
приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия главен иск за
прогласяване на нищожността на договора поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност излага, че договорът противоречи и на добрите нрави с оглед уговорения
размер на договорната възнаградителна лихва, като превишаващ трикратния размер на
законната лихва, поради което претендира в евентуалност прогласяване на нищожността на
договора като противоречащ на морала и добрите нрави; излага подробни съображения;
претендира разноски.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.А. С.-
ТАК поддържа исковете, като пледира за уважаването им в условията на евентуалност,
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Р., в който предявените искове се оспорват
1
като неоснователни.Излагат се подробни съображения по въведените твърдения на
ищцовата страна за противоречие на клаузи от договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, а
именно- не е налице нарушение на изискването по чл.11,ал.1,т.9а от ЗПК, доколкото същата
касае референтните лихвени проценти, а в случая е приложен фиксиран такъв; не е налице
нарушение и на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като в договора е посочен ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, която обща сума е формирана от сумата на главницата и на
договорната лихва; оспорва се и наличието на нарушение по чл. 11,ал.2 от ЗПК, доколкото
договорът не е сключен при общи условия, поради което се иска отхвърлянето на главния
иск.По отношение на евентуалния иск, същият се оспорва по довод от свободата на
договаряне на размера на възнаградителната лихва.С оглед на подробно изложени доводи се
иска отхвърляне на исковете, претендират се разноски. Въведено е и възражение за
недопустимост на предявените искове, с оглед липса на посочена банкова сметка.В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.Постъпила е молба от
процесуалния му представител за разглеждане на делото в отсъствие на представител на
ответника, като изложените в писмения отговор възражение се поддържат и се иска
отхвърляне на исковете, като неоснователни; въведено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК; претендират се
разноски.
По възражението на ответника за недопустимост на исковата молба с оглед липсата
на посочена банкова сметка на ищеца, съдът счита, че същото е неоснователно, доколкото
редовността на исковата молба се преценява в контекста на изискванията по чл. 127,ал.1 и
чл. 128 от ГПК-арг. от чл. 129,ал.2 от ГПК, а също изискването по чл. 127,ал.4 от ГПК касае
предявен осъдителен иск.На следващо място, ищецът е представил банкова сметка в съдебно
заседание на 28.01.2021г.
След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят за това, че помежду им е налице сключен Договор за
потребителски кредит № *****/01.04.2020г., приложен по делото и подписан от страните,
ведно със заявление-декларация от ищеца и заявление за рефинансиране на задължение.От
съдържанието на посочения договор се установява, че ответникът е предоставил на ищеца
кредит със срок за връщане на сумата 05.11.2024г.-чл. 6; с размер на сумата от 9 909,93лв.,
която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгл. погасителния план
и предвид заявеното желание на същия в искането-декларация-чл.7, уговорен е годишен
лихвен процент(ГЛП) от 45,53%-чл.9.1, както и годишен процент на разходите(ГПР) от
49,46%, а общата дължима сума по кредита възлиза на 23 143,62лв.-чл.10 от договора.В
договора е инкорпориран и погасителен план, в който са отразени падеж на всяка вноска,
като първата такава е с падеж 05.07.2020г., а последната- 05.11.2024г., с размер на месечната
вноска от 436,67лв. Уговорени са и други права и задължения на страните във връзка с
изпълнението на задълженията им по сключения договор.От прессъобщение на БНБ от
2
31.01.2020г. се установява, че считано от 01.02.2020г., основният лихвен процент(проста
годишна лихва)е определен в размер на 0,00 на сто.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По предявения иск за нищожност на осн. чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД: Не е спорно
между страните по делото, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит №
*****/01.04.2020г., попадащ под правната регламентация на Закона за потребителския
кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия.В случая ищецът се позовава на
съществуващо в договора противоречие с разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9а, чл. 11,ал.1,т.10 и
чл. 11,ал.2 от ЗПК, като в тази връзка, съдът приема следното: Относно твърдяното
противоречие на договора с разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.9а от ЗПК, а именно-липса на
предвидената методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а,
съдът приема, че такова не е налице, доколкото договорът е сключен при уговорен фиксиран
лихвен процент и посочените изисквания са неприложими към този договор. Относно
изложеното, че е налице противоречие на договора с разпоредбата на чл.11,ал.2 от ЗПК,
съобр. която общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора, съдът приема същото за
неоснователно, доколкото този договор не е сключен при общи условия.За основателно
приема съдът твърдението на ищеца за противоречие на договора с разпоредбата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената разпоредба, договорът за кредит
включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен годишен процент
на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност-49,46%. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита,
освен възнаградителна лихва от 45,53%, не става ясно как е формиран ГПР от 49,46% и
какво друго е включено в останалите 3,93% от ГПР извън фиксирания годишен лихвен
3
процент, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и
дали не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4
от ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като
абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е
нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо
недействителността на договора изцяло и основателността на предявения главен иск и
неговото уважаване, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален такъв.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 925,74лв. внесена държавна
такса, 1 250лв. платено адв. възнаграждение или общо 2 175,74лв., при което съдът следва да
се произнесе по въведеното от ответника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК.В тази връзка, съдът приема следното: Доколкото
цената на иска е в размер на 23 143,62лв., то съобр. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от
НМРАВ(ред. ДВ бр. 68/31.07.2020г.), минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 1 224,31лв., а платеното по делото е в размер на 1 250лв., при което съдът приема, че
същото не е прекомерно, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на възражението на
ответника, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК. С оглед на изложеното,
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 2 175,74лв., на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №
*****/01.04.2020г., сключен между М. З. У. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Търговище,
ул.”Х. Б.”, № ** и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Л., ул.”Д. Х.”, № **-**, представлявано от изп. директори В. Г. и
А. Д., поради противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Л., ул.”Д. Х.”, № **-**, представлявано от изп. директори В. Г. и
А. Д., да заплати на М. З. У. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Търговище, ул.”Х. Б.”, № **,
разноските по делото в размер на 2 175,74лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение,
платено от ищеца, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5