Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260070
гр. Силистра, 03 ноември 2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданско колегия в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря М. Л., като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1803
по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.С.А. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Г. – САК, твърди, че е собственик по
наследство на недвижими имоти – земеделски земи, намиращи се в землището на с.
Б. и с. К., обл. С. с площ от общо 30 115 дка – имоти с № 008052, №
008022 землището на с. Б., и имот № 003033 в землището на с. К. които по силата на разпоредителна сделка са продадени
на ответницата, действала като пълномощник на ищцата и другия съсобственик.
Ищцата твърди, че ответницата е договаряла във вреда на продавача като е
продала имотите на цена многократно по – ниска от пазарната, поради което моли
съдът да признае за установено, че сделката не е произвела действие по
отношение на нея, респективно, че ищцата е собственик на процесните имоти, както и да бъде осъдена ответницата да
й предаде владението върху имотите. Претендира
и разноските си по производството.
Ответникът Г.С.С. с ЕГН **********, с адрес,***,
със съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител адв. В.В. оспорва
изцяло предявения иск, като моли същия да бъдат отхвърлен и да й бъдат
присъдени разноски за производството. Твърди, че не е действала в ущърб на
представляваните от нея лица и не е налице увреждане на правата на ищцата още
по – малко с оглед обема на права, делегирани с пълномощното. Навежда твърдения
за наличие на други отношения между страните, които не уточнява.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД и
чл. 108 от ЗС.
С ТР №
5/2014 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС е
прието, че за да защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му
от страна на пълномощника, и закриляйки същевременно интересите на третото
добросъвестно лице, което е договаряло с пълномощника, законодателят е
установил недействителността по чл.40 ЗЗД. Фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен -
договорът е във вреда на представлявания, което се преценява към датата на сключването
му и субективен - споразумяване между представителя и насрещната страна за
увреждане на представлявания. Не е необходимо да е налице изричен сговор между
тях да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те и двамата
знаят/осъзнават, че сключения договор обективно уврежда представлявания. Тази
недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на
представлявания. Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на договора.
Увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на
насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД
и тя ще намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на
представителната власт. В разпоредбата на чл.40 ЗЗД не е предвидена възможност
представлявания да потвърди увреждащия го недействителен договор, за да породи
той правни последици, нито е предвидена възможност за саниране на договора с
настъпване на даден юридически факт, поради което недействителността по чл.40 ЗЗД не е висяща. Когато договорът е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, той
не поражда насрещни права и задължения на страните по него, както и
вещнотранслативен ефект по чл.24 ал.1 ЗЗД, поради което недобросъвестността на
насрещната страна - третото лице, което е договаряло с представителя във вреда
на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на
договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е
правно основание, годно да го направил собственик по смисъла на чл. 70 ал. 1
ЗС.
С решение №
841/19.01.2010 г по гр.дело № 3530/2008 г на ВКС е прието, че преценката дали
договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на
всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи. Успоредно с увреждането следва да е налице и
второто условия - споразумяване във вреда на представлявания като в чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което
упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В
производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка
ищецът - упълномощител следва да установи намерението за увреждане на
пълномощника и третото лице. Обяснимо е представлявания да не разполага с
преки доказателства за сговор между пълномощника и третото лице, поради което
наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Във всички случаи обаче, съвкупната преценка на доказателствата
следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на
представлявания чрез сговаряне между пълномощника и третото лице, а в случаите
на договаряне при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД намерението за увреждане не
следва да се доказва.
На
22.07.2016 г. ищцата П.С.А. и С. С. С. / бащата на ответницата / са упълномощили
Г.С.С. с правото да ги представлява пред нотариус и други държавни органи във
връзка с извършване на разпоредителни сделки – продава, заменя, дарява
съсобствените им, описани по – горе в решението наследствени недвижими имоти, при
цени и условия каквито намери за добре, включително да договора с трети лица,
фирми и сама със себе си при условията на чл. 38 от ЗЗД, като купувач или
дарен, да подписва предварителни договори и да получава авансово суми, както и
да получава вместо тях уговорената цена по сделката. /Пълномощно - л. 76 по
делото, със заверка на подписите и съдържанието от нотариус Румяна Велева с
рег. № 398 на НК/.
Възползвайки
се от предоставените й права, на 22.12.2016 г. Г.С.С. е продала имотите на себе
си за сумата от 3 500 лева, видно от представения НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-
продажба на недвижим имот № 195, т. 3, рег. № 3342, н.д. № 343/2016 г. по описа
на Нотариус Никола Николов, вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан
в Службата по вписванията.
Ищцата
счита тази сделка за недействителна поради това, че пълномощникът е
злоупотребил с мандата и реализирал сделка при цена десет пъти по – ниска от
пазарната. Значителната разлика в цената обаче, сама по себе си не е достатъчна
да установи увреждане интересите на упълномощителя, а следва да бъде преценена
в съвкупност с интереса на представлявания и мотивите на представителя да
сключи конкретната сделка. В процесния случай на пръв поглед действително е
налице несъответствие между посочената в договора за покупко-продажба цена от 3500.00
лева и пазарната цена, определена от назначената по делото експертиза - 39 500.00
лева, като пазарната значително надвишава тази, по която е осъществена сделката,
но от една страна няма спор, че единият от упълномощителите е бащата на
ответницата, а от друга – в производството се установи наличието на други
отношения между страните, които съдът не коментира, тъй като в случая са без
значение за разрешаването на спора. Имайки предвид факта, че П.А. е упълномощила
ответницата Г.С. да продаде, замени или дари
имотите й, то следва да се приеме, че изповядването на сделката на тази цена не
уврежда заявения от упълномощителката интерес - въз основа на даденото
пълномощно, ответницата е разполагала с правото да дари
имота, включително и на себе си, в следствие на което упълномощителката не би
получила никакво заплащане. Волята й не може да бъде преценена по различен
начин, като се преценява продажната цена на имотите, при условие, че
упълномощителката изначално е дала на пълномощника мандат за дарение. Същата
воля е изразена от нея и в по – ранен етап видно от представеното по делото
пълномощно от 26. 02. 2013 г., също със заверени подписи и съдържание.
В
своята съвкупност събраните по делото доказателства опровергават тезата на ищцата.
Действително, налице е сделка, сключена на цена, значително по – ниска от
пазарната, но това не противоречи на волята на упълномощителката, респективно
не може да се счете, че пълномощникът е договарял в нейна вреда. Напротив,
обсъжданото по – горе пълномощно отговаря на волята й, а именно да предостави
на ответницата права, чрез които тя по своя преценка за се разпореди с
недвижимите имоти. След като й е предоставено правото да дари имота, включително и на себе си, то
безпредметно е да се обсъжда, че тя е предпочела да се възползва от
предоставената възможност и да изповяда сделка за покупко-продажба.
Поради
това, предявеният иск за обявяване на относителна недействителност на договора
за покупко-продажба е неоснователен и недоказан.
Неоснователен
е и искът по чл. 108 от ЗС. Предвид
неоснователността, респективно - отхвърлянето на иска за недействителност на процесната сделка, следва
да се приеме, се същата е произвела вещно-прехвърлително действие, поради което
твърдението, че ищцата е собственик на имотите е неоснователно.
Предвид
изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноските си по делото, които са в размер на
1400.00 лева- заплатено възнаграждение за адвокат и експертизи. От страна на
ищцата няма възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, а и
такова не е налице предвид факта, че е осъществена защита по два иска.
Договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на
спора и на продължителността на производството.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН иска с
правно основание чл.40 от ЗС, предявен от П.С.А. с ЕГН
********** *** против Г.С.С.
с ЕГН **********, с адрес,*** за обявяване на относителна недействителност по
отношение на Г.С.С. поради споразумяване във вреда на П.С.А., на договор за договор за покупко –
продажба, обективиран в НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко- продажба на недвижим имот №
195, т. 3, рег. № 3342, н.д. № 343/2016 г. по описа на Нотариус Никола Николов,
вписан в НК под № 704.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН иска с
правно основание чл.108 от ЗС, предявен от П.С.А. с ЕГН
********** *** против Г.С.С.
с ЕГН **********, с адрес,*** да се признае за установено по отношение на Г.С.С.,
че П.С.А. е собственик
на земеделски земи, намиращи се в землището на с. Б. и с. К., обл. С.: 1. ПИ с идентификатор 02097.8.52,
с площ от 15006 кв.м с трайно предназначение н територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, трета категория, в местността „А. К.“ в землището на
с. Б., обл. С.; 2. ПИ с идентификатор 02097.8.22, с площ от 6118 кв.м, с трайно
предназначение н територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета
категория, в местността „А. К.“ в землището на с. Б., обл. С. и 3. ПИ с
идентификатор 35225.3.33, с площ от 9003 кв.м с трайно предназначение н
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, пета категория, в
местността „К.“ в землището на с. К., обл. С. и да осъди Г.С.С. с ЕГН **********
да ѝ предадат владението на описаните имоти.
ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.С.С. с ЕГН
**********, с адрес,*** сумата от 1 400.00
/ хиляда и четиристотин / лева – разноски по производството.
Решението
може да се обжалва пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: