№ 13874
гр. С., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110113389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство”
на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете Т. О. Г., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител С. А. А.,
ЕГН **********, срещу О. С. Г., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на ищцата. С влязло в
сила решение бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното
си дете в размер на 180 лева. Поддържа, че се нуждае от по – висок размер на
издръжката. Моли да бъде увеличен размерът на първоначално определената
издръжка от 180.00 лева на 600.00 лева. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Счита иска за допустим, но неоснователен. Моли да не се
променя издръжката над предложения от него размер от 350 лева. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответника, видно от представеното удостоверение за
раждане.
С Решение № 169990/04.08.2020г. на Софийски районен съд, 149 състав,
1
влязло в сила на 04.08.2020г., ответникът е осъден да заплаща на детето си Т.
месечна издръжка в размер на 180.00 лева.
Ответникът не оспорва, че има собствен бизнес, а именно, че е
едноличен собственик и управител на „Г. И КО 2000“ ЕООД, ЕИК *********.
Дружеството се занимава с производство, търговия и монтаж на алуминиева и
ПВЦ дограма, врати и щори, строително – монтажни дейности, топло и
хидроизолация, ел. и ВиК инсталации и всякакви други дейности,
незабранени със закон. На 01.02.2024г. същият сключил договор за наем на
недвижим имот, въз основа на който му е предоставено за временно ползване
срещу възнаграждение недвижим имот за живеене, с месечна наемна цена от
1000 лева.
Видно от приетите по делото справки от НОИ и НАП, за периода от
месец март 2025г. до месец юни 2025г. ответникът е със среден месечен
осигурителен доход в размер на 1041 лева.
На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Сердика. Видно от проведеното социално проучване,
майката съобщава, че преди завеждане на настоящото дело издръжката била в
размер на 180 лева, като бащата не я заплащал от 17 месеца. След като го
предупредила за завеждане на делото, бащата заплатил дължимата до момента
издръжка на ръка. По данни на майката, към настоящия момент бащата дължи
издръжка за още 3 месеца. След раздялата на родителите детето контактува с
баща си, не му се възпрепятстват контакти. По данни на майката, детето и
бащата се виждат и извън режима на лични контакти, като я взима само когато
на него му е удобно. Малолетната Т. е ученичка в 4 клас на 48 ОУ „Йосиф
Ковачев“, като детето е с отличен успех. Към момента посещава уроци по
математика в СМГ, както и частни такива с цел кандидатстване в съответната
гимназия. Основни грижи за Т. полага нейната майка. Обитават жилище,
собственост на майката, в което детето разполага със самостоятелна стая.
Малолетната Т. е привързана и към двамата си родители. По данни на
майката, детето и бащата се виждат често.
Детето редовно и в продължение на цялата учебна 2024-2025 година се е
хранило в столовата и е ползвало услугите на фирма ДЗЗД „Здравословно
хранене“, с единична цена на купон за обяд 5,50 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
2
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването на издръжката
е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се
касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако
след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя
от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 180.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от почти пет години дефинитивно са се увеличили и
потребностите на детето от средства за храна, облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
Установи се, че към настоящия момент детето е ученичка в 48 ОУ
„Йосиф Ковачев“. Същото посещава и допълнителни уроци по математика в
3
СМГ, както и частни такива. Ответникът е собственик и управител на „Г. И
КО 2000“ ЕООД, от чиято дейност реализира доход, като средният му месечен
осигурителен доход е в размер на 1041 лева. Ответникът не оспорва
предявеният иск за размера от 350.00 лева. Не са налице данни същият да е с
влошено здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго
непълнолетно дете. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че
потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на
издръжката, съдът намира, че във възможностите на ответника е да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 450.00 лева. Съдът не приема
доводите на ответника относно задълженията му за плащане на наемна цена и
месечни вноски по сключени от него договори за кредит, в каквато посока е и
представена справка от БНБ – Централен кредитен регистър, тъй като
ответникът сам се е задължил и поставил в условията на длъжник при
наличието на първостепенния му ангажимент за заплащане на издръжка на
малолетното му дете.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 180.00 лева на
450.00 лева, до настъпване на законова причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като в останалата част до пълния предявен размер от
600.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на
450.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от двете страни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат сторените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата е доказала сторени
разноски в размер на 1825.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1800.00 лева, видно от представения договор за правна защита и
съдействие, и държавна такса в размер на 25.00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 от
4
ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е доказал сторени
по делото разноски в размер на 2400.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие и фактура. Всяка от страните е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на другата страна. Според чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по глава IX, глава X и глава XI от
Семейния кодекс минималното възнаграждение е 600 лева. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което съдът намира
направените от страните възражения за прекомерност на адвокатския хонорар
на процесуалния представител на насрещната страна за основателни, като
заплатеното както от ищцата, така и от ответника, адвокатско възнаграждение
се явява прекомерно за разликата над 600 лева. Предвид това, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 281.25 лева – разноски
в производството. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 150.00 лева – разноски в
производството.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 388.80 /триста осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
издръжката, определена с Решение № 169990 от 04.08.2020г. на Софийски
районен съд, 149 състав, влязло в сила на 04.08.2020г., по гр. д. № 19459 по
описа за 2020г., като я УВЕЛИЧАВА от 180,00 /сто и осемдесет/ лева на
450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, О. С. Г.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Т. О. Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С. А. А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, до
5
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за
разликата над 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева до пълния предявен
размер от 600,00 /шестстотин/ лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете Т. О. Г.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О. С. Г., ЕГН ********** да
заплати на малолетното дете Т. О. Г., ЕГН **********, действащо чрез
неговата майка и законен представител С. А. А., ЕГН **********, сумата в
размер на 281.25 /двеста осемдесет и един лева и 25 ст./ лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете Т. О. Г.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител С. А.
А., ЕГН **********, да заплати на О. С. Г., ЕГН ********** сумата в размер
на 150.00 /сто и петдесет/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, О. С. Г., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 388.80 /триста осемдесет и осем лева
и осемдесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 23.07.2025г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6