РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520201580 по описа за 2022 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. А., живущ в гр.Русе, против Наказателно
постановление № 22- 3393- 000360 от 11.08.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР
Русе, РУ 02, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП,
на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.Жалбоподателят чрез пълномощника си моли съда да
отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
На 19.07.2022 г., около 22.45 часа, в гр.Русе, по ул.“Юндола“ № 10, при
полицейска проверка жалбоподателят бил установен да управлява лек
автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ******, собственост на Павлина А., като
регистрацията на автомобила била прекратена на 30.06.2022 г. поради липса
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Във връзка с констатираното чрез съставен АУАН от 19.07.2022 г., била
водена прокурорска преписка, приключила с постановление за отказ от
образуване на досъдебно наказателно производство, от дата 03.08.2022 г.,
1
като прокурорът приел, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.ІІ
от НК по повод на проверка за извършено деяние по чл.345 ал.ІІ вр. ал.І от
НК- управление на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред.След това
заключение е издадено и обжалваното наказателно постановление с
наложените административни наказания- глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.Пред съда
жалбоподателят твърди, че не знаел за липсата на сключен застрахователен
договор и респективно- прекратената регистрация на автомобила.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- постановление за отказ от
образуване на досъдебно наказателно производство, справка, докладна
записка, АУАН от 19.07.2022 г., сочещ нарушение по чл.140 ал.І от НК,
собственоръчни обяснения, докладна записка, справка за нарушител, справка
за собственост на МПС, справка за съдимост, копия от лични документи,
показанията на св.Я. Д.- актосъставител, които следва да се кредитират
изцяло като последователни и кореспондиращи с писмените доказателства в
делото.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават издадените
актове.Твърденията, че такива са налице поради липса на назначен преводач,
тъй като се касае до чужд гражданин, не следва да се възприемат.Видно от
събраните доказателства, жалбоподателят макар и с чуждо гражданство,
владее български език в степен, която му е позволила да комуникира с
проверяващите органи по повод на нарушението, което му е вменено, както и
да организира пълноценно защитата си.
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е управлявал МПС със
служебно прекратена регистрация.Прекратяването е следствие от липса на
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.В настоящото производство не са събрани доказателства
жалб.А. да е бил уведомен, че служебно се прекратява регистрацията на лекия
автомобил.Няма и такива, сочещи лицето да е знаело това според други
обстоятелства или да е предполагало, включително и поради факта, че за това
е знаела Павлина А.- собственик на превозното средство и съпруга на жалб.За
да бъде съставомерно вмененото деяние, законодателят е предвидил форма на
вина- пряк умисъл. При това жалбоподателят е следвало да съзнава
общественоопасния характер на действията си и да предвижда и цели
противоправните последици. Доколкото не са събрани доказателства в тази
насока, а са налице опровергаващи такъв извод, съдът намира, че макар
формално обективно да са изпълнени признаци на нарушение, то липсва
виновно поведение.Не би могло да се разсъждава и в посока, че
жалбоподателят е бил длъжен или е имал възможност да предвиди
общественоопасните последици, доколкото всички доказателства сочат, че се
2
касае до автоматична дерегистрация на база на въведена и експлоатирана
компютърна информационна система в МВР, при което дали реално такава
дерегистрация ще настъпи или не, е неизвестно дори за съответните
длъжностни лица- служители.Няма данни лицето да е било предварително
предупредено за настъпването на подобен резултат към определен времеви
период, с което се изключва и извод за наличие на непредпазливо
нарушение.Изрично следва да се подчертае и това, че няма категорични
доказателства към кой точно времеви момент автоматично системата ще
прекрати регистрацията на дадено превозно средство.Доколкото се касае до
действие, което е явно заложено в софтуер, за който няма данни как оперира,
не може да се прецени дали с настъпването на календарна дата ще бъде
отразена промяната или последната ще бъде в зависимост от друг алгоритъм
на ползваната програма.Т.е. следва да се държи сметка за разликата между
възникване на обстоятелствата, предпоставящи дерегистрация и фактическата
последица, отразена в автоматизираната система.При всички случаи,
заинтересованите лица- собственици на МПС, следва да бъдат уведомени
поне за един от така възникналите факти, които предпоставят неблагоприятни
последици.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 ал.ІІ т.1 от ЗАНН
подлежи на отмяна изцяло.В производството са претендирани разноски от
страна на жалбоподателя- 400 лева адвокатски хонорар, по отношение на
чиито размер е възразено от страна на наказващия орган с довод за
прекомерност.Съобразявайки вида и характера на производството, съдът
намира, че следва да уважи направеното възражение, като присъди разноски в
минимален размер според нормативно установените правила за оказване на
правна помощ, а именно- 300 лева.Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22- 3393- 000360 от 05.08.2022 г. на Началник РУ в
ОДМВР Русе, РУ 02, с което на И. А. с ЕГН/ЛНЧ **********, от гр.Русе,
ул.“Плиска“ № 78, вх.5, ет.2, за административно нарушение по чл.140 ал.І от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на И. А. с ЕГН/ЛНЧ **********, от
гр.Русе, ул.“Плиска“ № 78, вх.5, ет.2, сумата от 300 /триста/ лева за направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3