№ 3315
гр. ......, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110160539 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
02.03.2023 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №60539 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Д. И. Г., чрез адв.Д. И. от
САК, срещу ......., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр......., бул. „...... ...“ № .....,
ет....., ..... ......“, представлявано от .......- Изпълнителни директори, с която се иска да се
1
признае за установено недължимостта на сумата от 732,38 лв., представляваща начислена
главница за доставени ВиК услуги по фактура №.......г., за имот находящ се в гр......., ж.к.
„....“, ул. „. №...., клиентски №......., за периода: 31.05.2019г.- 26.06.2019г., като погасено по
давност задължение. Ищецът излага твърдения, че е клиент на ответното дружество за
горния имот, като процесната сума е погасена по давност, във връзка с което ищецът е
поискал от ответното дружество с молба от 04.08.2022г. да отпише задължението по
процесната фактура и ответникът е отказал това. Посочва се, че процесната фактура е
издадена за сумата от общо 802,98 лв., но след извършено прихващане с платени суми от
ищеца по други фактури, вземането е в размер на 732,38 лв.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез юрк.А.
П.а, с който ответникът признава иска по основание и размер, като признава, че вземането е
погасено по давност и същото се явява недължимо. Поддържа се, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, като моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
По делото е постъпила молба от ищеца, с която се твърди, че ответникът е дал повод за
завеждане на иска, тъй като в отговора по искането за отписване на вземането като погасено
по давност ответникът е посочил, че паричното задължение по фактура №....... г. не е
заплатено изцяло и е отказал да го отпише. Посочва се, че ответното дружество продължава
да начислява лихва за забава върху процесната сума. Също така посочва, че е направил
възражение по същество при издаване на процесната фактура, което не е било уважено от
ответника. Моли се разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към отговора на искова молба са преписи на горната фактура, искане до
ответника, подадено на 04.08.2022г. за отписване на задължението по нея от системата за
фактуриране на ответното водопреносно предприятие и отказ за това, съгласно писмо от
ответника от 16.08.2022г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е за установяване несъществуване на задължение за заплащане на
дължима цена по договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги. Ответникът прави
признание на исковата претенция, като е прието, че съдът ще се произнесе по реда на чл.237
от ГПК. Направеното признание на иска е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение. В настоящия случай
не са налице хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК. Признава се право, с което страната може
да се разпорежда, изявлението е направено с отговора на исковата молба, надлежно
упълномощен за него е процесуалният представител, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да се зачете
извършеното признание. С оглед на горното искът се явява основателен.
За пълнота следва да се посочи, че към датата на съдебното сезиране е изтекла
приложимата 3- годишна погасителна давност по процесната фактура, с оглед на
еднородния и падежиран характер на задължението. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно правилото на чл.120 от ЗЗД при позоваване на изтекла
давността от длъжника следва да се зачетат от кредитора настъпилите към минал момент
правни последици от изтеклия период от време, като при липса на съгласие на ответния
2
кредитор за отписване на задължението от съответната партидата е налице извънсъдебно
оспорване и съответно правен интерес за потребителя от предявяването на иск по реда на
чл.124, ал.1 от ГПК, с оглед внасяне на безспорност в гражданските правоотношения.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски по делото, както следва: сума от 50 лв.- заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за процесуална защита по делото от 500 лв., съгласно представен договор за
правна защита и съдействие. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в
правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея
разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата
страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно, като ответникът е дал повод
за завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед на писмените
доказателства, намиращи се между кориците на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца Д. И. Г., ЕГН:**********, че
не дължи на ответника „....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., ж.к.
„......, ул. ............“ ... сграда №... представляван от .......- Изпълнителни директори, сумата от
732,38 /седемстотин тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща
начислена главница за доставени водоснабдителни и канализационни услуги, за водоснабден
имот, находящ се в гр......., ж.к. „....“, ул. „. №...., клиентски №......., за периода: 31.05.2019г.-
26.06.2019г., съгласно фактура №.......г., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр......., бул. „...... ...“ №
....., ет....., ..... ......“, представлявано от .......- Изпълнителни директори, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на Д. И. Г., ЕГН:**********, сума в размер общо на 550 /петстотин
и петдесет/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3