Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.05.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1671
по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 117
от ЗЗП във връзка с чл.195
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09,10,2017г.
закупила от ответника потребителска стока сушилня, марка Аристон, модел
TCD8746H1/EU, s/n: *********, pr № 95816115500, g.k A 16503782 за сумата от 850 лева. Тъй като установила,
че същата не е годна за обичайната употреба, предявила рекламация пред
търговеца. Стоката била приета за ремонт на 21,11,2017г. Проблемите при
употребата й продължили и след това, поради което те отново предявили
рекламация и стоката била приета за ремонт на 10,01,2018г. Това се повторило
още три пъти. Въпреки това уредът не би годен за обичайната си употреба, поради
което на 01,02,2020г. тя депозирала заявление пред търговеца, че желае да
развали договора за продажба и да й бъде върната сумата от 850 лева. Ответникът
обаче не възстановил заплатената цена, поради което моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден да заплати сумата от 850 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Оспорва твърденията, че рекламацията е предявена пред ответното дружество,
като твърди, че това е направено пред оторизиран сервиз. Оспорва твърденията,
че на 18,03,2018г. ищцата е поискала разваляне на договора за продажба. Твърди,
че това е станало едва на 01,02,2020г., но това е станало три месеца след като
е изтекла законовата гаранция, предвидена в чл. 115, ал. 1 от ЗЗП, която е
различна от търговската гаранция. Ето защо моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 09,10,2017г. между тях е сключен договор
за покупко-продажба, по силата на който ответникът е прехвърлил правото на
собственост върху сушилня, марка Аристон, модел TCD8746H1/EU, s/n: *********,
pr № 95816115500, g.k A 16503782 срещу заплатената от ищцата цена от 850 лева.
Не е спорно също така, че стоката не е съответствала на договора, тъй като не е
била годна за обичайна употреба. Поради това е извършен ремонт на същата пет
пъти, като в гаранционната карта са отразени датите и периодите, в които е
станало това. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
въпреки това повредите не са били отстранени, а техническото състояние на потребителския
уред – сушилня, марка
Аристон, модел TCD8746H1/EU, s/n: *********, pr № 95816115500, g.k A 16503782, не съответства на изискванията за
експлоатация и употреба по предназначение и не може да служи за експлоатацията,
за която служат стоките от същия вид.
От показанията на свидетеля Х., съпруг на ищцата, се установява, че след
като уредът отказал да работи, съпругата му се обадила по телефона в магазина,
от който бил закупен, и получила съвет да се обади на представителите. Те от
своя страна ги свързали със сервиза, в който да предадат сушилнята за ремонт.
Първият път, когато съпругата му заявила на ответника, че желае договорът да
бъде развален и да получи обратно заплатената цена бил на четвъртия ремонт или
през месец март 2018г. Отговорът, който получила бил, че трябва да представи
протокол от сервиза, че стоката е негодна, а издаването на такъв бил отказан. Последвал
пети ремонт, също неуспешен. След това – на 01,02,2020г. тя подала заявление за
разваляне на договора в магазина, откъдето закупила сушилнята. Същото е вписано
в регистъра на предявените рекламации, видно от представеното извлечение.
Предходното заявление за такава, направено по телефона, не е отразено в този
регистър. Причината, съгласно показанията на свидетеля Стоилов, който работи
като продавач-консултант в този магазин, е, че по принцип в този регистър е
необходимо да се положи подпис на клиента, а това възпрепятства възможността за
приемане на рекламации, направени дистанционно.
С оглед на горното се установява, че отношенията между страните се уреждат
от правилата на договор за продажба. Към тях са приложими и разпоредбите на
Закона за защита на потребителите, тъй като не се спори, че ищцата е физическо
лице, което е придобило стока, която не е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност, и което като страна по договор по ЗЗП действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, и с това отговаря на условията, посочени в легалното
определение на понятието, дадено в §13, т.1 от ЗЗП.
От събраните доказателства се установи чрез пълно и пряко доказване,
че ответното дружество не е изпълнило точно задължението си да прехвърли правото
на собственост върху сушилня, годна за обичайна употреба. Основното възражение
на ответника е, че потребителят е упражнил правото си по раздел II „Гаранция на потребителската стока“ от ЗЗП извън
предвидения в чл. 115, ал. 1 от ЗЗП срок от две години, считано
от доставянето на потребителската стока. Съдът не споделя доводите, на които се основава то, тъй като от
показанията на свидетеля Х. се установява, че ищцата е поискала договорът да
бъде развален и да й бъде върната заплатената цена през месец март 2018г. и то
след като ответното дружество е удовлетворило три рекламации на
потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока. В закона не се съдържа изискване относно формата, в
която да бъде упражнено това право, поради което практиката на ответното
дружество да не приема рекламации по телефона и да не вписва същите в регистъра
за това, не почива на закона. Ето защо за него е възникнало задължението по
чл.114, ал.3 от ЗЗП да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената
от потребителя сума от 850 лева.
Отделно от горното настоящият състав намира, че дори да
се приеме, че правото на ищцата да развали договора е упражнено на
01,02,2020г., то същото е упражнено в гаранционния срок от три години, посочен
в гаранционната карта. Вярно е, че същата представлява търговска гаранция по смисъла
на чл. 117 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба търговска гаранция е всяко
задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение
към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с
договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи
стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя
не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани
със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за
предоставяне на търговска
гаранция или в съответната реклама, направена в
момента на сключване или преди сключване на договора. Съгласно ал. 2 от същият текст
търговската гаранция обвързва този, който я предоставя,
съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в
рекламата за нея. Изпълнението на поетите от търговеца задължения по
търговската гаранция не
е свързано с разходи за потребителя.
Или търговската гаранция е допълва
законовите задължения на търговеца, като разширява същите. В случая с нея е
удължен гаранционният период, в който потребителят може да упражни правата си.
Ето защо ответникът следва да изпълни задълженията, произтичащи от нея и да
възстанови заплатената от потребителя цена от 850 лева, поради разваляне на
договора за продажба на сушилня, марка Аристон, модел
TCD8746H1/EU, s/n: *********, pr № 95816115500, g.k A 16503782, тъй като същата
не съответства на договора за продажба поради недостатъци, които я правят
негодна за обикновеното й употребление.
По изложените съображения предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 850 лева.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и
обезщетение за забава в размре на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 10,03,2020г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 50 лева държавна такса, 150 лева възнаграждение за вещо лице и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Поради мотивите,
изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Фиеста 2006“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
„Централен“, ул.“Киев“ №22, представлявано от П.Т.М., да заплати на В.Ж.Х., ЕГН
********** ***, сумата от 850 лева (осемстотин и петдесет лева), представляваща
заплатена цена по договор за продажба на сушилня, марка Аристон, модел
TCD8746H1/EU, s/n: *********, pr № 95816115500, g.k A 16503782 от 09,10,2017г., дължима
поради развалянето му поради несъответствие
на стоката с договора за продажба, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10,03,2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лева (петстотин
лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: