Р Е Ш Е Н И Е
№ 1459 10.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 806 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от В.Й.К. против
ОДМВР-Бургас и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 1176 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 196 часа за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
проведеното на 20.05.2019 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска от 1176 лева на 1193,90 лева. В
същото съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата
поддържа иска и моли съда да го уважи, като
присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва иска и моли
съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От твърденията
в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните не спорят
относно: К. е държавен служител към ОДМВР-Бургас, като за процесния период е
изпълнявала длъжността „***“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – ***; в
периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. е полагала труд по служебно
правоотношение в системата на МВР; в същия период е полагала нощен труд и труд
в официални празници, който й е изплатен.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагала ищцата в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г.,
респективно изплатен ли той изцяло или не.
Установява
се, че за периода януари 2016 г. – юни 2016 г. включително ищцата не е полагала
труд (била е стажант).
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
За периода
01.07.2016 г. – 31.12.2018 г. ищцата е положила труд, равняващ се общо на 4488
часа от 12 часови смени дневен и нощен труд. За същия период са начислени и
изплатени следните възнаграждения: за извънреден труд – 2909,20 лева за
положени 438 часа; за труд по време на официални празници – 1659,29 лева за
положени 188 часа; за нощен труд – 325,50 лева за положени 1302 часа.
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, ищцата е положила общо 1302
часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от
1302 часа се увеличава на 1488,19 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 186,19 часа. Общият размер
на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 186,19 часа възлиза на
1193,90 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. За
целия период 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., за който се претендира
заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, са
приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В
периода от 01.01.2016 г. до 01.12.2018 г. действат последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на вътрешните
работи, и всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.
Преди
процесния период действа Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015 г.
Единствено в нея изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от
0,143 – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. В следващите две Наредби изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен липсва. Това не означава законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на общата
Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време (както е в процесния
случай) нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ето защо възражението на
ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят компенсира положения нощен труд
чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно.
За
обосноваване на своята теза, че коефициентът в случая е неприложим, ответникът
представя и писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищцата работи 8 часа през нощта,
т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител,
който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е
недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави
в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този смисъл Решение
№ 25 от 10.01.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2546/2018 г., Решение № 26 от 10.01.2019 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2548/2018 г., Решение
№ 176 от 13.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2797/2018 г. Решение № 152 от 8.02.2019 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2593/2018 г. и др.)
Установи се, че разликата между начисления и платен нощен
труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза на 186,19 часа за периода
01.07.2016 г. – 31.12.2018 г., който е на стойност от 1193,90 лева. Това е
така, защото този труд представлява извънреден такъв (в този смисъл и
цитираните по-горе решения на ОС-Варна), като искът следва да бъде уважен
изцяло досежно размера, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба, но следва да бъде отхвърлен за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г.,
тъй като в него ищцата не е полагала труд, и за броя часове извънреден труд за
разликата от признатите 186,19 часа до претендираните 196 часа.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само
ищцата, защото претенцията като стойност е уважена изцяло, макар и за друг
по-кратък период от време и за по-малко часове. Видно обаче от материалите по
делото, К. не е представила списък по чл.80 от ГПК, а няма доказателства за
направени от нея разноски (няма доказателства за платено адвокатско
възнаграждение или друг разход), поради което разноски не следва да й се
присъждат. Изричен отхвърлителен диспозитив не следва да се постановява, тъй
като претенцията за разноски не е иск.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса за уважения размер на иска, и сумата от 125 лева разноски, представляваща
възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
изплатено от бюджета на съда, защото искът бе уважен.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
на В.Й.К., ЕГН – **********,
сумата от 1193,90 лева (хиляда сто деветдесет и три лева и деветдесет
стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 186,19 часа за
периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2018 г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба на 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г., както и за броя часове
извънреден труд за разликата между признатите 186,19 часа и претендираните 196
часа.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 175 (сто седемдесет и пет лева), представляваща
сбор от дължимата държавна такса за уважения иск и разноски за производството –
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената сума за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ