РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Велико Търново, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №748 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал.
1 от КСО.
Образувано е по
подадена жалба от М.М.П., едноличен търговец с фирма
ЕТ „М Инвестмънт – М.П.“ от гр. В. Търново, срещу Решение №1012-04-62#1/23.08.2018г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена
жалбата му срещу задължителни предписания №ЗД-01-04-00434910/09.07.2018г. на
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателят твърди, че
неправилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата му срещу посочените
предписания. Счита, че изводите на административния орган са в противоречие с
разпоредбите на КСО, събраните в хода на проверката и представените по делото
доказателства. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Допълнителни съображения
излага в писмено становище. Претендира
за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения,
изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за , в размер на 350 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със задължителни предписания №ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г.
на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, е предписано да подаде коригираща
информация по чл. 5, ал. 4 ,т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 за 12 бр. физически лица, с които е бил сключил
трудови договори. Тези задължителни предписания са били обжалвани по реда на чл. 117,
ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-62#1/23.08.2018г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата срещу
разпореждането е била отхвърлена. Това решение е връчено на жалбоподателя чрез
изпращане по пощата, на 20.09.2018г., видно от приложената на стр. 968 от папка
№3 на адм. преписка от делото разписка за връчване. Жалбата
до административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на 03.09.2018г.,
което се установява от поставения на нея вх. №2103-04-14/03.10.2018г. по описа
на ТП на НОИ – В. Търново.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице,
адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно, че жалбоподателят, регистриран като
едноличен търговец, осъществява дейност като предоставя счетоводни услуги. За дейността
си ползва офис, находящ се в гр. В. Търново, ул.
„Никола Габровски“ №5, чиито собственици са родителите на баща му М. М..
Последният е регистриран като ЕТ с фирма „М. М. – консулт“, има същият предмет
на дейност като жалбоподателя и работят заедно на посоченото място.
От представените по делото с административната
преписка писмени доказателства се установява, че при извършена проверка по
контрол на разходите на ДОО, документирана с Констативен протокол
№КП-5-04-00434437/06.07.2018г./стр. 15-21 от папка №1 от адм.
преписка/, е било установено, че от 2015г. до 2018г., жалбоподателят като
работодател е бил в трудови правоотношения с общо 12 физически лица, наети на
длъжности както следва: „оператор въвеждане на данни“ 7 лица, „куриер“ 3 лица,
„чистач“ и „служител човешки ресурси“ по едно лице. Всички те са били работници
при жалбоподателя за кратки времеви периоди/от 2 дни до 22 работни дни/, като
договорените възнаграждения за някои от тях са значителнf високи – 4 лица, наети на длъжност
„оператор въвеждане на данни“ са с възнаграждение от 2 600 лв. С всички
наети лица са били оформени коректно трудови договори, подавани уведомления до
НАП, изготвени длъжностни характеристики и издадени заповеди за прекратяване на
трудовите договори. Начислявани са били и внасяни съответно осигурителни вноски,
както и подавани декларациите по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№Н-8/29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на
финансите. С оглед
периода за трудова заетост и текучеството на работещи, са бил изискани
обяснения от представляващия осигурителя и са снети обяснения от наетите лица. При
преценка на дадените обяснения, както и на всички събрани в хода на проверката
доказателства, контролните органи при ТП на НОИ – В. Търново са приели, че
наетите по трудови правоотношения лица реално на са извършвали трудова дейност
в полза на работодателя, поради което не е налице осигурително правоотношение.
При така установеното
от фактическа страна, инспектор по осигуряването, издал обжалваните
предписания, е приел, че посочените в акта лица не са упражнявали дейност, за
която да подлежат на осигуряване, поради което за тях осигурителят следва да
подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща
декларация обр. 1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1
от Наредба №Н-8.
С решението на
директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата на М.П. срещу задължителните
предписания е оставена без уважение, като е прието, че жалбоподателят е
следвало да коригира подадените данни за наети по трудови правоотношения лица,
тъй като тези лица реално не са упражнявали трудова дейност въз основа на
сключените договори, а последните са сключени формално, с цел заобикаляне на
разпоредбите на осигурителното законодателство и позволяващи да се получава
обезщетение за безработица след прекратяването им.
Така
направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.
Обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен
орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на
органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените
правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в
пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от
представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното
производство доказателства.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и
съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения
материал и на законовите разпоредби.
От събраните писмени доказателства се установява, че
за периода от началото на 2015г. до месец 05.2018г./когато е била извършена
проверката на ЕТ „М Инвестмън – М.П.“, документирана
с констативен протокол №КП-5-00434437/06.07.2018г./, жалбоподателят е бил
осигурител на общо 14 бр. лица, вкл. и на себе си и като самоосигуряващо
се лице. От тези други тринадесет души, дванадесет от тях са преминали
трудовият си стаж за изключително кратък период то време/по-малко от един
месец/, а някои от тях имат записани
като отработени само два или три дни. Лицата са назначавани основно на
длъжности „оператор на данни“ и „куриер“. Независимо от краткия престой на
работа на лицата, след тяхното напускане/освобождаване, други лица не са били
наемани, за продължителни периоди от време. Впоследствие на същите длъжности са
назначавани нови лица, които отново скоростно са освобождавани, а на тяхно
място не са назначавани служители. Така
напр. едно лице е заемало длъжност „оператор въвеждане на данни“ през месец
06.2015г. и след освобождаването му/има 3 работни дни/ нов служител на същата
длъжност е назначен чак през месец 04.2017г., освободен през месец 05.2017г./ с
10 работни дни/ и назначен нов служител през месец 05.2017г., освободен след 4
дни. Прави впечатление също така и по отношение на служителите на посочената
длъжност договореното възнаграждение в размер на 2 600лв./към максималния
осигурителен доход/ по отношение на четирима от служителите, наети през 2017г.,
докато за един от тях, нает през месец 05.2017г./отработени 4 дни/ възнаграждението
е било 460 лв. Тези действия на жалбоподателя, в качеството му на работодател,
не са обяснени от него в хода на цялото производство по издаването и
обжалването на издадения административен акт, нито се обясняват от нормалната
търговска практика и житейска логика.
В хода на административното производство са били снети
обяснения от някои от лицата, работили при ЕТ „М Инвестмън
– М.П.“ на длъжности „оператор въвеждане на данни“/М.Ц., М. А., Б.И., Г. Щ. и Д.В./
и „куриер“/Г. С./. В обясненията си лицата дават откъслечни сведения за
естеството на работа и начина по който са я упражнявали, не дават пояснения как
са били назначени/избрани за работата, как са договорили възнагражденията си,
както и подробности за отношенията в колектива и с работодателя. Посочват
обаче, че не са се справяли със задачите и се е наложило да бъдат освободени.
По делото като свидетели са разпитани лицата Б.И., Д.В.,
Г. Щ./работили като „оператор въвеждане на данни“/, В.Т./специалист „човешки
ресурси“/ и С.В./куриер/.
Свидетелите И.,
В. и Щ., допълват дадените обяснения като посочват вече подробности за
естеството на работата, че са били обучавани от жалбоподателя, описват
подредбата и „атмосферата“ в офиса на работодателя. Свидетелите заявяват, че не
са се справяли с работата, за което са били освободени, но отново не са дават
никакви показания за начина на наемането им, както и за определянето на
трудовите им възнаграждения. Не се посочват никакви причини за липса на
старание у тях за усвояване на работата, която според показанията им не изисква
допълнителна квалификация и специални умения, въпреки атрактивното заплащане.
Още повече, че след краткия си престой при жалбоподателя лицата са били
регистрирани като безработни.
В показанията си свидетелката Тончева посочва начина
на организация на работата в офиса на жалбоподателя, през периодите, през които
е ходила на работа/свидетелства за здравословни проблеми/. Показанията й са
подборни по отношение на взаимоотношенията с работодателя й, с неговия баща М. М.,
с който са работили съвместно, както и за нейните служебни задължения.
Свидетелката обаче не дава показания нито за другите лица, които са работили в
офиса, нито за естеството на тяхната работа и за необходимостта от услугите им.
В показанията си св. В. посочва, че е работил като
куриер с основно задължение да разнася документи от офиса до различни клиенти
на жалбоподателя, но отново се подчертават само неговите отношения с
работодателя, без да се посочват обстоятелства относно общата организация на
работата. Свидетелят не дава показания за други лица, работили по същото време,
нито дава информация за лица, с които е
контактувал служебно. Не посочва и причини за освобождаването му след кратък
престой при ЕТ „М Инвестмън – М.П.“.
По делото като свидетел е разпитан и М. М., баща на
жалбоподателя, който дава показания за начина на организация на работата на фирмите
ЕТ „М Инвестмън – М.П.“ и „М. М. – консулт“, както и
необходимостта от наемането на „хигиенист“/“чистач“ за нуждите на офиса. Не
дава сведения за нуждите от наемане на служители на други длъжности, нито за
естеството на тяхната работа, която е изисквала пребиваване в офиса почти през
цялото работно време/за служителите „оператор въвеждане на данни“/. Нормално е,
предвид наличието на свързани лица, да се организира работата във фирмите по
взаимноизгоден начин и двамата/М.М. и М. М./ да си
помагат взаимно. Не е обяснимо обаче от икономическа гледна точка да ползваш
един електронен подпис, с обяснението, че не е нужен допълнителен разход от 50
лв. годишно, а същевременно да наемаш лица, на които да изплащаш възнаграждение
от 2 600 лв. месечно за техническа работа в офиса, като впоследствие
освобождаваш тези лица след няколкодневен престой.
В обобщение на събраните гласни доказателства може да
се посочи, че разпитаните свидетели по никакъв начин не установяват факти, потвърждаващи
наличието на реално изпълнение на трудовите задължения, като всички те
премълчават обстоятелства, които биха се тълкували в тяхна вреда.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира, че единственият логичен и обоснован извод
за поведението на жалбоподателя е този, който е направен от ответната
страна. По делото са събрани и
доказателства по отношение на осъществяваната от фирмата на ЕТ „М Инвестмън – М.П.“ търговска дейност и за наличие на негови
клиенти, но не те са от решаващо значение за спорния предмет. По начало не е
спорно и от писмените доказателства се установява, че жалбоподателят е
осъществявал дейност/предоставяне на счетоводни услуги/ на различни клиенти. От
значение е естеството на работата и нейният обем, както и необходимостта от
наемане на лица, които да осъществяват трудова дейност с цел извършване на
договорените услуги и то по начин, по който фирмата да реализира печалба.
Наемането на посочените в обжалвания акт лица по никакъв начин не би могло да
доведе до този резултат. Ако
необходимостта от такива служители е била достатъчно голяма/което да обясни и
договаряните с определени хора възнаграждения/, то как тази нужда отпада след
няколко дни, през които е работил служител, освободен поради несправяне с
работата. По никакъв начин не може
обективно да се установи, че наетите лица, с цялата си дейност са допринесли
някаква полза за своя работодател, а необходимостта от назначаването им явно не
е свързана с обема на работа, след като на тяхно място не са назначавани
други. Изложеното важи както за лицата,
наети на длъжност „оператор въвеждане на данни“ така и за куриерите и другите
служители. Липсват данни както за естеството на работата им, така и относно
това кой точно и как е изпълнявал техните задължения в периодите преди и след
тяхното пребиваване на посочените длъжности. Всички тези обстоятелства не могат
да обосноват друг извод освен липсата на необходимост от такива служители за
дейността фирмата, а оттам и направените от ответника изводи относно целта на
тяхното назначаване на работа.
За неоснователни съдът намира възраженията за
противоречие на изводите на ответника със събраните по делото писмени
доказателства, по конкретно със сключените с посочените лица трудови договори. В
настоящото производство не се разглежда въпросът за действителността на трудовия
договор, а и той може да се решава инцидентно по повод на спорове, свързани с
породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод се налага
при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По
аргумент за по-силното основание от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва
да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не
могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на
необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За
неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за
пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната си сила. В този смисъл уведомлението,
което работодателят е длъжен да изпрати в НАП не е елемент от фактическия
състав, пораждащ трудовото правоотношение. От съдържанието на определението за
осигурено лице обаче следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Неправилно се поддържа от
жалбоподателя, че наличието на валидно сключено трудово правоотношение е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но само по себе си не
е достатъчно за целите на осигуряването. Казано по друг начин то е условие за
възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор
лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Съгласно този текст осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава
до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено
лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, както и че за целите на
социалното осигуряване, в понятието „трудова дейност” се включват не само
случаите на престиране на работна сила по трудово
правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност,
приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите
по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност.
Легално определение за понятието „осигурено
лице” е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което „осигурено лице” е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т., т. 1, 3 и 5 КСО. Изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО
е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Доказателства за
изпълнение на конкретни трудови функции от страна на посочените 12 лица, по
сключените между тях и жалбоподателя трудови договори, няма.
Осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност/чл. 10, ал. 1 КСО/, а
упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да
бъде установено. След като последното не е доказано по делото, съдът намира за
правилни изводите за липса на осигурителни правоотношение, които обуславят
законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от органите
на ответника.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „М Инвестмънт – М.П.“ срещу задължителни предписания
№ЗД-01-04-00434910/09.07.2018г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В.
Търново е
законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава.
При този изход на
делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на
ответната страна в размер от 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ПМС №4/06.01.2006г., приложим
съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от АПК. Искането за присъждане на разноски до претендирания
размер от 350 лв. се явява неоснователно, предвид ограничението в цитирания
текст на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд –
В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на М.М.П., едноличен търговец с фирма ЕТ „М Инвестмънт – М.П.“
от гр. В. Търново срещу Решение №1012-04-62#1/23.08.2018г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу задължителни предписания
№ЗД-01-04-00434910/09.07.2018г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В.
Търново.
ОСЪЖДА ЕТ „М
Инвестмънт – М.П.“ от гр. В. Търново с ЕИК ********* да заплати на ТП на НОИ –
В. Търново разноски по делото в размер на 200/двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: