Решение по дело №262/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 241

гр. Видин, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и трети октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

262

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на РДГ – Берковица против решение № 65/ 14.07.2023г. по АНД № 145/2023г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 420 от 02.05.2023г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.2,предл.3-то от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл.50,ал.7, ал.11 и чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в горите.

В жалбата се твърди, че решението на БРС е неправилно. Твърди се от касатора, че в производството пред наказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, по административнонаказателната преписка ясно е изложена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, но съдът неправилно го е отменил. Иска се да бъде отменено решението на БРС и съответно потвърдено обжалваното НП.

Ответникът по делото не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Белоградчик е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена се базира на тях и Административния съд я споделя.

Прието е, че е съставен АУАН за нарушение, извършено на 05.01.2023г., но е открито на 09.03.2023г., в землището на с.Вещица, общ.Белоградчик, обл.Видин за това, че ответникът по касация – К.К., в качеството си на лице по чл.235 от ЗГ, съгласно карнет – опис, подписан от него, е извършил маркиране със синя боя в подотдел 165“я1“, имот с идентификатор 10937.103.13. При извършената теренна проверка на място на 09.03.2023г., обаче е констатирано, че в същия подотдел с издадено позволително за сеч № 0701202 от 05.01.2023г. не е извършено маркиране в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина от 130 см. с видими знак върху оставащите крайни дървета, съгласно чл.50,ал.7 от Наредба № 8/ 2011г.

Съставени са констативни протоколи от 09.03.2023г. и след като е установено нарушение, срещу К.К. е съставен АУАН от 16.03.2023г., а впоследствие въз основа на него е издадено и НП № 420 от 02.05.2023г. на Директора на РДГ – Берковица, за нарушение на чл.50,ал.7 и ал.11, както и чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в горите и на основание чл.257,ал.1,т.2,предл. 3 - то от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

В с.з. пред БРС е разпитан актосъставителят, който заявява, че при проверка в процесния имот е установено, че за подотдела, за който има издадено позволително за сеч, не е извършено маркиране в основите на стеблата на крайните дървета, определени за сеч. Посочено е, че това е задължение на лицето, което е подписало карнет – описа, респ. в случай К.К.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е прието и от въззивната инстанция, че в конкретния случай НП е незаконосъобразно издадено, тъй като санкционната разпоредба не съответства на нарушението, за което е наказан нарушителя.

Според текста на чл.50,ал.7 от Наредбата ограничаването на площта в случаите по ал. 6, т. 1 се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета, за което маркиране се изготвя карнет – опис, съобразно ал.11 на чл.50. А съгласно чл.52,ал.1,т.2 от същата Наредба сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена. По делото не се навеждат твърдения за извършено друго нарушение, въпреки, че е посочена разпоредбата на чл.52,ал.1,т.2 от Наредбата, като нарушена.

От събраните писмени и гласни доказателства, БРС правилно е констатирал, че според наказващия орган ответникът по касация не е упражнил контрол и не е извършил маркиране в основите на стеблата на крайните дървета, както е предвидено в Наредбата, респ. така както е повдигнато обвинението е за бездействие и неупражнен контрол. От друга страна обаче, според разпоредбата на чл.257,ал.1,т.2, предл.3 от ЗГ се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на този закон, подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

Правилно е прието от БРС, че санкционната норма не съответства на нарушението, което се твърди, че е извършено от нарушителя. Видно е, че според наказващия орган ответникът по касация е бездействал и не е упражнил контрол, а е наказан за издаване на документ, в нарушение на закона, подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. По делото нито се установява, нито се твърди за издаването на такъв документ, каквато е санкционната разпоредба на чл.257,ал.1,т.2, предл.3 от ЗГ.

Горните обстоятелства са съобразени и обсъдени от въззивната инстанция. В решението си БРС е приел, че неправилно е съставен АУАН и впоследствие е издадено НП, тъй като от страна на актосъставителя и наказващия орган е установено извършването на едно нарушение, а е наказан за друго нарушение, за което обвинение не му е повдигано. Така констатираното противоречие води до нарушаване на правото на защита на ответника по касация, тъй като за същия не е изяснено, във връзка с какво точно нарушение му е наложено наказанието. Това несъответствие препятства осъществяването на правото на защита на нарушителя в пълен обем, а нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение. Последното води до незаконосъобразност на НП и с решението си БРС правилно го е отменил.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение, както и спазването на процесуалните правила.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за незаконосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Белоградчик, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

От въззивната инстанция са цитирани конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба относно маркирането на крайните дървета, определени за сеч, както и санкционната норма, които мотиви на съда в тази насока са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Преценявайки фактите БРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение е правилно и законосъобразно.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилно възприемане от съда на фактическата обстановка. При постановяване на решението си БРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. В решението си въззивният съд е изложил мотиви, относно допуснатите нарушения на материалния закон в административнонаказателното производство, довели до неправилно и незаконосъобразно издадено наказателно постановление, с които касационният състав напълно се солидаризира.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на БРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/ 14.07.2023г. по АНД № 145/2023г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 420 от 02.05.2023г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на К.М.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2, предл.3 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.