Р Е Ш Е Н И Е № 227
гр. Перник, 02.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова
в.гр.д. № 230 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 112 от 21.02.2018 г., постановено по гр.
дело № 6065/2017 г. по описа на П. РС, първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло предявените от Ц.А.А. против Пътнически превози – П. ЕООД искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 10000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от влошаване на здравословното й състояние от професионално
заболяване „увреждане на срединни нерви на двете ръце“, уточнена по експертно решение
на ТЕЛК като „синдром на карпален канал двустранно“, заедно със законната лихва
върху тази сума от деня на увреждането - 17.11.2010 г., до окончателното й изплащане.
Със същото решение, предвид изхода на спора по делото, Ц.А.А. е осъдена да
заплати на Пътнически превози – П. ЕООД сумата 700 лева – разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищцата, като са наведени оплаквания за неправилно извършена от
първоинстанционния съд преценка на доказателствата и направените във връзка с
нея изводи за недоказан ексцес на професионалното й заболяване, респ. поради
нарушение на процесуалните правила в резултат от необсъждане на всички наведени
доводи. Иска решението да бъде отменено и уважени предявените искове, като
претендира и разноски.
Въззиваемият – ответникът Пътнически превози – П.
ЕООД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата. Претендира разноски.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 273 във
вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Ц.А. твърди в исковата молба, че е работила при
ответника Пътнически превози – П. ЕООД на длъжността ***, като й е признато професионално
заболяване „увреждане на срединни нерви на двете ръце“, уточнено като „синдром
на карпален канал двустранно“, придобито в резултат от работата при ответника.
Поддържа, че в резултат от заболяването е търпяла и търпи неимуществени вреди,
изразяващи в болки и страдания, затруднения и неудобства в битово обслужване,
като от 01.12.2015 г. е налице влошаване на здравословното й състояние, в
резултат от което е претърпяла и лечения през периода от 01.12.2015 г. до
09.12.2015 г. в МБАЛ Национална кардиологична болница ЕАД и периодите от
14.01.2016 г. до 19.01.2016 г. и от 27.12.2016 г. до 30.12.2016 г. в ОКР Б..
Твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело № 2433/1999 г. на П.РС й е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, а поради влошаване на здравословното
й състояние от началото на 2004 г. такова й е присъдено и с влязло в сила
решение по гр. дело № 1813/2005 г. на П. РС.
Ответникът Пътнически превози – П. ЕООД в срока по чл.
131 от ГПК оспорва исковете, възразявайки че същите са неоснователни поради
липса на ново влошаване на здравословното състояние на ищцата, което да е в
причинно-следствена връзка с признатото й професионално заболяване.
По делото не е спорно между страните, че помежду им е
съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата Ц.А. е заемала
длъжността *** при ответника Пътнически превози – П. ЕООД. С протокол № 370 от ***
г. заболяването на ищцата Синдром на карпалния канал двустранно е признато за
професионално, а с експертно решение № 491 от *** г. на ТЕЛК П. въз основа на
така признатото й професионално заболяване по повод пенсиониране й е определена
трета група инвалидност със срок на инвалидността до 01.02.1997 г.
С влезли в сила решения по гр. дело № 539/1997 г. на
Пернишки ОС и гр. дело № 288/1998 г. на ВКС, III ГО, отговорността на ответника
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е ангажирана за обезщетяване на ищцата за
неимуществени вреди от професионално й заболяване в размер на 800 000 неденоминирани
лева, заедно със законната лихва от 24.11.1994 г. до окончателното изплащане.
По предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди от ексцес на професионалното й заболяване
е постановено решение по гр. дело № 2433/1999 г. на П. РС, с което същият е
отхвърлен, като решението е влязло в сила на 20.04.2000 г.
С влезли в сила на 26.10.2011 г. решение № 385 от
22.06.2007 г. по гр. дело № 1813/2005 г. на П. РС и решение № 130 от 05.07.2010
г. по гр. дело № 846/2009 г. на Пернишки ОС, отговорността на ответника Пътнически
превози – П. ЕООД е ангажирана и за обезщетяване на ищцата за неимуществени
вреди от влошаване на здравословното й състояние (ексцес) от професионалното
заболяване в размер на 5000 лева, заедно със законната лихва от 09.09.2005 г.
до окончателното изплащане. В мотивите на решенията е прието въз основа на заключенията
на съдебно-медицинските експертизи и последно извършено от ищцата електромиографско
изследване на горните крайници от 30.04.2010 г., че при ищцата е налице
влошаване на здравословното й състояние, което е в причинна връзка с професионалното
заболяване, определено и като Невропатия на средищния нерв, а не с общите
заболявания и възрастови изменения в организма на ищцата. Прието е също в
мотивите, че влошаването на състоянието на ищцата Ц.А. се изразява в засилване
на болките в гривневите стави в основата на палеца на двете ръце, изтръпване на
пръстите и дланите на ръцете, като повече на дясната ръка, слабост на захвата, изпускане
на предмети, постоянен оток и затруднения при захващане на дребни предмети, стопяване
и омекотяване (хипототия) на мускулите на палеца на двете ръце, но по-тежко
изразени на дясната ръка, засилена слабост на противопоставяне на палеца на останалите
пръсти и на свиване предимно на първи, втори и трети пръсти на дясната ръка.
По предявени на 31.05.2012 г. нови искове по чл. 200,
ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от ексцес на професионалното заболяване, настъпило на 17.11.2010 г., и на
законна лихва от 17.11.2010 г. до окончателното изплащане е постановено решение
от 19.01.2015 г. по гр. дело № 909/2014 г. на Пернишки ОС, с което така
предявените претенции са отхвърлени изцяло поради липса на решение на орган на
експертизата по работоспособността, което да установява влошаване на здравословното
състояние на ищцата Ц.А. и причинната връзка на влошаването с признатото й професионално
заболяване. Решението е влязло в сила на 22.10.2015 г. поради недопускането на касационната
жалба за разглеждане по арг. от чл. 296, т. 3 от ГПК.
По делото са представени епикризи от МБАЛ Национална
кардиологична болница ЕАД, според които ищцата Ц.А. е провеждала лечение в ОКР
Б. през периода от 01.12.2015 г. до 09.12.2015 г. и периода от 27.12.2016 г. до
30.12.2016 г. По тези епикризи същата е постъпвала за диагностициране и лечение
поради оплаквания от лесна умора и задух при минимални физически усилия и отоци
на подбедриците, като след провежданите лечения и е поставена диагноза
Изострена хронична сърдечна недостатъчност, левокамерна дисфункция, артериална
хипертония, перикардит, претампонада, хирургичен перикарден дренаж, умерена
митрална регургитация, нискостепенна трикуспидална регургитация, захарен диабет
тип 2, състояние след резекция на щитовидна жлеза, проведена около 40 години преди
провежданите й лечения. Представен е по делото и амбулаторен лист № 2206 от ***
г., в който като водеща диагноза на ищцата е посочен Синдром на
вертебробазиларната артериална система.
С експертно решение № 763 от *** г. на ТЕЛК за Общи и
професионални болести при Университетска болница МБАЛ Св. Иван Рилски ЕАД на ищцата
Ц.А. след преосвидетелстване на 75-годишна възраст е призната пожизнено 54 %
трайно намалена работоспособност с водеща диагноза Хипертонично сърце със (застойна)
сърдечна недостатъчност. В графа Инвалидност по причини са посочени 50 % трайно
намалена работоспособност от общо заболяване с дата на инвалидност от
16.02.1995 г. и 11 % трайно намалена работоспособност от професионално
заболяване с дата на инвалидност – 24.11.1994 г., когато заболяването й Синдром
на карпалния канал с невропатия на нервус медианус двустранно (определен в
експертното решение като мононевропатии на горен крайник) е признато за професионално.
По делото е изслушано заключение на комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещи лица травматолог и невролог
след обсъждане на горепосочените медицински документи, представените им електромиографски
изследвания от 04.04.2012 г., 14.06.2016 г., 19.07.2016 г. и 19.04.2017 г. и
проведен личен преглед на ищцата на 76-годишна възраст, което настоящият състав
на въззивния съд възприема като обективно и компетентно дадено и което изяснява,
че Синдромът на карпалния канал е комбинирано неврологично и ортопедично
страдание, представляващо задебеляване на напречна ставна лента, която притиска
нерва и дава проява с изтръпване на инервираната част на ръката, първите три пръста
по предната повърхност и дорзалната повърхност на ръката, като лечението
преминава през дълго консервативно лечение с прием на противовъзпалителни
медикаменти, невротропни такива, витаминотерапия, съдоразширяващи медикаменти и
курсове на физиотерапия, което лечение се контролира с периодични
електромиографски изследвания, а след това през оперативно лечение, при което
се прерязва притискащата връзка и е успешно в 80 % от случаите при
своевременното му провеждане. Вещите лица изясняват, включително и при изслушването
им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че професионалното заболяване
на ищцата е хронично заболяване с прогресивен характер и при липса на подходящо
консервативно и/или оперативно лечение, каквато е налице в случая за ищцата, е
нормално неговото влошаване, като вещото лице невролог установява след
обсъждане на данните по делото, че е налице леко влошаване на състоянието на дясната
й ръка, като описва за прояви на болестта болки на двете ръце, слабост в същите,
изпускане на предмети, поява и на треперене на дясна ръка, невъзможно движение
на палец на дясна ръка и ограничени движения на втори и трети пръсти на дясната
ръка. Вещите лица сочат, че заболяванията на ищцата Ц.А., свързани със сърдечно-съдовата
и дихателната системи, чийто функционален капацитет намалява с напредването на
възрастта, оплакванията й от замайване, паметови нарушения, смущения в равновесието,
болки в гръбнака и треперене на главата, заболяването Спондилоза на гръбнака и
свързаните с него болки в гръбнака и крайниците и заболяването Захарен диабет 2
тип, при който може да се развие диабетна полиневропатия, протичаща с
изтръпване и болки на крайниците (предимно долните), нямат връзка с признатото
й професионално заболяване. Разясняват също, че диабетът е предразполагащ
фактор за протичане в по-тежка форма на карпалния синдром с прояви на
ангеопатия и невропатия.
Въззивният съд приема съгласно чл. 269 от ГПК, че
първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в частта му относно отхвърлянето
на акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва за периода от
17.11.2010 г. до 30.11.2015 г. включително, тъй като спорът между страните
относно съществуването на вземането за този период е решен със сила на
пресъдено нещо, а последното е процесуална пречка за съществуването на правото
на иск и произнасянето на първоинстанционния съд в тази му част е процесуално
недопустимо. Липсва и излагане на обстоятелства в исковата молба, които да
обосновават наличието на спор за предявяване на акцесорна претенция за период
преди 01.12.2015 г., когато се твърди, че е настъпило новото влошаване на
здравословното й състояние. Изложеното налага на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК обжалваното решение на първоинстанционния съд в тази му част да бъда
обезсилено, а производството по отношение на нея – прекратено.
По правилността на обжалваното решение на
първоинстанционния съд в допустимата му част въззивният съд е ограничен от
релевираните в жалбата оплаквания.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи за
неправилно извършена от първоинстанционния съд преценка на доказателствата и
направения във връзка с нея извод за недоказан ексцес на професионалното
заболяване на ищцата Ц.А.. За да се ангажира отговорността на работодателя за
неимуществени вреди от ексцес на здравословното състояние, трябва да бъдат
установени качествена промяна на полученото увреждане на работника или
служителя от професионалното заболяване и причинна връзка между изпълняваната
работа при съответните условията на труд и влошаването на здравето в резултат
на тази работа, като подлежащите на обезщетяване вреди са само тези от
влошаването на здравословното състояние. Тези правнорелевантни обстоятелства за
ангажиране на отговорността на ответника за неимуществени вреди от ексцес на
здравословното състояние на ищцата Ц.А. от професионалното й заболяване, настъпил
от 01.12.2015 г., не се установяват в настоящото производство. От събраните по
делото доказателствени средства не се установява както наличието на качествена
промяна на полученото от ищцата увреждане от признатото й професионално заболяване
Синдром на карпалния канал двустранно, отчитайки здравословното й състояние, за
вредите от които тя е обезщетена с влязлото в сила решение по гр. дело № 1813/2005
г. на П. РС, в производството по което, включително и при повторното му
разглеждане от въззивния съд с приемане на заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза, изготвено и въз основа на електромиографско изследване от
30.04.2010 г., е признато влошаване на здравословното й състояние от професионалното
заболяване, така и наличието на причинна връзка на влошаване на здравословното
състояние с професионалното заболяване. Представените медицински документи и
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза не установяват качествена
промяна в здравословното състояние на ищцата, настъпила именно от усложнения на
професионалното й заболяване, изхождайки от проявите на заболяването, обсъдени
от съдилищата в мотивите на решение от 22.06.2007 г. по гр. дело № 385 от
22.06.2007 г. на П. РС и решение от 05.07.2010 г. по гр. дело № 846/2009 г. на
Пернишки ОС и обосновали определянето й на обезщетение за репариране на претърпени
от нея неимуществени вреди от професионалното й заболяване. Установеното от
вещото лице невролог леко влошаване на състоянието на дясната ръка на ищцата,
преценено с различията в проявите на професионалното заболяването, за вредите
от които същата е обезщетена с горепосоченото решение (предвид липсата на предходно
експертно решение), и тези, посочени в заключението по настоящото производство,
и изразяващи се в движението на палеца и появата и на треперене на дясна ръка,
липсата на провеждано от нея подходящо лечение на заболяването, страданието й от
общо заболяване Диабет, представляващо предразполагащ фактор за протичане в
по-тежка форма на професионалното заболяване и възрастовите изменения в организма
на ищцата, не може да обоснове наличието на ексцес на признатото й професионално
заболяване Синдром на карпалния канал двустранно. Такъв не може да се обоснове
и от общите заболявания на ищцата Ц.А., които се установява категорично по
делото, че не са причинно-следствена връзка с професионалното й заболяване.
Усложнения, резултат от признатото професионално
заболяване на ищцата Ц.А. като допълнителни здравни състояния, които са възникнали
след 01.12.2015 г. и са в причинно-следствена връзка с признатото й професионално
заболяване, не се установяват и от експертното решение от *** г. на ТЕЛК, която
съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО и чл. 57 и сл. от Наредбата за медицинската
експертиза е компетентният орган да признае настъпилите усложнения и причинната
им връзка с признатото професионално заболяване. С посоченото експертно решение
на ТЕЛК при преосвидетелстване на ищцата е потвърден професионалният характер
на болестта Синдром на карпалния канал двустранно и определен процентът на
трайно намалената й работоспособност по повод професионалната болест – арг. от
чл. 2, чл. 3, ал. 4, чл. 57, 60, ал. 4, т. 1 и чл. 65 от Наредбата, но не и
наличието на усложнения, обусловени от професионалното й заболяване, и причинната
връзка между влошаването на здравословното състояние и професионалното
заболяване – арг. от чл. 60, ал. 4, т. 2 и чл. 74, ал. 1 от Наредбата. Предвид
тези съображения и гореизложените такива, неоснователни се явяват и оплакванията
на въззивницата, че първоинстанционният съд необосновано и при съществено нарушение
на процесуалните правила е достигнал до извод за недоказаност на ексцес на
професионалното й заболяване и че последният е установен от заключението на комплексната
съдебно-медицинска екпертиза, като единствено възможно доказателствено средство
за установяването му.
Следва да се отбележи, че въззивният съд не може да
обсъжда нови фактически твърдения, които са наведени за първи път от ищцата в
писмената защита по делото, макар и представена пред първоинстанционния съд, по
арг. от чл. 266, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Още повече, че тези твърдения се
отнасят за период извън процесния.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния
съд намира, че така предявените искове са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени, а обжалваното решение на П. РС в допустимата му част,
включително и за разноските пред първата инстанция, които са правилно
определени, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото право на разноски
има въззиваемият, но тъй като липсват доказателства за сторени такива от него пред
въззивната инстанция, разноски не му се присъждат с решението.
По изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 112 от 21.02.2018 г., постановено по гр.
дело № 6065/2017 г. по описа на П. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц.А.А. против
Пътнически превози – П. ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 17.11.2010 г. до
30.11.2015 г. включително, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 21.02.2018 г., постановено по гр. дело
№ 6065/2017 г. по описа на П. районен съд, в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.