Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2092
гр.
Пловдив, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 4477/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от „ПИМК” ООД, седалище и адрес на управление : с.Марково, местност
Захаридево №43А, представлявано от А.И.Й. против Наказателно постановление №
36-0000325 от 03.07.2019 г., издадено от
Областен отдел „Автомобилна администрация-Пловдив”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.7, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на
основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция” в размер
на 3000 лв. С жалбата се оспорва установената в наказателното постановление
фактическа обстановка и се моли за неговата отмяна, като се изразява и
становище, че наложената санкция се явява несъразмерно висока.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, постъпило е писмено
становище, с което се моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище,
според което наказателното постановление е издадено при спазване на материалноправните
разпоредби и процесуалните изисквания, предвидени за издаването му.
Жалбата е допустима –
подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 15.05.2019 г. в гр.Пловдив, ул. Рогошко шосе № 36,
където се намирал офисът на „ПИМК” ООД,
в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на ЕО № 5005 за международен
превоз на товари допуска извършване на
превоз със състав от пътни превозни средстваа : влекач с рег. № ... и
полуремарке с рег. № ..., управляван от … З.Х.Б. ЕГН **********, видно от
становище с вх.№ 12-00-00-689/3/18.06.2019 г., като същият не отговаря на
изискването за психологическа годност. При
направена справка в Регистъра за психологически изследвания се установило, че
водачът Б.не притежава валидно удостоверение за психологическа годност от
08.12.2015 г.
Въз основа на направените
констатации е съставен акт за установяване на административно нарушение, като в
графа възражения било отбелязано, че санкционираното лице има възражения.
Като взел предвид
събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства –
справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията
на психологическо изследване, административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, в което възприел констатациите в съставения АУАН.
Така описаната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства
по делото - показания на разпитания в
качеството на свидетел актосъставител С.К.М., справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване на лицето З.Х.Б.ЕГН **********, Заповед № РД- 08-249/15.05.2019 г.на
МТ.
Пред съда разпитаният в качеството на свидетел
актосъставител С.К.М. потвърди направените в хода на проверката констатации.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са в
съответствие с приложената към административнонаказателната преписка справка от
Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване. С оглед приложената справка към датата на проверката
водачът не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, доколкото
последно издаденото удостоверение на водача е изтекло на 08.12.2015г.
Така направените
констатации не се оспорват и от самия жалбоподател, който в жалбата изразява
оплакване, че към датата на назначаване на водача същият е имал валидно
удостоверение за психологическа годност. В случая обаче дружеството е
санкционирано за това, че на посочената дата и място, съвпадащо адреса, на
който се намира офисът на дружеството, е допуснал да осъществява обществен
превоз на товари срещу заплащане водач,
който не притежава удостоверение за психологическа годност, т.е. към датата на
допускане на водача да осъществи превоз последният не е притежавал валидно
удостоверение, а не към назначаването му на работа. По тези съображения
направеното оплакване е неоснователно.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че административнонаказващият орган правилно
е приложил нарушената материалноправна норма и съответстващата на нарушението
санкционна норма. В чл. 7а, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози е уредено, че лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност. Безспорно дружеството има качеството на лицензиран
водач, притежаващ лиценз на ЕО № 12607 за международен превоз. Установява се
също от приложената справка от Регистъра на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване, че посоченият водач в деня
на проверката няма валидно удостоворение за психологическа годност, доколкото
издаденото на 08.12.2012 г. и изтекло на 08.12.2015 г. се равнява на липса на
такова. По изложените съображения съдът приема, че дружеството е осъществило
състава на нарушението по чл.7, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.
При проверка относно
спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на НП,
съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от
компетентни лица, като доказателство за това е приложената към
административнонаказателната преписка Заповед № РД- 08-249/15.05.2019 г. на МТ.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере
в какво се състои и да организира адекватно защитата си. Нормата на чл. 7а, ал. 2 отЗакона за
автомобилните превози въвежда изчерпателно какви са изискванията към
превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, едно от които е
водачите, съществяващи превоза да отговарят на изискванията за психологическа
годност. Действително с Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.) се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Липсата на
препращане в правната квалификация на нарушението от закона към наредбата не
води до неяснота на нарушението, доколкото от словесното описание на
нарушението става ясно, че допуснатият да осъществява обществен превоз водач не
е имал валидно удостоверение за психологическа годност, т.е. посочено е от
административнонаказващия орган не само, че водачът не отговаря на изискване за
психологическа годност, а също и в какво се изразява това изискване, на което
не отговаря, а именно, че не притежава валидно удостоверение. Удостоверението за психологическа годност е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване, арг. чл. 8, ал. 2 от
същата наредба. В конкретния случай срокът на удостоверението за психологическа
годност на водача е изтекъл на 08.12.2015 година. Липсата на препращане към наредбата не се е отразило съществено върху
процесуалните права на жалбподателя, тъй като неговата защита е разполагала с
достатъчно основни опорни точки в чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвтП и във фактическото описание на нарушението, а именно:
психологически годен ли е бил водачът, респ. налице ли е документ, доказващ
тази годност. Така наложената на дружеството имуществена санкция
е определен от закона във фиксиран размер
с оглед обществените отношения, които се засягат и не подлежи на
редуциране.
Въпреки че
не е направено като възражение в жалбата, съдът намира, че за пълнота следва да
се отбележи, че за констатираното нарушение не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В случая става дума за превозвач, притежаващ
лиценз за ЕО № 5005 за международен превоз. Отделно от това удстоверението за
психологическа годност е изтекло още на 08.12.2015 година
, като до датата на проверката, а и след нея няма данни да е отстранено
нарушението. Не на последно място нарушаването на съществуващите
правила за гарантиране опазването на живота и здравето на участниците в
движението не може да обоснове извод за маловажност на деянието.
По
изложените събопажения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 36-0000325 от 03.07.2019
г., издадено от Областен отдел „Автомобилна администрация-Пловдив”, с
което на „ПИМК” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : с.Марково,
местност Захаридево №43А, представлявано от А.И.Й.за нарушение на чл.7, ал.2,
пр.3 от Закона за автомобилните превози на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за
автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :....................................
Вярно с оригинала! МК