Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
26.04. 2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
април, две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Пенка Цанкова и в
присъствието на прокурора Деян Захариев, след като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д № 886 по описа за 2021 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 29.09.2020г., постановена по
н.о.х.д. № 19846/2019г. на СРС, НО, 116-ти състав е признал подсъдимите Ю.С.А.
и Н.Б. В. за невиновни в извършване на престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което ги е оправдал по повдигнатите им обвинения.
Против присъдата в законоустановения срок е
постъпил протест от СРП, с който се оспорва правилността на съдебния акт. Прави
се искане за неговата отмяна и постановяване на нова – осъдителна присъда по
отношение и на двамата подсъдими.
Пред въззивния съд представителят на държавното
обвинение не поддържа подадения протест. Намира, че първоинстанционният съд е
събрал всички необходими доказателства, като ги е подложил на обективен анализ
и е достигнал до правилни правни изводи. Излага становище, че пострадалата е
почувствала страх за своята телесна неприкосновеност, в подкрепа на което
посочва изготвената експертиза и дадените в съдебна зала пояснения на вещите
лица. В заключение намира, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимите моли съдът да остави
подадения протест без уважение и да потвърди оправдателната присъда на СРС.
Излага кратък анализ на доказателствената съвкупност, като застъпва тезата, че
не е налице състояние на основателен страх за осъществяване на закана с
убийство у пострадалата. Счита, че от събраните доказателства не може да се
направи извод за извършено от страна на неговите подзащитни престъпление, с
оглед на което моли съдът да потвърди постановената на СРС присъда.
В правото си на последна дума подсъдимата В. заявява,
че действително са се скарали с пострадалата, развикали са се на по-висок тон
да заключва входната врата, но не са я заплашвали. Твърди, че в момента с
пострадалата са в добри отношения.
В правото си на последна дума подсъдимият А.
заявява, че е викал на висок тон на пострадалата по повод заключването на
входната врата, но не е отправял заплахи към нея. Твърди, че към настоящия
момент с пострадалата са в много добри отношения.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт,
изложеното в протеста, както и доводите, изложени в съдебното заседание и след
като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, намира
за установено следното:
За да постанови атакуваната присъда,
първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ю.С.А. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, без образование, женен, осъждан, работещ, с ЕГН: **********.
Подсъдимата Н.Б. В. е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, начално образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН:
**********.
На 29.04.2019 г. около 18,50 часа, свидетелката Д.
заедно с малолетната си дъщеря посетила сестра си, която живеела в жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „**********“.
Влизайки през входната врата в жилищния блок, свидетелката Д. понечила да я
затвори. В същия момент към жилищния блок се бил насочил подсъдимият А., която започнал
да ѝ крещи и да я заплашва, да не затваря вратата. Д. го попитала, дали я
заплашва, на което той отговорил положително. Детето на свидетелката започнало
да плаче, поради което Д. помолила свидетелката В., живееща в ап. 2, находящ се
на първия етаж в същия жилищен блок, да го прибере при нея. След това скандалът
между подсъдимия А. и свидетелката Д. продължил, като основната причина за него
била незаключването на входната врата на блока от страна на подсъдимия А. и
семейството му.
След като скандалът с подсъдимия А. приключил, Д.
излязла пред входа на жилищния блок, за да провери дали има свидетели на случилото.
Видяла свидетеля Г., който ѝ казал, че не е чул нищо, тъй като по същото
време е имало скандал с негов съсед и се разделили. В този момент подсъдимата В.
излязла на балкона на жилището, което обитавала заедно с подсъдимия А.,***. Тя
казала на свидетелката Д., че той нищо не ѝ е направил, какво иска, не
ѝ е посегнал и че ако отиде в полицията да знае, че се казва Н..
За случилото се на следващия ден свидетелката Д.
подала жалба в 08 РУ-СДВР.
Вследствие на инцидента свидетелката Д. имала няколко
нощи проблеми със съня. Въпреки случилото се, тя продължила да посещава сестра
си, като срещала и двамата подсъдими в района на бл.**** в ж.к. „Д.“.
От заключението на СПЕ на пострадалата Д. се
установява,че същата има психична годност за даване на свидетелски показания и
може да участва във всички фази на наказателното производство, вкл. да дава
достоверни отговори /ако желае / на поставените ѝ въпроси.При нея няма
данни във връзка с възприетата закана за убийство да е имала тревожностови
промени в поведението. Няма данни за наличието на чувство за страх за живота
със съответните преживелищни и физиологични симптоми. Експертите не са констатирали страхоситуативно или отложено
избягващо поведение, нарушение на психичното здраве. Няма данни и за промени в
ежедневния и стереотип и психосоциално функциониране или за преживян дистрес.
Въззивният
съд споделя изцяло възприетите от първия съд факти, като намира, че при
установяването им не са допуснати нарушения на формалната и житейска логика.
Доказателственият анализ почива на вярна и точна интерпретация и надлежно
мотивирани изводи. Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си защо дава вяра на едни и не кредитира други.
Задълбочено са анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал и
показанията на свидетелката Д., въз основа на които е изградена обвинителната
теза, като обосновано те не са кредитирани изцяло от първата инстанция. Така въз
основа на пълен, обективен и всестранен анализ на достъпните и възможни за
събиране гласни и писмени доказателства, СРС е достигнал до единствен и
непротиворечив извод относно недоказаност на повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимите А. и В.. Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд
намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да
бъдат признати подсъдимите А. и В. за виновни в извършване на вменените им с
обвинителния акт престъпления.
Във връзка с гореизложеното
напълно неоснователни са твърденията на държавното обвинение, посочени в
протеста ,че в хода на първоинстанционното съдебно следствие по категоричен начин се установяват отправените
от подсъдимите А. и В. конкретни закани с убийство срещу свидетелката Л. Д..
Обвинителната теза е изградена единствено въз основа на показанията на
свидетелката Д., която като пострадала от инкриминираното деяние е заинтересована от
изхода на делото. Поради това съобщеното от нея подлежи на внимателна оценка и
съпоставка с останалия доказателствен материал.
На първо място,
въззивният съд споделя изводите на СРС, че твърденията на Д. относно отправени
към нея закани с убийство – че ще я „утрепат“ и че ще ѝ откъснат главата
от страна на подсъдимите А. и В., не намират подкрепа в останалия
доказателствен материал. Същата твърди, че в резултат на възникналия скандал
във входа на блока между нея и подсъдимия А., свидетелката Ве. В., която
живеела на първия етаж, отворила вратата на жилището си, в който момент Д. я
помолила да прибере дъщеря ѝ при нея. За разлика от споделеното от Д.,
свидетелката В. /видно от показанията приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 5 от НПК/ е категорична, че е дочула крещене от входа на блока,
разпознавайки гласовете на подсъдимия А. и на свидетелката Д., но не тя по свое
собствено желание е отворила вратата, а тъй като Д. почукала на нея с молба да
прибере дъщеря си при нея. След като момичето влязло при В., последната
затворила вратата и не станала очевидец на продължилата разпра между Д. и А..
Самата тя съобщава, че скандалът се е разразил заради входната врата, но не е
чула конкретни нападки отправяни от А. към Д., нито впоследствие от подсъдимата
В. към Д.. Въззивният съд се довери напълно на показанията на свидетелката В.,
тъй като същата се явява незаинтересовано от изхода на делото лице, като
нейните показания са последователни, логични, обективни и за съда не
съществуват съмнения относно достоверността им.
На следващо
място, показанията на свидетелката Д. не
намират подкрепа и в съобщеното от свидетеля Г. относно твърдените
закани с убийство. Последният потвърждава, че е имало скандал между Д. и
подсъдимия А., но е категоричен, че по същото време той самият се е карал с
други хора, поради което не е чул конкретното съдържание на отправените реплики
между А. и Д.. Свидетелят потвърждава, че непосредствено след случилото се
свидетелката Д. е разговаряла с него, когато му споделила и причината за
възникване на скандала – незатваряне на входната врата от подсъдимия А. и
неговото семейство. Пред първоинстанционния съд свидетелят Г. съобщава, че при
процесния скандал е имало отправени закани от подсъдимия А. към Д., включително
такива за нанасяне на телесни повреди /„бой“/, но той не съобщава да е имало
закани със съдържание, каквото е инкриминирано в обвинителния акт.
По-нататък
въззивният съд не се довери и на заявеното от свидетелката Д., че подсъдимата В.
е отправила към нея закана с убийство, тъй като и тези нейни твърдения остават
изолирани от събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Въззивният съд
счита, че показанията на свидетелката Д. относно отправени към нея закани с
убийство от подсъдимите А. и В. не намират подкрепа и в изготвените в хода на
досъдебното производство комплексни съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи. Подобно на районния съд и настоящата инстанция намира изготвените
експертни заключения за обективни, пълни, точни и даващи обосновани отговори на
поставените въпроси. Вещите лица са категорични, че при свидетелката Д. не се
установява преживяване на основателен страх от осъществяване на закана с
убийство, а единствено е било налице преживяване на тревожност, свързана с
уплаха от прояви на вербална и физическа агресия. Въпреки че за
съставомерността на вмененото на подсъдимите деяние не се изисква отправената
закана реално да е възбудила основателен страх, в процесния случай липсата на
подобен страх, разгледан съвкупно с установената тревожност, поставят под
съмнение отправянето от подсъдимите на инкриминираните изрази. Наред с това
нито един от свидетелите, разпитани по делото, не е възприел и не свидетелства
подсъдимите да са се заканили с убийство спрямо свидетелката Д., като свидетелят
Г. съобщава единствено за закани с „бой“, т.е. с някакъв вид телесно увреждане.
Самият подсъдим А. в обясненията си не отрича, че е възникнал скандал по повод
входната врата, в разгара на който той повишил тон, викал, като казал на Д., че
е възможно да я удари. Така съобщеното от А. намира подкрепа в показанията на
свидетеля Г. и в психическото състояние на Д. след инкриминираното деяние,
която изпитвала тревожност, свързана именно с уплаха от прояви на вербална и
физическа агресия.
С оглед
гореизложеното въззивният съд намира, че така изготвените КППЕ, съпоставени с
показанията на свидетелите Г. и В., кореспондират с обясненията на подсъдимите А.
и В. и в своята съвкупност опровергават напълно показанията на Д. относно
твърденията ѝ за отправени спрямо нея закани с убийство от подсъдимите.
В заключение
въззивният съд намира изложените възражения от държавното обвинение срещу
доказателствения анализ на първата инстанция за напълно неоснователни.
Поради изложеното настоящата
инстанция намира правните изводи на контролирания съд, че с поведението си
подсъдимите Ю.С.А. и Н.Б. В. не са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр ал. 1 от НК, за правилни.
От доказателствената съвкупност по
един категоричен начин се установява, че на 29.04.2019 г., около 18:50ч. в гр. София,
ж.к. „******* пред вход „Б“,
възникнал скандал между подсъдимия А. и свидетелката Д., в разгара на който
двамата си разменили различни по съдържание реплики на висок тон, а
непосредствено след това е имало и размяна на реплики между подсъдимата В. и
свидетелката Д..
В процесния случай обаче не се
доказаха инкриминираните изрази, с които се твърди подсъдимите да са отправили
закана с убийство: „Ще те утрепем“ и „Ще ти откъсна главата!“. Останалите
инкриминирани в обвинителния акт изрази и думи със следното съдържание „Няма да
затваряш вратата ма, ти коя си!...Да, заплашвам те!“ и „...Какво толкова ти е
направил!....Да не те е ударил, да не те е пребил!...Не ходи да пускаш жалби,
където не ти е работата!...Да знаеш като ходиш в полицията - аз съм Н.!...”, съответно
от подсъдимия А. и от подсъдимата В. изначално не обективират закана за
отнемане на живот, поради което не биха могли да бъдат подведени под състава на
чл. 144, ал. 3 от НК.
Напълно обосновани се явяват
изводите на районния съд, че заканата с убийство трябва да бъде с такова
съдържание, че реално и обективно да е от естество да възбуди основателен страх
от нейното реализиране. Възникналият скандал първоначално между подсъдимия А. и
Д., а впоследствие и отправените реплики от подсъдимата В., не съдържат
характеристиките на отправена закана с убийство, а представляват по своето
естество битов скандал, които не би могъл да възбуди основателен страх за
живота на свидетелката Д.. Още повече, че видно от показанията на свидетеля Г.,
процесната разпра не е първата между същите страни, а поредна такава, като
отношенията към настоящия момент между тях са добри. Поради това, подобно на
районния съд, и настоящата инстанция намира, че инкриминираните в обвинителния
акт събития не припокриват състава на вмененото на подсъдимите А. и В.
престъпление, а се явяват поредният битов скандал между тях и свидетелката Д..
За прецизност и
за пълнота на изложението с оглед данните за отправена закана срещу телесната
неприкосновеност на свидетелката Д., въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК е такова от частен характер
и се възбужда по тъжба на пострадалия. В съдебното производство Д. не е
пожелала да бъде конституирана в качеството на частен обвинител и/или на
граждански ищец, нито прокурорът е направил съответното искане по реда на чл.
287, ал. 5 от НПК, поради което съдът не дължи произнасяне извършено ли е или
не престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
В
заключение въззивната инстанция също намира обвинението спрямо подсъдимите А. и
В. за недоказано. Тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, което
в процесния случай не е представило убедителни доказателства в подкрепа на
обвинителната теза, а съгласно чл. 303 от НПК осъдителната присъда следва да
почива на категорични, непротиворечиви доказателства, които без съмнение
доказват осъщественото изпълнително деяние, авторството и вината. Липсата на
такива, както в процесния случай, води до единственото законосъобразно и крайно
решение, а именно оправдаването на подсъдимите по повдигнатите им обвинения, в
какъвто смисъл е постановената от районния съд присъда.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост , въззивният съд счита, че атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена, поради което и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.09.2020г.,
постановена по н.о.х.д. № 19846/2019г. на СРС, НО, 116-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.