Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело №7744 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***против Й.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 3
815,62лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2017г. до 31.05.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на
396,30 лв. за периода от 04.04.2017г. до 03.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д***до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.02.2017г. до 31.05.2019г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***,
възлизащи на сума в общ размер на 3 815,62лв. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за
забава, изчислявана в размер на 396,30лв. за периода от 04.04.2017г. до
03.07.2019г. Излага се, че процесните
суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д***,
в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при
наличие на основанията по чл.415, ал.1 т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора за предявяване на иск за установяване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането
на ищеца срещу ответницата за сумата от 3 815,62 лв., представляваща
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 04.04.2017г.
до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. 4579/2019г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв.А.В.
е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който е оспорила
предявените искове.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Исковете са предявени в
законоустановения едномесечен срок след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д***, поради което се явяват допустими и следва да се
разгледат по същество.
Установява се от приложения препис
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***на нотариус с рег. ***,
че ответницата Й.И. е закупила процесния имот на 30.09.2016г. Не се твърди и не
се установява впоследствие да е била извършена от ответницата разпоредителна
сделка с имота. Напротив, от приложената Справка по лице №***, изготвена въз
основа на официално извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, касаещи
ответницата Й.И., че след 30.09.2016г. не са налице други вписвания.
Представени са от ищеца и копия на съобщения от Община ***за данъчни задължения
на ответницата за същия имот за 2018г. и 2019г.
Ищецът е представил копие на
страници от ***от 13.12.2007г., установяващи публикуване на ОУ на ***за
продажба на ТЕ за битови нужди. Както е отбелязано в тях, същите са били
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-067/03.12.2007г.
От приложените препис-извлечение от
сметката, водена по партидата на процесния апартамент и счетоводна справка за
същия имот с аб.№*** (на л.7-л.9) се установява, че в имота са били налични към
релевантния период 1 брой водомер и четири броя уреди, както и щранг-лира в
баня. Установява се, че сумите за ТЕ от сградна инсталация са били изчислявани
за действителен обем 190,843 куб.м. Установява се също така, че за периода от
01.02.2017г. до 31.05.2019г. са били начислени суми за главница за потребена
топлинна енергия в общ размер на 3 815,62лв. За периода от 04.04.2017г. до
03.07.2019г. е била начислена и лихва за забава в общ размер на 396,30лв.
По делото се представени и издадените
от доставчика на услугата фактури за консумираната топлоенергия за процесния период
(на л.10 – л.37), като е видно, че за един от месеците в периода - месец април
2017 г. са издадени две фактури. Първата от тях е фактура №**********/06.04.2017г. на стойност
43,01лв., която, видно от отразеното в нея, се отнася за начислени суми при
съобразяване данни от предходен отчет от 31.03.2017г. и нов отчет от
11.04.2017г. Издадена е била и фактура №**********/30.04.2017г. на стойност 24лв. при съобразени данни от предходен отчет на
11.04.2017г. и нов отчет на 25.04.2017г. При това общо начислените суми за
м.април 2017г. възлизат на 67,01лв. Същото е отразено и в изготвеното
извлечение от сметката по партидата.
По делото е безспорно, че ***е търговеца,
извършващ дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна до сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот. Приложени са
и съставени от същия търговец справки за
дялово разпределение за периода м.февруари 2017г. – м.май 2019г. За месец април 2017г. е приложена една
изготвена справка, но видно от отразеното в нея, че сочените стари показания на измервателните уреди са различни
от сочените нови показания в справката за м.март 2017г., което показва, че е
налице период между тези две представени справки, в който също са били отчитани
уредите, макар и да не е приложена от третото лице съставената от него справка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че ответницата е придобила процесния имот през 2016г. по силата
на сключен договор за покупко-продажба. Представеният препис на нотариалния
акт, обективиращ сделката, е годно доказателствено средство за установяване на
факта на придобиване на собствеността. В случай на твърдян факт на последващо
разпореждане с имота, в тежест ответната страна би било да го докаже, като в
случая нито се твърди, нито се доказва такова разпореждане. Ето защо, съдът
приема, че през процесния период ответницата е била собственик на процесния
имот, представляващ апартамент ***Съдът намира също така за установено, въз
основа на писмените доказателства, а е и безспорно между страните, че имота се
намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. С оглед
на това, съдът приема, че ответницата има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно
сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)
при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия. В случая се установи, че Общите условия, при които ищеца
продава топлинна енергия за битови нужди са били одобрени от ДКЕВР, публикувани
в централен и местен всекидневник, и са влезли в сила.
Поради горното, съдът счита, че
ответницата Й.И., като потребител на топлинна енергия, дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената такава енергия до процесния имот през процесния период
от 01.02.2017г. до 31.05.2019г.
Въз основа на обсъдените писмени доказателства
– препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот, фактури за същия
период и справки за дялово разпределение, съставени ***, съдът приема за
установено, че стойността на доставената до имота топлоенергия за периода от
01.02.2017г. до 31.05.2019г. се изчислява на 3 815,62лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответницата за недоказаност на вземането по
фактура №**********/06.04.2017г. Макар и за
същото да не е представена съставена от фирмата за дялово разпределение
справка, стана ясно от приложените справки за месец март и месец април 2017г.,
че е налице междинен отчетен период, в който също е била консумирана топлинна
енергия, доколкото е налице разминаване между отразените нови показанията за
м.март и отразените стари показания в справката за м.април. За този междинен
период и показанията, явяващи се разлика между двете справки, е относима
издадената фактура от 06.04.2017г. и съдът приема, че топлоенергията, която е остойностена,
е реално консумирана.
Върху начислените главници е дължима лихва,
т.к. не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ -
30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тази лихва се
изчислява в общ размер на 396,30лв. за процесния период от 04.04.2017г. до 03.07.2019г.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 3 815,62лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2019г. и сумата от 396,30лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 84,24лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 134,24лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 84,24лв., за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на
100лв. и за особен представител в размер на 393лв. или общо 577,24лв. С оглед изхода на спора ответницата
дължи репариране изцяло на тези разноски.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Й.А.И. с ЕГН **********,
с адрес ***,
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 3 815,62лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2019г. и сумата
от 396,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.04.2017г.
до 03.07.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №2579 от 11.07.2019г. по ч.гр.д***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 09.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й.А.И. с ЕГН **********, с адрес
*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 134,24лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата
от 577,24лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: