Решение по дело №1172/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 10/24.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1576/2011 г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на „У-м” О.- гр. К. и "У-х" - гр. К., че дължат солидарно на „И.” Е.- гр. С. сумата по заповед № 1496/11.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 741/2011 г. по описа на РС- К. в размер на 2426.27 евро- главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски от 94.91 лв.- държавна такса и 282.36 лв.- възнаграждение за юрисконсулт. „У-м” О. гр. К. и „У-х” - гр. К. са осъдени да заплатят солидарно на „И.” Е.- гр. С. сумата 754.91 лв.- разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите „У-м” О.- гр. К. и "У-х" - гр. К., които го обжалват като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излагат подробни съображения. Молят да се о‗мени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което бъде отхвърлен предявения иск по чл. 422 от ГПК. Претендират разноски. В съдебно заседание не изпращат представител.

Въззиваемият „И.” Е.- гр. С., чрез пълномощника си оспорва жалбата в писмен отговор и в писмено становище. В съдебно заседание не се представлява. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „И.” Е.- гр. С. против „У-м” О.- гр. К. и „У-х” - гр. К..

От фактическа страна се установява следното:

От приложеното ч. гр. д. № 741/2011 г. по описа на РС- К. се установява, че в полза на ищеца и срещу ответниците като солидарни длъжници, била издадена заповед № 1496/11.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 2426.27 евро- главница по запис на заповед от 13.01.2010 г. с падеж 15.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски от 94.91 лв.- държавна такса и 282.36 лв.- възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл. 414 от ГПК е направено възражение от двамата длъжници, а ищецът е предявил процесния установителен иск.

Установява се, че ищцовото дружество като лизингодател- от една страна, и първият ответник- като лизингополучател, а втория- като солидарен длъжник, са сключили на 24.11.2006 г. в гр. С. договор за финансов лизинг, в който били уговорени в тежест на лизингополучателя и в полза на лизингодателя лизингови вноски, съгласно погасителен план, а също и задължения за неустойка за забавено плащане и за лихви. Договорът влизал в сила от датата на подписването му, а срокът за погасяване на лизинговите вноски бил 36 месеца, считано от 24.12.2006 г.

От препис на споразумение от 13.01.2010 г. между същите страни се установява, че към същата дата договорът бил с изтекъл срок на действие; към 28.12.2009 г. задълженията на „У-м” към „И.” възлизали на 32601.01 евро, представляващи дължими и неплатени лизингови вноски за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г., общо в размер на 29115.27 евро и неустойки за забавено плащане на лизингови вноски за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г. общо в размер на 3485.74 евро, както и че към 13.01.2010 г. на ищеца не са платени дължимите лизингови вноски и неустойки за забавено плащане. Страните се споразумели, ответниците да платят неплатените вноски общо в размер на 29115.27 евро разсрочено, на 12 погасителни вноски, всяка с падеж на 15- то число от всеки календарен месец на 2010 г., като всяка вноска била в размер на 2426.27 евро. За обезпечение на задължението на двамата ответници за заплащане на дължимите и неплатени лизингови вноски и неустойки за забавено плащане, последните се задължили да издадат записи на заповед в полза на ищеца с падежи, отговарящи на падежите на месечните вноски съгласно погасителния план към споразумението.

Към ч. гр. д. № 741/2011 г. по описа на РС- К. е приложен запис на заповед без протест и без разноски с дата на издаване 13.01.2010 г., с място на издаване гр. К., с падеж 15.12.2010 г., за сумата от 2426.27 евро, с издател С.Н.С., в качеството му на управител на „У-м” О., който безусловно обещал и неотменимо се задължил без протест и без разноски да заплати на ищеца или на негова заповед сумата по записа на заповед, като „У-х” се задължило като поръчител по записа на заповед.

От заключението по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице Г. Д., което не е оспорено от страните и се приема от съда като компетентно и законосъобразно изготвено, се установява, че дължимите и неизплатените лизингови вноски по договора за финансов лизинг към 28.12.2009 г. са в размер на 29115.27 евро; дължимите неустойки за забавено плащане по същия договор към същата дата са в размер на 3485.74 евро; след 28.12.2009 г. ответниците са извършили плащания в размер на 13031.77 евро, равняващи се на 25487.92 лв., като платените суми погасяват задълженията по договорената последователност в договора за финасов лизинг и споразумението; задълженията по договора за финансов лизинг към 28.12.2009 г. не са заплатени от ответниците и са в размер на 32601.01 евро. От заключението на вещото лице се установява, че няма регистрирано плащане от ответниците в полза на ищеца на сумата от 2426.27 евро по процесния запис на заповед с падеж 15.12.2010 г. От изложеното от вещото лице в съдебно заседание се изяснява, че счетоводствата на „У-м” и на ищцовото дружество са водени редовно.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение на първоинстанционния съд.

Съдът приема, че между страните по делото били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът се е задължил да придобие оборудването, описано в приложение “А” към процесния договор за лизинг, с цел същото да бъде предоставено за ползване на лизингополучателя, а последният се задължил да заплаща лизингови вноски, съгласно погасителен план в евро, посочен в приложение „Б” към договора. Не се спори, че след изтичане срока на действие на този договор /24.11.2009 г./, на 13.01.2010 г. страните са сключили споразумение, по силата на което са се договорили дължимите и неплатени лизингови вноски по договора за лизинг за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г., общо в размер на 29115.27 евро, ответните дружества да заплатят на ищеца разсрочено на 12 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, съдържащ се в приложение № 1. За обезпечение на задължението на „У-м” О.- гр. К. и „У-х” - гр. К., страните се договорили ответниците да издадат 12 бр. записи на заповед в полза на ищеца, с падежи, отговарящи на падежите на месечните вноски, съгласно погасителния план. Както споразумението, така и приложение № 1, са подписани от трите дружества. В случая е налице редовен запис на заповед, съдържащ всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ, който задължава издателя му с плащане на сумата, на падежа и на мястото, посочени в менителничния ефект. Налице е и авалиране от страна на втория ответник при спазване на условията на чл. 485 от ТЗ, както и валидно каузално отношение, което ценната книга обезпечава. Каузалното отношение между ищеца- от една страна, и ответниците- от друга, е възникнало с договора за финансов лизинг и е преуредено със споразумението от 13.01.2010 г., в което ответните дружества са направили признание на задълженията по договора за финансов лизинг.

С оглед изложеното, безспорно е за съда, че каузалната сделка, стояща в основата на процесния за заповедното производство запис на заповед, е безспорно доказана. Доказано е и задължението на ответниците за заплащане на сумата по този запис на заповед, тъй като вземането е ликвидно и изискуемо, и нито ответникът „У-м” О.- гр. К., нито авалиста „У-х” - гр. К., е извършил плащане на вноската с падеж 15.12.2010 г., обезпечена с издадения запис на заповед.

Относно твърдението на ответниците, че процесната заповед за незабавно изпълнение е обезсилена, следва да се посочи, че същото не е доказано.

С оглед изложеното по- горе, въззивният съд намира предявения иск по чл. 422 от ГПК за основателен и доказан, атакуваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за въззивната инстанция се следват в полза на въззиваемата страна, но тъй като такива не са доказани, не следва да се присъждат.Ето защо и на основание чл. 271 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 10/24.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1576/2011 г. по описа на К.йския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/