РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500287 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в. гр. дело № 287/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас е
по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията), представлявана
от Е.Д., против решение № 7/05.04.2021 г. по гр. дело № 1081/2019 г. по описа на Бургаския
окръжен съд в отхвърлителната му част. Иска се отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. За да
постанови решението в обжалваната му част съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй
като се претендират суми, неналични по банковите сметки на ответницата, и поради това
неподлежащи на отнемане. Според Комисията, съгласно легалната дефиниция на §1, т.4 от
ДР на ЗПКОНПИ имуществото е всякакъв вид собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права и юридически документи, доказващи
право на собственост и други права върху него, т.е включва и парите като част от правото на
собственост. Поради това извършените по банковите сметки вноски представляват
имущество и при неустановен законен източник на придобиването им, те подлежат на
отнемане в полза на държавата, независимо дали са налични или не. Касае се за особена
категория движими заместими вещи,който съхраняват своята номинална стойност и са
годно средство за натрупване на стойност. Сочи се, че съгласно закона на отнемане подлежи
недвижимо имущество или ако то е отчуждено, неговата равностойност и по аналогия
следва да подлежат на отнемане и вноските на преминали суми по банковите сметки на
ответниците. По делото е видна връзката между извършеното от проверяваното лице
1
престъпление и облагата, тъй като съгласно извършения анализ ответниците не разполагат
със средства и доходи в такъв размер, които да внесат по банковите си сметки и може да се
направи обосновано предположение, че посочените суми са получени именно в резултат на
извършеното от ответника престъпление. Твърди се, че сумите се претендират на основание
чл.151 вр. с чл.142, ал.2, т.5 , вр. с чл.141 ЗПКОНПИ като заместваща облага, без да е от
значение дали тя е налична или не. В разпоредбите на закона не се съдържа разграничение
между налично и неналично имущество. Внасянето на суми по банкови сметки показва
придобиване на имущество, а изтеглянето им сочи невъзможност държавата да предяви
претенция спрямо тях. Според страната, налице е многобройна съдебна практика, която се
сочи, съгласно която при невъзможност да бъдат открити физически активи на
проверяваното лице, то на отнемане подлежи тяхната равностойност съгласно закона. Счита,
че по делото са доказани двете предпоставки, изискуеми за уважаване на иска, а решението
противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата. Претендира разноски по делото.
В отговор на въззивната жалба, подаден от адв. С., особен представител на И.С. Х. и
А. С. Х. се иска оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна. Поддържа
доводите в решението за незаконосъобразност на искането за отнемане на суми в размер на
11 000 евро, неналични по сметките на А.Х.. Решението съответства на практиката на ВКС,
която сочи. Навежда се довод, че парите нямат равностойност по пазарни цени по
формулировката на чл.142,ал.1, вр. с чл.151 ЗПКОНПИ и за тях не се отнася понятието
„обособено имущество“. Становището на въззивника относно възможността изтеглените
средства да бъдат укрити счита за законово и за морално, но сочи, че обичайния начин за
съхраняване на суми е спестяването им в банка или закупуването с тях на недвижимо или
движимо имущество . Поради това е въведена разпоредбата на чл.149 ЗПКОПНИ за
отнемане на преобразувано имущество или при липсата му – неговата равностойност по
реда на чл.151 ЗПКОНПИ.
Отговор на жалбата е подаден и от адв. М., също особен представител на
ответниците. Поддържа решението като правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Счита за безспорно установено по делото, че
автомобилите са продадени, а сумите по банковите сметки – неналични. Съобразно това,
съдът е постановил отнемане на пазарната стойност на автомобилите, посочена от ищеца и е
оставил без уважение иска за отнемане на суми, представляващи вноски по каса и лихви
върху тях, неналични по банковите сметки на А.Х..
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на
собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил предявения от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество иск
против ответницата в частта му за осъждането й да заплати на държавата сумата от 11 100
евро в левовата равностойност в размер на 21 709,72 лв., представляваща сбор от вноски на
каса по сметката й в „Юробанк България“ АД и сумата от 15,07 евро в левовата
равностойност в размер на 29,47 лв., представляваща получени лихви върху същата сума.
За да приеме решението си в този смисъл, съдът заключил, че искът по отношение на
паричните средства по банкови сметки следва да бъде отхвърлен, тъй като те не са налични,
а разпоредба, която да предвижда отнемане на парични средства, като особен вид обекти на
гражданското право ,при които същественото е, че нямат равностойност и които не са
налични към момента на предявяване на иска за отнемане в специалния закон няма.
2
Срещу решението, в частта в която окръжният съд е уважил иска на Комисията и е
отнел конкретно посочено имущество не е подадена въззивна жалба и то е влязло в законна
сила, поради което настоящият съд е обвързан от приетото по отношение на наличието на
материално правните предпоставки за отнемане. Пред настоящия съд е спорен единствено
въпроса подлежи ли на отнемане парична сума, образувана като сбор от вноски по сметка на
лицето, ако в края на проверявания период не е налична по сметката и не е намерена.
С влизане в сила на решението между страните по делото е установено, че
ответницата и проверяваното лице-първия ответник от 2002 год. са били във фактическо
брачно съжителство, а през 2014 год. сключили граждански брак (от 2002 са с местоживеене
в едно и също населено място, на един и същ непроменен и до момента адрес-основен белег
на общо домакинство, в този период са родени двете им деца; имат съвместни
имуществени отношения-едновременно придобиване, включително и в съсобственост на
недвижимо имущество и прехвърляне на имуществени права помежду им; направена
вноска на парични средства от единия по разплащателна сметка в евро на другия;
многократни съвместни пътувания и пребиваване в чужбина, включително и с двете
общи деца, т.е. действия които са типични и обичайни за семейство, създавано при
сключен граждански брак). По този начин е призната обосноваността на действията на
ищеца по включване на ответницата в проверката по чл. 114 ЗПКОНПИ.
Престъплението, за което е признат за виновен първия ответник, съгласно описанието
в споразумението, одобрено от съда, се състои в това, че за времето от неустановена дата в
началото на 2010 год. до края на 2013 год. на територията на Република Б., област Б. и на
територията на Република Г. е участвал в организирана престъпна група с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.159а,ал.3, вр. с ал.1 НК, като групата е създадена
с користна цел-да се извличат противозаконно облаги от продажбата на новородени деца в
Република Г.. По правната квалификация то попада в приложното поле на чл. 108 ал.1,т.23
от ЗПКОНПИ.
От събраните по делото доказателства явства, че към 30.04.2018 год.-определения
краен момент на проверката, само ответницата е титуляр на разплащателна сметка в евро в
„Юробанк България“ АД, открита на 21.10.2010 год. и активна към датата на проверката, по
която направените няколко вноски на каса в общ размер от 11 100 евро и получените лихви
в размер на 15,07 евро в проверявания период в същия период са били изтеглени на каса в
проверявания период, като крайното салдо е 0,00 лв.
Исковата сума е формирана като сбор от вноски на каса по сметка на ответницата
както следва: 6845 лв. за 2020г., 9974 лв. за 2011г. и 4889 лв. за 2012г. Данните за тези
вноски са от извлечението по банковата сметка.
При така установените фактически положения въззивният съд приема от правна
страна следното:
В практиката на ВКС (решения № 129 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на
Четвърто Г.О., №187 от 26.7.2011 г. по гр. д. №1557/2010 г. на Трето Г.О., № 97 от 18.5.2018
г. по гр. д. № 3224/2017 г. на Четвърто Г.О. и № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г.
на Четвърто Г.О. на ВКС) трайно се застъпва становището, че предмет на отнемане е само
наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на
парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на
завеждане на иска, не може да се претендира (решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. №
2507/2017 г. на Четвърто Г.О. на ВКС).
3
Притежавано е имуществото, придобито в проверявания период, което продължава
да се намира в патримониума на ответниците, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито
е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Този извод следва от юридическия
смисъл на легалната формулировка на понятието имущество „като всякакъв вид
собственост“. По отношение на парите (като особени вещи, платежно средство и валута)
законът е установил особена презумпция, според която до доказване на противното, за
парични средства на проверяваното лице се смятат, освен вложени в сметките му и тези,
намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения,
превозни средства, каси или сейфове (чл. 147). По този начин законът е поставил
изискването на отнемане да подлежат единствено наличните пари – вложени, заети, или
намерени на места, които позволяват собствеността да се установи по законовата
презумпция.
Непритежавано е имущество, което макар да е било придобито в проверявания
период, вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено,
потребено, обезценено. От неоспореното заключение на в.л. Хаджиатанасов относно
размера на обичайните и извънредните разходи на ответниците се установяват такива в
размер на 331 825,24 лв.- таблица 1.2.2 на лист 431 от делото, респ. таблицата на лист 444.
Общо разполагаемите приходи на ответниците от законни източници са в размер на 9086,63
лв. -таблицата по т.9.1 на листи 424-425, респ. първата таблица на лист 438.
Установените по несъмнен начин факти по делото са : вноски на каса по сметката на
ответницата, изтегляне на сумата в проверявания период, размер на разходите многократно
надхвърлящ приходите и отсъствие на предпоставките на чл. 147 от закона.
Затова според настоящия състав, от посоченото в исковата молба имущество следва
да бъдат изключени всички парични средства, описани подробно като суми с различен
размер, които по данни от самата Комисия не са налични в края на изследвания период. Това
е така и защото законоустановената цел на конфискацията е отнемане на реални, налични
активи, а не създаване на парични задължения, какъвто би бил резултата от отнемане на
неналични парични средства.
Твърди се, че сумите се претендират на основание чл.151 вр. с чл.142, ал.2, т.5 , вр. с
чл.141 ЗПКОНПИ като заместваща облага, без да е от значение дали тя е налична или не.
Ако обаче ищецът не е доказал исковата сума да е трансформирана в друг обект на право на
собственост, както е в случая, не съществува заместваща облага, защото при потреблението
на парите не е задължително винаги да е налице трансформация – напр. при разходи за
издръжка и др. извънредни разходи.
По изложените съображения настоящият състав достига до крайни изводи които
съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава като правилно.
На основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ в тежест на въззивника, съобразно изхода на
делото се възлага заплащането на държавна такса в размер на 434лв.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд - Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/05.04.2021г. по гр.дело №1081/2019г. по описа на
Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
4
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество със седалище гр. София и посочен адрес за призоваване гр. Б.,ул. “Ф.
К.“ № *, ет. * да заплати по сметката на Апелативен съд - Бургас държавна такса в размер на
434 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5