Р Е Ш Е Н И Е
№ 261017 22.12.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
четиринадесети декември две хиляди двадесет
и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:Елена Ангелова
като разгледа докладваното от председателя
Пенка Стоева
гражданско дело №939 по описа за две
хиляди и двадесета година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове по чл.29,ал.1 от ЗЗД.
Предварителна
бележка: С влязло в сила на 17.10.20г. Разпореждане
№260910/24.09.20г. /л.71/ съдът е върнал
искова молба вх.№14405/05.06.20г. на М.И.И. срещу Г.Р.Р., по която е
образувано гр.дело №939/2020г., в частта
за предявените с нея и с уточняващи молби вх.№19437/10.07.20г. и
вх.№262479/21.09.20г. алтернативни/евентуални искове за прогласяване нищожност
на възмездните договори, обективирани с нотариални актове за покупко-продажба *** от 29.08.18г. на СВ Пловдив и №*** от 25.04.18г. на СВ Асеновград,
както и на исковете за „връщане на съответните идеални части от тези имоти
обратно в партримониума на прехвърлителката“, и така спорът е останал висящ
единствено по предявените искове по чл.29,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М.И.И., ЕГН **********,***, адв.Н.Г.,
моли съда да прогласи за унижощаеми поради измама договорите, сключени с нотариални
актове: *** от 29.08.18г.; ***от
29.08.18г.; ***от 25.04.18г. и ***от 25.04.18г., между нея и ответницата Г.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв.И.М., тъй като са били
сключени от нея при въвеждането и в заблуждение от страна на ответницата, при
умишленото създаване и поддържане от ответницата у нея на невярната представа,
че ще се грижи за нея, както по един алеаторен договор.
Пледира по същество за уважаване на исковете, с
присъждане на разноските в прозиводството по списъка, представен в с.з. от 14.12.21г.
/виж на л.137/. Развива подробно
съображения със становище вх.№286437/21.12.21г.
Ответницата е подала в срока по
чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с
вх.№268817/12.03.21г., с който е признала предявените искове за допустими, но е
оспорила всеки от тях като неоснователен. Сочи, че в нотариалните актове е ясно
посочено от нотариусите, изповядали сделките, че страните изрично са заявили,
че договорът се сключва без измама, и като се съзнават правните последици на
акта, който се извършва, и се целят същите. Твърди, че страните по договорите
никога не са уговаряли клаузи на сключването им, каквито се сочи, че ищцата си
мислела, че са уговорени, конкретно - за нейната издръжка и гледане от ответницата
във времето на старост и безпомощност на ищцата.
Пледира по същество за отхвърляне на
исковете с присъждане на разноските. Развива съображения и в писмена защита
вх.№286475/22.12.21г.
Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на
страните и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни
и като такива следва да се отхвърлят, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Предявените искове са допустими.
Страната, в чийто интерес законът
допуска унищожение на договора, може да поиска такова в тригодишен срок, който
срок при измама, която е основание за унищожение на договора, когато едната
страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение, тече от момента на откриването и /чл.32,ал.2 във вр. с ал.1 и
чл.29,ал.1 от ЗЗД/.
В конкретния случай ищцата и
ответницата са надлежно активно и пасивно легитимирани в производството по
предявените искове, доколкото ищцата твърди да е сключила описаните четири
договора, поради въвеждането и от ответницата в заблуждение, и макар да не сочи
точно момента, в който е открила твърдяната като осъществена спрямо нея измама,
може да се смята, че исковете и са предявени в предвидения от закона тригодишен
срок, тъй като и четирите сделки са сключени 2018г., съответно на 25.04.18г. и
на 29.08.18г., а исковете за прогласяване на тяхната унижощаемост са предявени
на 05.06.2020г.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 18.05.21г. съдът е приел
доклад по делото, с който е очертал релевантните за исковете факти и е поставил
установяването им в тежест на ищцата /виж доклада в протокола на л.124-л.128/.
2.Установи се в производството от фактическа
страна, че:
2.1.На 24.04.18г., с н.а. ***. на
нотариус С.К., между М.И. и Г.Р. е сключен договор за дарение на недвижим имот,
по силата на който М.И. е дарила на Г.Р. следния свой собствен имот, придобит
по наследство, а именно: 1/1006 ид.части от УПИ V-742, кв.96 по плана на ***, с
площ от 1006кв.м., при участие на ПИ 742 с площ от 881кв.м. и 125кв.м.
предаваеми по регулация, като дворищната регулация не е приложена, а Г.Р. е приела направеното и дарение.
След прочитане на акта от нотариуса
на страните, същите са заявили, че това е действителната им воля, че осъзнават
и целят правните последици на акта, който извършват, след което актът е
подписан и от нотариуса /л.11-л.12/;
2.2.На същата дата 24.04.18г. и пред
същия нотариус- С.К., с н.а. *** между М.И. и Г.Р. е сключен и договор за
продажба на недвижим имот, съгласно който М.И. е продала на Г.Р.:
880/1006 ид.части от УПИ V-742, кв.96 по плана
на ***, с площ 1006кв.м., като участва в ПИ 742 с площ от 881кв.м. и 125кв.м.
са предаваеми по регулация, като дворищната регулация не е приложена, ведно с
построените в него: двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ
82кв.м.; полумасивна сграда със застроена площ 26 кв.м.; масивен гараж със
застроена площ 21кв.м.; навес с площ 34кв.м., за сумата от 5 916.10лв.,
равна на данъчната оценка, за която продавачката е заявила, че е получила
напълно, в брой, на същата дата, преди подписване на договора;
УПИ ІІ-742, кв.122 по
плана на ***, незастроен, с площ по скица от 938кв.м., като УПИ ІІ-742 участва
в ПИ №742, за сумата от 3267.10лв., равна на данъчната му оценка, за която
продавачката е заявила, че е получила напълно, в брой, на същата дата, преди
подписване на договора.
При сключване и на този договор, след
прочитане на акта от нотариуса на страните, същите са заявили, че това е
действителната им воля, че осъзнават и целят правните последици на акта, който
извършват, след което актът е подписан и от нотариуса /л.13-л.14/.
2.3.На 28.08.18г., с н.а. ***. на
нотариус Н.Б., между М.И., като дарител, и Г.Р., като дарен, е сключен договор
за дарение, съгласно който М.И. е дарила на Г.Р. 1% ид.части от ¾
ид.части от следния недвижим имот: СОС в идентификатор ***, съставляващ
апартамент / жилище с площ 98.47кв.м., с
прилежащите му: изба №34 с декларирана площ от 7.50кв.м.; таван №5, с
декларирана площ от 8 кв.м.; 1.535% ид.части от общите части на сградата и
съответното право на строеж, с адрес: ***, като си е запазила пожизнено и
безвъзмедно право на ползване върху прехвърляемия имот, с данъчна оценка
537.75лв., а Г.Р. е заявила, че е съгласна и приема извършеното в нейна полза
дарение, както и че е съгласна с всички други клаузи по този договор, като при
подписване на акта страните са заявили пред нотариуса, че сключват тази сделка
без заплаха, насилие, принуда, грешка, измама, че не действат при крайна нужда
и явно неизгодни условия и въобще- сключват договора по добра воля, като
одобряват акта, чието съдържание са чули и разбрали напълно, след което актът е
подписан от тях и от нотариуса /виж договора на л.7-л.8/.
2.4.На същата дата 28.08.18г. и пред
същия нотариус- Н.Б., с ***., между М.И., като продавач, и Г.Р., като купувач,
е сключен и договор за покупко- продажба на недвижим имот, съгласно който М.И.
е продала на Г.Р. 99% ид.части от ¾ ид.части от следния недвижим имот:
СОС в идентификатор ***., съставляващ апартамент / жилище с площ 98.47кв.м., с прилежащите му: изба №34
с декларирана площ от 7.50кв.м.; таван №5, с декларирана площ от 8 кв.м.;
1.535% ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж, с
адрес: ***, за сумата от 9500лв., изплатена изцяло от купувачката до датата на
сделката, като страните са заявили, че облигационните им отношения относно
плащането на продажната цена са с така описаното като извършено плащане
напълно, безусловно и окончателно уредени и нямат взаимни претенции, като
продавачката си е е запазила пожизнено и безвъзмездно ползване върху описания в
договора прехвърляем имот, с данъчна оценка 53 237.19лв. Продавачката е
декларирала също, че прехвърляемите квоти са нейна безспорна собственост, не са
ипотекирани, върху тях няма тежести, възбрани, вписани искови молби,
обезпечителни мерки, че не са предмет на договаряне, на спорове с трети лица и
административни органи и няма административни процедури, засягащи статута им,
нито изпълнителни дела, насочени върху тях, нито права на трети лица, а
купувачката е заявила, че е съгласна с всички клаузи на договора и че купува
имота при описаната цена, която е изцяло заплатена. При прочитане на акта на
страните, както и при предходния договор, те са заявили пред нотариуса, че
сключват тази сделка без заплаха, насилие, принуда, грешка, измама, че не
действат при крайна нужда и явно неизгодни условия и въобще- сключват договора
по добра воля, като одобряват акта, чието съдържание са чули и разбрали
напълно, след което актът е подписан от тях и от нотариуса /виж договора на
л.9-л.10/.
2.5.С нотариална покана рег.№797,
том 1, №52 от 24.02.20г. на нотариус Б.Т.,
връчена на Г.Р. чрез залепване на уведомление на адрес : ***, регистриран от
нея като постоянен и настоящ, срокът по което е изтекъл на 07.04.20г., М.И. е поканила Г.Р. да се яви на 15.05.20г.,
15.30ч./ при видими поправки в датата и месеца, извършени от неизвестно лице/ в
кантората на нотариус Б.Т., за да заяви позицията си относно разваляне на
договорите, сключени между страните на посочените вече дати /описани с данните
за вписването им в СВ- Пловдив и СВ-Асеновград- виж нотариалните актове в
частта за вписването им/ или за връщането им в собственост на прехвърлителката,
тъй като като тя извършила сделките в знак на благодарност към
приобретателката, която и била опора в труден момент- след смъртта на съпруга и
на **.**.**г.както и при влошени отношения с дъщеря и, а също- поради
обещанието на приобретателката да полага грижи за нея в бъдеще, с обещание за
осигуряване на спокойни старини, и като нищо не била заплатила за придобитото,
нито изпълнявала задължението да я издържа и гледа, а работела в *** /виж
л.15-л.17/.
Съгласно съставен от
помощник-нотариус по заместване З.С. констативен
протокол от 15.05.20г., Г.Р. не се явила в кантората и, нито е изпратила свой представител
за уреждане на отношенията във връзка с поканата /л.18/.
2.6.Видно от удостоверение за
наследници на И.И., починал на **.**.**г.същият е оставил като такива съпругата
си М.И. и дъщеря си А.И.С. /л.19/.
2.7.С показанията на свидетелките Д.М.,
без родство, В.Т., внучка на ищцата, и двете доведени от ищцата, и И.Д., без
родство и П.П., без родство- и двамата доведени от ответницата, депозирани в
с.з. от 14.12.21г., се установи:
-Безпротиворечиво, с показанията на
свидетелките М., Т. и Д., които имат преки впечатления в това отношение, че :
Ищцата и ответницата са се познавали
от много години /повече от 25-св.М.; от най-ранно детство на св.Т., която е на **
години; 10-15 до 20 години-св.Д./, тъй като Г. е дъщеря на Н., която работела
заедно с М. в ***, където работели М., Н. а и покойния вече съпруг на М., И., като
М.и Н.били семейни приятелки, като в същия *** работела и св.М., макар да не им
била приятелка /св.М.-л.148гръб/; М. и Н.
винаги били в много добри отношения, тъй като заедно са живели и работили във ***
на ***, че редовно едните и другите си ходели на гости, поради което св.Т.
познава ответницата от най-ранната си детска възраст /св.Т.-л.149лице/; М. от
години идвала съвсем свободно на гости при майката на Г., баба Н.и, със съпруга
си чичо И., което св.Д. знае като съседка и приятелка на ответницата /св.Д..л.151лице/.
Установеното в предходния абзац е в
унисон с твърденията на ищцата, за дългогодишното и познанство и приятелство с
ответницата /със семейството и/.
-Безпротиворечиво, с показанията на
всички разпитани свидетели, че :
За времето, в което Г. и М. се
познавали, Г. живее в ***, което е било известно на М., и макар по отношение на
подробностите от колко точно време Г. живее в *** събраните показания да се
различават, те пак безпротиворечиво установяват, че ответницата е живеела
преимуществено в чужбина, където работи и си идва периодично в страната, отпреди
април и август 2018г., в които два месеца са сключени четирите атакувани като
унищожаеми в това производство сделки, доколкото : св.М. е посочила, че макар
да не може да каже точно откога Г. живее в ***, и от М., и от Г. знае, че това
е така, като Г. заминава за ***, защото има там работа, идва за известно време
и пак отива, като предполага, че и отпреди смъртта на съпруга на М., Г. си е в ***
/виж на л.148гръб/; св.Т. е дала вътрешно противоречиви показания, поради
което, и поради очевидната и заинтересуваност от изхода на спора, с оглед
дадените показания, че тя и майка и са инициатори на производството, в което
ищцата да търси връщане на имотите си обратно от ответницата, съдът ги цени с
резерва, като първо е съобщила, че години наред, тъй като тя самата от 2010г.
била в чужбина и имала скайп връзка с баба си, която имала компютър, а
едновременно с това леля и Г. била в *** и се грижела за някакви възрастни
хора, като по скайп непрекъснато си комуникирали с баба и, а след това вече е
заявила, че Г. била в *** от 2020г., а през 2010г. живяла за известен период в ***,
преди да отиде там отново през 2020г., защото имала подписан договор, за който
баба и не знаела, като тя не знае къде е била Г. в периода 2010г.-2020г.
/л.150лице/, а доколкото са в противоречие с показанията на св.Д., която, като
съседка и приятелка на семейството на ответницата има най-преки впечатления,
съдът цени именно казаното от нея, че Г. живее сигурно десетина години в*** и
си идва един- два пъти пъти годишно в България, което не е тайна, и което М.
също знае, защото двете, Г. и М. винаги са се чували /л.151гръб/; Много близки
по време с казаното от св.Д. са показанията на св.П., щото Г. поне от
седем-осем години ходи да работи в *** и си идва в годината един или няколко
пъти /л.153лице/.
Установеното в горния абзац опровергава
твърдението на ищцата, че заминала за *** веднага след сключване на сделките
ответницата и спряла да контактува с нея, тъй като ответницата и преди, и по
време на сключване на сделките се оказа да е живяла поради работата си,
преимуществено в ***, като това е било добре известно на ищцата от години.
-Във връзка със състоянието на
ищцата след смъртта на съпруга и,
отношенията и с него преди датата на смъртта му, отношенията между
ищцата и дъщеря и и внучка и, както и отношенията на ищцата и ответницата в
конкретния период, с показанията на свидетелите на страните, преценени в
съвкупността им, се установи, че:
М. има едно дете – дъщеря А. и една
внучка /св.М.- л.148гръб и л.149лице/.
М. и съпругът и си живеели в къщата
в *** /св.М., св.Т./ до началото на 2018г., когато И.се почувствал зле и дошъл
в ***на изследвания /св.Т.- л.150лице/. След това идване, той останал в ***,
тъй като се оказало, че има *** и дори бил взет с линейка от болницата, тъй
като не можел да ходи, а след две седмици починал /св.Т.-л.150лице/.
Междувременно, преди да почине, И.
прехвърлил на дъщеря си неговите части, за което М. не знаела, и научила
по-късно /св.М.-л.149лице/, а непосредствено преди смъртта му, между М. и
дъщеря и А. се състоял инцидент, довел до завеждане на дело, в което А. била
обвинена в упражнено спрямо майка си домашно насилие и и било забранено да
доближава майка си, като причината за същото, според св.Т., която единствено е
дала показания в тази връзка, била желанието на баба и да заведе дядо и в ***,
но като това било физически невъзможно, та породило спора между баба и и майка
и, в който някой нещо дръпнал, баба и замахнала с бастуна, майка и се дръпнала,
баба и паднала, без никой да и е посягал, и цялото това недоразумение довело до
студени отношения между ищцата, дъщеря и и внучката от този момент, та чак до
октомври 2020г., когато по инициатива на ищцата те възстановили добрите си
семейни отношения /св.Т.- л.150гръб-л.151ице/.
Преживе на съпруга и, не се установи
той и ищцата да са били във влошени отношения, като св.М. предполага да са били
в нормални такива, съдейки за това от обстоятелството, че в дългите години,
докато работели тя, М. и И. заедно, не ги била чула и един път да се скарат,
както и от това, че непосредствено преди смъртта му, М. ***, тъй като той много
искал да си отиде в *** /св.М.-л.148гръб-л.149лице/, св.Д. също предполага, че
отношенията на М. със съпруга и са били добри /л.151гръб/, а според св.Т., като
в това отношение няма други данни, които да компрометират показанията и,
отношенията между двамата са били много добри, като дядо и винаги много се е
грижел за баба и и между тях е нямало караници, винаги са били в хармонични
отношения, всичките тези години заедно /л.150лице-л.150гръб/.
След смъртта на съпруга и, ищцата
била в студени отношения с дъщеря си и не контактувала с нея и с внучката си
/св.Т./, от М. св.Д. знае, че М. била на контра с дъщеря си А., тъй като си
били имали неприятности и дъщеря и я е била /св.Д.-л.151гръб/, от М. и св.П.,
който контактувал с нея през 2019г. знае, че М. непрекъснато се оплаквала от
дъщеря си, че не живеят заедно, че не се разбират и че имали скандали /св.П.,
л.152гръб/.
Пак след смъртта на съпруга и, както
и в годините дълго преди това, между ищцата и ответницата се запазили топлите и
приятелски отношения, които имали, като: тогава Г. просто се притекла на помощ
на М., като ходела и в ***, а после, когато М. ***, М. ходела у Г., Г. идвала и
и помагала, като измазали стаята, в която М. живее- Г. докарала мазача, ушила
пердета и въобще, много помагала на М., а М. много и вярвала, което продължило
наякъде до август или след това, когато Г. заминала за ***, тъй като имала
подписан договор за работа там /св.М.-
л.148гръб/ ; М. буквално започнала да живее в Г. след погребението и така около
месец, като казвала, че я било страх да стои сама в ***. Стояла в Г. и там
ядяла и спяла, а Г. по същото време се грижела да се закуси, да се обядва, да
севечеря- такива грижи, а също купила спалня за апартамента на баба М. и имало
майстор, че някакъв ремонт трябвало да се направи, които последни неща М. казала на св.Д., а за останалите, като тя
има лични впечатления /св.Д.-л.151лице, л.152лице/; за дребен ремонт в
апартамент на ***св.П. действително бил потърсен от Г. и тогава се запознал с М.,
като бил направен текущ ремонт, освежаване, за който, за материали и труд, му
било заплатено от М., около 1200лв., и като по същото време станал свидетел на
извършени от М. покупки на телевизор, печка, хладилник и нещо друго, за което
не се сеща, като М. споделяла, че си стягала апартамента, за да и е уютно и
хубаво, тъй като смята да живее в него /св.П.- л.152гръб/; В унисон с
показанията и на тримата незаинтересувани свидетели, макар и не преки, а
придобити от казано и от трети лица, са и показанията на св.Т., щото Г. била
виждана с баба и в ***, както и по нощница, рано сутринта, в апартамента на ***
и много често виждана край баба и, след като баба и се преместила да живее в ***
/св.Т.- л.149гръб/, но не и в частта им, че последните две-три години, след
като дядо и починал, Г. била непрекъснато край баба и, които: Противоречат на
твърденията на самата ищца, че веднага след сключванена на сделките
ответнтицата заминала за *** и преустановила контакта си с нея; влизат в
противоречие с останалите събрани доказателства, тъй като: пак тя е съобщила,
щото баба и се преместила в *** след няколко месеца от смъртта на дядо и, която
е на **.**.**г.а св.М. е посочила, че Г. си заминала за *** август месец, св.Д.,
че след месеца, в който М. почти живяла у Г., Г. заминала за ***, а после
отново си дошла през август, и като от датите на атакуваните сделки, в които
ответницата е участвала лично, е категорично установено, щото е била на
24.04.18г. и на 29.08.18г. в страната- т.е, може по-скоро да се заключи, че тя
със сигурност е била в близък контакт с ищцата от датата на смъртта на съпруга
и на *** и около месец след това, а после- отново през август 2018г., когато е
контактувала със св.П. и е участвала в извършените нотариални действия, като по
отношение на годината 2019г., съобщена от св.П., съдът счита, че е погрешно
посочена, макар и несъзнателно, а останалите гласни доказателства дават
основание да се смята, че извършеното е такова от 2018г.
-И накрая в пряка връзка с
релевантните за основателността на всички предявени искове факти въведена ли е
била ищцата по някакъв начин от ответницата в заблуждение да сключи всяка една
от процесните сделки, чрез умишлено създадената и поддържана у нея погрешна
представа, че ще полага грижи за нея във времето на нейната старост и
безпомощност, съдът намери, че никое от събраните гласни доказателства, нито
поотделно, нито взети в тяхната съвкупност, установи тези поставени в тежест на
ищцата твърдения, доколкото, както с основание е изтъкнал пълномощникът на
ответницата в пледоарията си:
Св.М. не знае въобще ищцата да е
прехвърляла имотите си на някого, нито е чула М. да иска да продава семейното
имущество, тъй като много си обичала двора и къщата, като едва наскоро разбрала
за това, че има такова нещо /л.148гръб и л.149лице/;
За разлика от св.М. обаче, и двамата
свидетели на ответницата знаят че : След смъртта на съпруга и, М. казала на Г.,
че иска да лиши дъщеря си и внучката си от наследство, защото са я били, и тъй
като на нея и се живее и и трябват парички, искала да си поживее спокойно, тъй
като не и остава много живот, предложила на Г. първо, уж да и даде имотите си
на добра воля, а после- да и ги проде, като първо се продала къщата в ***, а
после- апартаментът в ***, за около девет-десет хиляди лева /св.Д./, като в
единия случай св.Д. присъствала и на предаването на сума, броена от ответницата
на ищцата, която ищцата взела и казала,
че ще си ги прибере в касата в *** /св.Д./; Продала имотите си на Г.- и апартамента,
и къщата в ***, защото и била повече от дъщеря и и помагала, за по около десет
хиляди лева, и че непрекъснато се оплаквала от дъщеря си, защото имали
скандали;
Предвид горното, както и поради
заинтересуваността и, съдът не цени показанията на втората доведена от ищцата
свидетелка, нейна внучка, че баба и била в лоши отношения с нея и с майка и,
въпреки че те се опитвали да поддържат добри отношения с нея, защото някой и бил влезнал под кожата, щом тя
без абсолютно никаква причина не искала да има връзка с тях, както и че баба и
казала, когато решила да си оправят отношенията, че всъщност била подведена, че
ще бъде гледана и обгрижвана от Г. до последно, а после Г. заминала за *** и
изобщо не и се обжадала, както и че се притеснявала, щото не мижда никакви
нотариални нито в къщата, нито в апартамента, а също, че баба и отказвала преди
това да влезе в контакт с тях, тъй като и било казано от Г. да не контактува с
внучката си, че може да и сложи подслушвателно устройство в жилището, тъй че тя
била много наплашена изобщо да се обръща към тях, а освен това, години наред Г.
заявявала на баба и че ще се грижи за нея, макар в договорите да не пишело
такова нещо.
Противоречиви са показанията на
двете групи свидетели за това в състояние на старост, безпомощност и
изключителен емоционален стрес ли е била ищцата към датата на сключване на
сделките и след смъртта на съпруга и, както тя твърди, като съдът в случая цени
дадените от свидетелите на ответницата такива, че макар да тъгувала като всяка
жена за съпруга си, ищцата не се
тръшкала във връзка със смъртта му, била си в движение, нямала никакви
специални нужди, изобщо не била поставяла въпроса, че има нужда някой да я
гледа или издържа, даже ходила през 2018г. на екскурзия в Турция /св.Д./,
радвала се по време на ремонта в апартамента колко хубаво и става, говорела за
извършените на Г. продажби като се хвалела от нея, защото я има като дъщеря, но
не и като оставяла впечатление, че очаква Г. да я гледа, каквото нещо не била
казвала, а си живеела сама, не била инвалид, ходела и си вършела нещата /св.П./,
като докато контактувал с нея св.П. не бил виждал тя да е на легло или някой да
идва да и чисти или да и готви. Що се касае до показанията на св.М., която е също
без родство, и е доведена от ищцата, че М. била след смъртта на съпруга и в
много потиснато състояние, болна и стара, че тя и на ТЕЛК била минавала, съдът
не намира в частта за потиснатост те да се различават от тези, дадени и от св.Д.,
а по отношение на казаното, че ищцата е болна и била минавала на ТЕЛК, не ги
цени, защото самата ищца е нямала подобни твърдения, не е представяла
медицинска документация в тази връзка, а и от показанията на св.М. личи, че тя
не е възприела лично факта на освидетелстването на ищцата от ТЕЛК, а говори за
него в преразказно наклонение. Що се касае до старостта, да, тя е факт, тъй
като ищцата е родена ***. и към 2018г. е била на **години, но сама по себе си
тя не води до безпомощност, в каквато ищцата очевидно не е била, предвид
показанията на св.Д. и св.П.. В какво точно състояние е била баба и в момента
след смъртта на дядо и, св.Т. няма как да знае, защото, както е посочила, от
момента на инцидента преди смъртта на дядо и до октомври 2020г., тя и майка и
не са контактували с баба и, поради отказа на последната от такъв контакт.
3.При тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
спора.
Законът допуска унищожение на
договора, поради измама, когато едната страна е била подведена от другата да го
сключи чрез умишленото и въвеждане в заблуждение /чл.29,ал.1 от ЗЗД/, но като в
тежест на страната, която твърди наличието на предпоставки за наличие на
унищожаемост е да установи извън всяко съмнение, че е сключила атакуваните като
унищожаеми сделки именно поради опорочаване на волята и, вследствие на
умишленото и въвеждане в заблуждение от другата страна.
В конкретния случай, ищцата не събра
каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията си, че е била умишлено
въведена от ответницата в заблуждение, че извършените от нея в полза на
ответницата прехвърляния на имуществени права ще са такива срещу поето от
ответницата задължение за нейното гледане в бъдеще, като по един алеаторен
договор, тъй че да се стигне да прогласяване на тяхната унищожаемост на
соченото основание.
Напротив, тъй както сделките са
извършени- с първоначално дарение на една минимална идеална част от
притежаваните от ищцата права, и веднага след това- с продажба на останалата притежавана
от нея част от прехвърляните права в полза на станалата вследствие на
извършеното дарение нейна съсобственица, те отговарят изцяло на формираното и
заявено пред св.Д. от ищцата преди осъществяването им намерение, а именно- да
лиши от наследство дъщеря си, тъй като с извършените дарения препятства
последващото провеждане на иска по чл.33 от ЗС от страна на дъщеря и, доколкото
ищцата не е към датите на сделките единствен собственик, а продава свои идеални
части от имотите, и да поживее спокойно
до края на живота си, като си осигури за целта и допълнителни парични средства,
извън получаваната пенсия и наем/рента от магазин в ***, тъй като при влошените
отношения с дъщеря си няма на кой друг да разчита, макар св.М. и св.Т. да са
посочили, че не знаят тя да е изпадала в някаква финансова нужда, че да и се
налага да продава имуществото си.
Да, установи се от всички разпитани
свидетели, че Г. много помагала на ищцата и била много близка с нея, че я е
подкрепила много след смъртта на съпруга и, че ищцата е говорила за нея, като
за своя дъщеря, но това само по себе си не може да обоснове извода, направен от
ищцата в писмената и защита, че тъй установените факти са достатъчни, за да се
заключи, щото ответницата я е въвела умишлено в заблуждение да и прехвърли
имотите си, за да я гледа в бъдеще, както по един алеаторен договор, предвид
категоричните данни, които са били известни и на ищцата, че ответницата от
години живее преимуществено в чужбина, както и че оказваната от нея на ищцата
подкрепа не е била инцидентна и само в този момент на нужда, с намерение да се
възползва от нуждатата или състоянието и, а е била демонстрация на една
отколешна установена близост, в рамките на дългогодишни поддържани приятелски
семейни отношения.
Изведеният от събраните в това
производство гласни доказателства извод на съда изцяло кореспондира и на онова,
което ответницата е изтъкнала още в отговора си, като закрепено в изрични
изявления на страните пред нотариуса, а именно- че сделките се сключват от тях
при пълно разбиране на смисъла на уговорките, които са прочетени, без заплаха,
измама, крайна нужда или явно неизгодни условия, а по добрата воля на страните
за сключването им.
Обстоятелството, че в един момент,
много по-късно от сключване на сделките, ищцата е решила да се сдобри със
семейството си, а след това и да започне да търси обратно връщането на
прехвърлените свои имоти от ответницата, няма правно значение в случая, защото
то не дава представа за волята и към датите на сделките, а и както сочи с
основание ответницата, какво е била съзнанието на ищцата за уговорките им, няма
значение, когато изявленията на страните пред нотариуса за сделките, които
искат да сключат, са други, и като в насоката, в която са материализирани с
нотариалните актове, са били заявени като желани и като извършени от самата
ищца, както пред св.Д., тъй и пред св.П..
Няма основание в данните по делото
коментара в писмената защита на ищцата, щото показанията на св.Д. били изцяло
хаотични и без връзка с показанията, дадени от другите свидетели, с акцента,
касаещ даването на пари, броенето на пари, казаното къде ищцата ще ги
съхранява, защото, макар и да са били изслушани, същите са по-скоро относими
към твърденията на ищцата за нищожност на сделките, поради това, че потях не е
имало извършено никакво плащане, производството по който иск е било прекратено,
и като съдът ги у слушал единствено с оглед всестранното изясняване на
обстоятелствата, при които се е стигнало до сключване на сделките, и волята на
страните за тяхното сключване, а не за да установи има ли или няма извършено
реално плащане по договорите за продажба.
Що се касае до показанията на св.Т.,
щото при телефонен разговор с ответницата да им върне имотите, ответницата
обещала да стори това, съдът освен че не ги цени като заинтересувани, не смята
и че имат отношение към релевантните за спора факти е ли въвела ответницата
умишлено в заблуждение ищцата да сключи сделките, обещавайки и да я гледа след
сключването им както по един алеаторен договор, защото, както и самата св.Т. е
посочила, на което ответницата се позовава в писмената си защита с основание,
ищцата е променила очевидно във времето нагласата си по отношение на стореното
и в желанието да се сближи отново със семейството си, очевидно под натиска на
близките си, е завела и настоящото дело, с намерениеа да върне имуществото, с
което се е вече разпоредила, при друга формирана воля и желание по-рано.
Затова съдът намери, че при стояща
върху ищцата тежест, тя не успя да установи в производството, че четирите
сделки, сключени между нея и ответницата, предмет на заведените по делото
искове, са били сключени от нея след умишленото и въвеждане от ответницата в
заблуждение, че срещу прехвърлянето на правото на собственост, ответницата ще и
осигурява издръжка и гледане, както по един алеаторен договор, поради което не
споделя извода на ищцата в писмената и защита, че като такива, атакуваните от
нея четири сделки са унищожаеми, като сключени при измама, а споделя извода на
ответницата, че исковете са останали недоказани в процеса, тъй че следва да се
отхвърлят като неоснователни.
В
частта за разноските.
И двете страни претендират разноски
в производството, като ищцата представя списък за разноските си в с.з. от
14.12.21г., а ответницата не представя такъв.
С отхвърляне на всички предявени от
ищцата искове като неоснователни, разноски на основание чл.78,ал.3 от ГПК се
следват само на ответницата.
Ответницата установи в процеса
направата на разноски от 5000лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар, от които
2500лв. за иска по чл.29 във вр. с чл.27 от ЗЗД, и 2500лв. за иска по чл.26 от ЗЗД /виж договора на л.111/, като, както се каза вече в предварителнат
абележка, по отношение на част от исковете исковата молба е била върната,
поради неотстраняване на указаните от съда нередовности, тъй че исковете за
нищожност на договорите не са били предмет на спора- респективно- заплатения за
тях хонорар не съставлява разноски по делото.
В с.з. от 14.12.21г. от ищцата е
било повдигнато възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна
адвокатско възнаграждение, което, поради липса на наведени конкретни, съдът ще
се разгледа през призмата на предпоставките по чл.78,ал.5 от ГПК.
Съдът намира, че спорът по делото не
е с висока правна или фактическа сложност, като, макар искането за унищожаемост
да касае общо четири атакувани сделки, те са еднотипно групирани две по две и
основанието, на което се иска унищожаемостта им, е едно и също, а спорът е
протекъл при общо три проведени съдебни заседания, като в едното не е даден
ход, и е приключил със събиране на допуснатите на страните гласни доказателства.
При тези данни, съдът счита, че
хонорар от 2500лв. е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на
делото, тъй че за това, дали може да се допусне намалението му, следва да се
провери е ли уговореният и заплатен от ответнтицата такъв по-висок от минимално
дължимия се за случая, под който не може да се постанови намаление.
За определяне на минималното
следващо се в случая адвокатско възнаграждение, съдът съобрази:
Разпоредбата на чл.2,ал.5 от
Нар.№1/04г., че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно;
Цената
на всеки от четирите съединени за общо разглеждане в производството от ищцата
искове, от съответно 537.74лв., 53 237.17лв., 3.76лв. и 11 655.20лв.
/виж л.50/, при която:
За
първия и за третия иск, на основание чл.7,ал.2,т.1 от Нар.№1/04г.- при интерес
до 1000лв., по 300лв., общо 600лв.;
За
втория и за четвъртия иск, на основание чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г.- при
интерес от 10000лв.-100000лв., 830лв. + 3% за горницата над 10000лв., и
конкретно: 2127.12лв. за втория иск и 879.66лв. за четвъртия иск;
Или,
общо следващо се минимално възнаграждение за четирите иска в размер на
3606.78лв., при което, въпреки възражението на ищцата, заплатеното от
ответницата за защита по разгледаните искове възнаграждение на адвокат от
2500лв. не може да бъде намалено, а следва да и се присъди изцяло като сторени
по делото разноски.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля
исковете на М.И.И., ЕГН **********,***, адв.Н.Г., срещу Г.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв.И.М., да се прогласят
за унижощаеми поради измама договорите, сключени с :
Нотариален акт ***. на нотариус Н.Б.,
вписан в СВ-Пловдив на 29.08.2018г. с вх.рег.№28993, дв.вх. 28378, акт №122,
т.79, дело №15892/18г.;
Нотариален
акт №***, том ІІ, рег.№2250, нот.дело №308/2018г. на нотариус Н.Б., вписан в
СВ-Пловдив на 29.08.2018г. с вх.рег.№28994, дв.вх. 28379, акт №***, т.79, д.
№15893/18г.;
Нотариален
акт ***. на нотариус С.К., вписан в СВ-Асеновград на 25.04.18г. с
дв.вх.рег.№1463, вх.рег.№1538, акт №***, т.5, д. №893/18г.;
Нотариален акт №***, том 2, рег.№2148,
дело №347/2018г. на нотариус С.К., вписан
в СВ-Асеновград на 25.04.18г. с дв.вх.рег.№1464, вх.рег.№1539, акт №***, т.5,
д. №894/18г.,
между ищцата и ответницата, тъй като
били сключени от ищцата при въвеждането и в заблуждение от страна на
ответницата, при умишленото създаване и поддържане от ответницата у ищцата на
невярната представа, че ще се грижи за нея, както по един алеаторен договор.
Осъжда
М.И.И.,
ЕГН **********,***, адв.Н.Г., да заплати на Г.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, адв.И.М., сумата от 2500- две хиляди и петстотин лева-
разноски в производството, съставляващи заплатен адвокатски хонорар по
разгледаните искове, като оставя без уважение искането на ищцата за
намаляването му на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: