№ 67
гр. Габрово , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100071 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. М. М.
против В.И. И.-М..
Предявен е иск за развод по чл. 49 ал. 1 СК, с който са съединени искове за
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
определянето на издръжка за ненавършилото пълнолетие дете на страните.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
22.09.2000 г. в гр. Габрово. От него имат две деца, едно от които е пълнолетно, а
другото, Н.М. М., не е навършило пълнолетие.
През Юли 2020г. ответницата напуснала семейното жилище и се установила извън
страната, в Кралство Великобритания, при новия си партньор. От тогава ищецът живее
сам в семейното жилище, заедно с детето Н. М., а големия им син В., също живее с тях.
От м. юли 2020 г. страните са във фактическа раздяла и всеки има свой собствен личен
живот, своя среда, приятели, като не се интересува от другия. Ищецът счита бракът за
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати. Прави
искане упражняването на родителските права по отношение на детето Н.М. М. да
бъдат предоставено на него, като при него да бъде определено и местоживеене на
детето, а на майката да бъде определен посочен режим на лични контакти. Моли
ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето Н.М. М. в
размер 250 лв., считано от 01.02.2021 г., ведно със законната лихва при просрочие за
1
всяка дължима месечна вноска до настъпване на предвидените в закона основания за
изменението или прекратяването й.
В с.з. ищецът се явява лично и с пълномощника си, адвокат Рада - Мария
Харамильо - Косева. Поддържа предявения иск и изразява непосредствено пред съда
волята си за прекратяване на брака.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е представила писмен отговор, чрез
пълномощника си адвокат И.Х.. В него заявява, че също счита брака за дълбоко и
непоправимо разстроен и желае същия да бъде прекратен, без съда да се произнася по
въпроса за вината. По отношение на въпросите, които се разглеждат в производството,
изразява следното становище: Местоживеенето на малолетното дете Н.М. М. да бъде
при неговия баща М.М., на посочения в исковата молба адрес. Упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Н.М. М. да бъде предоставено
на бащата. Майката ще заплаща на детето, чрез неговия баща, месечна издръжка в
размер на претендираните 250.00 лв., считано от 01.02.2021 г. По отношение на
заявения в исковата молба режим на лични отношения между майката и малолетното
дете, предвид факта, че ответницата трайно живее във Великобритания, същата няма да
има възможност да осъществява контакт с детето всяка първа и трета календарна
седмица от месеца. Въпреки това, не се противопоставя на претендираното от ищеца,
като се надява, че същия ще проявява разбиране за осъществявано на по - чести срещи
на детето с майката през времето, когато последната е в България.
След прекратяване на брака, ответницата желае да премахне фамилното име М.,
като за в бъдеще ще се именува В.И. И..
Ответницата не претендира заплащането на издръжка между съпрузи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Видно от представеното удостоверение, изд. от община Габрово, страните по
делото са сключили граждански брак на 22.09.2000 г. в гр. Габрово, за което е съставен
акт за граждански брак № 0229 от 22.09.2000 г.
От представените удостоверения за раждане е видно, че от брака си страните имат
две деца, едно от които е пълнолетно, а другото дете - Н.М. М. е малолетно, родено на
10.12.2008 г.
При изслушването на ищеца от съда, същият обясни, че със съпругата му са
разделени от м. юли 2020 г. Тя имала друг приятел и отишла да живее при него във
Великобритания. Бащата се грижел за ненавършилото пълнолетие дете на страните.
Ищецът обясни, че работи във фирма "Дикси" ООД гр. Габрово, като получава средно
2
месечно възнаграждение 1200 лева. Няма информация дали ответницата работи във
Великобритания. Обясни, че детето Н. е здраво и се учи добре. Двамата живеят в
самостоятелно жилище, което е собственост на ищеца.
За установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака по искане на
ищеца като свидетел беше разпитана неговата сестра С.М. М.. Пред съда свидетелката
обясни, че съпрузите са разделени от месец юли 2020 г. Ответницата имала връзка с
друг мъж, като в момента живее в Англия. Ненавършилият пълнолетие син на страните
Н. живее с баща си, а по-големият им син учи в Трявна и живее на квартира там, като
се се прибира през почивните дни. Показанията на разпитаната свидетелка съдът
приема за достоверни, тъй като те съответстват на становищата на страните, а и като
най-близък роднина на семейството, свидетелката има най-преки впечатления от
отношенията им.
С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл. 49, ал.
1 от СК е допустим. Разгледан по същество, искът е основателен и доказан, и като
такъв следва да бъде уважен.
От удостоверението за сключен граждански брак се установи, че страните са
съпрузи. От изслушването на ищеца, становището на ответницата и показанията на
разпитаната свидетелка безспорно се установи, че между съпрузите е налице трайна
фактическа раздяла, която продължава и до момента. Ответницата се е установила в
друга държава, където е устроила личния си живот по нов начин и не възнамерява
отново да заживее с ищеца. При тези обстоятелства съдът намира, че бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Принципът е, че
семейството следва да живее заедно, а обичайните последици при продължителни
раздели на семейната двойка, установени и в конкретния случай, са отчуждаване на
съпрузите, поради липсата на физическа и психическа близост, споделяне на общи
проблеми и радости. В настоящия случай се констатира, че между страните е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за общност и единство.
Съгласно чл. 46 от Конституцията на Република България, бракът е доброволен съюз, а
в случая и двете страни изразяват ясно и непоколебимо волята си за прекратяването му.
Затова следва да се приеме, че не се касае за временно и преодолимо разстройство, а за
такова по смисъла на чл. 49 ал. 1 от СК, като доказателствата сочат, че евентуална
възможност за стабилизиране на брака вече не съществува.
Доколкото съдът не е сезиран с искане по реда на чл. 49, ал. 3 от СК, то не са
налице предпоставките за произнасяне по въпроса относно вината за дълбокото и
3
непоправимо разстройство на брака.
Искане за упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие дете на страните е направил само ищеца, като съдът намира, че
действително упражняването на родителските права спрямо детето Н. следва да се
предоставят на него, при който да бъде определено и местоживеенето му. От
изслушването на ищеца и становището в отговора на исковата молба се установи, че
бащата притежава нужните качества и условия, за да отгледа и възпита правилно
детето, като това не се оспорва от ответницата.
На ответницата следва да се определи режим на лични контакти с ненавършилото
пълнолетие дете Н., като съдът ще определи режима за тяхното осъществяване по
начина, посочен в исковата молба, а именно: Всяка първа и трета календарна седмица
от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя; Коледните празници /24-25 декември/ през
всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден;
Новогодишните празници /31 декември - 01 януари/ през всяка нечетна година от 09,00
часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; 2 дни през Великденските празници
през всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на втория ден; На
рождения ден на майката от 10 часа на 15 ноември до 10 часа на 16 ноември; 20 дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, а в останалото
време - свободен режим при взаимно съгласие между двамата родители. При този
режим контактите между майката и детето ще се поддържат трайно и ще бъдат
достатъчно чести, за да се осигури запазването на връзката между тях.
Следва да се определи ежемесечна издръжка за дететето, която да се изплаща от
родителя, който не е ангажиран пряко с отглеждането и възпитанието му. Съгласно
даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен
минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната
или към момента същата възлиза на 162,50 лв. Ответницата не се противопоставя на
направеното от ищеца искане да заплаща издръжка в размер на 250 лв. и съдът счита,
че размеръйт е съобразен със закона и нуждите на детето, поради което ще я осъди да
заплаща ежемесечна издръжка в този размер, като същата ще се дължи ведно със
законната лихва, считано от посочената в исковата молба дата - 01.02.2021 г., до
изменение или отпадане основанията за изплащането й.
Тъй като ответницата е напуснала семейното жилище, което е собственост на
бащата, съдът намира, че не следва да се произнася относно ползването му.
Занапред ответницата ще носи предбрачната си фамилия И., тъй като е направила
4
волеизявление в този смисъл, а съгласно нормата на чл. 53 СК това е правна
възможност на лицето, което е променило името си след брака и този въпрос е
поставен в зависимост от неговата воля.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
Окончателната държавна такса съдът определя на 50 лв. и тъй като при
предявяване на иска от ищеца е внесена първоначална д.т. от 25 лв., ответницата ще
бъде осъдена да заплати по сметка на РС Габрово допълнителна д.т.в размер на 25 лв.
Тя ще следва да заплати по сметка на Районен съд - Габрово и сумата 360 лева -
държавна такса върху определения размер на издръжката, както и 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 329 ал. 1 изр. 2-ро ГПК разноските остават в тежест на страните, както
са направени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между М. М. М., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
„**********” № 13, вх. Д, ап. 1 и В. И. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
"**********" №21, ет. 6, ап. 18, сключен на 22.09.2000 г. в гр. Габрово с акт за
граждански брак № 0229 от 22.09.2000 г., с развод, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, на основание чл. 49 ал. 1 СК.
Съдът не се произнася по въпроса за вината.
На осн.чл. 59 ал. 2 от СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н.М. М.,
ЕГН:**********, при бащата М. М. М., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
„**********” № 13, вх. Д, ап. 1.
ПРЕДОСТАВЯ, на осн. чл. 59 ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права спрямо детето Н.М. М., ЕГН:**********, на бащата М. М. М., ЕГН:**********,
с адрес гр. Габрово, ул. „**********” № 13, вх. Д, ап. 1, като определя следния режим
на лични отношения на майката В.И. И., ЕГН:**********, с детето: Всяка първа и
трета календарна седмица от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя; Коледните празници
/24-25 декември/ през всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на
последния ден; Новогодишните празници /31 декември - 01 януари/ през всяка нечетна
година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; 2 дни през
Великденските празници през всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00
5
часа на втория ден; На рождения ден на майката от 10 часа на 15 ноември до 10 часа на
16 ноември; 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата, а в останалото време - свободен режим при взаимно съгласие между двамата
родители.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "**********" №21,
ет. 6, ап. 18, да заплаща на малолетното си дете Н.М. М., ЕГН:**********, чрез
неговия баща и законен представител М. М. М., ЕГН:**********, двамата с адрес гр.
Габрово, ул. „**********” № 13, вх. Д, ап. 1, ежемесечна издръжка в размер на
250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от 01.02.2021 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на
законна причина за изменението или прекратяването, на осн. чл. 59 ал. 2 от СК.
След развода В. И. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "**********"
№21, ет. 6, ап. 18, ще носи предбрачното си фамилно име И..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на
осн.чл. 242 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "**********" №21,
ет. 6, ап. 18, да заплати по сметка на Районен съд гр. Габрово държавни такси в размер
на 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/, както и 5,00 /пет/ лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 329 ал. 1 ГПК разноските остават в тежест на страните, както са
направени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6