№ 248
гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500394 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на
съдебния изпълнител.
Изпълнително дело № 20218850400538 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев ,рег.
№ 885, с район на действие Окръжен съд Пазарджик , е образувано с взискател ЕЛ. ВЛ. Ч.
ЛНЧ ********** против длъжника „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ „ ЕООД ЕИК ********* ,
представлявано от Р.С.Х. със седалище и адрес на управление : с. В., общ. Септември , обл.
Пазарджик , Кметство , ет.1 .
На 19.05.2022 г. ЧСИ Георги Самарджиев е изпратил на длъжника „Зелени
Балкани „ ЕООД , призовка за принудително изпълнение , с която същият е бил уведомен ,
че на 29.06.2022 г. в 11,00 ч. ще пристъпи към принудително изпълнение по изпълнителното
дело , като се извърши опис на земеделска техника , собственост на длъжника , а именно :
Трактор ЮМЗ 6АКЛ с ДКН № РА ... и Трактор „Кубота „ с ДКН РА ... .
Това изпълнително действие се обжалва от длъжника в изпълнителното
производство „Зелени Балкани „ ЕООД по отношение на движимата вещ Трактор
„Кубота „ с ДКН РА ....В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие ,тъй като изпълнението е
насочено върху несеквестиреумо имущество. Искането е да се отмени обжалваното
изпълнително действие ,като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочат писмени
доказателства, които са приложени в кориците на изпълнителното дело.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата е подадено възражение от
1
взискателя, който чрез своят процесуален представител излага подробни доводи за
неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата ,
като приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.
Излага подробни съображение в подкрепа на становището си .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал. 2 т.2 от
ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо. Жалбата е подадена в преклузивния
едноседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК / длъжникът е получил съобщението по пощата
на 09.06.2022 г. , а жалбата е постъпила с вх. № 06115/13.06.2022 г. по описа на ЧСИ
Самарджиев/.
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Основните разрешения относно насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество на длъжника са дадени в т. 1 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите
на изпълнителното производство . На основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК и т. 2 на ТР № 1/
2009г. от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС това представлява задължителна за съдилищата
съдебна практика , поред която , на самостоятелно обжалване по смисъла на чл. 435 ал. 2
т. 2 от ГПК подлежи действието на СИ по насочване на изпълнението върху вещи и
вземания , които са несеквестируеми . Отделното изпълнително действие , чрез което се
насочва изпълнението върху несеквестируема вещ /запор , възбрана, опис , оценка ,
назначаване на пазач, насрочване на публична продан / не подлежи на самостоятелно
обжалване.
При жалба на основание несеквестируемост на вещта , съдът е длъжен на първо място
да се произнесе по въпроса дали е налице несеквестируемост на имуществения
обект. Когато по жалба срещу действията на СИ съдът констатира ,че изпълнението е
насочено върху несеквестируема вещ , съдът отменя всички изпълнителни действия , които
нарушават несеквестируемостта,независимо от това дали има отправено искане за това от
длъжника .
В настоящия случай от данните в приложеното изпълнително дело, съдът прави
извода ,че изпълнението не е насочено върху несеквестируема вещ на длъжника.
Установено е по делото,че към момента на образуване на изпълнителното дело при
ЧСИ Георги Самарджиев , длъжникът „Зелени Балкани „ ЕООД , има заверка като
земеделски стопанин за стопанската 2021 г. , като същият освен регистрацията на 169
поземлени имота в землището на с. В., има регистрирана и земеделска техника , както
следва : Трактор ЮМЗ 6АКЛ с ДКН № РА ... , рама № ... и Трактор „Кубота „ с ДКН РА ...
рама № ULBTMHDDCLM.....
В кориците на изпълнителното дело е приложено копие от анекс № ІІ / 20.06.2019 г.
2
към договор № 13/04/1/0/00034/ 28.02.2017 г. за отпускане на финансова помощ по
Подмярка 4.1“ Инвестиции в земеделски стопанства „ от Мярка 4“ Инвестиции м
материални активи „ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. / ЕЗФРСР/,
видно от който длъжникът е ползвател на отпусната финансова помощ по Подмярка 4.1 „
Инвестиции в земеделски стопанства „ като Трактор „Кубота „ модел М5091 N CAB на
стойност от 114 000,00 лв. фигурира на ред 14 от Приложение № 1 към анекса – включващ
съответното перо от разходите, за които е кандидатствано за финансиране.
Според текста на чл. 444 т. 5 от ГПК , изпълнението не може да бъде насочено върху
вещи на длъжника – физическо лице – земеделски стопанин, както следва : градини и лозя
общо с площ до 5 дка или ниви и ливади с площ до 30 дка и необходимите за воденето на
стопанството машини и инвентар , както и торовете, средствата за растителна защита и
семето за посев за една година. А съгласно чл. 444 т.8 от ГПК несеквестируеми са
предвидените в друг закон вещи и вземания , като неподлежащи на принудително
изпълнение.
Безспорно в настоящия случай длъжникът, който е земеделски стопанин е в
правноарганизационната фирма на юридическо лице , поради което неговите вещи и
вземания не се ползват от защита на чл. 444 ГПК , касаеща само физически лица -длъжници.
В настоящото производство длъжникът – ЮЛ се позовава на специални разпоредби ,
съдържащи норми относно несеквестируемост на имущество му. Спорният въпрос е
секвестируема ли е движима вещ / трактор / , която земеделският стопанин е закупил със
средства от директни плащания по програма за финансиране от европейски фонд.
В прембюлната част на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ №
2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета , е посочено че: /
27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я
използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания
към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени
в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в
регламента и в рамките на предписаните срокове. В чл.11 от Регламента е прието, че
плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен
размер; в чл.40- че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко
плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след
най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за финансиране
от Съюза; чл.47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки
вид проверка, организирана по чл.322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/ №
2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки.
Подобни разпоредби се съдържат и в отменения Регламент /ЕО/ № 1290/2005
3
на Съвета от 21.06.2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика.
Според чл.11 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно
финансирането на Общата селскостопанска политика от 21.06.2005г. освен ако не е
предвидено друго в законодателството на Общността, плащанията във връзка с
финансирането, предвидено по силата на настоящия регламент, или със сумите,
съответстващи на публичното финансово участие по програмите за развитие на селските
райони, се изплаща в пълен размер на бенефициерите.
Няма спор, че жалбоподателят като длъжник по изпълнението има качеството на
земеделски стопанин по смисъла на чл.7 от ЗПЗП. Според чл.17 от ЗПЗП за средствата на
фонда от европейските фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат
сметки за средства от европейския съюз съгласно чл.8, ал.2 от Закона за публичните
финанси. Подпомагането на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане
на земеделските производители и според чл. 17а предоставените средства са публични
финансови средства.
Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение по отношение
на такива финансови средства , е въведена с чл.99 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2021 г./ действал към
момента на възникване на процесното вземане/. Според тази разпоредба целево
предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не
могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Действащият към настоящия
момент ЗДБРБ за 2022 г. също предвижда такава забрана / чл. 100 /.Разпоредбите са с
императивен характер и са установени в обществен интерес.
От изложеното следва изводът, че правото на финансова помощ от ЕС за
земеделските стопани, включително това по мярка 4, Подмярка 4.1 „ Инвестиции в
земеделски стопанства „ от Програма за развитие на селските райони- е регулирано с
императивни разпоредби, които по положителен начин овластяват бенефициера да получи
пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени,
те са обект на специален режим и са несеквестируеми.
Процесният случай обаче не е такъв. Касае се за движима вещ , за която се твърди , че
е несеквестируема , тъй като е закупена с финансови средства от целевото финансиране.
Чл. 442 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на
имуществото на длъжника.Тъй като се касае за изключение от принципа,
несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или общностен документ и
нормите са императивни. В случая липсва правна норма, която изрично да регламентира, че
изпълнението не може да бъде насочено върху вещи на длъжника закупени с целево
финансиране.Средствата отпуснати за такова финансиране, по силата на изрични законови
разпоредби са признати за несеквестируеми,но липсва законова регламентация, която да
приема , че тази несеквестируемост се трансформира и преминава и върху закупените с тези
средства вещи. Императивни разпоредби не могат да се тълкуват разширително , поради
4
което изложените от защита на длъжника доводи се явяват неоснователни.
Разпоредбите на българското законодателство не са в противоречие с
общностното право.При липсата на изрична законова норма , изключваща възможността за
насочване на принудителното изпълнение върху движима вещ собственост на длъжника /
трактор „Кубота „/, съдът намира, че действията на ЧСИ са законосъобразни. Ето защо
следва да се остави без уважение жалбата на „Зелени Балкани „ ЕООД срещу насочването
на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо по изп.д. №
20218850400538.
Водим от горното, Окръжен съд- Пазарджик :
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ „ ЕООД
ЕИК ********* , представлявано от Р.С.Х. със седалище и адрес на управление : с. В., общ.
Септември , обл. Пазарджик , Кметство , ет.1 по изпълнително дело № 20218850400538 по
описа на ЧСИ Георги Самарджиев ,рег. № 885, с район на действие окръжен съд
Пазарджик срещу насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несеквестируемо, а именно : Трактор „Кубота „ с ДКН РА ... .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5