Определение по дело №544/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение N 32 от 21.05.2009г., постановено по Г.д.N 843/2008г., Кърджалийският районен съд е осъдил "Х." О. Г.К. да заплати на „. Е. Г.К. сумата в размер на 4 200лв./с ДДС/, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатен наем за месец юли 2008г., съгласно Договор за наем от 12.03.2001г. и Фактура N */11.07.2008г., и сумата 182.44лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 01.08.2008г. до 11.11. 2008г., върху сумата 4 200лв., представляваща наем за м.юли 2008г. за периода от 01.08.2008г. до 11.11.2008г.; сумата в размер на 4 200лв./с ДДС/, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатен наем за месец август 2008г., съгласно Договор за наем от 12.03.2001г. и Фактура N*/06.08.2008г, и сумата 127.27лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 01.09.2008г. до 11.11.2008г, върху сумата 4 200лв., представляваща наем за м.август 2008г.; сумата в размер на 1 400 лв./с ДДС/, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатен наем за периода от 01.09.2008г. до 20.09.2008г., съгласно Договор за наем от 12.03.2001г. и сумата в размер на 31.18лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г., върху сумата 1 400 лв., представляваща наем за периода от 01.09.2008г. до 20.09.2008г. като е отхвърлил предявения иск за неплатен наем за периода от 01.09.2008г. до 20.09.2008г. за разликата над сумата 1 400лв. до пълния му предявен размер от 2 800лв., както и предявения иск за мораторно обезщетение за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. за разликата над сумата 31.18лв. до пълния му предявен размер от 62.34лв. С решението "Х." О. Г.К. е осъдено да заплати на „. Е. Г.К. сумата 3 570лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. след прекратяване на Договор за наем от 12.03.2001г. като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за обезщетение за ползване за разликата над сумата 3 570 лв. до пълния му предявен размер от 7 140лв., както и предявения иск за сумата 155,55лв., представляваща мораторно обезщетение върху сумата 7 140лв. за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски съобразно уважените искове общо в размер на 1808.73 лв. Депозирани са въззивни жалби и от двете страни.Жалбодателят „Х.” О., Г.К. атакува изцяло решението на първоинстанционния съд. Моли въззивния съд да го отмени и да реши спора по същество като уважи исковата претенция съобразно договорената наемна цена в размер на 2 100лв. с ДДС и да се извърши прихващане с надплатената от ответника сума.Жалбодателят „. Е., Г.К. атакува решението в отхвърлителните му части. Излага подробни съображения. В съдебно заседание жалбодателят „Х.” О., Г.К., редовно призован, не се представлява. Жалбодателят „. Е., Г.К. Ч. процесуалния си представител оспорва жалбата на „Х.” О., Г.К. и поддържа своята. Нови доказателства пред тази инстанция не са поискани и не са допускани.Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадените жалби и наведените с тях оплаквания, констатира следното: Районен съд-К. е сезиран с предявени от „. Е., Г.К. обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.236, ал.2 от ЗЗД и по чл.86 във вр. с чл.294, ал.1 от ЗЗД.Направено е възражение за прихващане от ответника за сумата 31 500 лв., представляваща надплатен според същия наем, което съдът е приел за съвместно разглеждане с предявените искове.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 12.03.2001г. „С.-Ш.Д." Г.К. като наемодател, /който е прехвърлил предприятието си на „. Е. Г.К., считано от м.юни 2007г./ и „Х." О. Г.К. като наемател, сключили договор за наем на недвижим имот, представляващ склад за съхранение на битова електроника и строителни материали със застроена площ 416.25лв., находящ се в УПИ VІІ-5597, К.1а по ЗРП на К.В. в Г.К., при месечна наемна цена 1 750 германски марки, платими в български лева по курса на деня към момента на съответното плащане, която наемна цена изрично е уговорено, че не включва ДДС. Срокът на договора бил от 01.04.2001г. до 31.12.2006г., като няма спор между страните, че същият се е превърнал в безсрочен, и впоследствие прекратен с изтичане на срока на тримесечното предизвестие отправено от наемателя на 20.06.2008г., съгласно чл.13 от договора. В чл.12 от договора е било уговорено, че месечната наемна цена се заплаща до 30 число на съответния месец, а в чл.16 е било уговорено, че договорът може да бъде изменян от страните по взаимно съгласие, материализирано писмено.Установява се, че през 2007г. и до м.юни 2008г. ответникът е заплащал на ищеца месечен наем по издадени съответно фактури в размер на 4200лв. или в размер на 4 325лв., което е видно от представените от ответника преводни нареждания за кредитен превод. На 11.07.2008г. е била издадена от ищеца на ответника и подписана двустранно фактура N * за сумата 4 200лв., от които 3 500лв. наем сграда за м.юли 2008г. и 700лв. ДДС, като е уговорено плащане с платежно нареждане.

На 06.08.2008г. е била издадена от ищеца на ответника подписана двустранно фактура N * за сумата 4 200лв., от която 3 500лв. наем сграда за м.август 2008г. и 700лв. ДДС, като е уговорено плащане с платежно нареждане.На 30.09.2008г. е била издадена от ищеца на ответника подписана едностранно от ищеца фактура N * за сумата 4 200лв., от която 3 500лв. наем сграда за м.септември 2008г. и 700лв.. ДДС, като е уговорено плащане с платежно нареждане.При тези даннÞ настоящата инстанция намира, че за периода, за който ответникът претендира, че е надплатил наем и съответно прави възражение за прихващане, се установява, че между страните са били подписвани ежемесечно фактури за заплащане на месечен наем в размер на 4 200лв., което по своята същност представлява писмено изменение на договора относно размера на месечната наемна цена, т.е. съгласие на страните по него цената да бъде 4 200лв. с ДДС, а не 1750лв. Или, възражението за прихващане е неоснователно като недоказано, с оглед извода на съда, че е налице изменение на договора в частта му за цената на същия, която съдът приема, че е 4200лв. месечно. Като стигна до този извод за наличие на съгласие между страните за промяна в процесния договор досежно неговата цена, съдът намира, че предявените искове за заплащане на наем за месеците юли и август 2008г. в размер на 4 200лв. за всеки месец, са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени. С оглед датата на изискуемост на задължението за заплащане на месечен наем за м.юли 2008г. и м.август 2008г, а именно 30-то число на съответния месец, ответникът дължи на ищеца и мораторно обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2008г. до датата на предявяване на иска 11.11.2008г. върху сумата 4 200лв.-наем за м.юли 2008г. в размер на 184.26лв., съгласно заключението на вещото лице, което следва да бъде присъдено в претендирания размер от 182.44лв.. Ответникът дължи и мораторно обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.09.2008г. до 11.11.2008г. върху сумата 4 200лв.-наем за м.август 2008. в размер на 129.10лв., съгласно заключението на вещото лице, което следва да бъде присъдено в претендирания размер от 127.27лв.До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му в тази му част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. По отношение на претенцията на ищеца за наем за периода 01.09.2008г. до 20.09.2008г., настоящата инстанция намира, че същата е основателна и доказана в размера, посочен в исковата молба, а именно – 2 800лв. по същите съображения – страните са се съгласили наемната цена за месец да възлиза на 4 200лв., съответно за 20 дни дължимият наем е в размер на 2 800лв. Основателна и доказана е исковата претенция за мораторна лихва върху сумата в размер на 2 800лв. за периода 21.09.2008г. до 11.11.2008г. в размер на 62,34лв., съобразно заключението на вещото лице Или, общо за периода 01.07.2008г. до 20.09.2008г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца наем в размер на общо 11 200лв., от които 4 200лв. за м.юли 2008г.; 4 200лв. за м.август 2008г. и 2 800лв. за периода 01.09.2008г. -20.09.2008г. Ето защо, първоинстанционното решение с което е отхвърлен предявеният иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за периода 01.09.2008гг.-20.09.2008г. за разликата над 1 400лв. до 2 800лв., и за мораторното обезщетение за забава за разликата над 31,18лв. до пълния предявен размер от 62,34лв. като неправилно следва да бъде отменено, вместо което ответникът следва да бъде осъден допълнително да заплати 1 400лв., произхождащи от дължим наем за посочения период и 31,18лв. обезщетение за забава за периода 21.09.2008г. до 11.11.2008г.По отношение на предявеният иск за обезщетение за ползване на процесния недвижим имот след прекратяване на договора за наем, въззивният съд съобрази следното – предпоставките за предявяване на този иск са няколко – 1. наличие на прекратен договор за наем; 2. противопоставяне от страна на наемодателя ползването на вещта да продължи и след прекратяването, и 3. липса на плащане на безщетение за ползване на вещта без правно основание. С оглед приетия по делото протокол от 09.02.2009г. за предаване на отдадения под наем обект, е видно че ответникът е продължил през периода от 21.09.2008г. до 12.11.2009г. /датата на предявяване на иска/ ползването му. Съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок, а съгласно ал.2, ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор. Размерът на обезщетението се определя на база размера на наема по договора /Реш. №952/22.10.2008г. на ВКС по Г.д. № 6488/2007г., 3 г.о.; Реш. №39/27.06.2005г. на ОС-Ямбол по Г.д.№ 220/2004г./, като в тежест на ищеца е единствено да докаже наличието на наемен договор; прекратяването на този договор; липсата на връщане на наетата вещ след прекратяване на договора и липсата на плащане от ответника /наемател/ на обезщетение за ползването на вещта без правно основание. Видно от нотариална покана на ищеца до ответника от 14.10.2008г. е, че първият го е поканил с оглед прекратеното действие на договора, да освободи имота и да заплати дължимия наем за времето от м.юни 2008г. до 20.09.2008г, което обосновава извод, че ищецът се е противопоставил на ползването на имота. С оглед на тези доказателства, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.236, ал.2 от ЗЗД-след прекратяване на договора наемодателят е поискал предаване на отдадения под наем обект, което предаване е станало едва на 09.02.2009г., при което наемателят дължи обезщетение за ползването на същия за периода от 21.9.2009г. до 11.11.2008г., и че размерът му възлиза на дължимия наем – 4,200лв. месечно, а общо за периода – в размер на 7 140лв., съгласно заключението на вещото лице. Ето защо, следва първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният по чл.236, ал.2 от ЗЗД иск за разликата над 3 570лв. до пълния предявен размер от 7 140лв., вместо което следва ответникът да бъде осъден да заплати допълнително 3 570лв. обезщетение за ползването на процесния имот за периода от 21.9.2009г. до 11.11.2008г. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на РС относно неоснователността на иска за мораторно обезщетение за забава върху сумата 7 140лв. за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. в размер на 155, 55лв., и това е така, тъй като не се дължи мораторна лихва върху вземане за обезщетение за ползване на имот след прекратяване на наемен договор и при противопоставяне на наемодателя до отправяне на покана, след която длъжникът изпада в забава, тъй като не се касае до периодично парично задължение със срок за изпълнение като това за наем, а за глобално задължение за обезщетение с неопределен срок на изпълнение. Впрочем, в този смисъл е и практиката на ВКС /Реш.№265/29.06.1998г. на ВКС по Г.д.№60/98г., 5 членен състав/.При този изход на делото и с оглед претенцията на въззивника „Шнаш „Е., Г.К. за разноски пред двете инстанции, в негова полза се следват допълнително деловодни разноски в размер на 1 408,19лв., които следва да се възложат в тежест на „Х.” О., Г.К..Водим от изложеното, и на осн.чл.271 от ГПК Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 32/21.05.2009г., постановено по Г.д.№ 843/2008г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за неплатен наем за периода от 01.09.2008г. до 20.09.2008г. за разликата над сумата 1 400лв. до пълния му предявен размер от 2 800лв., както и предявения иск за мораторно обезщетение за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. за разликата над сумата 31.18 лв. до пълния му предявен размер от 62.34лв., и в частта с която е отхвърлен иска с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за обезщетение за ползване на недвижимия имот за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. за разликата над сумата 3 570 лв. до пълния му предявен размер от 7 140 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА "Х." О. Г.К., ж.к. В., бУ.Х. Б. N , с ЕИК да заплати на „. Е. Г.К., ж.к. В., У.А. К. N , с ЕИК допълнително сумите: в размер на 1 400лв., представляваща наем за периода от 01.09.2008г. до 20.09.2008г.; мораторно обезщетение върху сумата в размер на 2 800лв. за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. в размер на 31.18 лв.; и обезщетение за ползване на недвижимия имот за периода от 21.09.2008г. до 11.11.2008г. в размер на 3 570 лв.; както и деловодни разноски в размер на 1408,19лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.