Определение по дело №133/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове- за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 108 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение в размер на 18000 лв. с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот съгласно нотариален акт № 91 том 8, дело № 1558/2009 г. по описа на СВ гр. К., при АВ, находящ се в гр. К., бул. "С. С." № *, представляващ масивна стоманобетонова сграда с идентификатор 40909.118.103.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД -18- 66 от 18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр. К., бул. "С. С." № *, община К., съставляваща трафопост, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.118.103 с предназначение на сградата- сграда за енергопроизводство, със застроена площ от 99 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху поземления имот, при граници на сградата по техническо описание: северозапад- междублоково пространство, югоизток- стол- ресторант, североизток- ул. "С. С." и югозапад- зелени площи. Трафопоста бил изграден със средства на Строително- монтажен комбинат К., заедно с жилищен блок с административна сграда върху държавна земя, за изграждането на който със заповед РД- 08- 94/11.06.1982 г. на ОНССС К., било отстъпено правото на строеж върху държавен имот в кв. 94 по регулационния план на гр. Кърджали. С акт за държавна собственост № 5910/20.03.1990 г. на ОбНС, имота бил предоставен за оперативно управление на СМК- К., в който бил записан с площ от 116 кв. м. По- късно СМК било преобразувано във фирма с държавно имущество с наименование „У.”. Последното било преобразувано в ЕАД с държавно имущество, като дружеството поело активите и пасивите на ДФ „У.” по баланса към 31.12.1992 г., а след това дружеството било приватизирано и имуществото, предоставено за стопанисване или управление, се предоставяло в собственост на тези дружества, а общинските съвети били задължени да актуват като държавни, предоставените на държавните предприятия или придобитите от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса им. „У.” ЕАД било включено в списъка за масова приватизация. С решение от 12.08.1997 г. на КОС било регистрирано преобразуването на „У.” ЕАД в „У.” , а с решение от 09.02.2004 г. на КОС било вписано преобразуването на „У.” в „У.- Х.” чрез отделяне на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност, всяко от които поело активите и пасивите на „У.” гр. К., при което в активите на „У.- Х.” останал процесния трафопост. „У.- Х." не било предоставило ползването на процесната сграда на „Е. Б. Е." или на което и да е друго трето лице. Ищецът заявил правата си на собственост пред ответното дружество, което уведомило ищеца с писмо изх. № 5947/13.08.2010 г. и изх. № 2827-1/12.08.2010 г., че трафопост с диспечерско наименование ТП 18А, находящ се на ул. "С. С." № * гр. К., е заведен в активите му и притежавал акт за държавна собственост № 274/04.08.2000 г., съставен по реда на ЗДС. Ищецът твърди, че последният не можел да легитимира ответното дружество като собственик, тъй като не пораждал права, а и имота бил собственост на ищцовото дружество преди датата на издаването му. Сградата с посочения идентификатор била част от цялата сграда. Ищецът иска да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесната сграда като ответникът бъде осъден да му предаде владението и ползването на същия имот, както и да заплати обезщетение за период от три години назад, считано от 04.08.2010 г. в общ размер на 18000 лв., по 500 лв. на месец, за времето, през което дружеството било лишено от възможността да ползва имота. Претендира деловодни разноски. Сочи доказателства. Исковете се поддържат в съдебно заседание.

В писмен отговор ответникът посочва, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и по размер. По иска по чл. 108 от ЗС относно правото на собственост на ищеца на процесния трафопост, за което се легитимира с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 91, том 8, дело № 1558/2009 г. на нотариус К. Д. с Р. на действие- района на Районен съд К., оспорва изложената фактическа обстановка и твърди, че той е собственик на сградата, представляваща трафопост с наименование Трафопост № *А, находяща се в гр. К., ул. „С. С.” № * кв. 103, пар. I, допрян до жил. блок „С." със застроена площ от 94 кв.м., на 1 етаж, с масивна конструкция, построен през 1988 г., за която сграда притежава АДС № 274/04.08.2000 г., издаден от ОА- К., в т. 11 от който било вписано, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Е.- П." ЕАД, П.- клон К., чийто правоприемник бил "Е. Б. Е." . Процесният трафопост бил построен през 1988 г., въведен в експлоатация през 1989 г. и оттогава заведен като дълготраен материален актив в баланса на дружеството, към който момент действал Законът за електростопанството. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЕ, електрическите централи за производство на ел. енергия, ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия, били държавна собственост. Трафопоста представлявал електрическа уредба за разпределение на електрическа енергия по смисъла на действащия към момента на построяването Закон и поради това от момента на построяването той станал държавна собственост и не би могъл да премине в собственост на праводателите на ищеца. "Е. Б. Е." било единственото предприятие, притежаващо права за разпределение и обществено снабдяване с електрическа енергия в рамките на своята лицензна територия. Оспорва приложения към исковата молба нотариален акт на ищеца, с който се легитимира като собственик на процесния ТП. Твърди, че ищецът не би могъл да стане собственик на трафопоста чрез сделката, обективирана в нотариалния акт, тъй като собствеността върху такива енергийни обекти, не могла да бъде прехвърлена в патримониума на дружество, приватизирано при действие на чл. 2 ал. 1 от ЗЕ при условията на чл. 17а от ЗППДОП. Нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗЕ (отм.) била императивна и съгласно нея ел. уредби, които захранват повече от един потребител, не могат да бъдат частна собственост и като такива били изключени от гражданския оборот. Договорът за покупко- продажба на такъв обект бил без предмет в частта относно продажбата на процесния трафопост, респ. придобивното основание било нищожно- чл. 26 ал. 1от ЗЗД и ищеца, респ. неговите праводатели, не се легитимират като собственици на тази вещ. Не оспорва, че владее и ползва процесния имот от въвеждането му в експлоатация и до днес, което осъществявал на правно основание и необезпокоявано за период, достатъчен да се констатира изтичането на изискуемата придобивна давност (чл. 79 от ЗС). Поддържа също, че дори и да се приеме, че не е собственик на сградата- упражнява владението на правно основание чл. 59 ал. 4 от отменения ЗЕЕЕ и чл. 67 ал. З от действащия в момента Закон за енергетиката, още повече, че сградата била изградена с едно единствено предназначение- да служи за трафопост. С влизане в сила на ЗЕЕЕ, в полза на електроразпределителните предприятия, собственици на енергийни съоръжения, възниквали сервитутни права върху съществуващи към датата на влизането му в сила енергийни обекти, а около тях се създавали сервитутни зони и възникналите по този ред права, запазвали действието си и след влизането в сила на сега действащия Закон за енергетиката (§ 26 ал. 1 от ЗЕ). Относно иска по чл. 59 от ЗЗД заявява, че претендирания размер на обедняване на ищеца и евентуалния размер на обогатяване на ответника от ползването на имота, били неопределими по размер величини и претенцията на ищеца била неоснователна. Трансформаторният пост бил съвкупност от електрически съоръжения за получаване, трансформиране и разпределение на електрическата енергия от средно напрежение на ниско напрежение, ползването му било лицензионна дейност и поради това той можел да се ползва по предназначение само и единствено от лизензираните за тази дейност за съответната територия електроразпределителни дружества, с каквато ищецът не разполагал. Твърди, че наемен пазар на трафопостове нямало. Прави искане за привличане на трето лице по чл. 219 ал. 1 от ГПК, с което ответникът имал сключени договори за застраховка за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Сочи доказателства. Претендира разноски по представена справка.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Със заповед № РД-08-94/11.06.1982 г. на председателя на ИК на ОНССС- К. на основание чл. 15 от Закона за собствеността и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти и въз основа на писмо № 16-621/17.03.1982 г. на СМК- К., било отстъпено право на строеж на Строително- монтажен комбинат гр. К. върху държавен имот, находящ се в кв. 94 по регулационния план на гр. К. от 3650 кв. м. актуван за държавна собственост с акт № 5115/26.04.1982 г. за построяване на жилищен блок и административна сграда като правото на строеж се изплати от С. гр. К. На 20.03.1990 г. бил съставен акт за държавна собственост № 5910, в който бил описан жилищен блок, състоящ се от 25 държавни апартамента, административна сграда от 672 кв. м., състояща се от 40 стаи, три гаража и абонатна станция, административна сграда- стол, сутерена- ПРУ- 561 кв. м. и трафопост- 116 кв. м. като е посочено, че имота е предоставен за оперативно управление на държавна организация- СМК- К.

С решение № 78/22.05.1989 г. въз основа на чл. 11 ал. 3 т. 1 б. „а” от Указ 56 за стопанската дейност за образуване на фирми с държавно имущество, била образувана фирма с държавно имущество с наименование „У.” със седалище К. с предоставен уставен фонд държавно имущество в размер на 22802 хил. лв., получено като правоприемник на прекратената организация по т. 2 по баланса й към 30.04.1989 г. и Строително- монтажният комбинат- Кърджали било прекратено като юридическо лице. Постановено било, че фирма „У.” заедно с общинските строителни фирми поема активите и пасивите на прекратената организация по баланса й към 30.04.1989 г., както и другите права и задължения по разделителен протокол. С решение № 53/26.06.1989 г. по ф. д. № 53/1989 г. било вписано образуването на държавна фирма „У.” със седалище гр. К. и с уставен фонд 22802 хил. лв. С разпореждане на МС № 71/10.08.1993 г. държавната фирма „У.”- К. била преобразувана в ЕАД с държавно имущество „У.” ЕАД с капитал към 31.12.1992 г. в размер на 164229 хил. лв., разпределен в акции, като дружеството поема активите и пасивите на държавната фирма „У.”- К. по баланса й към 31.12.1992 г. С решение № 2043/08.11.1993 г. по ф. д. № 53/1989 г. било вписано в регистъра за държавни и общински предприятия и дружества на обществените организации при Кърджалийския окръжен съд преобразуването на държавната фирма „У.” в ЕАД с държавно имущество с наименование „У.” ЕАД гр. К. С решение № 123/09.02.2004 г. по същото фирмено дело било вписано преобразуването чрез отделянето от „У.” на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност: „У.- б.”, У.- к.”, „У.- м.”, „У.- строй” и „У.- тур”, всички със седалище гр. К., като всяко поема част от активите и пасивите при условията на частно правоприемство на „У.” - К., съгласно приложение № 1, неразделна част от решението за преобразуване. Вписана е и промяна в наименованието на дружеството от „У.” в „У.- Х.” . Видно от приложеното копие на приложение № 1 към протокола от общото събрание на акционерите на „У.” , проведено на 16.12.2003 г. активите на „У.- Х.” са на стойност 2040022.90 лв., от които по сметка 203- сградите са на стойност 1626355.96 лв. С решение № 1208/28.12.2007 г. по ф. д. № 53/1989 г. по описа на КОС е вписано по партидата на „У.- Х.” увеличаване капитала на дружеството от 194089 лв. на 356849 лв. чрез издаване на нови 162760 обикновени безналични поименни акции с право на глас, всяка от които с номинална стойност 1 лв.

На 23.06.2009 г. бил издаден н. акт за собственост на недвижим имот с № 125 том ІV рег. № 8089, дело № 720/2009 г. на А. Г.- помощник нотариус по заместване при К. Д.- нотариус с Р. на действие РС- К., с който ищецът по делото „У..- Х.” бил признат за собственик на масивна стоманенобетонова сграда с идентификатор 40909.118.103.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006 г. на ИД на АК с административен адрес гр. К., бул. „С. С.” № *, съставляваща трафопост, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.118.103 с предназначение на сградата: сграда за енергопроизводство със застроена площ от 99 кв. м., ведно със съответното право на строеж върху поземления имот.

На 04.08.2000 г. бил съставен акт № 274 за частна държавна собственост на основание чл. 148 ал. 1 и 3 от ППЗДС за имот- земя от 132 кв. м. и трафопост № *А- застр. площ 94 кв. м. на 1 етаж МК, построен през 1988 г., с местонахождение- гр. К., кв. 103, пар. І, допрян до жилищния блок на С. Посочено е в акта, че имота е включен в капитала на търговско дружество „Е.- П.” ЕАД гр. П. със заповед № 60/11.02.1997 г. на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, решение № 14/15.05.1997 г. на СГС и заповед № 1315/20.10.1997 г. на „Н.” ЕАД- С., клон- Х. Преди този акт, бил е съставен от Община К. и акт за държавна собственост на недвижим имот № 7952/23.03.1995 г., в който е описан трафопост- 18А 94 кв. м., построен 1988 г. с бюджетни средства върху държавна земя и включен в капитала на „НЕК” С. Записано е, че целия имот е държавна собственост и предоставен в оперативно управление на държавна организация „НЕК”- - С. клон „Електроснабдяване гр. К. С решение от 28.12.1991 г., постановено по ф. д. № 29869/1991 г. по описа на СГС, е вписано ЕАД с държавно имущество с фирма „Н. е. к.” със седалище гр. С., като поема всички активи и пасиви на предприятията, описани в решението, между които предприятие „Е.”- К. Със заповед № ДВ-133- А/24.04.2000 г. на ДА по енергетика и енергийни ресурси, считано от 24.04.2000 г. е преобразувана „Н.” ЕАД чрез отделяне на ново ЕАД с фирма „Е.- П.” ЕАД с капитал 1564000, разпределен в поименни акции като дружеството е правоприемник на съответна част от активите и пасивите на „Н.” ЕАД- С. по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. с едноличен собственик на капитала- Държавата. С решение 5347/28.04.2000 г. на Пловдивския окръжен съд по ф. д. № 2436/2000 г. е вписано ЕАД „Е.- П.”. С решение № 6184/05.10.2006 г. по същото фирмено дело на ПОС, е вписано в търговския регистър преобразуването на „Е.- П.” под формата на отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Е.- С. З.” като наименованието на дружеството е променено на „Е. Б. Е.” . Приложена е по делото и Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-140-07/13..08.2004 г., издадена от ДКЕВР на ответното по иска дружество за дейността- „разпределение на електрическа енергия” на обособената територия, определена в приложение № 1 към лицензията за срок от 35 години. С писмо с изх. № 5947/13.08.2010 г. /на стр. 101 от делото/, ответното дружество уведомило ищцовото дружество във връзка с направеното предложение за изкупуване на два броя трафопостове, единият от които- трафопост с диспечерско наименование ТП № * А, находящ се в гр. К., ул. „С. С.” № *, че именно този трафопост бил заведен в активите на ответното дружество и, че притежава АДС.

От заключенията на вещото лице Г. Д.- първоначално и допълнително такова, които съдът приема като обосновани, се установява следното: След запознаване с доказателствата по делото, балансите на „У.” ЕАД към 31.12.1991 г., 31.12.1992 г., 31.12.1993 г., 1994 г. и 1995 г.; извлечение от счетоводна сметка 201 "Земи" и 203 "Сгради”; оценка на ДМА по ПМС 179/13.09.1991 г., след извършена проверка в счетоводството на ищцовото и на ответното дружества, КЕЦ- К. и Декларации по чл. 17 от ЗМДТ, вещото лице установило, че с Разпореждане на МС № 71/09.08.1993 г. на основание чл.17 ал. 2 от ЗППДОбП във връзка с чл. 159 ал. 2 от ТЗ и чл. 1 от ПМС № 265 от 1992 г. за реда, по който Министерският съвет упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговските дружества, държавна фирма „У." е преобразувана в ЕАД с държавно имущество „У." ЕАД с капитал 164229 хил.лв. като дружеството поело активите и пасивите на ДФ „У." по баланса й към 31.12.1992 г. Основният капитал на дружеството съгласно счетоводния баланс към 31.12.1992 г. бил 37825 хил. лв. коригиран към 31.03.1993 г. съгласно наредбата за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество, приета с ПМС № 179/13.09.1991 г. на 164229 хил. лв. /преоценката на ДМА била направена 1993 г./. С акта на преобразуването на държавната фирма в ЕАД с държавно имущество били предоставени в собственост на новосъздаденото дружество с държавно имущество „У." ЕАД дълготрайни материални активи на обща стойност 98220 хил. лв. в т. ч.- Административна сграда кв. 94- К. със застр. площ 672 кв.м.; Стол в кв. 94 -К. със застр. площ 561 кв.м.; Жилищен блок в кв. 94- К. със застр. площ 291 кв.м.; Земя- административна сграда кв. 94- К. 1705 кв.м. като основание за стопанисване и управление на държавните имоти е посочен АДС № 5910/20.03.1990 г. Тези имоти били включени в Приложение 1 "Разшифровка на ДМА" към годишен баланс за 1993 г. на "У." ЕАД. При проверка на Приложение 1 "Разшифровка на ДМА" към годишен баланс за 1994 г. на "У." ЕАД, вещото лице констатирало: Административна сграда кв. 94- К. със застр. площ 672 кв.м била включена в баланса с балансова стойност в размер на 1950 хил.лв.; Стол в кв. 94- К. със застр. площ 561 кв.м. с балансова стойност в размер на 2208 хил. лв.; Жилищен блок в кв. 94- К. със застр. площ 291 кв.м. с балансова стойност към 31.12.1994 г. в размер на 31 хил.лв. и Земя- административна сграда кв. 94- К. 1705 кв.м. с балансова стойност 54 хил. лв. Тези имоти били включени и в Приложение 1 "Разшифровка на ДМА" към годишен баланс за 1995 г. на "У." ЕАД като общата балансова стойност на дълготрайните активи била 91462 хил. лв. Трафопост към административна сграда със застр. площ 116 кв.м. не бил включен в изброените по- горе баланси на "У." ЕАД. Вещото лице посочва също, че с акта на преобразуването на държавната фирма в ЕАД с държавно имущество, не бил предоставен в собственост на новосъздаденото дружество с държавно имущество „У." ЕАД трафопост, съставляващ част от имот в кв. 94, по действащия от 1980 г. план на гр. Кърджали. В последствие дружеството било преобразувано по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като имуществото предоставено за управление и стопанисване на "У." ЕАД се предоставяло в собственост на "У." . С решение №123/09.02.2004 г. на Кърджалийски окръжен съд било вписано в регистъра на търговските дружества решение на общото събрание на акционерите за преобразуване на "У." в "У.- Х." , чрез отделянето на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност. Във връзка с представените извлечение от сметка 203 "Сгради" към 30.12.2003 г. с балансова стойност на имота- административна сграда- към 30.12.2003 г. в размер на 48200.15 лв. и счетоводна справка за имота, в която под инвентарен номер 163 бил заведен процесния трафопост със застр. площ 116 кв.м. с балансова стойност 5002.70 лв., която било отчетната, а не балансова стойност на имота, вещото посочва, че няма данни на какво основание бил заведен трафопоста в активите на "У.- Х." . При извършената проверка в "У.- Х." на вещото лице била представена Заповед № РД-09-217/03.11.2006 г. на Областен управител на Област К., с която на основание чл. 32 ал. 1 от ЗА, чл. 78 ал. 1 от ЗДС, чл. 108 и чл. 112 ал. 1 от ППЗДС и във връзка с искане вх. № 54/12.06.2006 г. на ИД на "У.- Х." - К., било заповядано да се отпишат от актовите книги за държавна собственост и се предадат на "У.- Х." Þмотите частна държавна собственост, актувани с АДС № 5910/20.03.1990 г. с мотив- чл. 78 ал. 1 от ЗДС- основанието за актуване на горепосочените имоти като държавни било отпаднало, тъй като същите са включени в капитала на дружеството. "У." гр. Кърджали декларирало процесния имот с Декларация обр. 17 ал. 1 от ЗМДТ вх. № 150/01.02.2001 г. и от тази дата заплащало дължимия данък за имота. В декларацията били посочени Сгради с отчетна стойност 85434 лв. и административна сграда с отчетна стойност 75460 лв., така както били посочени в Счетоводна справка на л. 18 към делото. При проверката в счетоводството на „Е. Б. Е.” гр. П., вещото лице установило, че проценият трафопост бил заведен в дружеството в сметка 203 "Сгради" като актив "ТПС *А С.- К." като за дата на придобиване била посочена 01.01.1989 г. Земя не се водела в счетоводна сметка "Земи". На вещото лице не били представени счетоводни документи, дали основание за извършване на съответните записвания в счетоводна сметка "Сгради" преди 2000 г. Бил представен Акт № 274 за държавна собственост частна от 04.08.2000 г., приложен към делото. За процесния имот съществували партиди на "Е. Б. Е." гр. П., открити в отдел "Местни данъци и такси" към Община К. Дружеството декларирало процесния имот с Декларация обр. 17 ал. 1 от ЗМДТ вх. № М 534/2001г. и от тази дата заплащало дължимия данък сгради и такса смет за имота. При извършената допълнителна експертиза вещото лице установило, че в счетоводството на „У.- Х." гр. К. не се съхраняват счетоводните книжа, послужили за издаване на баланса на Държавна фирма „У."- праводател на „У." ЕАД към 31.12.1992 г. Не били налични главна книга и оборотна ведомост, послужили за съставяне на годишния финансовия отчет. Към 31.12.1992 г. по баланс сградите и земите били с балансова стойност 12642000 лв., за която сума нямало разшифровка на ДМА. След преоценка, ДМА били на стойност 98220000 лв., за която сума била направена разшифровка и коригирана стойността по баланса към 31.12.1992 г. Съгласно разшифровката към 1992 г., остатъчната балансова стойност на трафопоста не участвала в общата балансова стойност на сградите, поради което вещото лице не може да определи началната балансовата стойност на ДМА трафопост с площ 116 кв.м., посочен в АДС № 5910/20.03.1990 г. на ОНС- гр. К. На вещото лице било предоставено допълнително Приложение 1 Разшифровка на ДМА от годишния баланс за 1991 г., в което за I. А.А.т .1 ."Административна сграда кв. 94- Кърджали" била записано застр. площ 788 кв.м. с балансова стойност 429000 лв. като за сравнение посочва, че за 1992 г. балансовата стойност, след преоценката на активите, на I. А.А.т .1 ."Административна сграда" била 3901000 лв., застр. Площ- 672 кв.м., или била налице разлика от 116 кв.м., каквато била площта на процесния трафопост и можело да се предполага, че към 31.12.1991 г. трафопоста бил заведен в активите на Държавна фирма "У.". В ищцовото дружество не се съхранявали документи, от които да се констатира извършени ли са разпоредителни сделки с ДМА на Държавна фирма „У.".

От заключението на вещото лице инж. Е. Я. по назначената по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че стойността на средния месечен пазарен наем за процесния имот за периода от 04.08.2010 г., считано за три години назад бил 2.92 лв/кв.м. (без ДДС). Пазарната наемна цена на обекта за месец бил- 2.92*115.86=338.31 лв. (без ДДС); за година бил- 12*338.31=4059.72 лв. (без ДДС), а за три години бил 3*4059.72=12179.16 лв. (без ДДС). С оглед посоченото в акт № 5910/20.03.1990 г., трафопоста бил построен в период 1982- 1990 г. Съществувала относителна идентичност между имота, описан в нот. акт № 91, том 8, дело № 1558/2009 г. по описа на СВ- гр. К., имота, отразен в Акт № 5910/20.03.1990 г. и имота записан в Акт № 274, рег. I стр. 67 картотека 1, за държавна собственост частна от 04.08.2000 г., по отношение на местоположението на имота. В н. акт № 91 том 8 дело № 1558/2009 г. по описа на СВ- К., площта била 99 кв. м., в н. акт № 5910/20.03.1990 г. площта била 116 кв. м., а в акт № 274, рег. I стр. 67, картотека 1, за държавна собственост частна от 04.08.2000 г., площта била 94 кв. м., а площта на земята- 132 кв.м. Границите на имота били различни по трите сравними документа, но от огледа на място се установило, че ставало въпрос за един и същ обект- трафопост, описан по различен начин в документите. Застроената площ на трафопоста, измерена на място била ЗП= 115.86 кв. м. Във връзка с въпроса, касаещ техническите характеристики на трансформатор ТП *А, депозирал молба до КЕЦ К., на която не получил отговор, но след разговор със специалисти от КЕЦ Кърджали, се установило, че Трансформатор ТП *А се състои от два понижаващи трансформатора ТП *А- 1 и ТП 18А- 2, уредба средно напреженÞе и уредба ниско напрежение. Предназначението на ТП *А било да трансформира (намаля) напрежение от 20000 V на 400 V. Предназначението било за намаляване на напрежение и снабдяване с електрическа енергия на потребители- блок на С., административна сграда на „У.- Х.", мебелен магазин, блоковете около Административната сграда на „У.- Х.".

При така установеното от фактическа страна и с оглед разпоредбите на Закона за електростопанството, обн. на 12.12.1975 г., действал до юли 1999 г., Закона за енергетиката, обн. на 09.12.2003 г. и ЗППДОбП, съдът намира предявените искове за неоснователни. По време на действието на Закона за електростопанството от 1975 г., енергийните обекти и съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, са били изключителна държавна собственост, каквито са били и при действието на отменения Закон за електростопанствотоот 1948 г. По делото се установява, че строежът на процесния трафопост бил извършен в периода 1982- 1988 г., или по време на действие на Закона за електростопанството от 1975 г., който е действал до 1999 г. и съгласно който, енергийните обекти и съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, са били изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от ЗЕ, само кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Е.", са могли да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия, като държавните предприятия не са били включени в тази разпоредба. Ищцовото дружество не е било от вида на посочените организации. Няма спор, че при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество- имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго- чл. 17а от ЗППДОбП. Към момента на преобразуване на държавната С.- К. в ЕАД, обаче е действал Закона за електростопанството от 1975 г., който, както се посочи, е установявал държавна собственост върху енергийните обекти за пренос и разпределение на ел. енергия, като е било допуснато изключение само за кооперации и обществени организации, какъвто правен субект не е държавната организация С.- К. Процесният трафопост не е бил в активите на преобразуваната държавна фирма и в тази насока вещото лице Д. установява, че при проверка на Приложение 1 "Разшифровка на ДМА" към годишен баланс за 1993 г. и 1994 г. на "У." ЕАД, трафопост към административна сграда със застр. площ 116 кв.м. не е бил включен в балансите на "У." ЕАД, за да се намира същия в активите на ищеца като правоприемник, и който претендира да е техен собственик. Вярно е, че трафопоста е бил записан в сметка 203 "Сгради" към 30.12.2003 г. с балансова стойност на имота- административна сграда- към 30.12.2003 г. в размер на 48200.15 лв. и в счетоводна справка за имота под инвентарен номер 163 бил заведен със застроена площ 116 кв.м. с балансова стойност 5002.70 лв., но това завеждане на трафопоста в активите на "У.- Х." , не е основание да се приеме, че ищецът е станал собственик на същия. Или, от посоченото следва, че нито държавната организация С.- К., нито образуваната фирма с държавно имущество с наименование „У.”, нито преобразуваното на основание 17 от ЗППДОбП и негов правоприемник „У.” ЕАД с държавно имущество, са били собственици на процесния трафопост и той не е същедствувал в техния патримониум, тъй като същият е бил собственост на Държавата. Ищецът като правоприемник на ЕАД също не е могъл и не е станал собственик на трафопоста. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 99 от ЗС, съгласно която правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Или, след като по силата на чл. 2 ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.), при действието на който е построен трафопоста и е извършено преобразуването на държавното С.- К. в търговско дружество с държавно имущество, върху енергийните обекти е била установена държавна собственост, въведен бил режим на изключителна държавна собственост и тази собственост не е придобита от други лица, то процесния обект не е станал собственост на ищеца на основание чл. 17а от ЗППДОбП, тъй като към момента на преобразуването са могли да бъдат притежавани само от държавата, а по изключение- от кооперации и обществени организации, какъвто правен субект праводателят на ищеца не е бил. Предоставянето на съоръженията за пренос, разпределение и снабдяване с ел. енергия, Þзключителна държавна собственост, каквото е процесния трафопост, на потребители, за ползване и оперативно управление на отделни потребители, не променя характера на собствеността, освен в хипотезата на ал. 2 на чл. 2 от ЗЕ. Освен това, сградата на трафопоста като енергиен обект по смисъла на чл. 10 от отменения ЗЕ, с оглед предназначението й да обслужва техническото съоръжение със специален режим за разпределение на електрическа енергия, не представлява самостоятелен обект на собственост и правният й режим следва този на ел. съоръжението. И след като ответното дружество е лицензирано да го ползва, същото не дължи и обезщетение. И не на последно място, следва да се отчете и това, че съгласно приетите последващи нормативни актове в енергетиката- Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и Закон за енергетиката, подобни обекти са изключени от приватизационните сделки и следва да са собственост на юридически лица, които са лицензирани да извършват дейности в енергетиката.

Цитираната от вещото лице заповед № РД- 09- 217/03.11.2006 г. на Областен управител на Област К., с която на основание чл. 32 ал. 1 от ЗА, чл. 78 ал. 1 от ЗДС, чл. 108 и чл. 112 ал. 1 от ППЗДС и във връзка с искане вх. № 54/12.06.2006 г. на изпълнителния директор на "У.- Х." - К., било заповядано да се отпишат от актовите книги за държавна собственост и се предадат на "У.- Х." имотите частна държавна собственост, актувани с АДС № 5910/20.03.1990 г. с мотив- чл. 78 ал. 1 от ЗДС- основанието за актуване на горепосочените имоти като държавни било отпаднало, тъй като същите са включени в капитала на дружеството, както и обстоятелството, че трафопоста бил деклариран от ищеца и същият плащал данъци, не променят извода на съда относно собствеността на имота. Същото се отнася и до вписването на трафопоста в баланса на ищцовото дружество, още повече, че доказателствената сила на счетоводните книги се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото, а и частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, каквато хипотеза в случая не е налице.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което се отхвърли предявения иск по чл. 108 от ЗС за собственост на процесния трафопост. С оглед изхода по този иск и тъй като трафопоста като енергиен обект се ползва от ответника правомерно, поради което и не дължи обезщетение, следва да се отхвърли и иска за обезщетение за период от три години назад, считано от 04.08.2010 г. в общ размер на 18000 лв., по 500 лв. на месец.

С оглед представените по делото доказателства се явява доказано оспорването по реда на чл. 193 от ГПК истинността на нотариалния акт на ищеца за собственост на недвижим имот с № 125, том ІV, рег. № 8089, дело № 720/2009 г. /н. акт № 91, том 8, дело № 1558/2009 година/ по описа на Служба по вписвания- гр. К., което следва да се признае с решението, същият да се отмени и се изключи от доказателствата по делото, и заедно с препис от решението на съда се изпрати на прокурора. Що се касае до оспорения акт за държавна собственост, няма спор, че той не създава право на собственост, но се ползва с доказателствена сила, с каквато се ползват и отразените в него обстоятелства, и удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното. Приложеният по делото акт за частна държавна собственост e съставен по надлежния ред и с оглед изложеното по- горе, както и събраните доказателства, съдът приема, че не е установено противното на удостовереното в него. Акта за държавна собственост № 274/04.08.2000 г. е верен и удостовереното в него отговаря на действителното фактическо положение и поради това следва да се приеме, че оспорването му е недоказано.

По направеното възражение от ответника на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажба на трафопоста, който бил без предмет в частта относно продажбата на процесния трафопост, съдът не следва да се произнася, тъй като нотариален акт за покупко- продажба на трафопоста, не е представен по делото. С оглед изхода по делото по иска по чл. 108 от ЗС, съдът счита, че не следва да се произнася по възраженията на ответника за иþтекла в негова полза придобивна давност върху процесния имот и за възникнали в негова полза сервитутни права върху енергийния обект и създадена сервитутна зона.

При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 1950 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.- Х.” гр. К, ул. „С. С.” № * с ЕИК * иск против „Е. Б. Е.” със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, Р. Ц., ул. „Х. Г. Д.” № * с ЕИК * за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. К., с административен адрес бул. "С. С." № *, представляващ масивна стоманобетонова сграда с идентификатор 40909.118.103.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД -18- 66 от 18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр. К., бул. "С. С." № *, община К., съставляваща трафопост, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.118.103 с предназначение на сградата- сграда за енергопроизводство, със застроена площ от 99 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху поземления имот, при граници на сградата по техническо описание: северозапад- междублоково пространство, югоизток- стол- ресторант, североизток- ул. "С. С." и югозапад- зелени площи.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.- Х.” гр. К., ул. „С. С.” № * с ЕИК * иск против „Е. Б. Е.” със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, Р. Ц., ул. „Х. Г. Д.” № * с ЕИК * за обезщетение в общ размер на 18000 лв., по 500 лв. на месец, за времето от 04.08.2007 г. до 04.08.2010 г. с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

ПРИЗНАВА за доказано оспорването истинността на н. акт за собственост на недвижим имот № 125, том ІV, рег. № 8089, дело № 720/2009 г. /№ 91, том 8, дело № 1558/2009 г./ по описа на Служба по вписвания- гр. К, отменява същия и ведно с препис от решението го изпраща на прокурора.

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на Акт за частна държавна собственост № 274/04.08.2000 г., издаден от Областна администрация- гр. К.

ОСЪЖДА „У.- Х.” гр. К., ул. „С. С.” № * с ЕИК * да заплати на „Е. Б. Е.” със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, Р. Ц., ул. „Х. Г. Д.” № * с ЕИК * направените разноски по делото в размер на 1950 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач-„Застрахователна компания "У." със седалище и адрес на управление С., 1612, ул. „Ю." *..

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: