№ 64
гр. Свиленград, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235620100713 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Българска агенция по безопасност на храните“ твърди в исковата си
молба, че със Заповед № ********* г. на изпълнителния директор на БАБХ, ответника Г. В.
Р. бил назначен на длъжност „специалист“ в ЦУ на БАБХ. Твърди, че за месец август 2022
г., ответникът получил възнаграждение за 18 отработени дни, но представил в ЦУ на БАБХ
болничен лист за временна неработоспособност за периода от ****** г. до ******г. Наред с
това, със Заповед № ****** г. и Заповед № ****** г. на ответника бил разрешен неплатен
отпуск за 7 дни /от ****** г. до ****** г. / и за 21 дни /от ****** г. до ********* г./. Със
Заповед № ********* г. трудовото правоотношение с ответника било прекратено, считано
от ****** г. Предвид всичко това, при изготвяне на работните заплати за м.септември 2022
г. била възникнала необходимост да се върне изплатената на ответника сума за м. август
2022 г. за 17 отработени дни ФРЗ. Ищецът твърди, че задължението на ответника било в
размер на 717,93 лв. Твърди, че на ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение
с изх. № ********* г., с която е поканен в двуседмичен срок да изпълни задължението си
доброволно. До настоящия момент дължимата сума не била платена. Поради това ищецът
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, било образувано ч.гр.дело №******г. по описа на РС Свиленград и била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК подал настоящия
иск. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на Г. В. Р., че дължи
на Българска агенция по безопасност на храните сумата в размер на 717,93 лв.,
представляваща недължимо платено трудово възнаграждение, за което парично задължение
1
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****** г. по описа на РС
Свиленград, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в
съда до изплащането й. Претендира за сторените в настоящото и заповедното производства
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника не е представил отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност намери за установено следното:
На ********* г. ищецът е подал за процесното вземане заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. В. Р.. За разглеждането му е образувано
приложеното ч. гр. д. № ****** г. по описа на РС Свиленград, по което е издадена Заповед
№****** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ****** г. за сумата в общ
размер на 717,93 лв., представляваща недължимо платени трудови възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Поради това на 20.10.2023 г., в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск срещу ответника.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по
релевантните за спора факти и от правна страна следното:
Въз основа на сключен от страните на ********* г. трудов договор на основание
чл.67, ал.1, т.1 във вр. чл.70, ал.1 от КТ/с уговорен в него в полза на работодателя 6-месечен
срок за изпитване/, ответникът е работил по трудово правоотношение при ищеца на
длъжност „специалист“ в отдел „ГИП Капитан Андреево“. Същото е прекратено, считаното
от ****** със заповед № ********* г. на основание чл.71, ал.1 от КТ.
По делото са представени и приети като писмени доказателства болничен лист за
временна неработоспособност № ********* на ответника за периода ****** г. до ****** г.,
заявление от ответника да му бъде разрешено да ползва 7 работни дни неплатен отпуск от
****** г. до ****** г. и заповед № ****** г., с която му е разрешено да ползва 7 работни
дни неплатен отпуск от ****** г. до ****** г. и заявление от ответника да му бъде
разрешено да ползва 21 работни дни неплатен отпуск от ****** г. до ********* г. и заповед
№ ****** г., с която му е разрешено да ползва 21 работни дни неплатен отпуск от ****** г.
до ********* г.
Уважаването на предявената претенция предполага доказване от страна на
работодателя, че работника е получил парична сума от 717,93 лв. без основание и
недобросъвестно, съобразно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ.
С оглед събраните по делото писмени доказателства сочещи, че ответникът не е
полагал труд през м.август 2022 г., съдът намира, че изплатената на същия сума в размер на
717,93 лв. се явява неоснователно получена от ответника. За да подлежи на връщане следва
да се докаже от страна на работодателя, че получаването е недобросъвестно. Съобразно ТР
79/от 1965 г., ОСГК освобождаването от връщане на неправилно получените суми се
обуславя единствено от субективното отношение на получателя към основанието за
получаване на сумите, т. е дали е имал съзнание, че за него съществува право да ги получи
2
независимо дали то е грешно. С оглед ангажираните писмени доказателства сочещи, че
ответника няма отработени дни при работодателя през м.август 2022 г., поради представения
болничен лист и разрешено ползване на неплатен отпуск, съдът намира, че не може да се
формира извод за възникнало в съзнанието на ответника убеждение, че има право да получи
платената му сума от 717,93 лв. Следователно същата се явява недобросъвестно получена и
следва да се възстанови на работодателя.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният от
ищеца иск за съществуване на процесното вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане от
ответника, поради неотработването му, на полученото от него трудово възнаграждение за
м.август 2022 г. в размер на 717,93 лв. е основателен и същия следва да се уважи.
С оглед липсата на твърдения и доказателства за извършено плащане на
претендираната сума от ответника на ищеца съдът намира, че е нали основание за
присъждане и на законна лихва от момента на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
При този изход на делото, сторените от ищеца разноски по същото в общ размер
от 125 лева (от които 25 лева внесена за производството държавна такса и дължимо му се
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП,
тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), и
сторените от него разноски в заповедното производство, изчерпващи се с претендираната в
заявлението му 25 лева внесена за същото производство държавна такса, следва да се
възложат в тежест на ответника.
Воден от горните мотиви,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. В. Р., с ЕГН **********, с
адрес гр. *********, че дължи на Българска агенция по безопасност на храните, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ №15А,
сумата от 717,93 лв. /седемстотин и седемнадесет лева и 93 ст./ недължимо платени трудови
възнаграждения, за които парични задължения е издадена заповед № ******/****** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № ****** г. по описа на
РС Свиленград, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. В. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. *********, да заплати на
Българска агенция по безопасност на храните, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ №15А, сумата от 150 лева за разноски по
настоящото дело и разноски по заповедното ч. гр.дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните по делото.
3
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4