РЕШЕНИЕ №
гр.Велинград, 08.12.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
Секретар:
Мария Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Терзиева
–Владимирова АНХД №-183/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.А.З., с ЕГН: **********,*** против НП №-19-0367-000227 от 02.04.2019г., на
Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с молба същото да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
В жалбата се сочи, че изложените обстоятелства не
отговарят на действителната фактология. Поддържа се,
че АУАН и НП са издадени при нарушения на чл.42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Твърди
се, че наказаният не е извършил вмененото нарушение. Излага се, че е налице
несъответствие между описаното от фактическа страна и сочената санкционна
норма, като жалбоподателят е санкциониран на осн.чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, а е посочена като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Поддържа се, че описанието в НП и вмененото административно нарушение
поставят жалбоподателят в невъзможност да разбере срещу какво обвинение се
защитава. Твърди се, че издаденият талон за изследване е нередовен от външна
страна, не е по утвърден образец, в него е отразена вътрешно противоречива и
изключваща се информация. Сочи се, че не е посочена в обстоятелствената част на
НП нарушената повелителна и запретителна норма- на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което се явява процесуално нарушение, водещо до
невъзможност да се разбере за какво нарушение се налага съответното наказание. Ангажират
се доказателства.
В съдебно заседание и в хода на съдебното дирене адв.А.и адв. Т.поддържат
подадената въззивна жалба, като изразяват доводи за недоказаност
на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят от административно
наказващия орган, релевират възражения за нарушение
на процесуалните правила, за неспазване на законовите изисквания при извършване
проверка и тестване за алкохол, което твърдят, че има за последица незаконосъобразно
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
За ответника по жалбата -РПУ Велинград, не се явява
представител. В писмено становище се сочи, че актът е съставен от компетентно длъжностно
лице, съдържа всички изискуеми реквизити по ЗАНН, жалбоподателят е осъществил
състава на посочените административни нарушения, поради което се моли да бъде
потвърдено издаденото НП, като правилно и законосъобразно и жалбата се
отхвърли, като необоснована и неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение от 21.03.2019г. е констатирано, че
жалбоподателят А.А.З. на посочената в акта дата в
04.41 часа, в гр. Ракитово, ул.“Грамадка“, като водач
на лек автомобил БМВ 525 рег. № ****държава
Франция, управлява посоченото МПС, собственост на С.Б.Т., като извършва
нарушение- управлява МПС под въздействие на алкохол, дъха на алкохол и говори
забавено. Отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест
7510
ARBA 6096. Издаден е талон за медицинско
изследване 0043295 със стикер ПП А 004186. Не носи СУМПС и КТ, Управлява МПС с
наложени наказания по ЗДвП, незаплатени в срок за доброволно плащане- М/622476
02.08.2017г. ОДМВР София Пътна полиция - 100 лева, М/949183 12.04.2018г. - 20
лева, влезли в сила- нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
На 02.04.2020 година е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 19-0367-000227, в
което деянието е описано по начин, идентичен с описанието в АУАН, посочени са
като нарушени нормите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.190, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за
първото нарушение, на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2
от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за второто нарушение и на осн. чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за третото
нарушение.
От показанията на актосъставителя
Б.С. се установява, че е бил извикан от колегата му П. за съдействие заради
това, че бил установен водач, който вероятно е употребил алкохол и управлява
БМВ с френска регистрация. Свидетелят излага, че водачът бил видимо употребил
алкохол, лъхал на алкохол и заявил, че е употребил, но не си спомнял какво. Свидетелят
твърди, че го поканил да бъде тестван с техническо средство дрегер,
калибровано, но водачът отказал, след което му били
издаден талон за медицинско изследване.
От показанията на свидетеля Б.П. се установява, че при
обход забелязал автомобил, който се движел странно в гр.Ракитово, на ул.“Грамадка“. Бил пуснат звуков и светлинен сигнал и
автомобилът бил спрян. При извършената проверка се установило, че водачът лъхал
на алкохол и били извикани колегите от РУ Велинград, за да му извършат проверка
с техническо средство. Твърди, че колегата му С. предприел действия, за да
извърши проверка с техническото средство, но водачът категорично отказал, за
което колегата му издал необходимата документация. Уточнява, че не помни дали е
отказал, но поддържа отразеното в документа. Присъствал е при съставяне на
акта, при извършване на проверката, при съставянето на документацията.
Уточнява, че на водача е показано техническото средство, обяснено му е как
работи, но водачът отказал да бъде изпробван и му било обяснено каква следва да
бъде процедурата след това.
От показанията на свидетеля М.П. се установява, че на
процесната дата е бил на смяна с колегата му С. и били потърсени за съдействие
за проверка на водач поради съмнение за употреба на алкохол. На място
забелязал, че стойката на водача е нестабилна, миришел на спирт, говорел
несвързано. Разяснено било на водача каква проба ще се направи с дрегера и как става това. Съставен бил акт за това, че не е
направена проба с алкотеста и били съставени
документите за даване на кръвна проба.
Свидетелят сочи, че на водача бил подаден дрегера, но
той подал малко въздух и не спазил изискването да подаде въздух докато се
получи звуков сигнал. Твърди, че колегата му разяснил, че трябва да поеме въздух
и да го подаде, но водачът казал, че няма повече сили да надува и затова му бил
съставен акт за този отказ. Бил подканен за втори опит, след като видял, че не
подава достатъчно въздух, че не изпълнява предписанията. Излага, че машината
дава индикация когато времето за подаване на въздуха изтече и светва индикатор
в зелено, а когато е подаден по –малко въздух, светва в червено и не отчита
опита. Уточнява, че не отчита нищо, ако не е влязъл достатъчно въздух. При
пробата на жалбоподателя дрегера светел червено, което
означавало, че не се подава достатъчно въздух. Свидетелят излага, че когато
няма резултат от дрегера, описват дали има проба и
дали е отказал да даде повторно и да изпълни разпореждането, както и че, когато
уредът отчете 0.00 значи е подаден правилно въздух и пробата е отрицателна,
съответно, когато уредът не отчете, значи не е изпълнена процедурата.
От показанията на свидетеля З. и обясненията на
жалбоподателя се установява, че били спрени за проверка от полицаи, при което
се установило, че водачът не си носи документите и са поискали да го изпробват
за алкохол с дрегер, който отчел нула, което смутило
полицаите и казали, че ще пишат една глоба и ще ги пуснат.
По делото са приети като писмени доказателства- Справка
за нарушител, Заповед №
81213-515/14.05.2018г. на Министър Валентин Радев, изискани и приложени –
разпечатка дигитална памет на техническо средство Алкотест
дрегер № 7510 ARVA 0096, справка
техническо състояние на техническото средство, копие на талон за изследване №
0043295 от 21.03.2019г.
С оглед на горното, съдът намира, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, като
разгледана по съществото е основателна, поради което следва да бъде уважена
изцяло.
Производството е от административно – наказателен
характер и в неговите рамки следва да се установи дали е налице деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали то е
извършено от посоченото в акта лице, дали е извършено виновно, като всички тези
предпоставки са абсолютни и тежестта за тяхното доказване е на административно
наказващия орган.
Видно от
събраните доказателства не се установява по безспорен начин извършване от
страна на жалбоподателя на нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което
АНО ангажира отговорността му. Административно наказващият орган е задължен да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено от жалбоподателя виновно, като
последицата от неосъществяване на тези задължения на административния орган е
отмяната на НП от съда.
От своя
страна съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи, чрез
допустимите от закона доказателства, дали е извършено административното
нарушение, съответно дали е от лицето, посочено за нарушител и обстоятелствата,
при които е извършено.
Както се
посочи и по - горе, по делото не се събраха доказателства, от които да се
установи, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и НП нарушение на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Установи се безспорно единствено, че на
жалбоподателя, имащ качеството на водач, е извършена проверка в процесния ден и
час от страна на органите на реда. Видно от събраните гласни доказателства
същите са противоречиви с оглед данните дали жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство или такава е
направена, но същата е била некачествена.
Установи
се от приета като писмено доказателство по делото разпечатка от дигитална памет
на използваното техническо средство Алкотест дрегер, че на процесната дата е извършена една единствена
проверка в 4:18 часа, на която отчетения резултат е 0.00 промил. Съдът намира,
че единствено показанията на свидетелите З. и П., които съдът кредитира изцяло
като кореспондиращи си, вътрешно непротиворечиви, първични и съответстващи на
събраните писмени, че на жалбоподателя е извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Дали пробата е била
некачествена, предвид ангажираните в тази посока доказателства и е налице
втората хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП, или не, е обстоятелство, което съдът
не счита за необходимо да изследва, до колкото е извън предмета на делото и доколкото
се установи, че на жалбоподателя е извършена проверка с техническо средство,
поради което неправилно АНО ангажира отговорността му за извършено от него
нарушение изразяващо се в отказ да му бъде извършена такава. Следователно налице
е неправилно приложение на материално правна норма. С оглед изложеното съдът
намира, че АНО незаконосъобразно ангажира отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което НП в тази
част следва да бъде отменено.
Съдът намира за основателни доводите
на адв.А.за незаконосъобразно ангажиране
отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП доколкото в случая се твърди да са извършени две нарушения: 1. не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и 2. контролен
талон към СУМПС от съответната категория, а видно е наложено едно общо
наказание- глоба в размер на 10 лева на осн. чл.183,
ал.1,т.1 пр.1,2 от ЗДвП. По същество извършването им не се оспорва и се доказва
по делото, но трайна е съдебната практика, че в случая, не може НП да бъде
потвърдено, тъй като нормата на чл.18 от ЗАНН е императивна и с нея
законодателят е приел, че в тези случаи се налагат наказания за всяко от
нарушенията. В случая при налагането на едно наказание от страна на АНО не
става ясно за кое от констатираните нарушения е то, а съдът не може да замества
волята на административнонаказващия орган, като
приеме за кое нарушение е наложеното наказание, тъй като единствено осъществява
контрол за законосъобразност на НП. По изложените съображения НП следва да бъде
отменено и в тази част, като незаконосъобразно.
Съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя и на осн. чл.185 от ЗДвП за това, че е водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с
наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно
заплащане- нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи – „
Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване“. Нормативно установените правни
последици, които законът предвижда при неспазване на регламентирания в чл.190,
ал.3 от ЗДвП срок за заплащане на глобата се свързват с предприемане на мерки
за принудително събиране на публично държавно вземане или налагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"д" от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС на водач, който
управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане - до заплащане на дължимата глоба, а не налагане на нова глоба, както
е сторено в настоящия случаи. Ето защо обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и в тази и част и следователно следва да бъде отменено
изцяло.
По разноските
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН,
препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските- за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият
орган, а това е ОДМВР гр.Пазарджик, като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити.
Водим
от горното,съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №-19-0367-000227 от 02.04.2019г. на Началник група
към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с
което на А.А.З.
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание :
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца на основание
чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 10 лева на осн. чл.183, ал.1,т.1 пр.1,2 от ЗДвП,
- глоба в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на А.А.З., с ЕГН: **********,***, сумата
от 300.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дн. срок пред
Административен съд Пазарджик от неговото съобщение до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА