№ 670
гр. П. , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102860 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от ИВ. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.“****“ № 22, чрез адвокат Б.И. Н., САК, с
адрес за получаване на книжата по делото: гр. София, ул. „Будапеща“ № 36, ет.1, вх. А,
срещу Г. ИВ. М., ЕГН **********, Д. Н. М., ЕГН ***** и Ив. Г. М., ЕГН *****, всички с
постоянен адрес: с. Г., Община П., ул."****” №22, като моли съда да постанови решение, по
силата на което да се приеме за установено, че ищецът ИВ. М. М., е собственик на ½ ид.ч. от
УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., със съседи: от
изток-улица, от запад - УПИ VIII-192, от север - УПИ VI-193 и от юг- улица, ведно с
построените в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 83
кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от
16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на площ 25 кв.м., и да бъдат осъдени
ответниците Г. ИВ. М., Д. Н. М. и Ив. Г. М. да предадат владението върху тях на ищеца ИВ.
М. М..
В сезиралата съда молба ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 138/03.07.1998 г., том V, дело № 2824/1998г. и Удостоверение №
61/11.02.2020г., изд. от общ. П., Дирекция “Архитектура и териториално устройство“, е
собственик на следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г.,
ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в западната част на имота двуетажна
масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда
на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от 16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на
площ 25 кв.м., като за последната сграда не били запазени строителни книжа, но съгласно
Удостоверение № 35/21.02.2020г., изд. от общ. П., Дирекция “Архитектура и териториално
устройство“ сградата била призната за търпима по смисъла на ЗУТ от гл. архитект на общ.
1
П.. Посочено е, че съседи на процесния имот са: изток-улица, запад - УПИ VIII-192, север -
УПИ VI-193, юг- улица.
Излагат се твърдения, че описаният имот ведно с постройките в него са собственост
на ищеца, но са във фактическата власт на ответниците, които по всякакъв начин,
включително и чрез физическа принуда и заплаха, не го допускали. Сочи се, че при опитите
на ищеца да обитава и ползва собствените си имоти, той е заплашван и гонен от
ответниците, чрез заплахи и физическа принуда и в частност от ответника Г.М., поради
което ищецът няколкократно е търсил съдействието на органите на МВР. С отношенията
между страните е посочено, че добре запознат бил кварталният инспектор на с. Г. Г.Т. от РУ
- П.. Сочи се, че част от заплахите на ответника Г. ИВ. М., чрез които ищецът е бил
неправомерно лишен от фактическата власт върху собствените си имоти се изразявали в
това, че ще бъдат запалени, ако той повторно се опитал да ги ползва и обитава. Във връзка с
горното се наложило ищецът да ги застрахова. Твърди, че е заплащал редовно местните
данъци и такси за процесния имот въпреки, че е бил неправомерно лишен от владението му
от ответниците.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответниците Г. ИВ.
М., Д. Н. М. и Ив. Г. М., чрез пълномощник адвокат П.Х., АК П., с адрес на кантората: гр.
П., ул. „И. В." № 12Б, депозират отговор на исковата молба, в който се изразява становище
за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Оспорват, че праводателите на ищеца са били титуляри на прехвърлените в полза на
ищеца права. Твърди се, че синът на ищеца - ответникът Г. ИВ. М. - живее в процесния имот
без прекъсване от момента, в който е роден. Посочено е, че през 1993 г., когато Г.М. е 15-
годишен, родителите му се развеждат по вина на ищеца, като семейното жилище в с. Г., ул.
"****" № 22, било предоставено за ползване на майката на ответника Г.М. - Г. Г. Г., на която
са предоставени за упражняване и родителските права по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца, едното от които било ответникът Г.М.. Твърди се, че през 1992 г., ищецът
напуснал семейното жилище и заживял на съпружески начала с друга жена в с. Огняново.
Посочено е, че на 11.06.1996 г. Г.М. навършил пълнолетие и е останал да живее сам в
процесния имот, тъй като сестра му емигрирала извън България, а майка му Г. Г. се
преместила да живее в гр. П.. Твърди се, че през 2000 г. ответникът Г.М. сключил
граждански брак с ответницата Д.М., а през 2001 г. се родил синът им Ив. Г. М. - третият
ответник. Излагат се твърдения, че Г. ИВ. М. владее и стопанисва описаните в исковата
молба имоти през целия период от навършване на своето пълнолетие (11.06.1996 г.) до
настоящия момент явно, спокойно и непрекъснато, считайки имотите за свои и
демонстрирайки намерение да ги притежава, грижейки се за тяхното запазване и
подобрявайки ги методично със собствени и семейни средства с цел те да придобият вида, в
който се намират понастоящем.
Сочи се, че ищецът от 1992 г. до ден днешен не живее в с. Г., не е предприемал
никакви действия, насочени към съхраняване и укрепване на имота, като само в много редки
случаи бил благоволявал да гостува на семейството на ответниците, като се държал като
гост, след което си е отивал в с. Огняново, където живеел от 1992 г..
Във връзка с горното се твърди, че дори ищецът да е придобил процесиите имоти от
собственици и на основание, годно да го направи собственик, той доброволно бил изоставил
фактическата власт върху имотите, а ответникът Г.М. е придобил правото на собственост
2
върху процесиите имоти чрез явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило
много повече от 10 години, считано от 11.06.1996 г. до настоящия момент. През този период
никой, включително и ищецът, не бил оспорвал нито фактическото му владение, нито явно
демонстрираното намерение на Георги да владее имота като свой, изразяващо се в
множество извършени с личния му труд и собствени средства значителни подобрения,
създали настоящия съвременен вид, както на дворното място, така и на сградите в него.
Категорично се отричат твърденията на ищеца, че Г.М. бил отправял заплахи и упражнявал
физическа саморазправа, както и че бил се заканвал да запали имота.
По отношение на останалите ответници е посочено, че живеят в имота на правно
основание, което константната съдебна практика извлича от брачното, респ. роднинско,
съжителство и го квалифицира като вербален договор за заем за послужване, сключен със
собственика.
В случай, че възражението за изтекъл в полза на ответника Г. ИВ. М. срок на
придобивна давност, не бъде уважено, последният е направил в условията на евентуалност
възражение за подобрения и необходими разноски за запазване на вещта, извършени от него
в процесиите имоти със знанието и без противопоставянето на ищеца, както и възражение за
право на задържане върху недвижимите вещи до пълното заплащане от ищеца на стойността
на подобренията и разноските, възлизащи в общ размер на 60200 лева, подробно
индивидуализирани по вид и размер в ОИМ, като с тази сума се увеличила стойността на
целия процесен имот. С допълнителна молба е уточнил размера на извършените подобрения
– 37312 лева. На следващо място сочи, че е нужно да бъде съобразено, че от дълги години
само ответниците живеели на адреса и само те полагали грижи за съхраняването на
дворното място и сградите в него, което периодично ги натоварвало с разноски за
поддръжката на недвижимите вещи, възлизащи на не по-малко от 500 лева годишно, т.е.
11000 лева за периода от 1998 г. до ден днешен.
Във връзка с изложеното се иска от съда да отхвърли предявената искова претенция
като неоснователна. В случай, че бъде уважена, се иска от съда да уважи възражение за
право на задържане върху недвижимите вещи до пълното заплащане от страна на ищеца на
стойността на извършените от ответника Г.М. подобрения, с която се е увеличила
стойността на същите вещи, както и до пълното заплащане от ищеца на необходимите
разноски за запазването на вещите.
В хода по същество ИВ. М. М., чрез процесуалния си представител, моли за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Представя писмени
бележки.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, молят
за отхвърляне на исковата претенция. Представят писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, том V, дело 2824/1998 г., се
установява, че на 13.07.1998 г. ищецът в качеството на надарен е придобил правото на
собственост върху следния недвижим имот: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.
Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в западната част на имота
двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към
жилищната сграда на площ 34 кв. м. и лятна кухня на площ от 16 кв. м. от родителите си М.
Т.ов М. и Е. Димитрова М., които са запазили пожизнено правото на ползване върху тях.
От приложеното разрешение за строеж № 53/17.06.1986 г. се установява, че е
3
издадено в полза на ищеца, за построяването на пристройка към сграда в процесния имот.
Видно от удостоверение № 35 от 21.02.2020 г., изд. от Община П., Дирекция
„Архитектура и Териториално устройство“ находящата се в процесния имот-УПИ VII 194,
кв. 22 по плана на с. Г., общ. П., масивна сграда /складово помещение/ е призната за търпима
по смисъла на ЗУТ.
Представена по делото е Полица № 081200430001220 от 13.01.2020 г., от която се
установява, че между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД е сключен договор за
застраховка като не се е спори от ответната страна, че същият касае именно процесните
имоти.
Видно е от оставалите приложени към исковата молба писмени доказателства –
удостоверение за данъчна оценка №Д0001633/21.02.2020 г. и приходни квитанции за
периода от 2007 г. до 2019 г. от Община П., Отдел „Местни данъци и такси“, че процесните
имоти са декларирани на името на ищеца и че за тях са плащани дължимите данъци и такси.
Не е спорно между страните, а и от приложеното по делото Решение от 09.07.1993 г.
по гр. д. 1664/1992 г. по описа на Пазарджишки районен съд се установява, че бракът между
ищеца и съпругата му Грозденка Г.а М. е прекратен поради дълбоко и непоправимо
разстройство като ползването на семейното жилище, находящо се в с. Г., ул.
„Шестнадесета“ №22 е предоставено на съпругата.
Представени по делото са удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0388 от 15.10.2000 г. и удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0332 от 16.03.2001 г., от които се
установява, че ответниците Г. ИВ. М. и Д. Н. М. са сключили граждански брак на 15.10.2000
г. като от брака им на 16.03.2001 г. е роден ответникът Ив. Г. М..
От приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот №184,
том IX, дело №2823/1998 г. се установява, че бащата на ищеца – М. Т.ов М. е признат за
собственик по давностно владение и наследство на процесните имоти.
Видно от препис-извлечение от Акт за смърт, майката на ищеца – Е. Димитрова М. е
починала на 12.05.2017 г.
Представени по делото са фискални бонове от Строителен хипермаркет „Крез“, от
които се установява закупуването на строителни материали през 2019 г.
Останалите приобщени към делото писмени доказателства съдът счита за неотносими
към предмета на делото, поради което не следва да ги обсъжда.
От разпита на свидетеля Т. М. – първи братовчед на ищеца, се установява, че ищецът
в момента пребивава в с. Огняново при съпругата си. В с. Г. ищецът има имот, в който
двамата със свидетеля М. са израснали. В другата половина от дворно място на този имот в
с. Г. живее и братът на ищеца – Г.М.. Децата на ищеца също живеят в този имот, а майката
на ищеца е живяла там до преди 2-3 години на първия етаж от къщата, когато е починала.
Изяснява, че имало пристройка, която била построена преди доста години, най-вероятно от
ищеца или неговия баща. Свидетелят заявява, че ищецът е полагал грижи за майка си и
ежедневно я е посещавал. След като починала ищецът правил ремонт на първия етаж от
къщата като за това обстоятелства свидетелят узнал от ищеца. Впоследствие между ищеца и
сина му – ответника Г.М. възникнали проблеми като ответникът М. го заплашвал и го
изгонил от имота. Свидетелят М. не е посещавал процесната къща от около 20 години.
4
Свидетелят Г. Г. М. – брат на ищеца, заявява, че процесното дворно място е
разделено на две като в едната половина той е построил къщата си, в която живее. Откакто
ищецът се е развел със съпругата си той не живее в този имот, а в с. Огняново като е идвал
от време на време, но не е оставал да преспива в къщата. На втория етаж на къщата живеели
племенникът му – ответникът Г. ИВ. М. и неговото семейство, с които свидетелят поддържа
близки отношения, а на първия етаж – родителите на свидетеля Г.М. и съотв. на ищеца. Като
цяло грижи за отглеждането на майка на свидетеля М. и ищеца полагали, както свидетелят
М. и племенникът му – ответникът Г.М., така и ищецът. През последните седмици от живота
й основно грижи е полагал ищецът. От показанията на свидетеля Г.М. се установява, че
вторият етаж от къщата изцяло е пригоден за живеене от ответника Г.М.. След смъртта на
майка на свидетеля М. и ищеца, ищецът се върнал от с. Огняново в с. Г. и започнал ремонт в
първия етаж от къщата с помощта на сина му – ответника Г. ИВ. М. като свидетелят излага
подробности относно това в какво точно се е състоял ремонтът. След извършения ремонт
възникнал конфликтът между страните. След развода на ищеца със съпругата му, ищецът
напуснал къщата и в нея останал да живее ответникът Г.М. и впоследствие неговото
семейство.
Свидетелят Емил Г., който живее в близост до процесния имот, излага, че с
ответника Г.М. са израснали заедно и откакто го познава той живее в процесната къща. След
развода на родителите му, баща му – ищецът И.М. се установил да живее в с. Огняново като
преди около 3-4 месеца се върнал за няколко месеца в с. Г.. Свидетелят Г. участвал в
извършването на ремонта на първия етаж от къщата след смъртта на бабата. Ремонтът бил
извършен, за да живее ищецът на първия етаж от къщата. Преди 2-3 години ответникът Г.М.
ремонтирал и двора на къщата. След като ищецът се върнал да живее в с. Г. между него и
ответника възникнал конфликт. Свидетелят Г. излага, че изработил кухня в с. Огняново за
ищеца, която впоследствие той демонтирал и монтирал в с. Г. като към нея били добавен
шкафове, за които ищецът платил. През годините ищецът идвал от време на време в имота,
но не оставал да преспи в къщата. След ремонта на първия етаж ищецът останал там само за
няколко месеца, тъй като се скарали с ответника Г.М..
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на
свидетелите Т. М. и Г. Г. М. за обективни, последователни, логични и непротиворечиви,
поради което ги кредитира. Съдът кредитира й показанията на свидетеля Емил Г., като
логични и последователни. Показанията на свидетеля Г.Т. не изясняват факти и
обстоятелства от значение за изхода на делото, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
От заключението на съдебно- техническата и оценителна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно, се установява, че в процесния имот с площ
от 875 м. кв., ведно със застроените в него масивна жилищна сграда на два етажа, масивна
пристройка към жилищната сграда и функционално свързана с нея на два етажа, едноетажна
сграда - лятна кухня и склад с външна тоалетна са извършени строително ремонтни
дейности, изразяващи се в настилки, облицовки, мазилки, изолации, санитарно-битово
обзавеждане, подмяна на дограма, изграждане на нови електро инсталации, водопровод и
канализация на стойност от 37 312 лв. Средният годишен размер на необходимите разноски,
които се правят за запазване или за възстановяване на жилищно строителния имот е 352 лв.
като за периода от 1998 г. до настоящият момент за 23 години е 8096 лв. Пазарната стойност
на имота без извършените подобрения е 63 975 лв., а заедно с извършените подобрения
101 287 лв. Сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направените в
него подобрения, с които се е подобрило състоянието на имота и се е увеличил срокът на
неговата експлоатация, е равна на стойността на тези подобрения.
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като
5
същите не са относими към предмета на делото.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
РС П. е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС.
По предявения ревандикационен иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: че е собственик на процесния имот
на твърдяното в исковата молба придобивно основание и че същият се владее от
ответниците. Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от ищеца по пътя
на главното и пълно доказване, тъй като същите обусловят изхода на спорното
правоотношение. В тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно
основание.
В настоящото производство ищeцът твърди, че е собственик на следните недвижими
имоти: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м.,
ведно с построените в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда на площ
от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34 кв. м., лятна кухня на
площ от 16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на площ 25 кв.м., като права върху
същите страната е придобила по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 138/03.07.1998 г., том V, дело № 2824/1998г., а по отношение
на масивна сграда-складово помещение твърди, че е построено от него в собствения му
имот. Поради направеното от ответниците оспорване, а именно, че праводателите на ищеца
не са били титуляри на прехвърлените в полза на ищеца права, страната е представила
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №184, том IX, дело №2823/1998 г., с
който бащата на ищеца – М. Т.ов М. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на процесните имоти. Във връзка с направеното оспорване и съгласно
постановките, залегнали в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС,
ответниците, които не разполагат с документ за собственост, носят тежестта да докажат
несъществуването на признатото от нотариуса право. В този смисъл е разпредЕ. от съда
доказателствена тежест на ответниците. В хода на производството в подкрепа на
направеното от тях оспорване на бяха ангажирани каквито и да било доказателства. При
това положение следва да се приеме, че ищецът И.М. по силата на осъщественото в негова
полза от родителите му М. и Е. М. дарствено разпореждане, е собственик на ½ ид.ч. от УПИ
VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в
западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, постройка към жилищната
сграда и лятна кухня, върху които родителите си запазили правото на ползване пожизнено.
По отношение на масивната сграда-складово помещение съдът намира, че след като е
построена в собствения на ищеца недвижим имот, по силата на чл.92 ЗС -собственикът на
земята е собственик и на постройките. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства
от страна на ответниците, че последната е построена от тях. От показанията на свидетеля
Г.М., който заявява, че ответникът е направил гараж и построил над него кухня, не може да
се направи изводът, че става въпрос именно за това складово помещение.
Като собственик на посочените в исковата молба имоти ищецът е активно
материално-правно легитимиран да води ревандикационен иск, съществен елемент от който
е и искането за осъждане на ответниците за прекратяване на по-нататъшното им владение
върху спорния предмет, като предадат вещта във владение на собственика. Следователно,
успешното провеждане на иска предпоставя и доказване на обстоятелството, че
фактическото господство върху имота се упражнява от ответниците, което не е спорно
между страните, а и съдът намира за установено по делото от събраните гласни
доказателства.
6
Горният извод налага да се разгледа правното основание, на което ответниците
упражняват фактическа власт върху имота. Както съдът посочи по-горе, ответниците в
депозирания отговор на исковата молба, са оспорили правото на собственост на ищеца, като
същевременно са заявили свое защитимо право върху процесните имоти, а именно
възражение за придобиване на имота по силата на придобивна давност, в резултат на
владение, считано от 11.06.1996 г.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване
правото на собственост, се включват два елемента: владение /т. е. фактическо упражняване
на съдържанието на вещното право/ и определен срок от време /през който се упражнява
фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда,
че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Не е спорно между страните, а и от доказателствата
по делото се установи, че след прекратяване на брака между ищеца и съпругата му /майка на
ответника Г.М./ през 1993 г., с бракоразводното решение ползването на процесните имоти
като семейно жилище е предоставено на съпругата и ненавършилите пълнолетие деца, а
ищецът заживял в с. Огняново, където живее и понастоящем. Въпреки че не е бил определен
срок за ползване на жилището, законовата презумпция е, че този срок е до навършване на
пълнолетие от детето. Същевременно и съдебната практика приема, че след навършване
пълнолетие на детето, основанието за предоставяне ползването на семейното жилище
отпада, тъй като смисълът на института по чл. 56, ал.1 СК е защита интересите на детето. От
доказателствата по делото се установи, че след развода съпругата на ищеца е напуснала
процесния имот. В него продължили да живеят до смъртта си родителите на ищеца като
първоначално починал бащата, а впоследствие и майката на ищеца през 2017 г. Синът на
ищеца - ответникът Г.М. след навършване на пълнолетие през 1996 г. също продължил да
обитава процесния имот, където и понастоящем живее заедно със семейството си –
ответниците Д.М. и И.М.. Установи се по делото, че през годините ищецът инцидентно е
посещавал близките си в имота, основно във връзка с полагане грижи за майка му като не се
установявал трайно в него, не е оставал да преспива. При така установеното съдът приема,
че от 1996 г. първоначално ответникът Г.М., а впоследствие неговият син и съпруга –
ответниците И.М. и Д.М. живеели в процесния имот без да имат собствено вещно право
върху него, респ. не са имали основание да упражняват владение, а единствено търпими
действия. След дарението на процесните имоти в полза на ищеца през 1998 г. търпимите
действия са продължили да се осъществяват, както по отношение на ищеца, така и по
отношение на родителите му до смъртта им /майката на ищеца е починала през 2017 г., тъй
като те са запазили вещното си право на ползване по чл. 56 ЗС върху имотите и са могли да
упражняват това право в пълен обем както лично, така и чрез трети лица, които да допускат
в него – решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. Плащането на
разходи и извършването на ремонти във връзка с поддържането на имота е свързано с
осъществяваното фактическо ползване на имота като търпими действия.
В решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС е прието, че за
да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Същото
е прието и в решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО.
Тези разсъждения се отнасят и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява,
следва да демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да
осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота.
Трансформирането на търпимите действия във владение за себе си е следвало да бъде
изразено в изрични недвусмислени действия от ответната страна и демонстрирано изрично
пред собственика на имота, за да може той да се защити. От друга страна, при запазено
7
вещно право на ползване от страна на родителите на ищеца, той не би могъл реално да
ползва собствения си имот до тяхната смърт, нито да иска отстраняване от него на лицата,
които те са допуснали при упражняване на правото си на ползване. Затова той не е имал
правен интерес и не би могъл реално да прекрати търпимите действия, осъществявани от
сина му и неговото семейство. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства от
ответната страна за предприетите от тяхна страна действия или изявления, които да
представляват манифестиране на намерение за своене, доведено до знанието на ищеца и
противопоставено на същия. Действия като стопанисване и поддържане на имота,
извършване на ремонти и подобрения в него, чрез които според ответниците е
демонстрирано намерението за своене на вещта, сами по себе си не са достатъчни, за да се
приеме, че упражняват фактическа власт с намерение за своене. Този извод съдът формира и
съобразявайки, че от доказателствата по делото се установи, че твърденият начален период
на извършване на ремонтите през 2017 г. съвпада с момента, в който ищецът също е
предприел за своя сметка действия по подобрения в собствения му имот с намерение да
заживее в него. По изложените съображения съдът приема, че ответниците не биха могли да
придобият собствеността върху имота по давност.
Гореизложеното налага извод за основателност на ревандикационния иск.
По предявеното от ответната страна възражение за признаване правото на задържане
върху процесните недвижими имоти до заплащане на разходите за извършени подобрения:
Правото на задържане представлява правомощие на добросъвестния владелец,
обезпечаващо правото му да получи дължимото от собственика на вещта обезщетение за
извършените подобрения, като отправи до съда искане предаването на владението да бъде
обусловено, т.е. да бъде поставено в зависимост от изпълнението на задължението за
изплащане на това обезщетение. Това право има акцесорен характер - то съществува само и
доколкото съществува правото на обезщетение за подобренията и се намира в пълна
зависимост от основателността на вземането, което обезпечава, поради което и неговото
предявяване задължава съда да се произнесе само ако приеме, че извършилото подобренията
лице има качеството добросъвестен владелец и претенцията му за присъждане на
обезщетение за извършените подобрения е основателна, т.е. да постанови условен
диспозитив, осъждайки ответника да предаде на ищеца владението на вещта при условие, че
ищецът му заплати сумата, с която стойността на вещта се е увеличила вследствие на
извършените подобрения. Следователно възражението, с което се упражнява правото на
задържане по естеството си е и евентуално, тъй като съдът го разглежда само ако уважи
предявения от собственика срещу владелеца ревандикационен иск, признавайки при това на
ответника качеството “добросъвестен владелец” или приравнен на него недобросъвестен
владелец. Ако предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен, както и ако съдът приеме,
че извършилият подобренията ответник не е добросъвестен или приравнен на него
недобросъвестен владелец, той няма да се произнесе по заявеното чрез възражение право на
задържане. /в този смисъл Решение № 390 от 9.11.2018 г. на ОС - П. по в. гр. д. №
570/2018 г.; Решение № 93 / 26.06.2015 г. по гр.д. № 1358/ 2015 г. на ВКС ГК , І г.о. /
По гореизложените съображения настоящият състав приема, че по делото се
установи, че през времето когато са извършени претендираните подобрения /2017 г. – 2019
г./ ответниците не са били установили владение върху процесния имот за себе си, поради
което съдът счита, че в настоящото производство не дължи произнасяне по така
направеното възражение за право на задържане за заплащане на извършени от ответната
страна подобрения в процесния имот.
С оглед оправеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от него разноски за заплатени държавни такси в размер на 118,03
8
лева и 830 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ИВ. М., ЕГН **********, Д. Н.
М., ЕГН ***** и Ив. Г. М., ЕГН *****, всички с постоянен адрес: с. Г., Община П.,
ул."****” №22, че ИВ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.“****“
№ 22, е собственик на следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана
на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., със съседи: от изток-улица, от запад - УПИ VIII-
192, от север - УПИ VI-193 и от юг- улица, ведно с построените в западната част на имота
двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към
жилищната сграда на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от 16 кв.м. и масивна сграда -
складово помещение на площ 25 кв.м.
ОСЪЖДА Г. ИВ. М., ЕГН **********, Д. Н. М., ЕГН ***** и Ив. Г. М., ЕГН *****,
всички с постоянен адрес: с. Г., Община П., ул."****” №22, ДА ПРЕДАДАТ на ИВ. М. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.“****“ № 22, владението върху
процесните недвижимите имоти: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ
15028 с площ 875 кв.м., със съседи: от изток-улица, от запад - УПИ VIII-192, от север - УПИ
VI-193 и от юг- улица, ведно с построените в западната част на имота двуетажна масивна
жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ
34 кв.м., лятна кухня на площ от 16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на площ 25
кв.м., на основание чл.108 ЗС.
ОСЪДЖА Г. ИВ. М., ЕГН **********, Д. Н. М., ЕГН ***** и Ив. Г. М., ЕГН *****,
всички с постоянен адрес: с. Г., Община П., ул."****” №22, че ИВ. М. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.“****“ № 22, да заплатят на ищеца ИВ. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.“****“ № 22, сумата от 948,03 лева
/деветстотин четиридесет и осем лева и три стотинки/, представляваща сторените в хода на
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9