Решение по дело №5349/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Враца, 03.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в открито съдебно заседание на 17 май Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

при секретаря В.Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5349 по описа за 2018 год. по описа на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен иск от Н.В.В. ***” АД, гр.София, с който се иска осъждане на ответника да му заплати сумата 7000.00 лева /съгласно направено от ищеца по реда на чл.214, ал.1 от ГПК и допуснато от съда увеличение на иска/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че е придобил с договор за покупко-продажба собствеността върху л.а.”Ауди А3”, рег.№ *****, за който прехвърлителя, предишен собственик А.Д.А.бил сключил с ответника застраховка с включен риск „Пътнотранспортно произшествие”, със срок на действие 18.02.2018г. до 17.02.2019г. Поддържа, че през време на действие на застрахователната полица – на 11.11.2018г., е настъпило застрахователно събитие, при управление на автомобила ищецът изгубил контрол, напуснал пътното платно и се блъснал последователно в бетоно-отводнителна канавка и дървета. За възникналото ПТП му бил съставен АУАН от същата дата. Твърди също, че своевременно уведомил застрахователя за настъпилото събитие и по случая била образувана щета № **********, по която дружеството ответник отказало да му изплати застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на клаузи в „Общи условия” към застрахователната полица. Счита отказа на ответника за неоснователен и моли за уважаване на иска с произтичащите законни последици.  

Исковете са с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Развива доводи, че отказът му да изплати застрахователно обезщетение е законосъобразен, тъй като между страните не е възникнало застрахователно правоотношение. Твърди, че ищецът не е изпълнил свои задължения по чл.415, ал.1 от КЗ, както и такива по т.2.3 от Раздел V „Сключване, форма и действие на застрахователния договор” от Общите условия на ЗД „БУЛ ИНС” АД, като не е предоставил за оглед ППС пред застрахователя и липсва писмено съгласие на последния за прехвърляне правата по полицата. Сочи също, че застрахователното събитие е настъпило след изтичане на един месец от датата на прехвърляне на собствеността, както и, че като застраховател не би сключил договор, поради съществено увеличение на риска.

     Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

     Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че трето лице А.Д.А.е сключил с ответния застраховател имуществена застраховка „Автокаско”, обективирана в застрахователна полица № Е 18990002227 от 16.02.2018г. за л.а. „Ауди А3”, рег.№ ****, с рама № WAUZZZ8P34A023112. Срокът на действие на полицата е от 18.02.2018г. до 17.02.2019г., а сред покритите рискове бил и “Пътнотранспортно произшествие” на застрахованото имущество. 

     Ищецът В. придобил собствеността на застрахования автомобил по време на действие на полицата и във връзка с прехвърляне правото на собственост била извършена пререгистрация на автомобила, съгласно представеното копие от Свидетелство за регистрация част I на 21.09.2018г.

     На 11.11.2018г. ищецът, при управление на придобития автомобил „Ауди А3”, с рег.№ ****по извънградски път при преминаване през ляв завой изгубил контрол над управлявания автомобил, напуснал пътното платно и автомобилът се сблъскал последователно с бетоно-отводнителна канавка и дървета, при което получил увреждания. На ищеца-водач на МПС бил съставен АУАН № 451546/11.11.2018г., а въз основа на него и НП № 18-0967-001734/21.11.2018г. на ОД на МВР Враца /л.63 от делото/, с което на Н.В.В. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложена на осн. чл.179, ал.2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. НП е влязло в законна сила на 04.03.2019г.

Ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е заведена щета № **********. Вредите са описани и конкретизирани в Опис на щета № **********/13.11.2018г. С писмо изх.№ ДК 863498/10.12.2018г. дружеството уведомило ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на клаузата на т.2.15, Раздел IV от Общите условия към застрахователната полица, съгласно която при промяна на собствеността на ППС правата по застрахователната полица се прехвърлят на новия собственик само след писмено изрично съгласие на Застрахователя в 7 дневен срок от придобиване на собствеността и след извършване оглед на ППС.

От изслушаната по делото съдебна-автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна и компетентна се установява, че действителната пазарна стойност по средни пазарни цени на разходите за нови части, труд и консумативи, необходими за отстраняване на щетите по л.а. „Ауди А3”, с рег.№ ****към датата на застрахователното събитие 11.11.2018г. възлиза на 4569.00 лева.  Експертизата е дала и минимални пазарни цени в размер на 3271.00 лв. В разясненията си в с.з. вещото лице поясни, че при отговорите на задачите е приложил и коефициент овехтяване, амортизация на частите за подмяна към датата на настъпване на събитието, съобразявайки годината на производство на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Цитираните текстове предвиждат 15 дневен срок за произнасяне по претенцията от застрахователя, който може да:

1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или

2. мотивирано откаже плащането.

    В конкретния случай в даказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че отказът от страна на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение  no застрахователна полица №Е18990002227 от 16.02.2018г., във връзка с настъпила щета №********** е незаконосъобразен.

     Спорно е по делото между ищеца и ответника възникнало   ли е валидно   застрахователно правоотношение,  като  предпоставка   за   дължимост на   застрахователно обезщетение и налице ли са били основания застрахователят да откаже да изплати застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на  чл. 413, an. 1 от КЗ, при прехвърляне нa обекта на застраховане no време на  действие на договора, приобретателят встъпва  в правата и задълженията  на прехвърлителя пo застрахователния договор. Това встъпване на приобретателя в правата no застрахователния договор е поставено в зависимост от кумулативното наличие на следните предпоставки:

     1.  Първата    предпоставка,   от  която    зависи  валидността на застрахователното  правоотношение  с  новия собственик,  е  поставена  в  зависимост от узнаването пo смисъла  на чл. 414,  aл. 1 от К3 от страна на застрахователя за  прехвърлянето и волеизявление за това, дали действието на договора се продължава с новия собственик или същият се прекратява.

     Това свое право застрахователят може да упражни в едномесечен срок от узнаването. B тази връзка следва да се подчертае, че ответникът при липсата на други сочени и представени от ищеца доказателства, е узнал за промяната в   собствеността в момента на завеждане на застрахователната претенция. 

      2. Ha следващо място, необходимо е на основание чл. 415, an. 1, изр. 1 от KЗ да бъде извършено писмено уведомяване от която и да е от страните пo прехвърлителната сделка до  застрахователя, в седмодневен срок от сключването й.

      По смисъла на чл. 415, ал. 1, изр. 2 от КЗ ако тези предпоставки не са налице, застрахователят не е длъжен  да  плати  застрахователно  обезщетение. За да е законосъобразен отказа законодателя е предвидил две кумулативни предпоставки:

-    в  случай че застрахователното  събитие е настъпило  след изтичането на един месец от датата на прехвърляне нa правото на собственост и

-    при условие, че застрахователят не би сключил  съществуващия договор с приобретателя, поради съществено увеличение  на риска.

 Липсват по делото доказателства за датата на прехвърляне  на собствеността върху застрахования автомобил, но видно от свидетелството за регистрация е, че същото е издадено на 21.09.2018г., което означава, че собствеността е придобита от ищеца преди тази дата. Застрахователното  събитие е настъпило на 11.11.2018г., поради което е изтекъл повече от месец от датата на придобиване на МПС до датата на увреждането, от което следва, че първата предпоставка на чл.415, ал.1, изр.2 от КЗ е налице.

    Второто законово условие е, при прехвърляне на  имуществото, рискът за застрахователя да се е увеличил до степен, че застрахователят не би сключил съществуващия   застрахователен  договор с приобретателя, поради   съществено  увеличение на риска.

    В процесния случай липсват доказателства застрахователят да е бил уведомен за настъпване на промяна в собствеността в законоустановения срок, поради което е очевидно, че е разбрал за това с предявяване на претенцията. Затова и волята му по oтнoшeниe на cключвaнe на зacтpaxoвaтeлeн договор с новия собственик и преценката за увеличение на риска, вследствие промяната, следва дa се преценяват към  момента на узнаване за прехвърляне на собствеността. Това узнаването, както се подчерта, съвпада с момента на  предявяване на претенцията, въз основа на която е заведена щетата.

      В разпоредбите на чл. 362 - 366 от КЗ е уредена процедурата пo обявяване на обстоятелствата, свързани със  застрахователния риск, но не и фактическите обстоятелства, които влияят върху преценката пo отношение на риска. Съдът споделя доводите на пълномощника на ответника, че предвид вида на застраховката следва да се приеме, че минималния обхват на тази преценка включва стажът на водача като такъв, има ли наложени наказания за нарушения на ЗДвП, имал ли е сключени застраховки на други ППC и предявявал ли е застрахователни претенции, дали автомобилът ще се ползва само за лични нужди.

    Анализът на тези обстоятелства дава насоки за определяне  на риска за застрахователя, когато същият е узнал за прехвърлянето, за да е имал възможност да го определи. B   случая ответния застраховател е бил в обективна невъзможност да прецени риска, тъй като до момента на завеждане на застрахователната  претенция не е бил уведомен за промяната.  Именно поради тази причина и въз основа на логическото  тълкуване на  цитираните разпоредби, касаещи  правото на застрахователя да откаже  заплащане на обезщетение, се налага извода, че рискът следва да се преценява към датата на узнаването.

     От представеното пo делото HП №18-0967-001734,  издадено от OДMBP Враца, влязло в законна сила на 04.03.2019г., безспорно се установява, че на 11.11.2018г., вследствие на виновно нарушение на чл. 20, aл. 2 от ЗДвП, изразяващо се в несъобразяване на скоростта на движение с релефа на пътя, е настъпило ПТП, във връзка с което произшествие е предявена застрахователна претенция. Увреждането на автомобила е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на собственика, което  следва да се тълкува като увеличаване на риска за застрахователя.

Предвид на тoвa, пo обективни причини рискът за застрахователя се е увеличил след прехвърляне на  собствеността. B тази връзка е логично да се приеме, че застрахователят не би сключил съществуващия договор с новия собственик.

      С оглед изложеното съдът намира, че фактическият състав на чл. 415, aл.1, изр. 2 от KЗ е изпълнен,  поради  което отказът за заплащане на застрахователно обезщетение е законосъобразен, а искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на оветника направените доловодни разноски в общ размер на 910.20 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът   

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.В. с ЕГН ********** ***” АД, гр.София иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 7000.00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № **********/2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр.София с ЕИК ********* сумата 910.20 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………