Решение по дело №2470/2020 на Окръжен съд - Пловдив

       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е № 260482

гр.Пловдив, 04.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

               

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                   

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2470/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 2566/22.07.2020г. по гр.д. № 20081/2019г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на С.С.С., ЕГН: **********, сумата от общо 1801,63 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 261 часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 254,52 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 06.12.2019 г.

                Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Сочи се, че решението неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата на МВР, която се регулира от подзаконови нормативни актове, които определят общия механизъм за изчисляване на извънредния труд по КТ, като специалните закони - ЗМВР и подзаконовите нормативни актове не предвиждат приложеното от районния съд преизчисление на положения нощен извънреден труд от служители на МВР. Сочи се практиката на съдилища в страната в тази насока. Прави се възражение за прекомерност на разноските, ако жалбата не се уважи.

                В е постъпил отговор на въззивната жалба от С.С., чрез адв.Б., с който жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение, претендират се разноските за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Безспорно доказано е по делото, че за процесния период от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. ищецът С. е заемал длъжността „Пожарникар“ в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Раковски към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. От ССЕ се установява, че за горния период ищецът е положил 1824 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 261 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 1801,63 лв. и обезщетение за забава от 254,52 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата на МВР, която се регулира от подзаконови нормативни актове, които определят общия механизъм за изчисляване на извънредния труд по КТ, като специалните закони - ЗМВР и подзаконовите нормативни актове не предвиждат приложеното от районния съд преизчисление на положения нощен извънреден труд от служители на МВР.

РС Пловдив законосъобразно приема, че за процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. РС Пловдив правилно приема, че в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника.  Прието е че посочения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на обезщетение.

Законосъобразно е виждането на първата инстанция, че отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Прието е че под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР  следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

                Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия С.С. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в размер на сумата 400 лв. за адвокатски хонорар /л.15/. Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно, защото същият е твърде близо до минимума на предвиденото.   

Мотивиран така съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 2566/22.07.2020г. по гр.д. № 20081/2019г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с.

                ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на С.С.С., ЕГН: **********, сумата от 400 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.