Определение по дело №58/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на В. С. М., действащ като " В. М.-Б." , с адрес в Б. , ул." М. К. № *, против Разпореждане за незабавно изпълнение № 1954 от 24.04. 2008 г. постановено по ч.гр.дело № 661/ 2008 г. на районен съд Б. , издадено в полза на П. И. Т. , с адрес в Б., ул." Т. А." № *, на парично задължение срещу длъжника В. С. М. и В. М.- Б.",за сумата 23 000 лв. , представляваща дължима сума по запис на заповед ,издаден на 04.05. 2007 г. в Б. с падеж -04.11. 2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.04. 2008 г.

В жалбата се сочи ,че присъдената сума не се дължи защото прецесният запис на заповед е нередовен от външна страна и не представлява годно изпълнително основание. Сочи се,че от редакцията на записа на заповед не става ясно дали издателят е имал воля да се задължи лично към кредитора ,или да задължи представлявания от него едноличен търговец. Неяснотата относно издателя прави процесният запис на заповед нередовен от външна страна , тъй като не е спазено съдържанието на ценната книга установено в чл.535 ТЗ , което лишава менителничния ефект от правна сила. На второ място в частната жалба е направено възражение ,че процесния запис на заповед е неавтентичен , тъй като жалбоподателят в качеството си на издател не го е подписвал. Твърди ,че положения под текста на документа подпис не съотвества на собствения му подпис , следователно отразеното обстоятелство, че записа на заповед е издаден от него не отговаря на действителността. Предвид обстоятелството, че не е издател на процесния запис на заповед сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно ,поради което иска да бъде отменено, като се обезсили издадения въз основа на постановената заповед за изпълнение, изпълнителен лист . Частният жалбоподател е направил и искане въззивният съд да открие производство по оспорване истинността на приложения по делото запис на заповед , издаден на 04.05. 2007 г. ,като назначи съдебно- почеркова експертиза ,която да установи автентичен ли е подписа положен под текста на записа на заповед.

Ответникът по частната жалба , в срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който прави искане частната жалба на В. М. да бъде оставена без уважение. Счита ,че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен , тъй като съдът е съобразил , че представения в оригинал запис на заповед е редовен от външна страна и представлява годно изпълнително основание. От записа на заповед е видно, че с него е поето задължение ,както от физическото лице така и в качеството му на едноличен търговец , поради което правилно съдът е определил длъжниците по записа на заповед.

Окръжният съд ,като обсъди доводите на страните направени в частната жалба и отговора към нея и взе предвид доказателствата по делото намира следното:

Частна жалба е подадена в срока по чл.419 ал.1 ГПК , от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна .

В чл.419 ал.2 ГПК изрично е посочено,че частната жалба може да се основава само на съображения извлечени от актовете , на основание на които се издава заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ,т.е относно тяхната валидност от външна страна, както и дали са от кръга актове визирани в чл.417 т.1 до т.9 от ГПК. С оглед на изложеното, довода на частния жалбоподател ,че не е подписвал процесния запис на заповед и искането му въззивният съд да открие производство по оспорване автентичността на подписа положен под текса на същия , е извън обсега на проверката в настоящото производство. От представеният запис на заповед се установява , че В. С. М. лично и в качествотото си на едноличен търговец " В. М. -Б." е подписал запис на заповед , с който безусловно се е задължил "срещу представяне на този запис на заповед да плати сума в размер на 23 000 лева на П. И. Т. с постоянен адрес в Б. ,ул." И." № * ,вх.*, ап.*, на падеж 04.11. 2007 г. с място на плащане адреса на кредитора" .На датата на падежа- 04.11. 2007 г. записът на заповед е предявен за плащане, поради което от този момент паричното задължение е станало изискуемо и кредиторът може да претендира плащане. По изложените съображения въззивният съд счита , че представения запис на заповед съставлява предвидено от закона и редовно от външна страна несъдебно изпълнително основание , удостоверяващо годно за принудително изпълнение притезание срещу лицето което се сочи като длъжник. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател ,че има неяснота относно издателя на записа на заповед, тъй като е издаден от физическото лице В. С. М. и в качеството му на Едноличен търговец В. М.- Б." . Българското граажданско право, респективно и търговското право , познават само два вида субекти - физическо или юридическо лице. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност различна от тази на физическото лице. Регистрацията на едно лице като му дава права на търговец ,но не раздвоява физическото лице в две различни негови качества.Поради това при прекратяване дейността на физическото лице като търговец , респективно при заличаването му от търговския регистър , отговорността за задълженията на едноличния търговец продължава да носи физическото лице макар ,че няма вече качеството на търговец. Поради това по процесният запис на заповед издателят е един - физическото лице действащо и като едноличен търговец и няма неяснота относно издателя . При обсъждане на доказателствата по делото съдът констатира, че разпореждането за незабавно изпълнение на основание чл.419 ал.1 ГПК е обжалвано от частния жалбоподател В. С. М. в законния срок , тъй като заповедта за изпълнение е получена от него заедно с поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител Г. С. с рег. № 798 и район- района на БОС , на 07.01. 2009 г. / л.29 от делото на районен съд/ . На 12.01. 2009 г. т.е в двуседмичния срок по чл.414 ал.2 ГПК , заедно с частната жалба срещу разпореждането за недзабавно изпълнение , същият е подал и писмено възражение по реда на чл.414 ГПК, в което изцяло е оспорил задължението по записа на заповед . В същият ден- 12.01. 2009 г. длъжникът е подал до районен съд и молба по чл.420 ГПК / л. 15/ , с която е поискал спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 146 / 2008 г. по описа на ЧСИ Г. С. Районият съд -Б. ,с определение № 1120 от 27.02. 2009 г. е спрял принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело и е указал на заявителя П. И. Т. , че може да предяви иск относно вземането си. По делото с молба от заявителя е представено заверено копие от предявената от него в законния месечен срок искова молба по чл.415 ал.2 ГПК . От така установените фактически обстоятелства следва извода ,че с подаденото възражение по чл.414 ГПК частният жалбоподател- длъжник по изпълнителното производство е блокирал действието на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист . Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си и в този исков процес по чл.422 ГПК длъжникът може да оспори вземането изцяло и да докаже че не го дължи .

По изложените съображения Окръжният съд намира частната жалба срещу Разпореждане за незабавно изпълнение № 1954 / 24.04. 2008 г. постановено по ч.гр.дело № 661/ 2008 г. на районен съд Б. неоснователна.

Водим от горното Окръжният съд Б.,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1954 от 24.04. 2008 г постановено по ч.гр.дело № 661/ 2008 г. на районен съд Б. , с което е уважено искането на П. И. Т. за издаване по реда на чл.418 ал.1 ГПК на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен Касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му , при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: