Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 21.11.2012 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и втори октомври
През две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: К.Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 845
по описа на Районен съд-Тетевен за 2010 година,със страни:
Ищци:О.С.Б. и Г.А. ***,
Ответници:С.Р.М. и М.А.М.,***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявени са при условията на първоначално обективно и субективно съединяване иск за заплащане на сума в размер на 15 600 лева,с посочено основание чл.55,ал.1 от ЗЗД и иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 6 470 лева/съобразно изменението на размера на иска,допуснато в съдебно заседание на 28.03.2011г./,без да е посочено правното му основание.
Ищците твърдят,че са семейство,като имат сключен граждански брак.През м.октомври 2007г. ответникът С.Р. предложи на О.Б. да му уреди да закупи автобус от лице в град Троян,от което лице именно той С.Р. има да получава пари.
През месец октомври О.Б. предал сумата от 5600 лева на В.Р.М.,която я предал на С.Р.М.,като след това момент се предал автобуса марка „хххххх,на О.Б.,за ползване.
През м.март 2008г ищците изтеглили от ОББ-Тетевен кредит и предали сумата от 10 000 лева.Тази сума я дали на З.М.З.,той я предал на В.Р.,а той на брат си .С тези пари-сумата от 10 000 лева на следващия ден те закупили товарния автомобил ххххххххКредитът продължават да изплащат и до момента.Междувременно С.М. урежда автобуса да бъде оформен на негово име,като същия автобус продава,но на ищците не връща получената сума,като изплатена част от договорената цена за тази сделка.
И тъй като сума е изплатена и се задържа от ответниците,без правно основание,се явява правния интерес от водене на делото.
Молят да бъде постановено решение,с което бъдат осъдени ответниците да им заплатят сумата от 15 600 лева,с мораторна лихва в размер на 100 лева и начална дата м.октомври 2007г върху главница от 5600 лева и мораторна лихва в размер на 100 лева върху главница от 10 000 лева,с начална дата месец март 2008г,до окончателното изплащане и разноските по делото.В съдебно заседание,проведено на 28.03.2011 година,на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на размера на иска за заплащане на мораторна лихва,като същият е увеличен със сумата от 6 470 лева.
Позовават се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника С.Р.М.,в който същият изразява становище за допустимост на предявените искове/исковата молба/,на за неоснователност на същата.Твърди,че не са налице факти и обстоятелства за предявяване на претенция по чл.55,ал.1 от ЗЗД,каквато е предявена с исковата молба.Действителните правоотношения между ищеца С.М. и ответника О.Б. са възникнали на основание паричен заем/заем за послужване/ за сумата от 25 000 лева,която е дадена от ответника М. на ищеца Б. за закупуване на автомобил „ххххххх”,за което от ответника е изготвена нарочна разписка,като същата е подписана от ищеца.При написване на разписката и подписването и,са присъствали още двама свидетели-очевидци.
Самите договори между Ч. ,собственика на автобуса и Б. касаещи цена,начин на плащане,ползване и пр. по сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на МПС са постигнати между двамата и не касаят С.М..Действително със сумата е следвало да се закупи микробус „ххххххх,но това,че ищецът не е закупил този микробус,независимо,че дълго време е ползвал такъв автомобил като свой и е извършвал транспортна дейност на хора от с.Галата на територията на цялата страна,не го освобождава от задължението да изплати цялата договорена сума по заема-т.е. О.Б. следва да доплати на ответника С.М. сумата от 10 000 лева,тъй като в разписката ,изготвена на 23.08.2008г. е посочена датата на крайната дата за плащане на дължимата сума-15.09.2008г.,т.е. датата на падежа ,от която дата ищецът без писмена покана би следвало да знае,че е в просрочие и следва да заплати дължимата сума,като при неплащане дължи 100 лева за всеки изминал ден,считано от 16.09.2008г.,така,както е посочено в разписката.Въпросната разписка е подписана без възражение,а ищецът Б. и до момента не е възразил писмено на уговореното и не е изпълнил задължението си.В исковата молба този факт не е упоменат,очевидно с намерение ищците да прикрият истинските правоотношения.Твърдят се и факти и обстоятелства,които са неотносими към отношенията им,като теглене на кредит и закупуване на товарен автомобил.Именно страните по разписката за паричен заем следва да бъдат конституирани като страни по делото.
С отговора на исковата молба ответникът С.М. предявява насрещен иск срещу ищеца О.Б.,с посочено основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,в-ка с чл.240,ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева,както и иск с посочено основание чл.92 от ЗЗД,за заплащане на неустойка в размер на 28 000 лева.С допълнителна молба от 24.01.2011г/на стр.56 от делото/ ищецът по насрещния иск коркретизира размера на предявения иск за заплащане на главница в размер на 10 000 лева и за заплащане на неустойка,предявен като частичен,за сумата от 6 000 лева,за 100 лева дневно за период от 60 дни,начиная от 15.09.2008г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Излага се в исковата молба,с която е предявен насрещния иск,че през м.октомври 2007г ищецът по този иск С.М. е предоставил на ответника О.Б. паричен заем в размер на 25 000 лева.До 23.08.2008г от Б. му е била върната сумата от 15 000 лева,като между двамата е уговорено до 15.09.2008г Б. да се издължи окончателно,като в случай на неизпълнение на задължението си,да заплаща на М. ежедневно сума в размер на 100 лева неустойка,до окончателното изплащане на задължението.За паричния заем между двамата е оформена разписка,която е подписана от М. и Б. в присъствието на двама свидетели.
До 15.09.2008г Б. не се е издължил и до момента не е погасил задължението си,нито е заплатил уговорената неустойка.Тъй като в подписаната от него разписка е посочена датата на падежа,то ответника следва да заплати дължимото и без покана,поради което задължението и изискуемо.
Вместо плащане длъжникът Б. е предявил претенция за връщане на сумата от 15 000 лева,с основание чл.551ал.1 от ЗЗД,като претендира мораторна лихва.
Уговорената неустойка при неплащане на задължението е в размер на 100 лева на ден,или от падежа 15.09.2008г до момента дължи такава в размер на 28 000 лева,която претендира.
Ищецът по насрещния иск моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника О.Б. да му заплати сумата от 10 000 лева,дадена му сума в заем,ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лева,начиная от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане,както и да му заплати сумата от 6 000 лева,представляваща част от уговорена неустойка в общ размер на 28 000 лева,изчислена по 100 лева дневно за 60 дни,начиная от 15.09.2008г,ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева,начиная от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
С определение,постановено в съдебно заседание на 23.04.2012г е допълнено определението по чл.140 от ГПК,като насрещният иск е приет за съвместно разглеждане в производството
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по насрещния иск О.С.Б./молбата изхожда и от съпругата му Г.А.Б.,конституирана впоследствие като ответник по насрещния иск/,в който същия излагат,че е безспорно обстоятелството,че С.М. е получил от тях сума в размер на 15 000 лева и ответникът признава нейното получаване.Различно е основанието за получаването на тази сума.Ищците твърдят така,както е описано в исковата молба,че тази сума е броена на С.М. като посредник в сделка за закупуване на автобус от Ч. ***.Също така е обяснено,че именно Ч. е дължал парични суми на ответниците и те са му съдействали да продаде този автобус,за да получи суми от неговата продажба,за да удовлетвори задълженията,които има към ответниците.Предварителен договор за продажба на въпросния автобус не е съставян.Това е и изяснената фактическа обстановка по досъдебното производство,което е прекратено ,по преписка на РП-Тетевен №988/2008г.Други парични суми,освен тези,които ищците са броили на ответниците по повод тази договорена и неосъществена сделка с автобуса,не са броени.Ищецът Б. не е подписвал разписката,приложена м ксерокопие от ответника М. и моли да се открие производство по оспорване истинността на съдържание и подпис от страна на Б. на разписката от 14.01.2011г.Разписката не е подписана от Б. и същият не е поемал задължение за доплащане,както и задължение за неустойка по 100 лева на ден.Ако лицето О.Б. е получило сума от 25 000 лева,както е отразено в съдържанието на разписката,същата би следвало да се издаде от лицето,получило сумата,а именно О.Б.,а не то лицето,което уж е броило сумата С.М..
Видно от съдържанието на употребените думи в разписката ,логично следва извода,че самото лице С.М. удостоверява факти и обстоятелства,които ползват самия него,поради което не може да се счита достоверна за тези обстоятелства.Не признава и оспорва изцяло по основание и размер предявения насрещен иск.О.Б. не е подписвал приложената разписка.Средствата,които са броени на ответната страна са придобити от кредити,заети от финансови учреждения от двамата съпрузи,изплащани и до момента от тях двамата със средства,придобити по време на брака им.
Като ответник по исковата молба е бил конституиран и В.Р.М. ***/брат на отв.С.М./,който в срока по чл.131,ал.1 от ГПК също е депозирал писмен отговор на исковата молба.Същият оспорва изцяло предявения иск като недопустим,както основния ,така и акцесорния за лихва.Оспорва се пасивната легитимация на този ответник,както и изцяло фактическото основание,посочено в обстоятелствената част на исковата молба.В отговора описва взаимоотношенията си с лице С.Ч. ***,както и отношенията между неговия брат-ответника С.М. и ищеца О.Б..Излага твърдения за наличие на заемни правоотношения между ищеца Б. и ответника С.М.,като последния е броил на ищеца сумата от 25 000 лева,от която ищецът е върнал само сумата от 15 000 лева и дължи още сумата от 10 000 лева.
С определение,постановено в съдебно заседание на 23.04.2012г,поради направено изявление за отказ на ищците от предявения иск срещу ответника В.Р.М. производството по делото срещу този ответник е прекратено частично,като е постановено продължаване на производството по делото в частта на спора със страни ищци Г. и О. хххххх и ответник С.Р.М..
В същото съдебно заседание,на основание чл.228,ал.3 от ГПК,като ответник по делото е конституирана М.А.М. ***-съпруга на ответника по делото С.Р.М..В депозиран писмен отговор на исковата молба,конституираната ответница изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.Твърди,че в исковата молба некоректно са посочени действителните правоотношения между ответника С.М.-неин съпруг и ищеца О.Б.,като напълно неоснователно ищците искат да им бъде върната посочената сума в размер на 15 600 лева,както и мораторна лихва.Твърди,че не са налице факти и обстоятелства за предявяване на претенция по чл.55,ал.1 от ЗЗД,като оспорва изцяло иска,както и този за лихва.Ищцата Г.Б. не е страна в правоотношенията,възникнали между съпруга и О.Б. и ответника С.М.,поради което по отношение на нея липсва активна процесуална легитимация.Възразява и срещу нейната легитимация като ответник по делото.Оспорва изцяло фактическото основание,посочено в обстоятелствената част на исковата молба.Не дължат пари на ищците,а напротив-О.Б. дължи на съпруга и сумата от 10 000 лева,ведно с лихвата така,както е посочено в приетия насрещен иск.Лична ответницата М. е присъствала на 23.08.208г в с.Галата,когато в домът им дошли О.Б. и съпругата му Г.Б..Съпругът и бил дал на О.Б. в заем сума от 25 000 лева,като Б. бил върнал 15 000 лева и оставали още 10 000 лева.О. искал да се напише разписка,от която да е видно кой какви пари дължи и какви пари е дал.Разписката била написана в 2 екземпляра,била прочетена лично от О.,който заявил, че е съгласен и се подписал,като след това я прочела съпругата му и също казала,че е съгласна.При изготвяне на разписката освен съпруга и присъствала ответницата М. и свекър и хххххх.-баща на С.М..Десет месеца преди подписване на разписката ,някъде в началото на м.октомври 2007г. съпруга и С.М. дал на заем на О.Б. сумата от 25 000 лева с уговорката,че ще ги върне,така че Б. дължи пари,а не тя и съпругът и.Тази разписка говори за заемни правоотношения между съпруга и С.М. и О.Б.,по силата на които в крайна сметка след като е получил 25 000 лева,а е върнал 15 000 лева,то О.Б. дължи да върне още 10 000 лева,поради което исковата претенция е неоснователна.Позовава се на писмени и гласни доказателства.
С определение в проведено на 31.05.2012г съдебно заседание,на основание чл.228,ал.3 от ГПК,като ответник по делото-по предявените насрещни искове, е конституирана Г.А.Б.-съпруга на ответника по тези искове О.Б..В изразено писмено становище,конституираната ответница по насрещните искове Г.Б. не признава същите.Твърди,че семейството и не е поличавало паричен кредит от лицето С.Р.М..Последният и брат му са получили своите дължими суми от Ч. ***.В съдебно заседание Ч. заявил,че е предложил вариант да си получат парите,които им се дължат по сделка,като същите предложат за продажба автобус,собственост на Ч. и се удовлетворят за вземанията си.Тези обстоятелства са категорично установени и през този период от време договаряне между С.М. и нейния съпруг О.Б. е имало за предмет покупка на въпросния автобус от О.Б.,чрез посредника С.М..Заплащането на признатата от С.М. сума в размер на 15 000 лева е всъщност продажната цена на автобуса,който дори е пре0даден във владение на съпруга и О.Б..
Други взаимоотношения освен незавършената сделка с автобуса между страните не е имало.С.М. след като получил парите от тях/които за да изплатят автобуса са теглили като кредит,който изплащат и до момента/-15 000 лева,не изпълнил устните договорености да се прехвърли автобуса на съпруга и,а напротив принудително го отнел от негово владение ,като го прехвърлил на свое име,а дори след като получил сумата го взел от тях и го продал на други лица,като заплатената сума от 15 000 лева не върнал.Оспорва изцяло по съдържание и подпис приложената разписка без дата,която е изготвена от бащата на С.М..Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В приложени по делото писмени защити
страните доразвиват съображенията си по съществото на спора.
От представените от страните писмени доказателства,обясненията на ответника С.Р.М.,показанията на разпитаните свидетели ххххххх.,заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р.М. и заключенията на съд.-графическата експертиза,изготвена и защитена от вещото лице С.П.,на тройната съдебно-почеркова експертиза,изготвена и защитена от вещите лица Ц.К.,О.В. и И.И.,както и на повторната тройна съдебно-почеркова експертиза,изготвена и защитена от вещите лица А.Б.,С.Б. и Ж.П.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Страните в процеса са жители на хххххххх,Лов.обл. и се познават,като първоначално конституираният ответник В.Р.М.,срещу когото е прекратено производството по делото поради отказ от иска, неговата съпруга-св.А.М. и ищците са роднини по сватовство-свидетелката М. е сестра на ищцата Г.Б..
През 2007 година ответникът С.Р.М. и неговия брат В.Р.М. имали търговски взаимоотношения със свидетеля С.Ч.,като последния дължал на ответника С.М. значителна парична сума,съставляваща цена на доставени му стоки и извършени услуги/според част от разпитаните свидетели около 50 000 лева,а според самия свидетел Ч. сума по-голяма от 25 000 лева/.
По същото време ищецът О.С.Б. превозвал работници до строителен обект-хотел,собственост на приятели на свидетеля ххх,находящ се в с.Бели Осъм,Лов.обл.
Бащата на свидетелят Ч. се бил регистрирал като едноличен търговец с фирма „хххххх,който ползвал лек автомобил „хххххх/на основание сключен лизингов договор.Според обясненията на свидетеля С.Ч.,през пролетта на 2007 година била постигната уговорка с ответника С.М. за продажба на микробуса за сумата от 25 000 лева,която била дадена предварително на свидетеля от ответника.Формалната продажба на микробуса/респ. сключен писмен договор във формата по чл.144,ал.2 от ЗДвП/била извършена през 2008 година,след което ответникът М. пререгистрирал микробуса на хххххх,видно от свидетелство за регистрация-Част І-на стр.16 от досъдебно производство/ДП/ №11/2010г по описа на РУ „Полиция”-Тетевен.Известно време след това ответникът М. продал микробуса на С. Ангелов Й. ***,който го пререгистрирал на ххххх-видно от свидетелство за регистрация-Част І-на стр.17 от цитираното досъдебно производство.
След постигането на неформалната договорка между св.Ч. и ответника С.М. за продажбата на микробуса през 2007г и преди сключване на формалната сделка за продажбата през 2008г.,между ищеца О.Б. и ответника С.М. бил сключен устен договор за покупко-продажба на микробуса,за сумата от 25 000 лева.През 2007г ищецът Б. ,чрез трето лице-свидетелят З.З. ,предал на ответника С.М. сумата от 15 000 лева,представляваща част от договорената окончателна цена за закупуване на микробуса от ищеца.Според твърденията на ищците,паричните средства са техни общи семейни,като сумата от 10 000 лева представлява част от сума,получена след сключен на 21.03.2008г ипотечен кредит с ОББ-АД-клон-Тетевен.В продължение на 9-10 месеца микробусът бил ползван от ищеца Б.,като същият превозвал с него работници до строителни обекти.
Известно време преди сключване на формалния договор за покупко-продажба на микробуса между св.Ч. и ответника М.,последния посетил ищеца Б. и поискал същият да му заплати останалата част от договорената продажна цена за микробуса или сумата от 10 000 лева.Ищецът не разполагал с тази сума и след като се противопоставил на покана на ответника М. да му предаде микробуса,последният заявил,че ще обяви микробуса за откраднат.След това изявление ищецът Б. закарал микробуса и го предал на свидетеля Ч.,който след това и както се изложи по-горе в мотивите,го продал на ответника С.М..
По делото е представена разписка от ответника С.М./приложена в оригинал на стр.106 от делото/,удостоверяваща предадени суми от същия на ищеца Б. в началото на м.октомври 2007г. в размер на 25 000 лева,както и постигнато споразумение между ищеца и ответника досежно размер на върнати суми от ищеца-сумата от 15 000 лева и за връщане на остатъка от 10 000 лева в срок до 15.09.2008г.Уговорено е в разписката,че при неизпълнение ищецът дължи от 16.09.2008г. на ответника С.М. обезщетение в размер на 100 лева дневно.Ищците са оспорили своевременно разписката,като след откриване на производство по чл.193 от ГПК/досежно истинност на съдържание и подпис/автентичност/ на ищеца върху разписката/ съдът е разпоредил извършване на проверка на истинността,респ. автентичността на положения подпис срещу името на ищеца О.Б. върху разписката.В проведените съд.-графическа,тройна съд.-почеркова и повторна тройна съд.-почеркови експертизи са обективирани противоположни констатации и заключения досежно автентичността на подписа върху разписката.
При така изложената фактическа обстановка,се налагат следните правни изводи:
Между ищеца О.С. *** ответника С.Р.М. *** възникнало облигационно правоотношение,през м.октомври 2007г,с източник неформална уговорка-устна,за покупко-продажба на лек автомобил марка „ххххх”,който към момента на постигане на уговорката е бил собственост на ххххххх Ч.”***,представляван от бащата на свидетеля С.Ч..Съобразно данните за уговорките между страните,съдът квалифицира постигнатата уговорка като сключен неформален,устен,предварителен договор за покупко-продажба на посоченото МПС,като страните са уговорили прехвърляне на собствеността върху същото на ищеца Б. след окончателното заплащане на договорената продажна цена,в размер на 25 000 лева.
Съдът приема,че страни по правоотношението са единствено ищеца Б. и ответникът М.,но не и техните съпруги или трети лица и именно тези страни са активно и пасивно легитимирани по предявения осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по чл.55,ал.1,предл. второ от ЗЗД.Липсват данни предадените в изпълнение на облигационното правоотношение пари от ищеца Б.,респ.даденото капаро в размер на 15 000 лева,да са били общи парични средства при хипотезата на обикновена съсобственост,на съпрузите О. и Г. хххххх.В приложения договор за предоставяне на ипотечен кредит,сключен на 21.03.2008г с ОББ-АД-клон Тетевен като кредитополучател е посочен само ищецът Б.,а съпругата му само е подписала договора,съобразно вътрешните правила и практиката на банката,без да е отбелязано,че същата е кредитополучател,респ.съдлъжник или поръчител,солидарно задължена с кредитополучателя.Липсват безспорни данни и че предадената от Б. на М. през м.март 2008г сума в размер на 10 000 лева представлява част от паричните средства,в общ размер на 45 000 лева,които ищецът е получил от банката по ипотечния кредит.Съгласно разпоредбите както на действащия СК-чл.21 от същия,така и на отменения СК от 1985г.-чл.19,съпружеската общност обхваща само вещни права/в обхвата на отменения СК бяха включени и паричните влогове/като облигационните,произтичащи от договорни и извъндоговорни източници са изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност и са лично притежание на придобилия ги съпруг.Предварителният договор има облигационен,но не и вещнотранслативен ефект,респ.същият не прехвърля собственост,поради и което съпругата на ищеца Б.-ищцата Г.А.Б. и съпругата на ответника С.М.-ответницата М.А.М., не са активно и пасивно легитимирани по предявения иск,поради което както предявеният от ищцата Б.,така и предявеният срещу ответницата М. иск следва да бъде отхвърлен,като недопустим.
Липсват данни и за това страни по предварителния договор да са били трети лица и в частност свидетелят С.Ч.,който е предал владението върху лекия автомобил „ххххххх на ответника М..Както заявява в показанията си свидетеля „аз финансови отношения с О. нямам и не съм имал,моята уговорка беше със С.,че му го продавам за 25 000 лева…”.Свидетелят твърди,че е виждал ищецът Б. да ползва автомобила/микробуса/,както и че му се е обадил да му го върне,но това е станало по настояване на ответника М., ”защото С. така поиска,защото парите са негови…”.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор,за който се изисква нотариална форма или нотариално заверена форма,трябва да се сключи в писмена форма.Съгласно чл.144,ал.1 от ЗДвП собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор,а съгласно ал.2 от ЗДвП,при прехвърляне на собствеността върху регистрирани автомобили/какъвто е бил автомобилът,предмет на предварителния договор между ищеца Б. и ответника М./подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.В разглеждания казус не е налице спор,че липсва сключен писмен предварителен договор за продажба на МПС,касае се за сключен устен предварителен договор между Б. и М. за продажба на лек автомобил,обезпечен с дадено от ищеца Б. на ответника/несобственик на автомобила към момента на сключване на предварителния договор/капаро в размер на 15 000 лева.Този устен договор е нищожен,на основание чл.26,ал.2,поради липса на изискуемата в чл.19,ал.1 от ЗЗД,в-ка с чл.144,ал.2 от ЗДвП писмена форма и поради своята недействителност не е породил желаните от страните правни последици.При тази хипотеза,съгласно чл.34 от ЗЗД и трайната съдебна практика/по този въпрос Решение №2173/8.І.1996г по гр.д. №602/95г,V г.о. на ВС,Решение №887 от 15.12.2009г на ВКС по гр.д. №1598/2008г,ІV г.о.,ГК и др./полученото въз основа на нищожния договор подлежи на връщане,с оглед неосъществено основание/несключване на окончателен договор за продажба на МПС/,каквато квалификация на претендираното право съдът е дал в доклада по делото-чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД.При липсата на валиден предварителен договор е без правно значение кой и по каква причина се е отказал от сключването на окончателния договор.Дори да е налице хипотезата на валиден предварителен договор/каквато в случаят решаващият състав приема,че не е налице/при разваляне на същия съгласно чл.88,ал.1 от ЗЗД,което има обратно действие,отпада основанието на насрещните престации на страните по него,като всичко получено подлежи на връщане на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.Единственото различие е досежно възможностите,с които разполага изправната страна по разваления договор и страната по недействителен договор,респ.липсата на възможност за последната да претендира съответно обезщетение за неизпълнението на договорно задължение.
Съдът приема,че предаденото от ищеца на ответника М. капаро е в общ размер на 15 000 лева,а не на 15 600 лева,какъвто е размерът на заявената претенция.От гласните доказателства,установяващи размера на предадените от ищеца парични суми/срещу допускането на които ответникът не се е противопоставил/,в т.ч. и на свидетеля З.,който лично е предавал сумите,се установява предаването на капаро именно в размер на 15 000 лева,а в този смисъл са обясненията на отв.М.,дадени по реда на чл.176 от ГПК,както и обясненията му,дадени по ДП №11/2011г по описа на РУ „Полиция”-Тетевен,които съдът възприема като извънсъдебно признание на размера на предявения осъдителен иск,респ. размера на полученото от ищеца Б. капаро.
В предвид горните съображения искът следва да бъде уважен за сумата от 15 000 лева,а за разликата до претендирания размер от 15600 лева,следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Акцесорния иск за заплащане на лихва
върху главницата от 15 000 лева за периода от м.октомври 2007г до датата
на предявяване на исковата молба е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.Дори да се приеме,че вземането на ищеца е станало изискуемо в момент
преди депозиране на исковата молба,т.с. дори при хипотезата на
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,съгласно т.7 от ППВС №1/1979г.,изискуемостта на
паричното задължение на ответника не го поставя сама по себе си в забава.Денят
на изпълнение на паричното задължение не е определен-чл.84,ал.1 от ЗЗД,както и
не е налице хипотезата на чл.84,ал.3 от ЗЗД-възникнало задължение от
непозволено увреждане.В конкретния случай и съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД е
необходимо длъжникът/ответникът М./ да бъде поканен,за да възникне
отговорността му за забава/в тази насока е и Решение №115 от 18.І.1980г по
гр.д. №1877/79г.,І г.о. на ВС/.Данни за отправена покана от ищеца до ответника М.
за заплащане на даденото по нищожния договор капаро липсват по делото,за покана
не би могло да се приеме депозирането на тъжба до прокуратура/стр.5 от
приложеното ДП №11/2010г./тъй като в същата са изложени данни за извършено
престъпление-измама,както и срещу личността на тъжителя,поради което за начален
момент на отправяне на покана за изпълнение на задължението от ответника следва
да се приеме депозирането на исковата молба,от който момент следва да бъде
определена и законната лихва върху главницата от 15 000 лева,а искът за
изтекла мораторна лихва преди този момент следва да бъде отхвърлен,по
изложените съображения.
По отношение на предявените ,като насрещни,осъдителни искове за заплащане от О.Б. и хххххх на сумата от 10 000 лева,на основание чл.79,ал.1,в-ка с чл.240 от ЗЗД и за заплащане на сумата от 6 000 лева,на основание чл.92 от ЗЗД:
За доказване на основанието на претенциите си ищецът по тези искове С.Р.М. се позовава на съставена от него Разписка,представена в оригинал-на стр.106 от делото,в която е удостоверено „броене” на сума от М. на Б. в размер на 25 000 лева в началото на месец октомври 2007г за закупуване на микробус „хххх”,връщане на част от заетата сума в размер на 15 000 лева и дължим остатък към 23.08.2008г в размер на 10 000 лева,както и падеж за връщането им до 15.09.2008г.Отразено е в разписката,че при невръщане на падежа или както и записано „в противен случай от 16.09.20078г лицето С.Р.М. иска по 100 лева за всеки изминал ден”.Отбелязано е в разписката,че същата е подписана от С.Р.М. и от О.С.Б..
Съдържанието на разписката и автентичността на положения подпис срещу името на О.С.Б. са своевременно оспорени от ответника по исковете,в съдебно заседание,проведено на 28.03.2011г е открито производство по чл.193 от ГПК досежно автентичността на подписа на Б.,разпоредена е проверка,като за целта е назначена съд.-графологическа експертиза за проверка автентичността на този положен върху разписката подпис,тъй като изследването на подписа предполага наличие на специални знания в областта на графологията,с каквито съдът не разполага,което изисква изслушване на експертиза по реда на чл.195 и следв. от ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК,експертното заключение следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
За проверка автентичността на положения подпис срещу името на ищеца/по основните искове/ Б. са проведени единична съд.-графическа експертиза,тройна съд.-почеркова експертиза и повторна съд.-почеркова експертиза.Вещото лице инж.С.П. ,изготвило заключението на единичната експертиза,е отразило,че подписът е положен от ищеца Б.,в заключението на тройната съд.-почеркова експертиза,изготвена от вещите лицахххххххххБ.К.,О.Ц.В. и И.И.И. е отразено,че подписът вероятно не е положен от ищеца Б.,а в заключението на повторната съд.-почеркова експертиза,изготвена от вещите лица А.Я.Б.,С.Г.Б. и Ж.А.П. е отразено,че подписът-обект на експертизата,вероятно е положен от ищеца Б..Вещото лице А.Я.Б. обаче е подписал заключението с особено мнение,като в писмен вид същият е мотивирал това си мнение,в което е формиран извод,че подписът не е изпълнен от ищеца по делото О.Б..
Обсъждайки заключенията на посочените съд.-графически и почеркови експертизи,съвкупно с останалите писмени и гласни доказателства по делото,съдът достига до извод за обоснованост и правилност на заключението на тройната съд.-почеркова експертиза,изготвена от вещите лица К.,В. и И.,в който смисъл е и особеното мнение на вещото лице Б.,участвал в състава на повторната тройна съд.-почеркова експертиза,поради и което възприема изцяло именно това заключение.В посоченото заключение са отразени използваните от вещите лица НЕЗАВИСИМИ ЕДИН ОТ ДРУГ МЕТОДИ за установяване на особеностите на писмено-двигателните навици,които са описани подробно/за разлика от другите заключения/,посочени са използваните прибори за визуално наблюдение и друга специализирана криминалистическа техника,най-подробно са представени и описани констатациите на вещите лица досежно установените различия и съвпадения в общите и частни графически признаци на сравняваните образци-обект и сравнителни образци,като мотивирано е дадено приоритетно значение на ПО-ВИСОКАТА ИДЕНТИФИКАЦИОННА СТОЙНОСТ В РАЗЛИЧИЯТА,за да се формира извода,че подписът в цитираната разписка срещу името на О.С.Б. вероятно не е положен от лицето,от чието име същият изхожда.
В изразеното от вещото лице А.Я.Б./участвало в състава на повторната тройна съд.-почеркова експертиза,която е дала заключение,противоположно на първоначалната такава,възприемана от съда/особено мнение е формиран същият извод,идентичен с този,до който са достигнали и вещите лица К.,В. и И.,като дори в мнението не е дадено вариативно заключение/вероятно,най-вероятно и пр./,а е изразено категорично становище,че подписът не е изпълнен от ищеца по делото О.С.Б..Това вещо лице е мотивирало несъгласието си с останалите две вещи лица в състава на повторната тройна съд.-почеркова експертиза основно с факта на игнориране на констатираните „твърде съществени различия в общите и частни признаци” на изследваните образци-подпис,обект на експертизата и сравнителни образци.Според вещото лице Б.,съществуващите различия „НЕ НАМЕРИХА ОБЯСНЕНИЯ С НАБЛЮДАВАЩАТА СЕ ВАРИАЦИОННОСТ В СРАВНИТЕЛНИТЕ ОБРАЗЦИ…СЛЕДОВАТЕЛНО ТЕ СА ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ,КОЯТО В СЪВКУПНОСТ С УСТАНОВЕНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА НЕОБИЧАЙНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ПОДПИС ДАВАТ ОСНОВАНИЕ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ НА КОТЕГОРИЧНИЯ ОТРИЦАТЕЛЕН извод,че подписът,обект на експертизата не е изпълнен от О.Б.”.
Изразеното в особеното мнение становище за недостатъчен анализ на констатирани от вещите лица съществуващи различия в подписа,обект на изследване и в сравнителните образци,и за недостатъчна мотивация защо се дава приоритетно значение на констатираните значими и устойчиви общи и частни признаци в цитираните образци/сходството на признаците/пред „твърде съществените различия” ,се споделя изцяло от решаващия състав.
Въпреки даденото вариативно заключение от вещите лица К.,В. и И./за разлика от изразеното особено мнение от вещото лице Б./,което се възприема от съда,последния,анализирайки останалия доказателствен материал,на база опитните правила и житейската логика,достига до извода за изключване на другата вероятност,а именно подписът в оспорената разписка да е положен лично от ищеца О.С.Б..
На първо място,нелогично е,съобразно съдържанието на оспорената разписка,същата да се изписва,съставя от лицето,което предава в заем паричната сума,а не от лицето,която получава сумата.В разписката е отбелязано,че паричната сума в размер на 25 000 лева се предава от М. на Б. за закупуване на автомобила/микробуса/,който е бил предмет на сключения между тях неформален предварителен договор за продажба,който обективиран факт обаче е в колизия с показанията на свидетеля Ч.,като същия заявява при разпита си,че предварително е получил парите от М. за закупуване на този автомобил.Поставя се въпросът: Ако договорената продажната цена за автомобила е била предварително заплатена на собственика от отв.М.,на кого е трябвало да предаде сумата от 25 000 лева ищецът Б. и за какво,след като отв. М. твърди,че му е предал същата,за да закупи автомобила? В тази връзка показателни са показанията на отв.М. по ДП №11/2010г.,на св.Ч. и другите разпитани по досъдебното производство лица,също и снетите обяснения на М./макар и същите не съставляват доказателствено средство в настоящия процес,поради това,че не са събрани непосредствено в хода на производството/ и в които показания никъде не се споменава предаване на парична сума от М. на Б..Напротив,всичките разпитани лица в досъдебното производство,запознати с правоотношенията между страните по делото твърдят,че тъй като св.Ч. е дължал голяма парична сума на отв.М.,същите са се споразумели част от тази сума да бъде „покрита” с продажбата на микробуса „ххххххх”,който е бил предложен за закупуване от М. на Б. именно за сумата от 25 000 лева,тази сума е следвало да бъде заплатена от Б. на М./макар и същият да е не е бил собственик на микробуса/като е предадена от Б./като капаро/ сума в размер на 15 000 лева/факт,който се признава от отв.М./.Тези показания корелират с показанията на част от разпитаните по настоящето дело свидетели,които излагат,че всъщност предлагането от М. на Б. да закупи микробуса,собственост на св.Ч. или по-точно на хххххххххх.”***, е бил начинът отв.М. да си получи част от дължимата му от св.Ч. значителна парична сума.
Съдът не дава вяра на ангажираните от М. гласни доказателства за установяване факта на полагане на подписа върху разписката лично от ищеца Б.,тъй като разпитаните в тази насока свидетели са негови близки родственици,които са очевидно заинтересовани от благоприятен изход на делото за М..
В предвид изложените съображения и възприемайки изцяло заключението на тройната съд.-почеркова експертиза,изготвена от вещите лица К.,В. и И.,както и изразеното особено мнение от вещото лице А.Б.,съдът намира,че е напълно дискредитирано съдържанието на разписката,съставена от С.М. и същата, като неистински документ,следва да се изключи от доказателствения материал по делото.Съобразно изхода на производството по чл.193 от ГПК и обстоятелството,че съдът не дава вяра на показанията на свидетелите,установяващи лично полагане на подписа върху цитираната разписка от О.Б.,съдът приема,че ищецът по насрещния иск с правно основание чл.79,ал.1,в-ка с чл.240 от ЗЗД С.М. не доказва основанието на претенцията си- не доказва предаването в заем на паричната сума в размер на 25 000 лева,респ. дължим от Б. остатък от тази сума в размер на 10 000 лева,поради което този иск,предявен срещу О.Б. като насрещен,следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения неоснователен и недоказан е и предявеният,като насрещен,частичен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД срещу О.Б.,за заплащане на сумата от 6 000 лева,който също следва да бъде отхвърлен.
На основание изложените от съда доводи за недопустимост на основните искове,предявени от и срещу съпругите на ищеца Б. и на ответника Симов,насрещните искове срещу ответницата Г.А.Б. също са недопустими.
При този изход на делото и съразмерно уважените и отхвърлени искове на страните,ответникът С.М. следва да заплати на ищеца О.Б. сумата от 2 014,52 лева,представляващи сторени разноски в производството.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.М.,ЕГН:********** *** заплати на О.С.Б.,ЕГН:********** ***,на основание чл.55,ал.1,предл. второ от ЗЗД,сумата от 15 000/петнадесет/хиляди лева,предадена като капаро от Б. на М. в периода м.октомври 2007г.-м.март 2008г,на основание сключен неформален устен предварителен договор за покупко-продажба на МПС-лек автомобил/микробус/ „ххххххх”,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 15.12.2010г до окончателното и заплащане,а за разликата до претендирания размер от 15 600 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ,като недопустим,поради липса на активна и пасивна процесуална легитимация,предявения от Г.А. *** срещу М.А.М. ***,ИСК с правно основание чл.55,ал.1,предл.второ от ЗЗД,за заплащане на сумата от 15 600 лева,представляваща дадено капаро по сключен между О.С.Б. и С.Р.М.,*** устен предварителен договор за покупко-продажба на МПС-лек автомобил/микробус/ „хххххх” и прекратява производството по делото,в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от О.С. *** С.Р.М. ***, ИСК с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 670 лева,представляваща обезщетение за забава-мораторна лихва върху главницата от 15 600 лева,съставляваща предадено капаро за закупуване на лек автомобил/микробус/ „хххххххх”,за периода от м.октомври 2007г до 14.12.2010 година.
ОТХВЪРЛЯ,като недопустим,поради липса на активна и пасивна процесуална легитимация,предявения от Г.А. *** срещу М.А.М. *** с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 670 лева,представляваща обезщетение за забава-мораторна лихва върху главницата от 15 600 лева,съставляваща предадено капаро за закупуване на лек автомобил/микробус/ „ххххх”,за периода от м.октомври 2007г до 14.12.2010 година и прекратява производството по делото,в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от С.Р.М. *** О.С. *** ИСК с основание чл.79,ал.1,в-ка с чл.240 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 10 000/десет хиляди/лева,представляваща дадена в заем парична сума с уговорен падеж 15.09.2008г.,а срещу Г.А. ***,отхвърля иска,като недопустим,поради липса на пасивна процесуална легитимация и прекратява производството по делото,в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ,като като неоснователен и недоказан,предявеният от С.Р.М. *** О.С. *** частичен ИСК, с основание чл.92 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 6 000/шест хиляди/лева,представляваща уговорена неустойка за период от 60 дни,начиная от 15.09.2008г.,в размер на 100 лева дневно,за невръщане в срок на дадена в заем парична сума в размер на 10 000 лева,а срещу Г.А. ***,отхвърля иска,като недопустим,поради липса на пасивна процесуална легитимация и прекратява производството по делото,в тази му част.
ОСЪЖДА С.Р.М.,ЕГН:********** *** заплати на О.С.Б.,ЕГН:********** *** от 2 014,52/две хиляди и четиринадесет лева и петдесет и две ст./лева,представляващи сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: