Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18
28.01.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 688 по
описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във
вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалби от Г.П.Т. ***, подадени
чрез пълномощниците й адвокат А. и адвокат З., против Заповед № 10-00-1785/
05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване
на незаконен строеж "Двуетажна масивна жилищна сграда ХХ“ по приложение №
1/комбинирана схема/, находящ се в терен между улична отсечка с о.т.18а-18б по
плана на гр.Стара Загора, кв.”Лозенец”, одобрен с решение № 1940, протокол № 46
от 25.06.2015г на Общински съвет Стара Загора. В жалбите са изложени
оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при
несъответствие с целта на закона и в нарушение на чл.8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Оспорва се
материалната доказателствена сила на Констативен акт № 46/ 19.02.2015г. Според
жалбоподателката от заповедта не става ясно какъв е статутът на земята, върху
която се твърди, че е изграден незаконният строеж. Твърди, че оспорената
заповед е немотивирана, издадена при неясна фактическа и правна обстановка, при
липса на данни за обсъждане търпимостта на строежа и с неясен адресат.
Поддържа, че в продължение на десетилетия общинските органи са търпели
незаконното строителство в кв.”Лозенец”, което е довело до развитие на силни
връзки за нея и семейството й с този квартал. Счита описаното в заповедта
жилище за свое единствено и с оглед на затрудненото й материално положение при
изпълнение на заповедта се опасява, че ще остане без дом, което нарушава
правото й на неприкосновеност на жилището и ще се отрази на нейния личен и
семеен живот. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски.
Ответникът – Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен
орган, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при
спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. Твърди, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на
незаконен строеж, подлежащ на премахване.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 19.02.2015г. работна група от
служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на
строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда ХХ“ по приложение №1 от комбинираната
схема, строеж пета категория, находящ се в терен между улична отсечка с
о.т.4473 и о.т.4474 по плана на гр. Стара Загора – „Стара Загора разширение –
III етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. и улична отсечка с о.т.18а
– о.т.18б по плана на гр.Стара Загора, кв.“Лозенец“, одобрен със Заповед № 214/
25.02.1986г., съгласно който предвижданията за имота са за улица. Резултатите
от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 46 от
19.02.2015г. /л.31 – л.33 по делото/. Извършилите проверката длъжностни лица са
констатирали, че в имота е извършено строителство на двуетажна масивна жилищна
сграда и масивна стопанска постройка с покрив от дървен гредоред и керемиди.
Стените са изградени с тухли на варо-циментов разтвор, колони. Няма външна
мазилка, с поставена дограма само на първия етаж. Размерите на сградата са 11,21м/
11,77м/ 1,33м/ 5,45м/ 4,90м/ 7,98м и височина около 6,80м. Строежът е пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж, като извършеното строителство е в терен между
улична отсечка с о.т.4473 и о.т.4474 по плана на гр. Стара Загора – „Стара
Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. и
улична отсечка с о.т.18а – о.т.18б по плана на гр.Стара Загора, кв.“Лозенец“,
одобрен със Заповед № 214/ 25.02.1986г. Строежът е квалифициран като незаконен
по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В констативния акт е посочено, че
възложителят и изпълнителят на строителството е Г.П.Т.. Към констативния акт са приложени снимков
материал и скица – комбинирана схема, отразяваща местоположението и
разположението на строежа.
По делото
липсват данни за връчването на констативния акт на жалбоподателката, но
индиция, че това е било сторено, е подаденото възражение срещу него с вх.№
10-04-20/ 19.02.2015г., в което Г.Т. твърди, че от 1991г. са построили
описаната в КА № 46/ 19.02.2015г. двуетажна масивни жилищна сграда, като в нея
живеели три семейства и представлявала тяхно единствено жилище. Цял живот
отделяли средства и теглили кредити за да построят къщата и да имат дом, в
който да живеят всички заедно, а от 1995г. започнали заплащането и на „данък
сгради към Община – Стара Загора“. Сочи, че тя и съпругът й са лица с трайно
намалена работоспособност. Иска да й бъде позволено узаконяване на къщата.
По преписката е
приложена декларация от жалбоподателката /без дата/, от която е видно, че
строежът е извършен от нея през 1991г. /л.34/.
В констативен
протокол от 02.02.2016г, съставен от С.И.- старши специалист „Кадастър и
регулация” и С.И.-старши експерт отдел „Кадастър и регулация”, е посочено, че
към момента на проверката не са настъпили нови обстоятелства от установените с
констативен акт № 46/ 19.02.2015г /л.29/. Идентичен по съдържание е констативен
протокол от 02.09.2019г, съставен от арх. С.И.-старши експерт отдел „Контрол по
строителството” и ХХ -старши специалист „Кадастър и регулация” /л.28/.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-1785 от 05.09.2019г., издадена
от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а
във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж, пета категория, „Двуетажна масивна жилищна сграда” - ХХ по
приложение №1 от комбинираната схема, с размери 11.21м/ 11.77м/ 1.33м/ 5.45м/
4.90м/ 7.98м и височина около 6.80м., изпълнена от Г.П.Т., без одобрени
строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в терен между улична отсечка с о.т.18а-18б по плана на гр.Стара
Загора, кв.“Лозенец“, одобрен с Решение № 1940, протокол № 46 от 25.06.2015г.
на Общински съвет - Стара Загора /бивша улична отсечка с о.т.4473-о.т.4474 по
плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап“, одобрен със Заповед № 2931/
04.12.1989г. и улична отсечка с о.т.18а-18б по плана на гр.Стара Загора,
кв.“Лозенец“, одобрен със Заповед № 214 от 25.02.1986г/. От фактическа страна
обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в
съставения Констативния акт № 46/ 19.02.2015г. и наличието на подлежащ на
премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, като
изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и несъответстващ на предвижданията за имота
/за улица/. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не подлежи на
узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е разгледано,
обсъдено и преценено като неоснователно подаденото от Г.Т. възражение.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-11785 от
05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени са и Справка от звено „Жилищен фонд” за подадени
документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище
граждани; Решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Заповед № 10-00-1480 от
21.07.2016г. на Кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с
явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост,
ведно с публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в.
„Телеграф”; Правила за участие в търга и Протокол за проведен търг от
24.08.2016г. Като доказателства са приети и длъжностни характеристики за
длъжностите „старши експерт” в отдел „Контрол по строителство”; „старши
специалист” и „Началник отдел” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел
„Кадастър и регулация”; „старши специалист” в Отдел „Устройство на територията”
и др. По делото е прието доказателство за липса на издаден административен
адрес относно процесната сграда - писмо изх.№ 10-11-11656 от 10.10.2019г на
Секретаря на Община Стара Загора /л.44/. От представената справка за семейно
положение, постоянен и настоящ адрес с изх.№ 10-11-11556/ 08.10.2019г./л.57/ се
установява, че жалбоподателката Г.Т. е с постоянен адрес ***. Жалбоподателката
представя декларация от 10.10.2019г, че в процесната сграда живее 12-членното й
семейство /л.61/. От представените по делото копия на лични карти е видно, че със
същия постоянен адрес, на който е регистрирана жалбоподателката /ул.“ХХХ“№ ХХХ/
са още 4 лица – А.Ч.А., А.А.Т., А.Ч.Т.и В.С.С., като последната е майка на две
малолетни деца - А.С.С. и Ч.С.С.
/удостоверение за раждане на л.63 и л.64 от делото/.
По делото е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението по
която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. Съгласно заключението разпоредената за премахване с обжалваната
заповед двуетажна масивна жилищна сграда към твърдяната година на нейното
изграждане е попадала в очертанията на
улица, съгласно действащия към 1991г ПР на гр.Стара Загора за кв.”Лозенец”, а
по действащия ПУП към настоящия момент една част от сградата попада в улица, а другата
– в УПИ I – ООД /с предвидено застрояване на
сгради за търговия и битови услуги/ в кв.19А по плана на кв.“Лозенец“. Вещото
лице е категорично, че съгласно действащите към 1991г. и към настоящия момент
строителни правила и норми не е разрешено застрояване в имоти с предназначение
за улица.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповед № 10-00-1785/ 05.09.2019г. е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2 от ЗУТ.
Заповедта е издадена в писмена форма и
при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени
фактическите /извършено строителство на двуетажна
масивна жилищна сграда без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ и на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се
съдържа описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Чрез заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява действителното местоположение на разпоредения за премахване строеж,
поради което само неточно посочване на този параметър в оспорения
административен акт не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на
заповедта.
Заповед № 10-00-1785 от 05.09.2019г. на Кмета на Община
Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както
на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на
общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен
акт № 46 от 19.02.2015г. Видно от представените и приети като доказателства по
делото длъжностни характеристики за
длъжностите, заемани от служителите от общинска администрация – Стара Загора,
извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт № 46 от
19.02.2015г., в основните длъжностни функции и задължения се включват и такива
във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по строителството. С
оглед на което съдът приема, че Констативен акт № 46 от 19.02.2015г. е съставен
и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община
Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните
факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно
основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на
посочения в акта обект. Жалбоподателката е упражнила правото си да подаде
възражение в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е разгледано и
прието за неоснователно от решаващия орган. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово
установена пречка за премахването на строежа.
С оглед на което
съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не
е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1
от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1.
Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване
„Масивна жилищна сграда” от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на
изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява
строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Видно
от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие
с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ
регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни
работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват
одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая
строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151
от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация се е съдържала
и в ЗТСУ /респ. ППЗТСУ/, приложими към момента на твърдяното изграждане на разпоредената
за премахване постройка. Съгласно чл. 55 от
ЗТСУ /отм./ строежите могат да се извършват само ако са разрешени,
съгласно закона и правилника за приложението му. Разпоредбата на чл. 220 от ППЗТСУ /отм./ урежда одобряването
на проектите, наличието на които е условие за издаване на разрешение за строеж
и които представляват неразделна част от разрешенията за строеж. Несъмнено
процесният строеж попада в кръга на обектите, за които са необходими одобрени
проекти и разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така
и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено /а и този факт
не се оспорва от жалбоподателката/, че за изпълнения строеж няма одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за
квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с
оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта се
установява по категоричен и безспорен начин.
От доказателствата по делото,
включително от заключението на изпълнената СТЕ, несъмнено се установява, че
разпоредената за премахване постройка е изпълнена както в несъответствие с
предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане ПУП, тъй като
съгласно действащия към 1991г. регулационния план на гр.Стара Загора процесната
сграда е попадала в очертанията на улица, а също така не съответства и на
предвижданията на сега действащия ПУП – доколкото част от сградата е изградена върху имот с предназначение за улица, а
друга част – в урегулиран поземлен имот, за който е предвидено застрояване на
сгради за търговия и битови услуги. Следователно налице е и второто възприето от
решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на
строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Противно
на твърденията на жалбоподателката, строежът не може да се квалифицира като
търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и
съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо
упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа
строеж. Съгласно разпоредбата на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не
се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или
съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред
одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В нормата
на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е предвидено че строежи, изградени до
31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване.
Задължителни условия и материалноправни предпоставки за определянето на строежа
като търпим, е същият да е бил допустим по действащия подробен устройствен план
и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото
извършване или съгласно ЗУТ. Както вече се каза, процесният строеж представлява жилищна сграда, част от която
попада върху улица /от о.т.18а до о.т.18б/, а друга част – в урегулиран
поземлен имот, за който е предвидено застрояване на сгради за търговия и битови
услуги, както и без издадени строителни
книжа, поради което се явява недопустим, както съгласно действащите норми на
чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ, така и по правилата и
нормативите, действали по време на неговото извършване - ЗТСУ /отм/, ППЗТСУ /отм/ и Наредба № 5/ 1995г. за правила
и норми за териториално и селищно устройство /отм/.
Неоснователно е оплакването, че ПУП не са приложени. Този довод е неотносим към
заповед за премахване на незаконно строителство и не влияе върху
законосъобразността на издаването й, тъй като за квалифицирането на един строеж
като нетърпим е достатъчно той да не съответства само на предвижданията на
съответния план. Отделно от това законовата хипотеза на §16, ал.3 от ПР
на ЗУТ предвижда като кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за търпимостта
на строежа и същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи в
6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая жалбоподателката нито твърди,
нито по делото са налице каквито и да е било данни дори и като индиция, че Г.Т.
е декларирала незаконно изградения от нея строеж в техническата служба на
Община Стара Загора и е представила необходимите проекти с оглед неговото
евентуално узаконяване.
Изложеното обуславя извода, че разпореденият за
премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за
определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.
Предвид така установеното по
делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в
несъответствие с предвижданията на ПУП и изпълнен без одобрени строителни книжа
и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който
строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно
са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за
разпореждането на неговото премахване.
По делото
липсват убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за
жалбоподателката и семейството й.
За тази сграда не е регистриран административен адрес, поради което е
невъзможно да се определи дали съвпада с постоянния адрес на жалбоподателката –
ул.“В“ № ХХ. Въпреки твърденията в жалбата по делото не са ангажирани
доказателства за заплатени данъци, такси и комунални услуги за имота.
Дори да се
приеме, че процесната сграда представлява жилище, разпореденото й премахване е
законосъобразно и целесъобразно. Чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на
жилище, а ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това
право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите, предвидени в
закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при
упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от
ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона, който допуска премахване на строежи,
изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по
цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на обитателите
доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед
осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване
на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна
документация изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което
е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез
обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на
жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на
забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата на
жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава
националните строителни регулации. Поради това оспорената заповед,
издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не
засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация
е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в квартал „Лозенец” да останат без дом изобщо
като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот
за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото
няма данни жалбоподателката да се е възползвала от дадените способи, нито да е
в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго жилище.
С оглед на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие
с материалноправните разпоредби на ЗУТ,
при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на
закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, Г.П.Т. следва бъде осъдена да заплати на Община Стара
Загора сумата от 350 лева, представляваща 250 лева внесено възнаграждение за
вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза и възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Т. ***, против Заповед № 10-00-1785/
05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване
на незаконен строеж, пета категория "Двуетажна масивна жилищна сграда” ХХ
по приложение № 1, находящ се в терен между улична отсечка с о.т.18а-18б по
плана на гр.Стара Загора, кв.”Лозенец”, одобрен с решение № 1940, протокол № 46
от 25.06.2015г на Общински съвет Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.П.Т.
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: