РЕШЕНИЕ
№ 5200
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110206867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 616753-F615672 от 07.12.2021 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, упълномощен със Заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, на „П.” АД, с
ЕИК *********, са наложени две административни наказания „имуществена
санкция” в размер на по 5000 лева всяко, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършени две нарушения на разпоредбата на
чл. 59а от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Наказателното постановление се обжалва в законовия срок от
санкционирания субект. В подадената жалба се сочи, че наказателното
постановление е необосновано, незаконосъобразно и издадено в нарушение
на материалния закон. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН и нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Санкционираното лице намира, че е допуснато и съществено процесуално
нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 от ЗАНН, чл. 57, т. 5 от ЗАНН
и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Отделно от това, счита, че не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а
1
алтернативно, че случаят е маловажен такъв. Моли се за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. А.. Същата намира, че процесното наказателно постановление е
необосновано и незаконосъобразно, както и че е налице нарушение на
материалния закон. Счита, че е налице изключението от правилото посочено
в разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Претендира направени по
делото разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и се представлява от
юрисконсулт Н.. Същата моли за потвърждение на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.04.2021 г. била извършена данъчно-осигурителна проверка на
обект - бензиностанция „П.“ № 7135, находяща се в гр. София, ж.к. „О.“,
стопанисвана от дружеството жалбоподател. В хода на проверката
служителите установили, че на 16.01.2021 г. имало извършено вливане на
пропан бутан, с общо количество 4003.00 л. Било установено, че данните за
посочената доставка били подадени в НАП на 18.01.2021 г. Също така, било
установено, че на 23.04.2021 г. имало извършено вливане на пропан бутан, с
общо количество 3921.00 л., като данните за доставката били подадени в НАП
на 27.04.2021г. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена
проверка № 0457059/29.04.2021 г., като в същия била отправена покана до
представител на дружеството жалбоподател да се яви за съставяне и връчване
на АУАН. Екземпляр от съставения протокол за проверка бил връчен на
представител на дружеството жалбоподател срещу подпис.
Предвид констатираното, на 08.06.2021 г. свидетелят Л. съставил на
дружеството жалбоподател АУАН с № F615672 от 08.06.2021 г. Актът бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като в него било отбелязано, че
дружеството е извършило две нарушения на разпоредбата на чл. 59а от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, изразяващи се в неподаване на данни
2
за доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива по документ, както и за промяната в тях на датата на данъчното
събитие и на датата на възникване на промяната в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис.
Актът бил връчен на представител на дружеството жалбоподател, срещу
подпис, на 17.09.2021 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН били
подадени писмени възражения. Наказващият орган приел подадените
възражения за неоснователни такива и на база на съставения акт издал
процесното наказателно постановление с № 616753-F615672 от 07.12.2021 г.,,
с което на търговеца била ангажирана административнонаказателната
отговорност за извършени две административни нарушения на чл. 59а от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и му
били наложени две административни наказания „имуществена санкция” в
размер на 5000 лева всяко, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал.
1 от ЗДДС. Същото било връчено на 26.04.2022 г. на представител на
дружеството жалбоподател срещу подпис.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Л., от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, както и от
изготвената по делото съдебно- техническа експертиза.
Настоящата съдебна инстанция намира изготвеното по делото
заключение от вещо лице специалист за обективно, всестранно и пълно.
Същото е отговорило на поставените му въпроси коректно и обосновано, и
поради тази причина съдът го кредитира изцяло с доверие.
От приложената по делото заповед № 1149/25.08.2020 г. се установява, че
лицата, съставили АУАН и издали НП, притежават необходимата по закон
компетентност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
3
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган, но съдържанието им не отговаря на изискванията на
ЗАНН.
Този съдебен състав намира, че описаното в АУАН и НП нарушение е
описано по достатъчен начин, така че наказаният субект обективно да е
наясно защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Предвид на това, съдът не се съгласява с възражението направено от
санкционираното лице за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 57, т.
5 от ЗАНН респ. чл. 42, т. 3, т. 4 от ЗАНН. Съдът счита, че освен че
извършените от дружеството нарушения са описани по достатъчно пълен,
ясен и конкретен начин, то от съдържанието на двата процесуални документа
би могло да се направи извод и за датата и мястото на извършване на
нарушението. Съдът счита, че е посочено, че нарушенията са извършени чрез
бездействия, както и периода, в който е продължило бездействието, а отделно
от това и датата, на която е установено нарушението. Настоящата съдебна
инстанция счита, че по този начин дори да не е посочена конкретна дата, на
която е извършено нарушението, то същата е изводима от обстоятелствената
част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, поради което не е допуснато нарушение, ограничаващо
правото на зашита на санкционираното дружество.
Съдът не се съгласява и с направеното възражение за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 34 , ал. 3 от ЗАНН. Разпоредбата
предвижда задължение на наказващият орган да издаде наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния
случай, актът за установяване на административно нарушение е съставен на
08.06.2021 г., а процесното наказателно постановление на дата 07.12.2021 г. ,
т. е. един месец след съставянето на акта. Това обстоятелство се потвърждава
и от изготвеното и приложено по делото заключение на съдебно техническа
4
експертиза. В тази връзка съдът счита, че доколкото няма доказателства
обосноваващи извод, че наказателното постановление е издадено на дата
различна от посочената в него, то съдът не намира основание да приеме, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира за
нужно и да отбележи, че в ЗАНН няма посочен срок за връчване на
наказателното постановление и поради тази причина обстоятелството, че
същото е връчено 4 месеца по-късно не се явява нарушение на процесуалните
правила.
Относно направеното възражение за нарушение на разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН съдът намира, че видно от приложения по делото протокол
за извършена проверка № 0457059 то представител на санкционираното
дружество е бил поканен да се яви при съставяне на АУАН на дата 11.05.2021
г. Действително, в съставения акт на 08.06.2021 г. не е посочено основание,
поради което същият се съставя в отсъствието на представител на
дружеството, но съдът намира, че това обстоятелство не е нарушило по
никакъв начин правото на защита на санкционираното лице, доколкото
същото е упражнило и правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че не е налице нарушение и на материалния закон,
доколкото извършването на твърдяните нарушения е доказано от обективна
страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, лицата по чл. 118, ал. 9 и ал. 10 от ЗДДС подават в
НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22,
или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за
доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво
или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с
електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен
документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено
лице – получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП
данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива по документ, както и за промяната в тях. Данните се подават на
5
датата на данъчното събитие и на датата на възникване на промяната в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Предвид на това, съдът намира, че нарушението е формално такова и с
неподаването на датата на данъчното събитие на данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива е
осъществен съставът на твърдяното нарушение.
Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя, че е
налице изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, то съдът намира, че
доколкото разпоредбата предвижда, че не се подават процесните данни от
получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си
система с фискална памет, то твърдението се явява голословно такова и
неподкрепено от нито едно събрано по делото доказателство или
доказателствено средство.
Нарушенията са от категорията на формалните. Съдът намира, че те са
безспорно установени както от фактическа, така и от правна страна.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административно-наказателната
отговорност на юридическо лице, доколкото се касае за обективна
отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай, тъй като от една страна
нарушенията са две, освен това, те са с типичната за вида си обществена
опасност и с нищо не разкриват по-ниска степен на засягане на обществените
отношения, предмет на регулиране с нарушените правни норми.
Относно размера на наложеното административно наказание за всяко от
нарушенията, съдът намира, че то е в минимално предвидения от закона
размер и не съществува възможност за неговото редуциране.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно, тъй като издаденото НП следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
6
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в размер от 120 лева, защото
делото е с предмет две нарушения и е решено в повече от едно съдебно
заседание.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди жалбоподателя да
заплати по сметката на СРС сумата от 800,00 лева, представляваща
направените по делото разноски за назначената и изготвена в хода на
съдебното следствие техническа експертиза.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 616753-F615672
от 07.12.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, с което на „П.” АД, с ЕИК *********, са наложени две
административни наказания „имуществена санкция” в размер на по 5000 лева
всяко, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за
извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 59а от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „П.” АД, с ЕИК *********, да заплати на НАП-София
сумата от 120.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „П.” АД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 800.00 лева, представляващи направени по делото разноски за
техническата експертиза, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8