№ 14727
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110100293 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, чрез юрк. И.Г., срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
411 КЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 3605,35 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3585,35 лева и ликвидационни разноски в размер
на 20 лева по застраховка „Каско” по щета № *******************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 1014,59 лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 28.12.2018 г. до 05.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 06.01.2018 г. в гр. Самоков водачът, управляващ лек
автомобил марка „Шевролет“, модел „Трейлблейзър“, с рег. № ******** и притежаващ
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество с полица № BG/02/*************, със срок на застрахователното покритие от
06.01.2018 г. до 05.01.2019 г., поради неспазване на достатъчна дистанция и движение с
несъобразена скорост реализирал ПТП със спрелия пред него на светофар лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“, с рег. № *******, собственост на Б. С. С. и застрахован
по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица №
***************, със срок на застрахователното покритие от 16.09.2017 г. до 15.09.2018 г.
Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка
„Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № *******************. Ремонтът
1
на увредения автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Амарат 2003“ ООД, за което
била издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в
размер на 3585,35 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 25.10.2018 г.
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 3605,35 лева, но
ответникът отказал да възстанови претендиранaта сума, като дължал и лихва за забава. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч. гр. д. № 57605 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г.И..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
На първо място оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и
твърденията на ищеца, че същото било настъпило поради противоправното поведение и по
вина на застрахования при ответника водач. Оспорва предявения иск и по размер, като
твърди, че претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените
щети и била силно завишена. Твърди, че били надписани ремонтно-възстановителни
дейности, които не били необходими, както и части, които не били увредени вследствие на
процесното събитие. Оспорва увреденият автомобил преди процесното ПТП да е бил в
добро състояние и без щети. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по
делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата
молба. В хода на устните състезания юрк. Г. моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове като доказани по основание и по размер. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗД „Бул Инс” АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от застрахователна полица № ***************, сключена на 15.09.2017 г., за
увредения автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“, с рег. № *******, собственост на
Б. С. С., имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС с
2
ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 16.09.2017 г. до
24:00 ч. на 15.09.2018 г., с рискова клауза 1 – Всички рискове. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния
автомобил била 2006 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация –
Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 04.01.2006 г. С
договора била определена застрахователна сума в размер на 8500 лева.
Съгласно т. 7.1 от Раздел ІІІ „Отговорност на застрахователя“ на Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, застрахователният договор покривал частична
щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие
реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той
е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или
специално изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички
рискове от общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или
в паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите
изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били
посочени в Раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно
обезщетение“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в зависимост от
застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите
години от датата на производство. Процесният лек автомобил попадал в клас „Г“ – МПС със
застрахователна сума от 5001,00 лева до 10000,00 лева, независимо от изминалите години от
датата на производството (т. 33.4 от общите условия). Определянето на дължимото
обезщетение за МПС клас „Г“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по експертна
оценка при писмено искане на застрахования – в този случай дължимото обезщетение за
частични щети се изчислявало по цени от каталози на застрахователя (т. 34.2.1 от общите
условия); 2. по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования,
като застрахователят си запазвал правото да не уважи такива, отразяващи възстановителни
дейности на МПС, в случай че уговорената застрахователна премия била под 475 лева (т.
34.2.2 от общите условия); 3. отстраняване на щетите в доверен автосервиз на
застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след писмено съгласие на последния, чрез
възлагателно писмо; застрахователят си запазвал правото да не издава възлагателни писма за
възстановяване на МПС, в случай че уговорената застрахователна премия била под 475 лева
(т. 34.2.3 от общите условия).
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Трейлблейзър“, с рег. № ******** с полица № BG/02/*************,
със срок на застрахователното покритие от 06.01.2018 г. до 05.01.2019 г. Посоченото
обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за
3
пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 06.01.2018 г., около 17,00 ч. в
гр. Самоков на кръстовище, водачът К. И. Д., управляващ лек автомобил марка „Шевролет“,
модел „Трейлблейзър“, с рег. № ********, реализирал ПТП със спрелия пред него лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“, с рег. № *******, собственост и управляван
от Б. С. С., в резултат на което последният се ударил в идващ насреща му трети автомобил.
Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената
застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна
броня, задна броня, врата – багажник. Протоколът бил подписан от двамата водачи,
участвали в ПТП, без възражения, като водачът на лекия автомобил марка „Шевролет“
посочил, че е виновен за произшествието, а другият водач – че е невинен. Протоколът е
съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от
28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3.
Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно
механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към
МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.),
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на
процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на
МВР, на територията на която е настъпило произшествието, макар в случая това да е било
сторено. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от
служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ,
който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено,
че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК),
но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на
произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният
протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по
делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените
обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в
Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава и доизяснява от приетото
по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на
4
свидетелите Б. С. С. и К. И. Д..
За причинените на процесния автомобил повреди водачът Б. С. подал на 08.01.2018 г.
до застрахователя по имуществената застраховка уведомление за настъпило застрахователно
събитие, по което била образувана щета № *******************. В уведомлението
собственикът декларирал, че желае щетите да бъдат отстранени в автосервиз, посочен от
застрахователя. В тази връзка било издадено възлагателно писмо № *********/09.05.2018 г.
до „Амарант – 2003“ ООД, към което бил приложен опис на щетите, съставен след извършен
оглед на автомобила от експерти на застрахователя. Увреденият автомобил бил ремонтиран
в избрания от застрахователя сервиз, за което била издадена фактура №
**********/23.08.2018 г. на стойност 3585,35 лева. Видно от приложен към исковата молба
приемо-предавателен протокол от 14.08.2018 г., подписан от свидетеля Б. С. и от
представител на сервиза, увреденият автомобил бил получен след ремонта без възражения и
забележки. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на
3585,35 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от
25.10.2018 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № L-3081/26.11.2018
г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета №
******************* застрахователно обезщетение в размер на 3585,35 лева. Поканата
била получена от представител на ответното дружество на 27.11.2018 г., видно от
отбелязване върху нея. С уведомително писмо изх. № РГ-00491/14.12.2018 г. ответникът
отказал да заплати претендираната сума, тъй като представеният двустранен констативен
протокол за ПТП не съдържал всички необходими данни на двамата водачи.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят Б. С. С., а по искане на ответника – свидетелят К. И. Д..
Двамата свидетели са управлявали автомобилите, участвали в процесното ПТП, и са
очевидци на случилото се. От показанията им се изяснява механизмът на настъпване на
произшествието – на кръстовище в гр. Самоков свидетелят Б. С. бил спрял на светофар,
когато автомобилът му бил ударен отзад от този на другия свидетел. От удара процесният
лек автомобил се отместил напред и се ударил в идващ насреща му трети автомобил. В
резултат на инцидента по застрахования при ищеца автомобил имало увреждания както по
багажника и задната греда, така и по левия фар и предната броня. Отдел „Пътна полиция“
били уведомени за произшествието, но тъй като между водачите нямало спор относно
механизма на настъпването му и вината, свидетелите съставили двустранен констативен
протокол за ПТП. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно релевантните
обстоятелства като обективни, последователни, подробни и логични. Същите, освен че се
допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
5
причините, при които настъпило процесното произшествие, били следните: на 06.01.2018 г.,
около 17,00 ч. лек автомобил „Шевролет Трейлблейзър“, с рег. № ******** се движил в гр.
Самоков, където водачът му реализирал ПТП със спрелия пред него на светофар лек
автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“, с рег. № *******. В резултат на удара процесният лек
автомобил се изместил напред и наляво и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********. От така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания, вещото лице направило извод, че щетите по застрахования лек автомобил били
в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.01.2018 г. произшествие в гр.
Самоков. От заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, възлизала на 4416,37 лева. Вещото лице констатирало, че за процесния автомобил
не се предлагали необходимите за ремонта алтернативни резервни части. Действителната
(средна пазарна) стойност на увреденото МПС, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие, била в размер на 8350 лева. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 411, ал. 1 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
6
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 06.01.2018 г.
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 3585,35 лева, към което били начислени
ликвидационни разноски в размер на 20 лева.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № *************** и Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания Лев Инс“
АД е видно, че при включена рискова клауза 1 – Всички рискове, както е в настоящия
случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и
твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От двустранния констативен протокол за ПТП, от заключението на
съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите Б. С. С. и К. И. Д.
беше установен механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното
поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. К. И. Д. не спазил правилата за движение и по-точно задължението си като
водач на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко (чл. 23, ал. 1 ЗДвП). Направените в тази насока възражения в
отговора на исковата молба се явяват неоснователни. В резултат на противоправното
поведение на водача били причинени щети на процесния автомобил, като вещото лице
установило, че от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на
сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената
връзка между противоправното поведение на водача и причинените щети. Видът и
характерът на вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласни
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
7
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице средна пазарна стойност в размер на 4416,37 лева представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде
определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Доколкото
обхватът на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи
от размера на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 3585,35 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. Към сумата
3585,35 лева следва да бъдат прибавени и 20 лева за ликвидационни разноски, които
обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по щетата, доколкото не са
установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата на ищцовото дружество
сума по регресната претенция възлиза общо на 3605,35 лева. По делото няма данни за пълно
или частично погасяване на задължението от страна на ответното дружество.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
8
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай, видно от приложената по делото покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция, ответното дружество било поканено да изпълни
задължението си по процесната щета в срока, определен от Кодекса за застраховането.
Посоченият документ има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставил
„ЗД „Бул Инс“ АД в забава по отношение на главницата. Поканата била получена в
ответното дружество на 27.11.2018 г. Законовият срок, в който застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ следвало или да определи и изплати
размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже
плащането, е изтекъл на 27.12.2018 г. Следователно, началната дата, от която следва да се
изчислява лихвата за забава, е 28.12.2018 г., а крайната – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.10.2021 г., включително. Доколкото искът
за акцесорната претенция е предявен за посочения период, за същия следва да бъде уважен.
Като взе предвид, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ е основателен за сумата в
размер на 3605,35 лева, то и предявеният иск за мораторна лихва е установен в своето
основание за процесния период. Определен при условията на чл. 162 ГПК следващият се
размер на обезщетението за забава върху уважената част от регресното вземане на ищеца за
посочения период възлиза на 1014,59 лева.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и също следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство
ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 142,30 лева, от които 92,30 лева
за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените
разноски не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото
производство разноските са следните: 101,91 лева за довнесена държавна такса, 250 лева за
депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т.
9
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
ответникът „ЗД „Бул Инс” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД сумата в общ размер на 654,21 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса, депозити за
вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори П.В. Д. и В.В.И., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, срещу „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.Д.К., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, както следва:
по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за сумата 3605,35 (три
хиляди шестстотин и пет лева и 35 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3585,35 лева и ликвидационни разноски в размер
на 20 лева по застраховка „Каско” по щета № *******************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
06.10.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1014,59 (хиляда и
четиринадесет лева и 59 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху присъдената
главница за периода от 28.12.2018 г. до 05.10.2021 г., които вземания са били предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г., издадена по
ч. гр. д. № 57605 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори П.В. Д. и В.В.И., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата 654,21 (шестстотин петдесет
и четири лева и 21 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване
на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 57605 по описа за 2021 г. на
10
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11