№ 333
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101062 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен от „Гитекс“ ЕООД, ЕИК119001163,
със седалище гр. Бургас, ул. „***“№*, ет.*, срещу ЕТ „Марица-М-Борис
Михалков“, ЕИК040406418–Б. Д. М.,със седалище гр. София, р-н Триадица,
бул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с
искане за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на Магазин със застроена площ 231.10кв.м.,
находящ във вход А, на етаж минус втори,от жилищна сграда в поземлен
имот с идентификатор №10135.2028.19, с адрес гр. Варна, район Приморски,
кв. Виница, ул. „**“ №*; съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2028.19.1.12, с предназначение - за търговска дейност, брой нива - 1,
при граници: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта -
10135.2028.19.1.1, 10135.2028.19.1.2 и 10135.2028.19.1.3, съобразно КК и КР
на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор
на АГКК-Варна, заедно и с 3,6559% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, поради изграждане на сградата до
етап „груб строеж“ след погасяването по давност на правото на строеж на
ответника, придобито с покупко-продажба, отразена в НА
№122/15.11.2010г., том 2, рег. №8182, н. дело №289/2010г. на н-с Св. Д. и за
което е издадено разрешение за строеж №331/20.06.2008г.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ №10135.2028.19 по КК и КР на
гр. Варна от 14.10.2008г., находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв.
Виница, ул. „**“ №*. Собствеността върху терена е придобил с покупка от
1
две публични продани, съответно по постановление за възлагане от
17.09.2010г. по изп. дело №20097190400326 на ЧСИ С. Я. и постановление за
възлагане 19.05.2015г. по изп. дело №20127120401144 на ЧСИ И. С.. Въз
основа на тях бил съставен КНА №45/10.08.2015г. на н-с П. С., с който
правата на ищеца били и констатирани.
Ищецът твърди, че в поземления имот е била предвидена за изграждане
жилищна сграда с ресторант и гаражи, за което било издадено разрешение за
строеж №331/20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс"
ООД и Н. С.. Жилищната сграда по проект трябвало да се състои от 5 броя
секции, съответно вход/тяло/секция „А“, „В“, „С“, „D”, „E” (латински).На
дата 23.07.2008г. строителството започнало, за което бил съставен протокол.
Макар относно секции „А“ и „В“ (латински), да били изградени колони и
плочи, не била довършена конструкцията до покрив и преградни стени. Така
строежът не е бил завършен до „груб“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и
до края на 2020г.
Междувременно на 08.03.2010г., след предишни сделки, „Манаус
комерс" ООД придобило 100% от правото на строеж върху сградата, а на
15.11.2010г. го продало в полза на ответника по делото ЕТ „Марица-М-Борис
Михалков“. Така от 15.11.2010г. правото на стоеж за целия спорен магазин
било в патримониума на ответника, поради което и най-късно от тази дата
(ако не по-рано) започнал да тече и срока по чл.67 ЗС за изграждане на
постройката.
Ищецът твърди обаче, че нито до края на 2013г., когато би бил изтекъл
срокът, ако началната дата беше през 2008г. с оглед вътрешните
прехвърляния между тогавашни суперфициари; нито до края на 2015г., когато
би бил изтекъл срокът, ако началната му дата беше най-късно придобиването
суперфицията от ответника по делото на 15.11.2010г.; нито дори до края на
2020г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната дата беше 19.05.2015г.
със закупуване на 100% ид. части от терена от ищцовото дружество, сградата
в процесния корпус „А“ не е била довършена до „груб строеж“ по смисъла на
§ 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, с довършване до покрив и до преградни стени, а по
този начин към посочените моменти правото на строеж се било погасило по
давност, на осн. чл.67 от ЗС.
Същевременно в началото на 2021г., като собственик на терена, ищецът
предприел дейности по довършване на строежа, като в началото на месец
март на 2021г. конструкцията най-после приключила с елементите на „груб
строеж“ по ЗУТ. От този момент постройката придобила статут на
самостоятелен обект на собственост, който по приращение по чл.92 ЗС бил
придобит от ищеца, като едноличен собственик на терена. Процесният
магазин с площ от 231.10кв.м. се намирал в корпус „А“ на сградата и така
станал самостоятелен обект, собствен на ищеца по делото.
По тези причини ищецът моли за съдебно отричане на собствеността на
ответника върху исковия магазин, като един от обектите от жилищната сграда
с идентификатор №10135.2028.19.1, поради погасяването по давност на
правото на строеж на ответника по разрешение за строеж №331/20.06.2008г., в
2
момент преди възникване на сградата като самостоятелен обект на
собственост.
В о.с.з. ищецът поддържа твърденията и искането си. Оспорва отговора
на исковата молба и насрещните твърдения, че грубият строеж бил завръшен
през 2011г., 2013г., 2015г. или който и да е момент преди 2021г.; оспорва
също и насрещните твърдения, че сградата била предвидена с плосък покрив,
както и възразява за невярност на множеството представени с отговора
удостоверения и протоколи относно строежана процесната сграда в корпус
„А“.
Моли за уважаване на иска и за присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните по делото относно исковия магазин с идентификатор
№10135.2028.19.1.12. Не оспорва също, че ищецът е собственик на ПИ
№10135.2028.19 въз основа на две постановления за възлагане на ЧСИ от
17.09.2010г. и от 19.05.2015г. Още не оспорва, че в терена е била предвидена
за изграждане жилищна сграда с гаражи и ресторант, като за това е било
издадено разрешение за строеж №331 от 20.06.2008г. в полза на „Астрея
Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н. С.. Не оспорва също, че на
15.11.2010г. надлежният суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал на
ответника ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“ правото на строеж върху
сградата. Признава накрая и че строежът е останал недовършен, но изрично и
само досежно корпуси „С“, „D” и „E”.
Категорично обаче оспорва основателността на иска относно магазина с
с идентификатор №10135.2028.19.1.12 в корпус „А“ на сградата. Твърди, че
още през 2011г., евентуално през 2013г., конструкцията досежно
вход/тяло/секция „А“ е била с изпълнени покрив и ограждащи стени и така е
отговаряла изцяло на изискванията на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ за „груб
строеж“. За това сочели едно удостоверение от 2011г., три удостоверения от
2013г. и три броя констативни протоколо от 2013г., всички от р-н Приморски
при Община Варна. Всъщност за покрива на процесната постройка (корпус
„А“) бил предвиден плосък покрив от бетонна плоча, какъвто бил налице, а не
скатен такъв. Поради това и скатовете оставали архитектурни елементи и не
били част от конструкцията на грубия строеж, тоест неизградени били
останали само довършителни елементи. Точно затова и със Заповед №КД14-
03-1905/23.07.2013г. на изп. д. на АГКК – Варна е било одобрено изменение
на КК и КР и в тях са били нанесени самостоятелни нови обекти в сграда с
идентификатор №10135.2028.19.1, сред които спорният Магазин. Това се
извеждало и от доклад за оценка на инвестиционния проект с енергийната
ефективност от 2019г., пояснение към заявление №01-105874- от 23.08.2018г.
от „Гитекс“ ЕООД (с искане за вписване за собственик на отделния обект –
магазин), обяснителна записка от 06.2013г. от инж. Я. Л., още от мотивите на
Решение по дело №2289/2020г. на ВАдмС, както и от други от представените
от ответника писмени документи. Следователно още през 2011г. или най-
3
късно към 2013г. спорният Магазин придобил самостоятелен статут и бил
придобит от ответника, като надлежен суперфицира, въз основа валидно и
упражнено в срок разрешение за строеж №331/20.06.2008г.
В о.с.з. ответникът поддържа твърденията и възраженията си.
По тези причини ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С изрично протоколно определение е прието за безспорно, като отделно
се потвърждава и от приложените доказателства: че между страните по
делото е налице спор за материално право по отношение исковия магазин с
площ 231.10кв.м. и идентификатор №10135.2028.19.1.12; че ищецът е
собственик на ПИ №10135.2028.19 въз основа на две постановления за
възлагане на ЧСИ от 17.09.2010г. и от 19.05.2015г., за което бил съставен
КНА №45/10.08.2015г. на н-с П. С.; че в терена била предвидена за
изграждане жилищна сграда с гаражи и ресторант, като за това е било
издадено разрешение за строеж №331 от 20.06.2008г. в полза на „Астрея
Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н. С., тогавашни съсобственици на
терена; че на 08.03.2010г., след предишни сделки, „Манаус комерс" ООД
придобило 100% от правото на строеж на процесния магазин в корпус „А“; че
на дата 15.11.2010г. надлежният суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал
на ответника ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“ правото на строеж на
процесния магазин в корпус „А“ от сградата; че строежът е останал
недовършен, но изрично и само в корпуси „С“, „D” и „E”.
В удостоверение от 16.10.2017г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „разрешение за строеж
№331/20.06.2008г. на главния архитект на р-н Приморски …е загубило
действието си на осн. чл.153, ал.2 и ал.3 от ЗУТ“.
В удостоверение от 16.09.2020г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10…е
„незавършен строеж, без покривна констрикция, оградни (фасадни) стени“.
Към настоящото дело е приложено в оригинал (фактически към корица)
гр.д. №11285/2020г. на ВРС, по което в производство по чл.207-208 от ГПК
във връзка с бъдещия (тогава) настоящ (сега) иск е приета СТЕ относно:
каква е степента на завършеност на спорната жилищна сграда в корпус „А“ и
изградени ли са покрива и оградните стени на същата – към момента на
огледа и делото по обезпечаване на доказателства. От СТЕ се изяснява, че
към м.10.2020г. не са били изградени изцяло покрива и част от прехрадните
стени на корпус „А“, а видно от обясненията в о.с.з. завършеността към
м.10.2020г. е била „80-85%“ от грубия строеж на сградата.
На л.12 от делото на ВОС е представен Акт образец №14 за строителна
конструкция на процесната сграда, относно входове „В“, „Г“ и „Д“, като актът
е от дата 19.03.2021г.
4
На л.53 от делото е приет доклад за съответствие на строежа от 2019г., в
който частен експерт е констатирал съответствие на тяло „А“ с изискванията
за енергийна ефективност на сгради
В удостоверение от 26.05.2011г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства, които ще бъдат посочени по-долу.
В констативен протокол от 26.05.2011г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В констативен протокол от 01.08.2013г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В констативен протокол от 08.05.2014г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 23.06.2014г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 31.07.2014г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
5
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства. Конкретно това удостоверение е
издадено по искане на „Гитекс“ ЕООД.
В констативен протокол от 29.07.2014г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В констативен протокол от 08.08.2012г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 13.05.2016г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства.
В констативен протокол от 10.05.2016г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 22.08.2017г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
6
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства.
В констативен протокол от 22.08.2017г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 30.08.2017г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства. Конкретно това удостоверение е
издадено по искане на „Гитекс“ ЕООД.
В констативен протокол от 30.08.2017г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 13.02.2018г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства.
В констативен протокол от 12.02.2018г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 10.05.2018г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
7
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства. Конкретно това удостоверение е
издадено по искане на „Гитекс“ ЕООД.
В констативен протокол от 08.05.2018г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 11.05.2018г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства. Конкретно това удостоверение е
издадено по искане на „Гитекс“ ЕООД.
В констативен протокол от 09.10.2018г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
В удостоверение от 10.07.2020г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства. Конкретно това удостоверение е
издадено по искане на „Гитекс“ ЕООД.
В констативен протокол от 09.07.2018г. на комисия по чл.181, ал.2 от
ЗУТ при главния архитект на район Приморски при община Варна е вписано,
че „тяло „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи
в УПИ №I-10, масив 10, „към настоящия момент е изградено в груб строеж, с
8
изпълнени носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни
работи, по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по
вярност от ищеца, открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с
което ищецът е ангажирал само гласни доказателства.
Със заповед №КД-14-03-1905/23.07.2013г. на началника на СГКК-
Варна и по искане на „Гитекс“ ЕООД е одобрено нанасянето в КК и КР на
нови обекти, сред които и жилищна сграда с идентификатор
№10135.2028.19.1, в това число и обекти от нея, сред които и обект с
идентификатор №10135.2028.19.1.12.
На л.84-86 от делото е приложено „пояснение“ от адв. С.З., като
пълномощник на „Гитекс“ ЕООД, по повод заявление от 23.03.2018г., в което
се съдържат изрични признания на фактите (чл.175 ГПК), че тяло „А“ от
спорната сграда „е изградено до груб строеж…“, поради което следва да
бъдат отразени правата върху обектите от този корпус, за разлика от тяло
„С“, Д“ и „Е, които не са изградени до груб строеж и само относно тях
разрешение за строеж от 2008г е загубило действието си.
В обяснителна записка на л.87-90 от делото частен оценител е приел, че
секция „А“ от спорната сграда е изградена до груб строеж.
Аналогични данни има и в мотивите на Решение от 202г. по адм. дело
№ 2289/2020г. на ВАдмС, което има различни страни от настоящите.
На л.109-111 е представено писмо от управителя на „Гитекс“ ЕООД до
лицето Борис Михалков за уреждане на отношенията по повод „недовършено
строителство“ на процесната сграда.
Със заявление за издаване на разрешение от 04.04.2019г. управителят на
„Гитекс“ ЕООД е поискал от главния архитект на р-н Приморски разрешение
за „довършителни дейности“ по процесната сграда, в корпуси „А“ и „Б“.
По заявлението е издадено разрешение №61/11.04.2019г. на главния
архитект на р-н Приморски, с което са позволени „довършителните
дейности“ по процесната сграда, в корпуси „А“ и „Б“.
В удостоверение от 11.10.2018г. на главния архитект на район
Приморски при община Варна е вписано, че „тяло „А“, вход А от строеж на
жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, „към
настоящия момент е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща
конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по смисъла на
пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ“. Документът е оспорен по вярност от ищеца,
открито е производство по чл.193 от ГПК, във връзка с което ищецът е
ангажирал само гласни доказателства. Конкретно това удостоверение е
издадено по искане на „Гитекс“ ЕООД.
Показанията на св. Н. М. съдът цени като обективни. От тях се
изяснява,че от 2014-2015г. има впечатления от спорната сграда на ул.„***“
№*, първо като вещо лице по изп. дело на ЧСИ С., а след това поради
придобиване на имот в близост от сина на свидетелката. Като вещо лице Н.
М. е правила оценка на вход „А“ и вход „Б“ от постройката. Към огледа
строежът бил „плочи и колони…без преградни стени“. Била изградена
9
покривна плоча, но нямало скатен покрив. За тяло „А“ по документи се
очаквало да бъде изграден скатен покрив над покривната плоча, без
жилищни, сервизни и други помещения между тях. Към 2014-2015г. достъпът
до вход „А“ бил възможен от вход „Б“ и оттам по плочата с прескачане, което
не било удобно. Впоследствие едва през 2021г. започнали дейности по
укрепване и дострояване.
Показанията на св. С. Н. съдът цени като обективни. От тях се изяснява,
че свидетелката познава спорната сграда на ул.„***“ №* от 2008г. и през
целия период от 2010г. до 2015г., като автор на конструкцията на самата
постройка. Входове (тела) „А“ и „Б“ били предвидени за самостоятелни. Към
2010-2015г. конструкцията била изпълнена в голямата си част, вкл. и до
последната хоризонтална покривна плоча. Над нея неизпълнена била клетката
на асансьора и част от стълбище. Над хоризонтална покривна плоча трябвало
да се изпълни само парапет и на него - частична дървена конструкция. Тоест
към 2014-2015г. сградата завършвала в най-горната си част с плосък покрив и
малка куличка над стълбището, като имало два вариатна за довършването на
покривната част. Към този момент и до 2019г. действително отделен достъп
до вход „А“ от улицата нямало. Към 2014г.-2015г. имало полуразрушени
зидове и амортизирани стени. Конструкцията над хоризонталната покривна
плоча не се наричала скатен покрив, не била върху цялата плоча, не било
предвидено и да има цялостен скатен покрив. Имало плосък покрив и
частичен скатен такъв. А зидовете били частично изградени и частично
разрушени.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Допустимостта на делото произтича от ясния спор за материално право
относно самостоятелния обект – магазин с площ 231.10кв.м. в тяло „А“.
Предпоставките на предявения иск налагат цялостно доказване от
ищеца на следните обстоятелства: правото си на собственост върху
процесния терен въз основа на постановления за възлагане от 2010г. и 2015г.;
сочените момент и условия на довършването на процесната сграда корпус
„А“ до етап „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ (за първи път
през м.03.2021г.); соченото състояние на строежа към 2013г., 2015г. и 2020г.
(без покрив и без преградни стени); с оглед на горното - погасяването по
давност на правото на строеж в полза на ответника, за което е издадено
разрешение за строеж №331/20.06.2008г., към 2013г./2015г./2020г.; и с оглед
на изложеното – правото си на собственост по приращение по чл.92 ЗС върху
цялата сграда с идентификатор по КК и КР №10135.2028.19.1, както и на
самостоятелния обект от нея Магазин с площ 231.10кв.м., находящ във вход
А, на етаж минус, с идентификатор по КК и КР №10135.2028.19.1.12. С оглед
оспорената вярност на многото представени от ответника удостоверителни
документи и откритото производство по чл.193 ГПК, ищецът следва да
докаже неверността на данните от тези документи, на осн. чл.193, ал.3 ГПК.
В тежест на ответника е да докаже положителните твърдения, на които
10
основава възраженията си; в това число и относно противопоставимите си на
ищеца права на собственост върху спорния имот; в това число, че още през
2011г., евентуално през 2013г., конструкцията досежно вход/тяло/секция „А“
е била с изпълнени покрив и ограждащи стени и така отговаряла на
изискванията на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ за „груб строеж“; че за покрива на
сградата (корпус „А“) е бил предвиден плосък покрив от бетонна плоча,
какъвто бил налице, а не скатен такъв, порадикоето скатовете оставали само
архитектурни елементи и не били част от конструкцията на грубия строеж; че
неизградени останали само довършителни елементи към 2011г./2013г.;
съответно – че към 2011г. или най-късно към 2013г. спорният Магазин с
идентификатор 10135.2028.19.1.12 имал характер на самостоятелен обект и
бил придобит от ответника като надлежен суперфицир, притежаващ и
валидно и упражнено в срок разрешение за строеж №331/20.06.2008г.
(начално издадено на праводателите му).
По доказаността на иска: Както вече се посочи по-горе, с протоколно
определение беше прието за безспорно, като се потвърждава и от
приложените доказателства: че между страните по делото е налице спор за
материално право по отношение исковия магазин с площ 231.10кв.м. и
идентификатор №10135.2028.19.1.12; че ищецът е собственик на ПИ
№10135.2028.19 въз основа на две постановления за възлагане на ЧСИ от
17.09.2010г. и от 19.05.2015г., за което бил съставен КНА №45/10.08.2015г. на
н-с П. С.; че в терена била предвидена за изграждане жилищна сграда с
гаражи и ресторант, като за това е било издадено разрешение за строеж №331
от 20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н.
С., тогавашни съсобственици на терена; че на 08.03.2010г., след предишни
сделки, „Манаус комерс" ООД придобило 100% от правото на строеж на
процесния магазин в корпус „А“; че на дата 15.11.2010г. надлежният
суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал на ответника ЕТ „Марица-М-
Борис Михалков“ правото на строеж на процесния магазин в корпус „А“ от
сградата; че строежът е останал недовършен, но изрично и само в корпуси
„С“, „D” и „E”.
Спорът по делото е само относно фактическото и правното състояние на
процесната сграда, тяло „А“, към 2011г./2013г./2015г./2020г. и съответно с
това по насрещните придобивни основания на страните относно процесния
магазин, като по него съдът приема следното:
По своята същност правото на строеж, регламентирано в чл.63-67 от ЗС,
съставлява ограничено вещно право, учредено чрез правно валиден способ, от
собственика или собствениците на един поземлен имот в полза на друго лице,
чуждо за собствеността. Само по този начин въпросното външно за правото
на собственост лице ще може да придобие лимитираните правомощия да
строи в чужд имот, да ползва земята доклкото му е необходимо за тази цел и
накрая да придобие в собственост завършената постройка. В чл.67 от ЗС е
предвидено, че правото на строеж се погасява по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години. А с т.1 на ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че меродавно за „упражняването“ на суперфицията е изграждането на
сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството
11
в хипотезата на чл.152, ал.2 ЗУТ. Съобразно легалната дефиниция на пар.5, т.
46 от ДР на ЗУТ „груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени
довършителни работи. На осн. на чл.7, ал.3, т.14 от Наредба №3/31.07.2003г.
завършеност на строежа до степен „груб“ се установява с Акт образец №14 с
предвидените реквизити и от предвидените лица. В съдебната практика и
мотивите на ТР №1/2011г. на ОСГК на ВКС е прието, че при липса или порок
на акт №14, грубият стоеж е налице, ако строежът съдържа минималните
фактически признаци на самостоятелност според устройственото
законодателство и пар.5, т. 46 от ДР на ЗУТ.
С оглед на горното централният въпрос в производството е
фактическото състояние на процесната сграда, корпус „А“, в периода между
2010-2015г., особено в края на 2015г., доколкото към 2008г. е имало само
разрешение за строеж за всички или част от съсобствениците на терена, а едва
на 15.11.2010г. право на строеж е било придобито от ЕТ „Марица-М-Борис
Михалков“, който не е притежавал никаква собственост върху терена. От този
момент и съобразно ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС е започнал да тече
срокът по чл.67 от ЗС, който би изтекъл към м.11.2015г.
Както вече се посочи, доколкото ищецът по делото, за да отрече правата
на ответника и да обоснове своите, се позовава на изричното твърдение, че
през целия период от 2010г. до края на 2015г. исковата сграда корпус „А“ е
била във фактическо състояние, което не съответства изискуемото по пар.5, т.
46 от ДР на ЗУТ вр. чл.7, ал.3, т.14 от Наредба №3/31.07.2003г., той дължи да
докаже соченото от него състояние. Това негово процесуално задължение
следва и от оспорванията за невярност на над двадесет официални
удостоверителни акта към отговора на исковата молба, свидетелстващи за
наличие на „груб строеж“ на корпус „А“ през релевантния период, на осн.
чл.193, ал.3, изр.1 и аргумент от противното от чл.193, ал.3, изр.2 ГПК.
Ищецът обаче не представи нито едно писмено доказателство в тази връзка,
което да касае релевантния период от края на 2010г. до края на 2015г.
Представените от ищеца удостоверения от 2017г.-2020г., ако изобщо се
кредитират с оглед множеството удостоверения към отговора на исковата
молба в обратен смисъл, визират обстоятелства към 2017-2020г. Аналогично
и приетата пред ВРС експертиза в производството по чл.207-208 от ГПК
изяснва състоянието на корпус „А“ към м.10.2020г. Само че от една страна
данните към 2020г. не могат да доказват фактическо състояние към 2015г. А
от друга страна евентуални случайни увреждания, амортизации и изменения
на фактическото състояние на строежа, след завършването му до съответен
етап по ЗУТ, не променят по-рано установената завършеност. Ето защо на
база представените писмени доказателства от ищеца и експертизата от края
на 2020г. съдът категорично не може да установи реалното състояние на
строителството към 2015г., когато биха евентуално изтекли изискуемите по
чл.67 ЗС пет години.
Обратното – към отговора на исковата молба са представени общо 8 бр.
удостоверения от главния архитект на район Приморски при община Варна
или констативни протоколи на комисия по чл.181, ал.2 от ЗУТ при главния
12
архитект на район Приморски при община Варна, които са официални
удостоверителни такива и поради това се ползват с материална
доказателствена сила относно състоянието на процесния строежа в периода от
2011г. до 2015г. – че корпус „А“, вход А от строеж на жилищна сграда с
бистро, магазин и гаражи в УПИ №I-10, масив 10, към съответния момент на
удостоверяването и на протокола, „е изграден в груб строеж, с изпълнени
носеща конструкция, покривна конструкция без довършителни работи, по
смисъла на пар.5, т.46 ДР на ЗУТ“. Документите бяха оспорени по вярност от
ищеца, но в производството по чл.193 ГПК той не проведе нужното доказване
на сочената невярност, което е в негова тежест на осн. чл.193, ал.3, изр.1 и
арг. от противното от чл.193, ал.3, изр.2 ГПК. Ищецът не представи нито
писмени, нито експертни доказателства в тази насока, а единствено на база
показанията на ангажирания от ищеца свидетел не може да се докаже
цялостна невярност на осем броя официални докуменит в обратен смисъл,
още повече при показания и в подкрепа на свидетелстващите актове (на
другия по делото свидетел). Отделно немалка част от удостоверенията са
били издадени по искане именно на „Гитекс“ ЕООД и очевидно не са били
оспорени от него след получаването им, даже са били ползвани. Ето защо и с
оглед изхода от производството по реда на чл.193 от ГПК съдът приема за
изяснено, на база неопроверганите официални удостоверителни документи
към отговора, че преди и към 2015г. стоителството на процесната сграда, тяло
„А“, е било довършено до „груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и с
покривна конструкция, без довършителни работи, по смисъла на пар.5, т.46
ДР на ЗУТ“.
Аналогична беше процесуалната ситуация и относно останалите
писмени документи към отговора, като на практика ответникът ангажира над
двадесет официални акта, касателно периода 2011-2020г., в различен от
поддържания от ищеца смисъл, на което ищецът противопостави два
официални акта, единият от 2020г., както и експертиза от 2020г. Това
съпоставяне няма как да доведе до доказване на твърденията на ищеца в
процеса по чл.193 ГПК. В допълнение се изясни, че със заповед №КД-14-03-
1905/23.07.2013г. на началника на СГКК-Варна, отново по искане на „Гитекс“
ЕООД, е било одобрено нанасянето в КК и КР на нови обекти, в т.ч. и
жилищна сграда с идентификатор №10135.2028.19.1, в т.ч. обекти от нея, сред
които и обект с идентификатор №10135.2028.19.1.12 (процесният обект) –
което по арг. от чл.175 ГПК индикира съгласие на ищеца, че към този момент
магазинът е бил възникнал като обект на собственост и по тази причина е
било поискано да се впише в КК и КР за такъв. Още – видно е от приетото на
л.84-86 от делото е приложено „пояснение“ от адв. С.З., като пълномощник
на „Гитекс“ ЕООД, че в него отново се съдържат признания на фактите
(чл.175 ГПК), че тяло „А“ от спорната сграда „е изградено до груб строеж…“,
за разлика от тяло „С“, Д“ и „Е, които не са изградени до груб строеж. И още
– със заявление за издаване на разрешение от 04.04.2019г. управителят на
„Гитекс“ ЕООД е поискал от главния архитект на р-н Приморски разрешение
за „довършителни дейности“ по процесната сграда, в корпуси „А“ и „Б“,
каквото не би могло да се случи по отношение на незавършен груб строеж.
13
Всички тези данни съответстват на информацията от неопроверганите
официални актове с отговора на исковата молба и напротив – разколебават
допълнително тезата на ищцовото дружество.
Тук следва за пълнота да се посочи, че въведените за първи път едва с
писмените бележки твърдения, че всички корпуси всъщност били „една
сграда“ и за възникването й до груб строеж се изисквало довършване до този
етап на всичките корпуси – първо са процесуално недопустими, защото
изобщо не са били релевирани на по-ранен етап, ответникът не се е защитавал
по тях, съдът не е разпределял тежест по тях и не е събирал доказателства.
Съвсем отделен е върпосът за неверността на преклудираните възражения,
след като всички официални удостоверителни актове от главния архитект на
район Приморски, експертизата по чл.207-208 ГПК, свидетелските показания
и заявеното в самата искова молба им противоречат.
В допълнение към всичко изложено следва да се разгледат двете групи
свидетелски показания по делото. Всъщност при съпоставката и анализа им
не се откриват съществени противоречия. Видно от показанията на
свидетелките и на двете страни, към 2014-2015г., процесната сграда, тяло „А“,
е завършвала в най-горната си част с „плоча…над която се очаквало да бъде
изграден скатен покрив без жилищни или сервизни помещения“ (св. Н. М.),
респ. е завършвала в най-горната си част с „хоризонтална покривна плоча“, с
„плосък покрив“, над който трябвало да се изпълни само парапет и частична
дървена конструкция, която дори не покривала цялата покрвина плоча (св.
Н.). В законодателството липсва легална дефиниция на понятието „покрив на
сграда“, поради което за изясняване конкретното му съдържание за конкретен
случай обичайно се ползват специални знания, каквито не бяха поискани по
делото. Но въпреки това установената стоманобетонната конструкция с
покривната плоча на последния етаж, над която не било планирано жилищно
или поне таванско пространство, тълкувани заедно с и кредитираните над
20бр. удостоверителни актове към отговора, индикират по-скоро извод за
завършеност на покрива, до степен да осигури неговото базисно строително
предназначение.
Действително от свидетелските показания стана ясно, че към 2015г. не
всичките стени по строежа са били налице и е имало полуразрушени зидове и
амортизирани стени. Доколкото обаче от свидетелските показания е видно
още, че през продължителни периоди строежът е бил спрян и не били
извършвани никакви дейности по него в продължение на години, логично би
могло да бъде предположено, че се касае за увреждания, амортизации и
нецелеви изменения на фактическото състояние на строежа, след
завършването му до съответния етап по ЗУТ, които както се посочи по-горе
не променят по-рано установената степен завършеност, в контекста на
последиците по чл.67 от ЗС. Дори обаче да не бъде споделено последното,
при липса на експертни данни колко и какви по брой, вид и проценти „стени“
са били налични, респ. липсващи и тъй като пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ визира
само ограждащите стени, съдът не може да достигне до извод за
незавършеност на грубия строеж, при всички останали и подробно
анализирани по-горе доказателства и обстоятелства в процеса.
14
И още нещо за пълнота – ищецът е собственик на целия поземлен имот
още от пролетта и лятото на 2015г. Въпреки това в продължение на повече от
шест години, до настоящото дело, той не е оспорил изобщо, нито съдебно,
нито извънсъдебно, правата на ответника-суперфициар върху исковата
сграда, дори обратното – позовавал се е на тях (пред държавни органи и пред
ответника). В този смисъл и в контекста на всичко гореизложено за съда
остават съмнения в целите на настоящото производство, с оглед на
твърдяното няколко дни преди исковата молба „довършване на строежа до
груб“ именно от ищеца.
В заключение по горните съображения съдът преценява за недоказано и
неустановено, че фактическото състояние на процесната сграда, корпус „А“
към 2015г. е било съществено различно от установеното с официалните
документи към отговора, така че да не съответства на изискванията по пар.5,
т.46 от ДР на ЗУТ, с което и към края на 2015г. правото на строеж на ищеца
да се е погасило по давност, поради неупражняването му в срок от пет
години, по чл.67 от ЗС. А с оглед на това ответникът се явява легитимиран, а
ищецът не може да се позовава на придобивно основание по чл.92 от ЗС за
постройката и в частност исковия обект от нея. Поради това предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Предвид изхода по спора на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за адвокатски хонорар. Възражението
за прекомерност на хонорара е основателно, тъй като делото не е със
значителна фактическа и правна сложност, като е приключено в две
заседания. Ето защо и на ответника следва да се присъди хонорар от
4559.28лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Гитекс“ ЕООД, ЕИК119001163, със седалище гр.
Бургас, ул. „***“№8, ет.*, за признаване за установено в отношенията
между страните по делото, че ответникът ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“,
ЕИК040406418 – Б. Д. М., със седалище гр. София, р-н Триадица, бул. „***“
№*, вх.*, ет.*, ап.*, не е собственик на Магазин със застроена площ
231.10кв.м., находящ във вход А, на етаж минус втори,от жилищна сграда в
поземлен имот с идентификатор №10135.2028.19, с адрес гр. Варна, р-н
Приморски, кв. Виница, ул. „**“ №*; съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2028.19.1.12, с предназначение - за търговска дейност,
брой нива - 1, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта -10135.2028.19.1.1, 10135.2028.19.1.2 и 10135.2028.19.1.3, съобразно
КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.
директор на АГКК-Варна, заедно и с 3,6559% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, поради изграждане
на сградата до етап „груб строеж“ след погасяването по давност на правото
на строеж на ответника, което е придобито с покупко-продажба,
15
обективирана в НА №122/15.11.2010г., том 2, рег. №8182, н.д. №289/2010г. на
н-с Св. Д. и за което е издадено разрешение за строеж №331/20.06.2008г.,
на правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Гитекс“ ЕООД, ЕИК119001163, да заплати на ЕТ
„Марица-М-Борис Михалков“, ЕИК040406418 – Б. Д. М., сума 4559.28лв. –
сторени разноски за адвокатски хонорар, на осн. чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16