Р Е
Ш Е Н
И Е № 434
гр. Димитровград, 25.10.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд в
публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при секретаря Дарина
Петрова и в присъствието на прокурор Л.Торньова, като разгледа докладваното от
съдията Стоянова гр.д. № 1098/2019г.
по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В депозираната искова молба ищецът
твърди, че през месец март на
2016 г., било образувано ДП с №181/2016 г. по описа на РУП Димитровград.На 15.
12. 2016 г. по указание на Районният прокурор на РП Димитровград бил привлечен
като обвиняем и му било предявено обвинение за извършено от него престъпление
по чл. 217 ал. 3, вр. Ал.1 от НПK.На 14. 06. 2017г. Районният прокурор на РПДимитровград изготвил и внесъл в РС Димитровград
обвиненителен акт против ищеца за престъпление по чл 217 ал.3, вр. ал. 1 от НК.
Било образувано НОХД
№ 309/ 2017 г. по
описа на съда. С Присъда № 73 от 02. 10. 2017
г., бил признат за невиновен за престъплението.По протест на
прокуратурата
срещу тази присъда
пред
ОС-Хасково било
образувано ВНОХД№672/2017г.
С Решение 7 от 09.01.2018г.,
първоинстанпионната присъда била отменена и делото бе върнато на РП
Димитровград, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Отново му било
предявено обвинение, а РП Димитровград внесла нов обвинителен акт
на 09. 07. 2018 г в PC Димитровград за извършено от него престъпление по
чл. 2 1 7 ал.3. вр. т. 1 от НК, като било образувано ново НОХД № 325/ 2018 г.
но описа на съда.
С последваща присъда
бил признат отново за невиновен по повдигнатото обвинение, протестирана била
присъдата, но потвърдена от въззивна инстанция-Решение № 64 от 14.5.2019г.
Счита, че органите
на прокуратурата са му причинили сериозни вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което бил изцяло оправдан и следвало да бъде
ангажирана тяхната отговорност на основание чл. 2 и чл. 3 от ЗОДОВ. Тази
отговорност следвало да бъде понесена изцяло от прокуратурата.
На горното основание
претендира заплащането на претърпени от него значителни неимуществени вреди.
През всички тези години, през които му
били предявявани и повдигани обвинения от прокуратурата, претърпял изключително
много и дълги страдания.
Бил сринат имиджа му сред
близките и приятелите му. От уважавана
персона, изведнъж добил негативен образ в обществото. Често се налагало да
пътува извън страната по работа в чужбина,
което се проваляло, тъй като бил с мярка за неотклонение. До пълното му
оправдаване чувствал страх, несигурност, невъзможност да се почувства
защитен.Обезщетението за така претърпените болки и страдания оценява на сумата
от 15000 лева/след допуснато изменение на исковата претенция/.
Моли съда да
постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати исковата сума от
15 000 лева, представляваща обезщетение за пертърпени от него неимуществени
вреди,
изразяващи се в причинени емоционални страдания,
уронен имидж, разклатено психично здраве, депресивно
състояние
за дълъг период от време, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.5.19г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1600
лева-имуществени вреди, представляващи-платени адвокатски хонорари, представляващи
800 лева заплатен адвокатски хонорар по ДП № 181/2016 г. по описа на РУ на МВР
гр. Димитровград и 800 лева, заплатен адвокатски хонорар по НОХД № 325/2018 г.
по описа на Районен съд гр.Димитровград.
ОТВЕТНИКЪТ по делото Прокуратурата на Република България, чрез
представителя си – прокурор Л.Торньова,
която се явява и за Районна прокуратура гр.
Димитровград, в депозирания писмен отговор и
в съдебно заседание взема становище за
неоснователност на претенцията, алтернативно – за значително завишен размер на
претендираното обезщетение за неимушествени вреди и
неоснователност на претенцията за имуществени вреди.Ищецът не
представял каквито и да е доказателства за
претърпени от негова страна неимуществени вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
По досъдебно производство № 181/2016г.
по описа на РУ-Димитровград /образувано на 15.3.16г./, ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем на 15.12.16г. за престъпление по чл.217 ал.3, вр.ал.1 от НК.
След съответно
проведени следствени действия, досъдебното производство е приключено със
заключително мнение на ст.разследващ полицай /9.1.17г./ за предаване на
обвиняемия В. на съд. В тази връзка в Димитровградски районен съд е внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура-Димитровград, по силата на който е
повдигнато обвинение срещу В. за извършено престъпление по чл. 217 ал.3,
вр.ал.1 от НК. Съдията-докладчик по образуваното НОХД е върнал същото за
доразследване.След допълнителни процесуални действия, с последващо заключително
мнение /12.6.17г./ ДП е изпратено на ДРП с мнение за съд.По повод внесения
обвинителен акт /14.6.17г./ в Димитровградски Районен съд е образувано НОХД № 309 по описа на същия съд
за 2017г. С Присъда от 2.10.17г. подсъдимият В. е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, която е била протестирана.С Решение от 9.1.18г. по
ВНОХД №672/17г. ОС-Хасково е отменил присъдата и е върнал делото на
РП-Димитровград, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство. С постановление на районен прокурор от 12.4.18г. е
отменена мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия В., на основание
чл.242 ал.8 от НПК.На 30.5.18г. ищецът е бил привлечен отново в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.217 ал.3, вр.ал.1 от НК и му е определена мярка
за неотклонение “Подписка“. Със заключително мнение от 11.6.18г. ДП е изпратено
на ДРП с мнение за предаване на съд. Районен прокурор при ДРП е внесъл
обвинителен акт от 9.7.18г. за разглеждане от ДРС.Образувано е НОХД№325/18г. по
описа на съда.С присъда от 22.1.19г. Районен съд-Димитровград е оправдал подсъдимия
В. по повдигнатото му обвинение по чл.217 ал.3, вр.ал.1 от НК, в сила от
14.5.19г., предвид Решение №64/14.5.19г. на ХОС по ВНОХД 162/19г., съгласно
което присъдата на ДРС е потвърдена.
С оглед цялостното изясняване
на делото от фактическа страна бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетел Д.С.Д.– без родство с ищеца, който заяви пред съда, че познава ищеца и семейството му от 1993 г.Същият бил психолог
по образование, като по-често започнали
да се срещат с Т. в началото на 2017 г., когато последният потърсил
помощ, консултация с него, най-вече за това, че се чувствал депресиран. В началото не искал
да говори за това какво се е случило, но впоследствие
му се доверил и му разказал, че „имали
заведения, че го обвинявали в кражби“.Свидетелят
твърди, че по негови наблюдения ищецът бил доста отчаян и
в началото бил доста депресиран, искал
„да слага край на живота си“, доверил му се като професионалист и приятел. Това, което
днес коментира пред съда, ищецът му го доверил
лично. Стигнал до крайности в поведението и мислите си, защото искал
„да слага край на живота си, да сменя
работата си, да кара камион навън. Искаше да се махне от тук, да работи като
шофьор, защото всички били против него“. В
началото идвал на консултации всеки месец, после разредили
посещенията във времето и в края на 2018г., свидетелят наблюдавал у ищеца
положителна промяна в поведението му.За срещите помужду им съпругата на ищеца
ги свързала, тъй като споделила със свидетеля, че психиката му е
„супер зле, ако можеш помогни му“. Свидетелят твърди, че преди началото на тези срещи той познавал ищеца като “усмихнат
и лъчезарен човек“, който винаги поздравявал, но тогава, когато
започнал да се среща с него установил,
че бил
„затворен, депресиран, унил“.
Свидетел Е.Д.К.установи, че живее на семейни начала с ищеца по делото от 15 години.
Много добере била запозната с проблемите му. Ставало
въпрос за механа „Банска“ -
заведението, в което били наематели от 6 години. Наели го
напълно празно. Направили му основен
ремонт и когато разбрали, че е продадено, през 2016 г., месец
март, тъкмо били изкарали 8-ми март и два, три дни след
това трябвало всичко да се вземат
и да се изнесат от там. Взели
всичко, защото било закупено от тях. Една седмица
след това започнали да им
звънят, започнали да се разлепват некролози, че той е
умрял.Не си спомня кога е било образувано дело
срещу него, но си спомня, че го викали в
полицията. В града се носели слухове, че е
крадец, големите деца спрели да идват, защото ги било срам. Той
станал много изнервен, не можело да се говори с
него и точно тогава влизали и в друго заведение. Предполага,
че това негово поведение било такова, защото го
обвинили, че е крадец на собствените си вещи. Станал
много нервен, започнал да вика и да крещи, пушел
много цигари, като никога преди това не го бил
правил, бил притеснен. Големите деца отказвали
да идват, защото ги било срам, като този факт й съобщил
ищеца.
Тогава решили да
се посъветват със специалист. Познавали
се с Димитър и отишли при нето. Наложило се
да ходи доста дълго време, до началото на тази година. Споделя, че срещу съпруга й били
заведени три дела, тъкмо се успокоили и
пак наново започвало всичко.
През 2017 г. той искал до отива да
работи в чужбина. В този период изпаднали
във финансова криза, тъй като според свидетеля „хората
сякаш се страхуваха да идват в заведението, в началото
имаше работа и после изведнъж всичко спря. Нямахме средства и той реши да отиде
да пробва да работи в чужбина като шофьор, но не можеше да напусне страната,
имаше някаква мярка“. Споделил,
че не може да стоят гладни, че му е писнало от живота, че
не може да работят, че всичко било против тях. Всички го наричали
крадец, в края на 2016 г., например „моят
племенник, който беше на 10 години, приятелите му казваха, че чичо му е крадец“.
Преди да напуснат заведението нямали
финансови проблеми. Финансовите им
проблеми започнали след
като се нанесли в новото заведение, през 2017 г., след
като започнали да го викат в полицията, защото той
тогава „започна да полудява“.
Свидетелят Бончо Димитров Бонев – без родство с ищеца установи пред съда, че с ищеца
се
познавали от около 30 години, били много добри приятели. Почти всеки ден се виждали, споделяли
си. Проблемите му започнали от механа „Банска“,
когато я продали, а той бил наемател. До освобождаването на конкретното заведение му „вървял“ бизнеса. През
2016 г. трябвало да
освободи механата и започнали да го викат в
полицията и оттогава той се стресирал,
станал много затворен, необщителен дори и със свидетеля и с други негови приятели. Започнали
да го отбягват неговите приятели бизнесмени, защото това станало
известно в града. Тези данни знаел от
него и от наблюдение на самия свидетел, тъй като се
събирали заедно. Много пъти споменавал, че
той е професионален шофьор и обмислял варианта да
остави бизнеса си и всичко тук и да излезе навън да работи. Искал
да се отърве от самото напрежение, по повод на призовки, патрулки, защото му
правили безпричинни проверки в заведението, той
се депресирал, като допълнително
зле му повлияло и влошеното финансово състояние. Посещавал
специалист психолог до началото на тази година, като срещите с него му повлияли добре на емоционалното му състояние.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
В случая е безспорно, че срещу ищеца било образувано и водено досъдебно
производство, по което същият е бил обвинен в престъпление. Безспорно е и това,
че впоследствие
ищецът е бил оправдан. Ето защо следва да
се приеме, че за ищеца е налице основание за търсене на отговорност за вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като лицето е оправдано. Пасивно легитимирана да отговаря по настоящия иск е
Прокуратурата на Република България, като държавен орган, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вреди. /В този смисъл
Решение/24.01.2011г. по гр.д. № 855/2010г., ІV г.о. на ВКС/.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.217 ал.3, вр ал.1 от НК. Само по себе си
предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес.
Психичното
състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, а по –
късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо
него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените
страдания на лицето, които са посочени в исковата молба. Видно от събраните по
делото гласни доказателства се установява нарушаване на емоционалното
равновесие и настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното
състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение. Същият е станал
притеснен, изнервен, изпаднал в депресия. Започналото наказателно преследване срещу ищеца дало
отражение в работната му среда и възможността да се установи в такава. Следва
да се има предвид ноторното обстоятелство, че самия факт, че срещу определено
лице е повдигнато обвинение в определено престъпление води до накърняване на
доброто му име, достойнството му и репутацията му в обществото като порядъчен
гражданин. Поради това със самото повдигане на обвинение за умишлено престъпление, каквото ищецът не е извършвал, накърнява
личната сфера на ищеца, част от която е правото му на
добро име, самочувствието и авторитета му. Те безспорно са били накърнени в
резултат на предприетите действия по повдигане и поддържане на обвинение, внасянето
на обвинителен акт в съда, по който е постановена оправдателна присъда.
От доказателствата по делото може да се направи
извода, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 2 ал.1т.3 от
ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, за което
лицето е оправдано от съда. Незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществените вреди, описани по- горе.
Вредите се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД този
размер следва да се определи от съда „ по справедливост“, като се съобразят всички обстоятелства, имащи
отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В конкретния случай,
правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките на разумните
срокове за провеждането му или ги надхвърля, взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение и нейния вид, както и цялостното отражение на наказателното
преследване срещу ищеца върху неговия живот – семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и други подобни. Предвид горните критерии, съдът съобрази:
вида и тежестта на повдигнатото обвинение по чл.217 ал.3,
вр. ал.1 от НК- не тежко по смисъла на закона престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба в размер от сто
до триста лева (всички вреди
на обща стойност 1455 лева/, по
което В. е оправдан; продължителността на наказателното производство (досъдебно
и съдебно) срещу ищеца в период/15.3.16г.-14.5.19г./ повече от три години, през
който обвинението е станало обществено достояние и е изиграло отрицателно
въздействие върху общественото мнение за личността на В., върху работата му и
социалните му контакти, наложената мярка за неотклонение “подписка”,/която макар
и най-леката такава има своите ограничения-в поемане на задължение от
обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния
орган/; негативното отражението на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение върху психиката, емоциите и живота на ищеца – изживения от него
стрес, безпокойство, несигурност, накърняване на доброто му име, чест и
достойнство. Все пак ищецът е бил в зряла възраст, достигнал значителна професионална реализация, личност, ползваща се с авторитет, който вследствие на воденото срещу него наказателно
преследване е бил накърнен.
Съдът, след
внимателна преценка на показанията на свидетелите, установи, че същите са логични, непротиворечиви в основната си част на
установените факти и обстоятелства и непротиворечиви, като взе предвид, че
всеки от тях изложи своите наблюдения съобразно нивото на интелект и памет,
като общото установено от тях е, че ищецът в периода на водене на досъдебното и
съдебното производство се е променил емоционално и психичното му състояние е било
крехко, станал затворен, депресивен и раздразнителен, вместо обичайното му
състояние на весел, общителен и добронамерен човек.Вярно е, че свид. Колева е жената, с
която ищецът живее на семейни начала, а свидетелят Бонев
е негов близък приятел, но е естествено човек да сподели неприятните чувства и
изживявания, унижението, затрудненията, с най-близките си хора, защото има
доверие в тях и среща нужното съчувствие и морална, а дори и материална помощ и
съдействие за преодоляването им. Не би било нормално обратното действие –
публично афиширане на тези изживявания.
Съдът, като отчете душевните страдания, които
незаконното обвинение е причинило на ищеца, като закономерно и
обективно следствие на проведената срещу него
наказателна репресия, както и установените
и доказани в съдебното производство конкретни проявления на неимуществените вреди счита, че исковата претенция е
основателна и доказана до размера на 5 000 лв. Този размер на обезщетението съдът приема за
справедлив, тъй като ищецът следва
да бъде възмезден само за душевните и морални страдания, които наказателната
репресия му е причинила в личен план / вътрешните
емоционални страдания/, но не се наведоха доказателства относно влошаване на
здравословното състояние на ищеца, като
последица от воденото срещу него наказателно производство. В случая не
се претендира обезщетение за вреди от влошено здравословно състояние в резултат
на незаконно повдигнатото срещу ищеца обвинение, а и не се
събраха доказателства за трайни негативни
последици за психическото и физическо състояние на ищеца. В останалата част, за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
15000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Предвид
обстоятелството, че правото на обезщетение по чл.2, т.3 ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на решението, с което лицето е оправдано, от който момент и
същото става изискуемо, то в случая основателна е претенцията на ищеца да се
присъди законна лихва върху главницата, считано от 14.5.19г. до окончателното й
изплащане. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените
морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената принуда. По
делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
Така определеният размер на обезщетението, според настоящия съдебен състав,
съответства на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в
страната, към момента, в който са търпени моралните вреди.
От установената фактическа обстановка,
следва да се отчете обстоятелството, че не са налице доказателства, експертизи
и данни, от които да се направи извод, че воденото наказателно производство е
довело до възникване на заболявания и проблеми със здравословното му състояние-
физическо или психическо, още повече че същият е имал и
финансови затруднения в период съвпадащ с периода на водене на досъдебното
производство и съдебно такова, което също е оказало своето негативно влияние.На
следващо място, съдът намира, че ищецът не е
търпял съществени ограничения на гражданските си права- мярката за неотклонение
спрямо същия е била „Подписка”.В конкретния случай се касае за лице с чисто
съдебно минало, ползващо се с добро име в обществото, с професионална реализация.По
делото, предвид и свидетелските показания, които в частта си установяващи
извод, че ищецът е бил дискредитиран пред своите близки
и познати, поради воденото съдебно производство, в което е бил
обявен за невиновен, останаха неубедителни. Разпитаните
свидетели не установиха да са настъпили някакви увреждания на
физиката и на психиката на ищеца, извън обичайните.
На основание гореизложеното настоящата съдебна инстанция, след преценка тежестта на повдигнатото
срещу В. обвинение, продължителността на
воденото срещу него наказателно производство, вида на взетата срещу него мярка
за неотклонение „Подписка”, характерът и интензивността на причинените му вреди
от морално естество, районният съд
определи горният размер като справедлив за
присъдено обезщетение, съответстващ на действително претърпените вреди,
доколкото са доказани по делото, на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
практиката на Върховния съд - ППлВС № 4
/23.12.1968 г. по прилагането му,
Решение № 191 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2014 г., III г.
о., ГК и др.
Претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено от него адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита в
наказателното производство, образувано по незаконно повдигнатото
му и подържано от прокуратурата обвинение
за извършено престъпление, конкретно за сумата в размер на 1600
лева-имуществени вреди, представляващи-платени адвокатски хонорари, представляващи
800 лева заплатен адвокатски хонорар по ДП № 181/2016 г. по описа на РУ на МВР
гр. Димитровград и 800 лева, заплатен адвокатски хонорар по НОХД № 325/2018 г.
по описа на Районен съд гр.Димитровград, съдът намери
същата за основателна и доказана в пълен размер.
Несъмнено
в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разходите за адвокатска защита в
наказателния процес представляват имуществени вреди от незаконното наказателно
предследване, които подлежат на обезщетяване /чл.4
от ЗОДОВ/. Правото на обезщетение възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за реално претърпени вреди. В този смисъл в тежест на
увредения е да установи реалното извършване във връзка с наказателното
преследване на разходи за адвокатско възнаграждение. Липсата на процесуална
възможност да се упражни претенция за разноски в наказателния процес и
решаването на този въпрос едва в граждански процес във връзка с отговорността
за вреди от незаконно наказателно преследване, не рефлектира върху
необходимостта от такова установяване.
Доколкото
извършените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение с цел получаване
на адекватна защита в наказателния процес представляват имуществени вреди за ищеца,
които са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, като
между него /чрез повдигане на незаконно обвинение/ и настъпилия вредоносен
резултат съществува пряка причинна връзка, а от друга страна в разпоредбите на
НПК не е предвидена възможност самият подсъдим да иска осъждане на Държавата да
му заплати извършените разноски в производството в случай на неговото оправдаване
или при прекратяване на производството, искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Безспорно
установено е, че в кориците на ДП №181/16г. по описа на РУП-Димитровград, на
л.48 се съдържа договор за правна помощ и пълномощно, видно от което е, че обвиняемият
и настоящ ищец по досъдебното производство В. е упълномощил адв.А.П.-ХАК да го
защитава в хода на досъдебното производство, с договорено възнаграждение в
размер на 800 лева, изрично описано, че са платени в брой.
На лист 17 в кориците на НОХД 325/18г. се съдържа договор за правна защита
и съдействие и пълномощно, видно от което е, че подсъдимият В. и настоящ ищец е
упълномощил адв.А.П.-ХАК да го защитава в това наказателно производство с
уговорено договорно възнаграждение в размер на 800 лева, платени в брой.
И двата
договора са сключени между ищеца и адв.А. П., и двата
съдържат уговорки за плащане на
възнаграждение, относно размера му и
относно начина на плащане. Принципно доказването на
извършеното плащане на адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска услуга
може да се извърши по различни начини - с документ за банков превод, разписка,
която може да е изрична или инкорпорирана в договор за правна помощ, и други,
годни да установят кога, какво, на какво основание и между кого е извършено
плащане. В случая е налице изрично установено в договора
плащане в брой.
При този изход на делото и на основание
чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса/10 лв./ и адвокатско възнаграждение/2000
лв./ в общ размер на 2010 лева.Възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение от страна на ответника не е направено.
По изложените съображения Димитровградският
районен съд
Р е
ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.В., ЕГН
********** *** сумата от 5 000/пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е било
оправдано с влязла в сила Присъда от 14.5.2019г. по НОХД № 325/2018г. по описа
на Димитровградски районен съд, ведно със законната лихва, считано от 14.5.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до пълния
предявен размер от 15 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.В., ЕГН ********** *** сумата от 1600/хиляда и шестстотин/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат
на незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в законна
сила присъда по НОХД № 325/2018 г.
по описа на Димитровградския районен съд, от която
сумата 800 лева заплатен адвокатски хонорар по ДП № 181/2016 г. по описа на РУ
на МВР гр. Димитровград и 800 лева, заплатен адвокатски хонорар по НОХД № 325/2018
г. по описа на Районен съд гр.Димитровград.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул. „Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
Т.М.В., ЕГН ********** ***, сумата от 2010/две хиляди и десет/
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по
настоящото гражданско производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН съдия:/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Съдебният
акт е обявен на 25.10.2019 г.
Секретар:
д.петрова