№ 284
гр. Сливен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100334 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата молба ищецът Д. Й. Й. твърди, че с ответницата са родители на
малолетните деца Й.Д. Й.а, родена на 25.10.2012 г. и Г. Д.ов Й., роден на 14.11.2014 г.,
родени от съвместното им съжителство.
С Решение № 613/02.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1146/2020 г. по описа на
РС – Сливен, упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца
били предоставени на бащата, на майката бил определен режим на лични контакти с децата
и същата била осъдена да заплаща на бащата, като баща и законен представител на
малолетните деца, месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 160 лева, считано
от 14.04.2020 г.
Сочи, че от датата на влизане в сила на съдебното решение, до момента са изминали
две години и половина, през които не само бил увеличен размера на минималната работна
заплата за страната, но безспорно били пораснали и нуждите на децата. Към настоящия
момент ищецът и двете деца живеели в гр. Бургас в жилище под наем. Двете деца били
записани и редовно посещавали 6-то ОУ „Димчо Дебелянов“ – гр. Бургас, като детето Й.
било в четвърти клас, а детето Г. във втори клас. Детето Г. било записано на тренировки по
футбол, за които бащата допълнително заплащал месечна такса в размер на 50 лева.
Ответницата не била осигурявала никакви средства за издръжката на децата, като изцяло
грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката им, били поети от бащата.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да увеличи
определената с Решение № 613/02.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1146/2020 г. по
1
описа на РС – Сливен издръжка за децата, като ответницата да бъде осъдена да заплаща за
всяко едно от децата чрез техния баща и законен представител месечна издръжка в размер
на 250 лева, считано от датата на предявяване на иска – 01.02.2023 г., до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й изплащане.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва
изложеното в исковата молба, че тя като майка не полагала никакви грижи за децата. Сочи,
че с Д. Й. живели на семейни начала заедно с децата в гр. Бургас до 06.01.2023 г., като
ищецът упражнил физически и психически тормоз над нея, като се наложило да звънне не
тел. 112 за помощ и съдействие. Тогава органите на реда се отзовали и предотвратили
каквито и да било последици от инцидента. След това ищецът ограничил всичките й
контакти с децата – не им разрешавал да говорят с нея по телефона, не й разрешавал да ги
вижда до момента, в който подала жалба в РПУ – гр. Бургас. За този период повече от месец,
имала възможността само веднъж да чуе децата и то за много кратко време, тъй като им бил
взел телефоните, не ги била виждала, пропуснали задължителните си срещи с тях, тъй като
по никакъв начин не можела да открие ищеца или да говори с него. След намесата на
органите на реда, ищецът й разрешавал да види децата съгласно определения режим на
лични контакти. За месец февруари била заплатила и издръжката и на двете си деца.
По отношение искането на ищеца за увеличение размера на издръжката от 160 лева
на 250 лева за всяко едно от децата, счита същото за неоснователно и моли съда да го
отхвърли като необосновано, тъй като месечната заплата, която получавала, не й стигала да
покрива основните си нужди. Към момента тя също живеела на квартира, за която плащала
месечен наем в размер на 350 лева.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
молба като неоснователна и незаконосъобразна.
В с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа исковата молба и
моли съда да уважи исковата претенция.
В с.з. ответницата лично и чрез процесуален представител, моли съда да постанови
решене, с което да увеличи дължимата издръжка на двете деца от 160 на 200 лева месечно
до настъпването на основания за изменението или прекратяването й.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От представените копия от Удостоверения за раждане се установява, че детето Й. Д.
Й.а, родена на 25.10.2012 г. и детето Г. Д.ов Й., роден на 14.11.2014 г., са с родители - майка
С. И. К. и баща Д. Й. Й..
С Решение № 613 от 02.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1146/2020 г. на СлРС,
упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца били
предоставени на бащата, на майката бил определен режим на лични контакти с децата и
същата била осъдена да заплаща на бащата, като баща и законен представител на
2
малолетните деца, месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 160 лева, считано
от 14.04.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Г. Й.а, майка на ищеца, заявява, че от близо три години Д.
живеел в Бургас с децата и за тях се грижел той. Живеели в жилище под наем, който бил 400
лева. Децата учели в Бургас, Й. била на 10 години, а Г. – на 8. Г. посещавал тренировки по
футбол. Сега в момента не посещавал заради гриповете, но пак щял да започне. Таксата била
50 лева. Ищецът работел, като получавал 1200 - 1300 лева възнаграждение. След
постановяване на решението, с ответницата са съжителствали заедно. През ваканциите
децата били в Шивачево при тях, майката не се грижела за децата. Последните два месеца е
платила издръжка. Когато живеели заедно, ответницата помагала в плащането на разходите.
От коледа на 2022 г. не били заедно. От тогава изцяло средствата за децата ги осигурявал
ищеца. Последно м. декември бил заплатил такса за тренировка по футбол на детето, до
тогава то било посещавало един или два месеца тренировки. Месечната им издръжка била
около 800 лева, от които 400 лева били за наем, а останалите за битови сметки. Предния път
раздялата на страните била м. май 2022 г. Тя напуснала работа и се прибрала на селото си, а
децата се прибрали в Шивачево, докато тръгнат на училище. От м. май до първия учебен
ден, цялата лятна ваканция децата изкарали при тях. Два пъти имали контакт с децата, като
единия път били с бащата в Плевен и един път на Аквапарк в Казанлък. От момента на
постановяване на съдебното решение, почти всяко лято се разделяли и после се събирали,
когато трябвало да тръгнат децата на училище. От начало договорът за наем бил на името на
ответницата, после мисли, че го били прехвърлили на Д.. Свидетелката и съпругът й му
осигурявали и финансова помощ. Всяка седмица като си тръгвали от Шивачево, защото в
събота и неделя децата били там, му давали по 200 – 250 лева, както и храна. Размерът на
наема от два месеца бил увеличен.
В показанията си свид. М. Й.а, сестра на ищеца, заявява, че децата се отглеждали от
бащата, живеели в Бургас, децата учели там. Всичко за тяхното отглеждане осигурявал той.
Голямото дете доста бързо растяло, доста често се купували дрехи, тя била на 10 години.
Знае, че 400 лева бил наемът и около 400 лева били сметките за ток и вода, или около 800 –
900 лева били разходите им на месец. Доходите му на месец били около 1100 – 1200 лева.
Майка й и баща й му помагали в грижите за децата, както и с храна. Не знае дали му
помагат финансово. През ваканциите децата били в Шивачето при майка й и баща й.
Ищецът пътувал, една седмица работел, една седмица почивал. Предполага, че майката е
полагала някакви грижи за тях докато са живели заедно, а в периода, в който са разделени,
не знае. Г. посещавал тренировки по футбол. Преди ответницата е плащала таксата, която
била 50 лева, а сега ищецът. Докато са живели заедно била помагала в плащането на
разходите. Последно Г. ходил на футбол м. декември, почти година посещавал тези
тренировки. Миналата година лятото ответницата си е тръгнала и били разделени цялото
лято до м. септември включително, защото брат й се чудел дали да се връща в Бургас.
Окончателно били разделени от коледните празници. Не знае да има жалба от ответницата
3
срещу брат й. Не й е известно той да е упражнявал физически тормоз срещу С.. През
годините са имали и други кратки раздели. Той заради ответницата се преместил да живее в
Бургас, за да бъдели заедно. От Коледа не се били събирали да живеят заедно.
Свид. Я. К., майка на ответницата, заявява, че страните били разделени от м. декември.
Ответницата й се обадила и й казала, че са се скарали. От тогава тя живеела в Сливен.
Децата към момента живеели при баща си. С. имала контакти с децата всяка втора седмица.
Нямали проблеми с виждането на децата. Преди да се разделят, живеели в Бургас. Преди две
години било постановено решението на съда за родителските права. От тогава те живеели
заедно. С. работела, полагала грижи за децата. Свидетелката виждала децата на два месеца
веднъж. С. сама се грижела за децата. В момента С. работела, но не знаела каква е заплатата
й. Апартамента, в който живеела бил под наем. Наемът бил 350 лева. През летните
ваканции децата били при неговите родители. През това време С. е давала средства.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Установи се, че решение № 613/02.07.2020 г. по гр.д. 1146/2020 г. С. И. К. се е
задължила да заплаща на Д. Й. като баща и законен представител на малолетните деца Й. и
Г. месечна издръжка по 160 лева за всяко дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, в сила от 01.10.2009 г., при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, който към момента е 195 лева.
Ответницата работи по трудов договор с основно месечно трудово възнаграждение
1100 лева.
Ищецът, видно от приетото като доказателство удостоверение е получавал нетно
месечно трудово възнаграждение средно по 978.58 лева.
Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ
издръжка е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи,
отчитайки, че задължението за даване на издръжка на малолетните деца е задължение и за
4
двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и
кой от тях полага непосредствените грижи за децата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че страните след
постановяване на решението живеели заедно с децата в гр. Бургас. През ваканциите децата
били в Шивачево при родителите на ищеца. Децата учели в Бургас, Й. била на 10 години, а
Г. – на 8. Ищецът работел, като получавал 1200 - 1300 лева възнаграждение. Когато живеели
заедно, ответницата помагала в плащането на разходите. От коледа на 2022 г. не били
заедно. От тогава изцяло средствата за децата ги осигурявал ищеца. Месечната им издръжка
била около 800 лева, от които 400 лева били за наем, а останалите за битови сметки.
Родителите на ищеца помагали на сина си с храна и финансови средства. Голямото дете
доста бързо растяло, доста често се налагало да се купуват дрехи.
В показанията си свид. Я. К., майка на ответницата, заявява, че страните били
разделени от м. декември. От тогава тя живеела в Сливен. Децата към момента живеели при
баща си. С. имала контакти с децата всяка втора седмица. Нямали проблеми с виждането на
децата. Апартамента, в който живеела бил под наем. Наемът бил 350 лева.
Свидетелските показания се потвърдиха и от други , събрани в хода на
производството доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани.
Задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т. е
то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в
интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване отчитане от
една страна нуждите на детето, а от друга възможностите на родителите, които я дължат- чл.
142, ал. 1 СК.
Безспорно издръжката е нужна на децата за покриване на техни основни и важни за
възрастта ежедневни потребности, което разбира се следва да е в границите на
възможностите на родителите. Съобразявайки изложено до тук, възрастта на децата,
материалното положение на родителите, поскъпването на стоките и услугите, съдът прави
извод, че необходимата издръжка за децата Й. и Г. , предвид обстоятелството, че те са
ученици и за тях са необходими повече средства е около 400 лева месечно. Тя следва да се
понесе от двамата родители и даването й трябва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане, за покриване на нуждите им така, както те биха били задоволени,
ако родителите живеят заедно и в общо домакинство. Предвид факта, че бащата е този,
който осъществява непосредствените грижи за децата, от така определения размер на
издръжката майката следва да заплаща в пари сумата от 220 лв., а остатъкът остава за
бащата. Този размер на издръжката, съдът определя като кореспондиращ на нарасналите
нужди на децата, както и възможностите на майката, която получава основно
възнаграждение в размер на 1100 лева и заплаща наем за жилище. Липсва проведено от
ищеца доказване на обстоятелството, че даването на издръжка от страна на ответницата в по
- голям размер няма да е свързано с особени затруднения за нея. За разликата над 220 лева
до претендирания размер от 250 лева за всяко дете, искът се явява недоказан, поради което
5
следва да се отхвърли.
Освен това не се установи по категоричен начин даването на допълнителни средства
за детето Г. , свързано с посещения на тренировки по футбол. И двете групи свидетели
заявиха, че е посещавал такива тренировки около 2 месеца, като таксата е била заплащана
от майката. Няма доказателства след раздялата между родителите детето да е ходило на
тренировки и да е заплащана такса за това.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в производството, съразмерно с
уважената част от иска в размер на 440 заплатено адвокатско възнаграждение.
Разноски от ответницата не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати д.т. върху увеличения размер на
издръжката в размер на 172.80 в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определената с Решение № 613 от 02.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 1146/2020 г. по описа на СлРС месечна издръжка, която С. И. К. с ЕГН
**********, се е задължила да заплаща на Д. Й. Й. с ЕГН ********** от гр.
Шивачево, общ. Твърдица, ул. „Ленин“ № 18, като баща и законен представител
на малолетните деца Й.Д. Й.А, родена на 25.10.2012 г, с ЕГН ********** и Г. Д.ОВ
Й., роден на 14.11.2014 г. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 160 лева на 220
лева / двеста и двадесет лева/ месечно за всяко дете, считано от 01.02.2023 г. до
настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъснява вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълният му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. И. К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Й. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 440 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА С. И. К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ да заплати държавна такса
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС в размер на 172.80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
6
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7