№ 1591
гр. Варна, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500341 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. №50824/13.12.2021г. по описа на ВРС на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Париж, Франция, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт П.П..
Обжалва се решение №1741 от 18.11.2021г. на Варненски районен съд, 35-ти състав,
постановено по гр.д. №3670/2021г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя - ищец в първоинстанционното производство в хипотезата на чл.422, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК установителни искове за установяване съществуването на вземанията
по издадената му по ч.гр.д. №15396/2020г. на ВРС срещу ответника – длъжник Д. М. Д.,
ЕГН **********, гр. Варна, заповед за изпълнение на парично задължение
№262057/02.12.2020г., за сумите 2 062,87 лева – главница, 9,77 лева - възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2018 до 07.12.2018 г., 381,43 лева - мораторна лихва за периода от
07.12.2018 до 16.11.2020 г., които вземания произтичат от сключен между страните договор
за револвиращ потребителски кредит, предоставен по кредитна карта № CARD-*****,
активирана на 03.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2020г. до окончателното й плащане.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 ГПК, и е редовна - съдържа изискуемите реквизити и приложения по чл.260 и чл.261
ГПК и е надлежно администрирана.
Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилно приложение на
1
процедурата по оспорване на истинността на документ, довело до необоснования и
неправилен решаващ извод на първоинстанционния съд, че ищецът не е изпълнил
процесуалното си задължение по чл.193, ал.2 ГПК, поради което процесният договор за
кредит следва да се изключи от доказателствения материал по делото, съответно до
незаконосъобразност на постановеното решение.
Препис от въззивната жалба е надлежно връчен на насрещната страна – ответника
Д.Д., чрез назначения му по делото особен представител адвокат Б.Р.. В срока по чл.263
ГПК същият е депозирал писмен отговор вх. №50824/13.12.2021г., в който обосновава
становище за нейната неоснователност. С оглед оплакването във въззивната жалба счита, че
се касае по-скоро за допуснато процесуално нарушение, което следва да се отстрани от
въззивния съд с нарочно разпореждане за откриване на производство по чл.193 ГПК, във
връзка с което формулира и доказателствено искане. Извън това поддържа развитите още в
хода на първоинстанционното производство възражения по иска, в т.ч. и по размера на
задълженията като счита, че е налице неяснота относно размера на претендираната главница
и начина на нейното формиране предвид и липсата на доказателства за факта на получаване
на кредитната карта от ответник, нейното активиране и усвояване на суми от предоставения
кредитен лимит.
В изпълнение на задълженията си да следи както за редовност на жалбата, така и за
редовност на исковата молба, въззивният съд като решаваща инстанция по съществото на
материалния спор намира, че преди да се произнесе по въззивната жалба следва да отстрани
констатираните нередовности по предявяването на иска, като приложи разпоредбата на
чл.129, ал.2 от ГПК (арг. от т.4 на ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК на ВКС). В случая
липсват твърдения за това как са били усвоявани предоставените заемни суми в рамките на
уговорения кредитен лимит, съответно за това как е формирана претендираната главница от
2 062,87 лева предвид и факта, че договорения кредитен лимит е в максимален размер от
1 500 лева. Това е от съществено значение за предмета на доказване и правилното
разпределяне на доказателствената тежест в процеса предвид сочените от самия ищец
договорки относно възможностите за усвояване на предоставения заем в рамките на
кредитния лимит по револвиращия кредит (максимален, използван, разполагаем кредитен
лимит) и начина на погасяване на усвоения размер, съответно с оглед противопоставеното
оспорване на ответника, че не е ползвал (усвоявал) предоставения му под формата на
кредитен лимит паричен ресурс, евентуално, че действителната стойност на усвоения размер
от кредитния лимит е различен от претендираната от ищеца стойност на главницата.
Преразказа на основни договорни положения препращането към отделни договорни
разпоредби в случая е крайно недостатъчно спрямо изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК в
исковата молба да се изложат ясно и в пълнота всички обстоятелства, които са от значение
за претендираното вземане. Следва да се посочи, че е недопустимо съдът да извлича
твърденията на страните въз основа на представените от тях писмени документи. Точно
обратното, твърденията на страните за релевантните за спора факти трябва да са ясни и
недвусмислени като анализът на доказателствата, който се дължи от съда, е с цел да се
2
установи дали същите доказват (установяват) надлежно тези твърдения.
Навеждането на ясни твърдения за обстоятелствата, на които се основава
претенцията на ищеца спрямо ответника е от съществено значение както за определяне на
предмета на иска и неговата правилна правна квалификация, така и с оглед охрана на
правата и законните интереси на страните в процеса.
С оглед изложеното на ищеца следва да се даде срок да поправи исковата си молба в
съответствие с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК като изложи подробно и изчерпателно всички
обстоятелства, на които основава иска си.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба вх. №2088/15.03.2021г. по описа на
Варненски районен съд, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция, рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище град София, като
ДАВА на ищеца едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да
поправи обстоятелствената част на исковата си молба като ясно, разбираемо и
изчерпателно изложи твърдения:
1. за това как, кога, по какъв начин са усвоени суми, формиращи претендираната
главница в общ размер на 2 062,87 лева;
2. причината, поради която тази търсена като главница сума надвишава договорения
максимален кредитен лимит от 1 500 лева;
3. по отношение на възнаградителната лихва – конкретната главница, върху която е
начислявана, и нейния падеж.
Указва на ищеца, че следва да представи препис от молбата, с която се поправя
исковата молба за връчването й на насрещната страна.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неотстраняване в срок на посочените
нередовности, производството по предявения иск ще бъде прекратено, постановеното от
районния съд решение – обезсилено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.
ОСТАВЯ в.гр.д. №341/2022г. по описа на Варненски окръжен съд без насрочване.
След изтичане на срока, респ. изправяне на посочената нередовност, делото да се
докладва на съдията - докладчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4