Р Е Ш Е Н И Е
№ 261099 / 28.10.2021г.
гр. Перник,
28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска
колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Маринела
Маринова-Стоева
с участието на секретаря Божура Антонова, като
разгледа гр. д. № 00570 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на "ЕОС Матрикс" ЕООД срещу М.В.В.
с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от
14 602,47 лева – главница по договор за потребителски кредит от ** г., ведно
със законната лихва върху нея, считано датата на предявяване на иска -
08.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 523,74
лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.02.2018 г. до
07.02.2021г. Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че между "Банка ДСК" ЕАД и М.В.В. е
сключен договор за потребителски кредит от ** г., по силата на който банката
отпуснала на ответника кредит в размер на 15 000 лева със срок на издължаване –
96 месеца, лихвен процент 12,70 годишно, размер на анюитетна вноска – 249,60
лева и краен срок за погасяване на кредита – 02.03.2016г. Твърди се, че ответникът
погасил част от задължението, след което преустановил плащанията. Посочва се,
че на 21.12.2019 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
между "Банка ДСК" ЕАД и "ЕОС Файнънс", по силата на който процесното
вземане е прехвърлено. На 29.02.2016г. е
сключен договор за прехвърляне на вземания между „ЕОС Файнънс“ и „ЕОС Матрикс“,
по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени процесните вземанията на банката към ответника,
произтичащи от цитирания договор за потребителски кредит. Уведомление за цесията
е изпращано на ответника на постоянния му и настоящ адрес, същият е уведомяван
по телефона, като същевременно такова се прилага и към исковата молба. Към
настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за погасяване на
вземането по кредита.
Ответникът
се е възползвал от правото да подаде отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на исковите претенции. Обосновава, че процесният договор да
кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, не е бил предмет на
индивидуално договаряне, а съдържанието му е предварително изготвено от
кредитора. Сочи се противоречие с чл. 6,
ал.1 от ЗПК /отм./., тъй като потребителят не е бил запознат предварително с
условията по кредита преди подписване на договора. Договорът не отговарял и на
изискванията на чл. 7, т. 4- 14 от ЗПК /отм./, поради което бил нищожен и
длъжникът дължал връщане само на главницата по него. Прави възражение за
погасяване по давност на вземането. Изразява доводи за липсата на получено
уведомленията за извършената цесия. Релевира довод за липсата на прехвърляне на
вземане, поради неизпълнение на чл. 99 ЗЗД. Сочи в тази връзка, че пар. 6, ал.4
от договора за продажба и прехвърляне на дългове между „ ЕОС Файнънс“ и
“ЕОС Матрикс“ ЕООД е предвидено
прехвърлителят да упълномощи приобретателя да уведоми длъжника за извършената
цесия, като е посочено, че пълномощното следва да бъде с нотариална заверка на
подписите, а представеното е без такава. Възразява, че е изтекъл 5 - годишният
срок за уведомяване за цесията. На следващо място ответникът се позовава на чл.
16, ал.1 ЗПК отм., който въвежда ограничение за прехвърляне на вземането. Счита
за неравноправна клаузата на чл. 24 от Общите условия, предвиждаща възможност
за прехвърляне на вземането. По изложени в тази насока съображения се поддържа,
че цесията е нищожна и не е произвела правно действие.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото е представен договор за кредит за текущо потребление от ** г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и М.В.. Изпълнението на договора е обезпечено с
поръчителството на Стефан Петров В., който се е задължила да отговаря за задълженията
на ответника до размера на 13000 лв., по посочения договор за кредит.
По
силата на договора за кредит банката се е задължила да предостави на ответника
сумата в размер на 15 000 лева, а ответникът се задължила да върне сумата за
срок от 96 месеца (т. 2 от договора). Уговорен е годишен лихвен процент по
договора в размер на 12, 70 % (сбор от 5, 19 % + надбавка 7, 51 %), а годишен
процент на разходите – 14, 05 %. В т. 5 от договора е уговорено, че кредитът се
издължава на месечни вноски, съгласно погасителен план. По делото е представен погасителен план към договора за
потребителски кредит.
От
съдебно – икономическата експертиза се установява, че сумата от 15000 лева е
усвоена от ответника, като същият е извършвал периодични плащания в общ размер
на 1017, 00 лева. до 10.08.2008 г.. Експертът пояснява, че по кредита са
направени плащания в общ размер на 1017, 00 лева, от които са погасени
457, 53 лева – главница и 558, 64 лева – възнаградителна лихва до погасителна
вноска с падеж 10.07.2008 г. и частично по погасителна вноска с падеж
10.08.2008 г. Вещото лице пояснява, че неиздължената главница по договора за
кредит е в размер на 14 602, 47 лева и лихва за забава за периода от 08.02.2018
г. до 07.02.2021г. с размер на законната
лихва в размер на 4376, 68 лв.
Съдът
намира даденото заключение на експертизата за компетентно, което налага
неговото кредитиране.
По
делото е представен договор за цесия от 21.12.2009 г. и приложение № 1 към
него, от които е видно, че "Банка ДСК" ЕАД е прехвърлила на „ЕОС
Файнънс“ всички вземания към М.В.В., произтичащи от договора за
потребителски кредит от ** г. В договора за цесия е посочено – чл. 4.3, че
продавачът се съгласява назначеният обслужващ агент на купувача да изпраща на длъжниците
писмени съобщения по чл. 99, ал.3 ЗЗД, подписани от продавача-уведомителни
писма, подписани от продавача или в случай че този опит за уведомяване на укаже
неуспешен - с нотариално заверено пълномощно продавачът упълномощава назначения
обслужващ агент на купувача да подпише уведомленията. В т. 1.8 от договора е посочено, че
„обслужващ клиент на купувача“ е „ЕОС Матрикс“ ООД. Представено е по
делото пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена на
08.01.2010 г. от нот. Маргарита Шамплиян, с което „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава
„ЕОС Матрикс“ да уведоми от нейно име всички длъжници по вземанията, които
банката е цедирала с договор за цесия от 21.12.2009 г. Отново е възпроизведено
като условие да произведе правно действие упълномощаването, невъзможност за
уведомяване, поради неоткриване на длъжника на адреса.
Представен
е договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г., и анекси с приложение, с което „ЕОС Файнънс“
прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от дългове, сред които попадат
вземанията срещу М.В. В. по договор за кредит от **г. / л. 62/. Представен е и
копие на анекс № 4 от договора, с който прехвърлителят упълномощава
приобретателя на правата да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Представено е пълномощно, с което „ЕОС
Матрикс“ ЕООД преупълномощава „Адвокатско дружество Иванов и Денев“, както и
пълномощно за преупълномощаване от адвокатското
дружество към адв. Ж.Д. да извърши уведомяване на длъжниците съобразно одобрени
образци към съответните договори за цесия. Уведомленията за уведомяване на
длъжница за прехвърляне на процесните вземания са приложени към исковата молба.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ вр. с чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Правоотношението
е породено от договор, сключен на ** г., по силата на който банката е
предоставила потребителски заем в размер на 15000 лева срещу поето задължение
за връщане на сумата, заедно с договорена лихва. Впоследствие вземанията по
потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.
Спрямо
процесния договор е приложима правната уредба на Закона за потребителския
кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г. - отменен). Това
е така, тъй като съгласно § 5 от ПЗР на сега действащия Закон за
потребителските кредити (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г.) разпоредбите на този закон не се прилагат за договори за потребителски
кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.
Сключеният
договор е писмена форма съобразно изискванията на чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.),
както и отговаря на изискванията на чл. 7 ЗПК (отм.). От подписания договор,
както и от погасителния план, става ясно какъв е размера и датите на
погасителните вноски. Предвид изложеното при подписването му потребителят е бил
запознат с характеристиките на своята престация.
По
делото се доказа, че ответникът е получил уговорения размер на кредита.
Следователно ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
уговорения заем. От съдържанието на същия договор се установява, че ответникът
се е задължил да върне на ищеца сумата по кредита на месечни анюитетни вноски.
По
делото се установи, че ответникът е направил плащания в общ размер на размер на
1017, 00 лева, от които са погасени 457, 53 лева – главница и 558, 64 лева –
възнаградителна лихва до погасителна вноска с падеж 10.07.2008 г. и частично по
погасителна вноска с падеж 10.08.2008 г.. Установява се, че неиздължената
главница по договора за кредит е в размер на 14 602, 47 лева, а лихва за забава
върху тази главница за периода от 08.02.2018 г. до 07.02.2021г. в размер на 4376, 68 лв.
По
делото се установи, че между "Банка ДСК" ЕАД и „ЕОС Файнънс" е сключен договор за цесия по смисъла на чл.
99, ал. ЗЗД, с който банката е прехвърлила на това дружество вземанията си към М.В.В.
по договора за банков кредит, които в последствие са придобити от ищцовото
дружество по силата на договор за цесия от 29.02.2016 г.. В този смисъл
цесионерът ("ЕОС Матрикс" ЕООД) става титуляр на вземането в
отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия
случай, както се посочи, банката е упълномощила надлежно в уговорената форма
ищцовото дружество в качеството на обслужващ агент на „ЕОС Финанс ГмбХ“ да
уведоми длъжника (ответника) за извърешното първоначално прехвърляне на
вземането, а впоследствие „ЕОС Финанс ГмбХ“ го е упълномощил да уведоми за втората цесия. Съдът
намира, че представеното пълномощно, удостоверява надлежно възникнала
представителна власт. Законът не поставя изискване за по-тежка форма за
действителност на упълномощителната сделка и същата произвежда действие.
Обстоятелството, че липсва заверка на подписите не влияе върху възникването на
представителна власт. Уговорката за
такава е между страните по договора за цесия и неспазването й има отношение към
изпълнението на техните задължения по договора, но не рефлектира върху
учредяването на представителна власт за цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия, доколкото, както се посочи, законът не предвижда по-тежка от
писмената форма.
В
този смисъл съдът приема, че ищецът има право да уведоми ответника за
извършеното прехвърляне на процесните вземания и намира за неоснователни
възраженията на ответника в тази насока. Същевременно законът не въвежда преклузивен
срок за извършване на уведомяването, а по давност се погасява правото на
принудително изпълнение на вземания, произтичащи от облигационни права.
С
връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията произвежда действие
спрямо длъжника ( в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г. на ВКС, II т. о.). В настоящия случай към исковата молба са
приложени уведомления за извършена цесия, изходящи от ищцовото дружество, което
е пълномощника на цедента. В този смисъл съдът приема, че извършената цесия е
съобщена на ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Относно
възражението за нищожност на цесия поради съществуваща забрана за прехвърляне
на вземането настоящият съдебен състав намира следното.
Според
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗПК /отм./ кредиторът може да прехвърли вземанията
си срещу потребителя на друго лице само при условие че договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност, като потребителят има право
да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има срещу
първоначалния кредитор, включително възражение за прихващане (тоест предвидено
е изключение от правилото на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, което поначало лишава съгласилия
се с прехвърлянето цедиран длъжник от възможността да прихваща срещу новия
кредитор с вземания, които има към цедента).
Ответникът
- потребител възразява, че клаузата, позволяваща бъдеща цесия на вземанията на
банката към него, не го обвързва и цесията е нищожна, макар че е предвидена в
ОУ, тъй като клаузата не е уговорена индивидуално и е неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 15 ЗЗП понеже „дава възможност на търговеца или доставчика без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора,
когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Действително
договора за кредит не се съдържа клауза, предвиждаща възможност кредитора за
прехвърли вземането си. Такава се съдържа в чл. 24 от представените Общи условия
на банката.
Съгласно
чл. 143, т.9 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
Чл.146, ал.3 ЗЗП предвижда, че обстоятелството, че някои условия са
индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата
част от договора, а съгласно чл.147а, ал.5 клаузата за съгласие с общите
условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Съгласно
трайно установената съдебна практика /напр. Решение № 98 от 25.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 535/2016 г., I т. о., ТК/ индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. Индивидуално
уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на основния
предмет на договора, както и до съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката
от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
Очевидно
е, че оспорената клауза от Общите условия не е уговорена индивидуално, но дали
същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и като такава е неравноправна. На първо място в случая следва да се
изясни законодателната идея при договорите за потребителски кредит да се
предвижда предварително съгласие на потребителя за прехвърляне на вземанията,
които банката има към него, на трето лице, както и какво трябва да се разбира
под „гаранции за потребителя“ по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, които биха
могли да бъдат намалени в резултат на цесията.
В
общата уредба на цесията в чл. 99-100 ЗЗД прехвърлянето на вземането не е
обусловено от съгласието на длъжника, като законодателят изхожда от идеята, че
за длъжника принципно е без значение на кого ще плати. Тъй като задължението на
кредитополучателя по договора за банков кредит е чисто парично, поначало за
длъжника не е от особена важност на кого изплаща вноските и затова
предвиждането на възможност банката да прехвърли вземанията си към потребителя
на трето лице не внася неравнопоставеност в отношенията между банката и
кредитополучателя потребител. Поради това по принцип клаузата в ОУ по договор
за банков кредит, предвиждаща право банката да цедира вземанията си към
потребителя на трето лице, не е неравноправна изначално, тъй като не води до
увреждане интересите на кредитополучателя, а и възможността банката да
прехвърля портфейли с вземания, особено когато са необслужвани или погасени по
давност, е важно средство за осигуряване на свежи парични средства.
Поради
особения характер на отношенията между банката и кредитополучателя и
по-конкретно поради идеята, че тези отношения се крепят на доверие и очакване
за лоялност, в определени случаи промяната на кредитора може да доведе до
увреждане на потребителя. Става въпрос за хипотезите, в които банката предвижда
преференциални условия за свои лоялни клиенти/изрядни платци или възможности за
рефинансиране/частично опрощаване при просрочване на задължения от дългогодишен
клиент и т.н. Това именно са гаранциите, за които говори чл. 143, т. 15 ЗЗП,
защото въз основа на тях потребителят е направил избора си да изтегли кредит от
точно определена банка и да се довери на възможностите, които тя му предоставя
за управление на паричните средства. Ако условията за възползване от тези
преференции са предвидени изрично в договора за кредит, то цесията не би увредила
потребителя, доколкото чл. 16, ал. 2 ЗПК отм. изрично предвижда правото му да
противопоставя на цесионера всички възражения, които има спрямо банката, и то
без възможност това право да бъде ограничавано. В повечето случаи обаче
преференциите са резултат на отделни промоционални кампании на банките и не са
изрично предвидени в индивидуалните договори с потребителите. Когато една
такава кампания се осъществи след като потребителят е бил уведомен за цесията,
той няма да може да се възползва от нея, тъй като банката вече не е титуляр на
вземането и съответно не може да се разпорежда с него. Ако една институция
гради доброто си име и съответно привлича клиенти въз основа на обещание за
лоялни и добросъвестни отношения с тях, не би следвало да се допуска чрез
цесията да се заобикаля неговото изпълнение. Затова когато се установи, че
банката цедира вземанията си с идея да лиши свои клиенти от преференции, които
биха им се полагали, ако не беше извършена цесията, както и когато се установи
практика банката да прехвърля вземанията си на субекти, прилагащи агресивни
методи при събиране на вземанията, то следва да се приеме, че клаузата, даваща
възможност за прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит, е
неравноправна и не обвързва длъжника потребител. До този извод следва да се
стига само в такива крайни хипотези на недобросъвестна търговска практика, в
които въз основа на конкретните обстоятелства (съобр. чл. 145, ал. 1 ЗЗП) се
констатира желание на банката чрез цесия да увреди потребителя. / в този смисъл е и статията
„Дискусионни въпроси във връзка с договора за банков кредит“, публикувана в „
Грамада“, в брой от 09.11.2015 г. /В случая не се установяват такива
обстоятелства, поради което съдът счита, че клаузата на чл. 24 от Общите
условия не е неравноправна.
Установяването
на дължимост на претендиранaта от ищеца сума за главница налага разглеждането
на направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на тези
вземания. Съдът намира, че вземането за главница се погасява с обща петгодишна
давност. Независимо, че уговореното връщане на кредита е разсрочено на 96
месечни вноски, това не го прави периодично плащане. Това е съгласие на
кредитора да приеме изпълнение на задължението на части. То представлява
частично плащане по договор на конкретно определена изначално сума. При
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора (в този смисъл Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. дело 795/2010 г. на
ВКС, IV г. о.). В този смисъл задължението по заплащане на главницата се
погасява с обща петгодишна давност, съобразно чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Задължението, поето от ответницата е да внася анюитетните вноски за погасяване
на задълженията по договорите за кредит и следователно давността тече отделно
за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на банката (в този смисъл Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. д. №
6629/2013 г. на ВКС, IV г. о.). С други думи при разсрочено плащане на отпуснат
кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния
падеж, в който смисъл е и приетото в решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т.
д. № 1153/2014 г.
В
настоящия случай исковата молба е подадена на 08.02.2021 г., което означава, че
всички месечни вноски преди 08.02.2016 г. са погасени по давност. Месечните
вноски след тази датата с падежи 10.02.2016 г. и 02.03.2016 г. се явяват
дължими, но видно от погасителния план по начина, по който са уговерени сумите
и отнесени предвидените предходни плащания, то към 02.03.2016 г. няма
задължение за главница или договорна лихва- напротив, би се получило надвнасяне от 67, 68 лв. Дължимата се сума е
разликата между предвидената вноска от 249, 60лв. и остатъка, необходим за
погасяване на задължението – 181,92 лв. Исковата претенция е основателна за
тази сума, като разликата от уважения размер до предявения следва да се
отхвърли, поради погасяване на вземането по давност. Върху тази сума е дължима
и мораторната лихва за периода от 08.02.2018 г. до 07.02.2012г., изчислена от
съда съгласно чл. 162 ГПК, чрез използването на калкулатор за изчисляване на
законна лихва - в размер на 55,39 лв.
По
разноските:
В
полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски, направени в
исковото производство, които са в размер на 12, 95 лева за държавна такса и
депозит за вещо лице, което е съответно на уважената част на исковата
претенция.
На
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 394, 76 лева, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция, за адвокатско възнаграждение, чието
заплащане е удостоверено чрез изявлението на ответника върху подписаното
пълномощно, находящо се на л. 95 от делото.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.В.В., с ЕГН **********,***,
на осн. чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 4 ЗПК/отм./,вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да
заплати на "ЕОС Матрикс" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Рачо
Петков – Казанджията" № 4 – 6, сумата от 181,95 лева – главница по договор за потребителски кредит от ** г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано датата
на предявяване на иска - 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 55,39 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 08.02.2018 г. до 07.02.2021г.,
които вземания са прехвърлени на цесионера "ЕОС Матрикс" ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Рачо Петков
– Казанджията" № 4 – 6 искове срещу М.В.В.,
с ЕГН **********,*** за разликата над сумата от 181, 95 лв. до предявения
размер от 14 602,47 лева – главница по
договор за потребителски кредит от ** г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху нея, считано датата на предявяване на иска - 08.02.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разликата над сумата от 55,
39 лева до предявения размер от 3523,74 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 08.02.2018 г. до 07.02.2021г., които вземания са
прехвърлени на цесионера "ЕОС Матрикс" ЕООД, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА М.В.В., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на "ЕОС Матрикс" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Рачо
Петков – Казанджията" № 4 – 6, сумата от 12,95 /дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА "ЕОС
Матрикс" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Рачо
Петков – Казанджията" № 4 – 6 ДА ЗАПЛАТИ на М.В.В., с ЕГН **********,*** сумата от 394,76 /триста деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/
лева, представляваща разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: