О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     №                      18.03. 2021 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На осемнадесети март                                        2021 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                             МИЛЕН СТОЙЧЕВ

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 47,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 250 от ГПК.

Постъпила е жалба от „ПС Електрик“ ООД, с управител Б. Маринов, представлявано от адвокат Б. Г. ***, против определение от № 52 от 12.01. 2021 г., по ч.гр.д. № 1221/ 2020 г. на РС–Търговище. С него е оставена без уважение молба вх.№ 8075/05.11.2020 г., подадена от „ПП ЕЛЕКТРИК“ ООД гр. Шумен, за допълване на постановеното от съда Определение № 1030/ 14.10. 2020 г., с искане да се допусне поправка на ОФГ и в издаден от съда Изпълнителен лист № 658/02.10. 2020 г. с правно основение чл.250 ал.1 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Излагат се съображения за недопустимост, евентуално за неправилност на определението. Съдът се бил произнесъл не по подадената молба, а по предходна молба на жалбоподателя. Производството се е развило след допускане на грешки и непълноти по молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Имало две молби по чл. 250 от ГПК. С първата се искало допълване на определението от 14.10. 2020 г. и по нея съдът е постановил определение № 1097 от 04.11. 2020 г., като е допусната поправка на ОФГ заповедта за незабавно изпълнение от 02.1(0. 2020 г. и в издадения по нея ИЛ № 658. При постановяване на определението от 04.11. 2020 г., съдът не е посочил какво следва да се чете в изпълнителния лист. Затова е депозирана и молба по чл. 250 за допълване на определението от 04.11. 2020 г. По тази молба липсвало произнасяне. Вместо това съдът е мотивирал, че не може да се допусне поправка на ОФГ в ИЛ, защото това не се отнасяло за заповедното производство, въпреки че го е направил в предходното си определение.

Въззиваемата страна не е взела становище по жалбата.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е допустима, като подадена в срок и от оправомощено лице, при наличието на правен интерес. По същество е основателна.

Жалбоподателят е предявил пред РС–Търговище молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми: 15 155,77 лв., от които главница 12 000 лв. и лихва за минало време от 3155,77 лв., двете по договор за спогодба. Искано е заплащането и неустойка от 5% месечно върху главницата, за времето от депозиране на заявлението, до окончателното изплащане. Поискани са и разноски от 1023,12 лв.

Съдът издава заповед за незабавно изпълнение, в която е посочено, че се дължи сумата от  12 000 лв. главница, 3155,77 лв. неустойка от 01.10. 2020 г. до изплащането на вземането, законната лихва от 01.10. 2020 г. до изплащане на вземането върху главницата., както и търсените разноски.

Няма постановен отказ по заявлението.

На 13.10. 2020 г. адв. Г. подава молба за поправка на явна фактическа грешка, по чл. 247 от ГПК, в която посочва точно в какво се състои искането и каква е грешката на съда и това, че иска поправка както в заповедта, така и в издадения изпълнителен лист.

Със свое определение от 14.10. 2020 г. съдът е допуснал поправка на грешката само в заповедта за изпълнение от 02.10. 2020 г. в искания смисъл. Посочил е, че нов изпълнителен лист следва да се издаде след влизане в сила на определението и връщане на стария.

На 03.11. 2020 г. постъпва нова молба от адв. Г., подадена по ел път, на ел. поща на РС–Търговище, в която той посочва, че иска допълване на определението от 14.10. 2020 г., защото съдът не се е произнесъл по цялото му искане. Няма произнасяне за поправка на очевидната фактическа грешка в изпълнителния лист.

Със свое определение от 04.11. 2020 г. съдът е допълнил определението си от 14.10. 2020 г., като е допуснал поправка и на очевидната фактическа грешка в издадения изпълнителен лист, но не е посочил вместо сгрешения текст какво точно да се чете. След думите „да се чете“, просто липсва текст.

На 05.11. 2020 г. по пощата постъпва същата молба, която вече е била постъпила по ел. поща на съда, като тази молба носи и саморъчен подпис на адв. Г.. Т.е. молбите от 03.11. – подадена електронно и от 05.11. 2020 г. с вх. № 8075, са идентични.

Следва нова молба от адвокат Г., с която моли, съдът да допълни определението си от 4.11. 2020 г. именно в този смисъл: какво следва да се чете в изпълнителния лист. Тази молба отново е подадена по ел.поща и няма саморъчен подпис на пълномощника, не носи вх.№, нито дата. Тя обаче е присъединена към делото, заедно с разпечатка за полученото писмо по ел.поща, на 19.11. 2020 г.

С разпореждане от 16.12. 2020 г. съдът е указал на молителя, че ако желае издаване на ИЛ на основание допусната поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на заповед по чл. 417 от ГПК, следва да представи оригинала на ИЛ.

На 12.01. 2021 г. от заявителя постъпва нова молба, в която посочва, че не може да изпълни разпореждането за представяне на оригинала на ИЛ, защото той вече е по образувано изпълнително дело и по него има частично заплащане на главницата. Настоява се съдът да се произнесе по молбата по чл. 250 от ГПК.

На същия ден 12.01. 2021 г. съдът постановява и обжалваното определение, с което оставя без уважение молбата с вх. № 8075 от 05.11. 2020  г. за допълване постановеното определение № 1030/ 14.10. 2020 г. с искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в издадения от съда изпълнителен лист на 02.10. 2020 г.

При така описаните факти, съдът намира следното: Жалбата е основателна.

Действително, обжалваният съдебен е изключително объркан и вътрешно противоречив, при което не е ясно нито от мотивите на съда, нито от диспозитива по коя точно молба се произнася и защо постановява своето определение. С оглед на диспозитива му обаче, определението е недопустимо.

На първо място, безспорно е, че молбата на заявителя с вх. № 8075 от 05.11. 2020 г., е същата, по която съдът се е произнесъл вече със своето определение от 04.11. 2020 г., с което е допълнил определението си от 14.10. 2020 г. за поправка на определението по допускане на явна фактическа грешка, като е постановил: „Допуска поправка на очевидна фактическа грешка, в постановената заповед № 618 от 02.10. 2020 г….. и в издадения възоснова на нея ИЛ…, като в диспозитива на заповедта, редове 9 и 10 вместо „с/със 3155,77 BGN неустойка от 01.10. 2020 г. до изплащането на вземането“ да се чете“       .

Всъщност съдът се произнася за втори път по една и съща молба, като в първия случай допълва определението си, а  във втория/по обжалвания акт/ оставя без уважение молбата.

С оглед на това, постановеният съдебен акт от 12.01. 2021 г. е недопустим, защото съдът не може сам да изменя или отменя актовете си, с които се произнася по предмета на делото и които нямат характер на такива по движението му и допускането на доказателствата – чл. 246 от ГПК. Налице са два коренно противоположни акта, по една и съща молба. В случая съдът се е произнесъл предварително по една нередовна молба, защото тя не е носела саморъчен подпис. Подаването на подобни молби по ел.поща не е предвидено по действащите разпоредби на ГПК нито към онзи момент, нито сега и противоречи на чл. 62 от ГПК, в редакцията му към 04.11. 2020 г. Каквито и молби да се подават по ел.поща от страните по делата, съдът не е длъжен да ги входира и да ги докладва на съдиите. След като обаче това е било направено, молбата би следвало да се остави без движение като нередовна или изобщо да не се разгледа. На 05.11. 2020 г., когато постъпва същата молба и по пощата, така се изправя нередовността, но съдът се е бил произнесъл предния ден. Оттам идва и объркването, че по същата молба няма произнасяне. Доколко този акт е бил допустим е без значение, защото той е влязъл в сила. Т.е. налице е произнасяне по въпроса, че се допуска поправка на ОФГ и в изпълнителния лист.

На практика, заявителят е искал допълване на определението от 04.11. 2020 г., с което се допълва определението от 14.10. 2020 г. И това е направено с молбата от 12.01. 2021 г. Това е втора по ред молба, като първата е от 19.11. 2020 г. Тази молба, като подадена по ел.поща, също е следвало да се остави без движение, като нередовна, още повече, че по нея не е последвало изпращане по пощата на такава, която да носи саморъчен подпис.

Всички тези действия са довели до едно изключително объркване и постановяването на недопустим съдебен акт.

Въззивният съд намира, че определението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, на същия съд и постановяване на действителен и допустим съдебен акт.

Съдът следва да се произнесе по въпроса дали да допълни определението си от 04.11. 2020 г. в диспозитива му, като се посочи как следва да се чете изпълнителният лист. Следва да се прецени и дали в случая не се касае до поправка на ОФГ, защото в мотивите на това определение, молбата е приета за основателна, но в диспозитива липсва текст. Както е посочено в коментара на ГПК с автор проф. Живко Сталев, всяко противоречие между мотиви и диспозитив е явна фактическа грешка, а не липса на произнасяне.

При новото произнасяне съдът следва да съобрази и доводите на процесуалния представител, че няма как да бъде върнат издаденият вече изпълнителен лист, защото това означава, че делото ще бъде прекратено, а по него вече има плащане.

Въззивният съд счита, че това са технически подробности по физическото издаване на изпълнителния лист, като при поправката на такъв,     не е необходимо сгрешеният да се връща. Това може да стане само ако по него не е било образувано изпълнително дело. В конкретния случай трябва да съществуват както първообразът, така и поправеният, като на него се извърши отбелязване, че е неразделна част от вече издадения и се издава след поправка. Така както по делото съществуват всички разпореждания на съда, така следва да съществуват и сгрешения, и поправения изпълнителни листи. Ако съдът има технически трудности относно точното съдържание на акт, който не е по делото, няма пречка първоначалният изпълнителен лист да бъде представен като копие, за улеснение на съда. Във всички случаи обаче следва да е видна връзката между двата изпълнителни листа.

По разноските в това производство. Тъй като определението се обезсилва и делото се връща за ново произнасяне, направените в това производство разноски от 15 лв. следва да се съобразят при крайния изход и присъдят или отхвърлят от първоинстанционния съд.     

По изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА  определение № 52 от 12.01. 2021 г., по ч.гр.д. № 1221/ 2020 г. на РС–Търговище, като недопустимо и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново произнасяне, по молбата за допълване на диспозитива на определение № 1097 от 04.11. 2020 г., постановено по същото дело /или за поправка на ОФГ/, при спазване на указанията в мотивите на настоящото определение.

Разноските да се съобразят при новото произнасяне.

Определението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.