Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 366/2019г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Е.М.“ ООД, ЕИК ***, гр. София срещу И.Л. и К.Л. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 1 118, 14 лв., претендирана като остатък
от неизплатена главница по договор за прокредит
спринт от 31.07.2008г., сключен между „П.Б.“ АД и ЕТ „И.Л. – А.“ /заличен
търговец/ в качеството на кредитополучател и К.Л., в качеството му на солидарен
длъжник и Анекс от 28.01.2010г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия
от 05.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2018г., за която сума е издадена заповед №
8094/30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 16301/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че между ЕТ „И.Л.
– А.“, представлявано от И.Л. и „П.Б.“ АД, е възникнало валидно правоотношение
по договор за прокредит спринт от 31.07.2008г., по
което като солидарен длъжник се е задължил К.Л., по силата на което банката е
поела задължение да предостави на кредитополучателя сумата от 5 500 лв. с
инвестиционна цел, а същият да я върне
на равни месечни 60 броя вноски в срок до 15.07.2013г.
В изпълнение на поетите задължения, банката
е предоставила на заемателя паричната сума за
предвидената цел.
С Анекс от 28.01.2010г. между страните е
уговорен гратисен период по отношение погасяване на
оставащата главница. След изтичане на срока, задължението е уговорено да се
погаси на месечни вноски, всяка в размер на 129, 70 лв. в срок до 15.01.2014г.
Поддържа се, че заемателят
не е върнал на банката паричната сума на падежа – 15.01.2014г., поради което в
полза на кредитора е възникнало вземане от заемателя
и солидарния длъжник за главница в претендирания размер, което е надлежно
прехвърлено на Е.М. ООД с договор за цесия от 05.01.2015г.
Длъжниците не са погасили
изискуемото си и ликвидно вземане и на цедента,
независимо от уведомяването им с нарочно изявление, достигнало до тях на 07.07.2018г.
Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с
постъпили в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражения срещу дължимостта на сумата
по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК ответниците И.Л.
и К.Л. са депозирали писмени отговори, с които оспорват основанието и размера
на заявената претенция с твърдения, че между ЕТ „И.Л. – А.“ и банката не е
сключен договор за прокредит спринт от 31.07.2008г. и
анекс към него, по които ответниците да са останали задължени.
В условията на евентуалност е релевирано
възражение за погасяване по давност на претендираното
вземане.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 8094/30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 16301/2018г. на Районен съд – Варна в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, след постъпване на възражения от длъжниците И.Л. и К.Л..
На 06.01.2009г. в Търговския регистър при АвП е регистриран ЕТ „И.Л. – А.“, със седалище ***,
представлявано от И.Л..
Като основание, от което вземането произтича се сочи
договор за прокредит спринт № 050 – 485378/31.07.2008г.,
сключен между „П.Б.“
АД и ЕТ „И.Л.
– А.“, в качеството й на кредитополучател и солидарния длъжник К.Л. /л. 37/.
По силата на така сключения договор, „П.Б. /Б./“ АД, е поел задължение да предостави еднократно сумата
от 5 500 лв. с цел осъществяване на търговска дейност, а
кредитополучателят ЕТ „И.Л. – А.“ да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва на равни месечни вноски, всяка в
размер на 129, 71 лв. с падеж – петнадесето число на месеца в срок до
15.07.2013г., съобразно изготвения погасителен план, съставляващ Приложение № 1,
неразделна част от него /л. 38/.
Сметката на кредитополучателя е заверена със сумата от
5 500 лв. в деня на сключване на договора за кредит, съгласно неоспореното
и кредитирано заключение на допуснатата ССчЕ.
Със заверяване сметката на кредитополучателя следва да
се счита, че кредиторът е изпълнил поетото с договора задължение да отпусне
паричната сума от 5 500 лв. за уговорената цел – осъществяване търговската
дейност на ЕТ „И.Л. – А.“.
С молба от 04.01.2010г. /л. 45/, поради спад в
приходите, кредитополучателят ЕТ „И.Л. – А.“, е поискал преструктуриране на 3
броя кредити, измежду които и този с № 050 – 485378/31.07.2008г.
Въз основа на това искане е сключен Анекс № 1/28.01.2010г.
към договор за прокредит спринт № 050 –
485378/31.07.2008г., с който кредитополучателят се е съгласил да погаси на 48
вноски редовната главница от 4 224, 78 лв. и просрочената такава в размер
на 76, 30 лв. при условията и сроковете, съобразно изготвения нов погасителен
план в срок до 15.01.2014г. /л. 42/.
Анексът носи подписите, както на страните по договора
за кредит, така и на солидарния длъжник К.Л..
За целия срок на договора, кредитополучателят е
погасил главница в размер на 4 382, 20 лв., възнаградителна
лихва възлизаща на 2 224, 23 лв. и наказателна лихва от 195, 60 лв.
Последното плащане от кредитополучателят е извършено
на 02.08.2013г., след която дата ЕТ „И.Л. – А.“ е преустановил обслужването му.
На 15.01.2014г.
е настъпил окончателния падеж на задълженията по договора за кредит и анекса
към него, към който момент размерът на дължимата и незаплатена главница е 1 117, 80 лв.
С договор за цесия от 17.12.2014г. /л. 51/, „П.Б. /Б./“
АД е
прехвърлил на цесионера „Е.М.“ ЕООД вземания,
възникнали от договор за кредит, сключени между цедента,
в качеството му на кредитор и негови длъжници,
описани в Приложение № 1/ § 1/, представляващо неразделна част от съглашението.
В Приложение № 1/ 05.01.2015г. към договора
за цесия, в позиция под № 1820178, е посочено, че дългът на ЕТ „И.Л. – А.“ към 05.01.2015г.
възлиза на 1 118, 14 лв.
Като съобрази ангажираните писмени доказателства и
заключението на ССчЕ, съдът приема, че на падежа –
15.01.2014г. в патримониума на „П.Б. /Б./“ АД, е възникнало вземане за главница
в размер на 1 117, 80 лв.,
произтичащо от договор
за прокредит спринт от 31.07.2008г. и Анекс 1/28.01.2010г.,
което е надлежно прехвърлено с договор за цесия от 17.12.2014г. и Приложение №
1/ 05.01.2015г. в полза на цесионера „Е.М.“ ЕООД,
който се явява и негов титуляр.
На 29.11.2017г. в ТР при АвП,
е извършено заличаване на ЕТ „И.Л. – А.“, видно от справка по партида на
търговеца.
Заличаването на едноличния търговец на 29.11.2017г.
има за последица отпадане на придобитата при регистриране на физическото лице
търговска дееспособност, позволяваща му да извършва търговска дейност. След
заличаването, за задълженията поети от едноличния търговец отговаря физическото
лице И.Л..
С писмени изявления без дата, предназначени
за кредитополучателя и солидарния длъжник, получени от К.Л. на 06.07.2018г. /л.
46 – л. 50/, цесионерът „Е.М.“ ЕООД е уведомил посочените
лица, че е титуляр на вземанията, поканвайки ги да заплатят доброволно
задължението си в седемдневен срок от получаването им.
Както в предоставения срок, така и в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК и към настоящият момент, дължимата главница не е погасена
нито от И.Л., нито от солидарния длъжник К.Л..
Доколкото
вземането за главница в размер на 1 117, 80 лв. съществува и е
надлежно прехвърлено в полза на цесионера, то съдът
дължи произнасяне по правопогасяващото възражение за
давност.
Съгласно
чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението, поето от ответника, е да внася анюитетните
вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от
датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката.
За
времето от 28.10.2013г. до 15.01.2014г. кредитополучателят и солидарният длъжник
дължат на цесионера сумата от 379, 55 лв.,
представляваща падежирала главница от вноски с падеж
– 15.11.2013г., 15.12.2013г. и 15.01.2014г., видно от погасителния план към Анекс № 1/28.01.2010г. към договор
за прокредит спринт № 050 – 485378/31.07.2008г.,
което вземане не е погасено по давност, тъй като петгодишния срок, започнал да
тече от падежа на всяка от тях до деня, предхождащ подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 28.10.2018г., не е изтекъл, а предявеният иск до този размер е
основателен и следва да бъде уважен.
Вземането за
главница, формирана от вноските с настъпил падеж до 15.10.2013г. е в размер на
738, 25 лв., която е погасена по давност, поради изтичане на петгодишния
давностен срок до деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
За разликата
над сумата от 379, 55 лв. до пълния претендиран размер от 1 118, 14 лв.,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на спора, в полза на ищецът „Е.М.“ ЕООД, следва да се присъдят сторените съдебно –
деловодни разноски в размер на 110, 32 лв. за настоящото производство и 8, 49
лв. а производството по ч.гр.д. № 16301/2018г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За
отхвърлената част от претенцията в полза на ответниците следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 308, 27 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар от по 900 лв., платен от всеки един от
ответниците, е основателно. Делото не се отличава с никаква правна и фактическа
сложност, поради което всеки един от тях следва да се намали до минимално
установения им размер от 308, 27 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
производството по ч.гр.д. № 16301/2018г. на ВРС в полза на ответниците следва
да се присъди адвокатско възнаграждение от по 60 лв., на осн.
чл. 6, ал. 1, т. 2 от същата Наредба.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.П.Л., ЕГН **********
и К.Т.Л., ЕГН ********** *** ДЪЛЖАТ
на „Е.М.“ ЕООД, *** при условията на
солидарност сумата от 379, 55 лв. /триста седемдесет и
девет лева и петдесет и пет ст./, представляваща остатък от неизплатена главница по договор
за прокредит спринт от 31.07.2008г., сключен между „П.Б.“
АД и ЕТ „И.Л. – А.“ /заличен търговец/ в качеството на кредитополучател и К.Л.,
в качеството му на солидарен длъжник и Анекс от 28.01.2010г., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 05.01.2015г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2018г., за която
сума е издадена заповед № 8094/30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
в производството по ч.гр.д. № 16301/2018г. по описа на Районен съд – Варна по
предявения от „Е.М.“ ЕООД, *** срещу И.П.Л., ЕГН **********
и К.Т.Л., ЕГН ********** *** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.М.“ ЕООД, *** срещу И.П.Л., ЕГН ********** и К.Т.Л., ЕГН ********** ***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 430, ал.
1 ТЗ за разликата над присъдената сума от 379, 55 лв. до пълния претендиран
размер от 1 118, 14 лв., представляваща остатък, дължим при условията на солидарност
от неизплатена главница по договор за прокредит
спринт от 31.07.2008г., сключен между „П.Б.“ АД и ЕТ „И.Л. – А.“ /заличен
търговец/ в качеството на кредитополучател и К.Л., в качеството му на солидарен
длъжник и Анекс от 28.01.2010г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия
от 05.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2018г., за която сума е издадена заповед №
8094/30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 16301/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА И.П.Л., ЕГН ********** и К.Т.Л., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.М.“ ЕООД, *** лв. /сто и осемнадесет лева и осемдесет и
една ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
от които 110, 32 лв. за настоящото производство и 8, 49 лв. в
производството по ч.гр.д. № 16301/2018г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Л., ЕГН **********,*** сумата от 368, 27 лв. /триста шестдесет и осем лева и
двадесет и седем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 308, 27 лв. в настоящото производство и 60 лв. в производството по
ч.гр.д. № 16301/2018г. по описа на ВРС, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Л., ЕГН **********,*** сумата от 368, 27 лв. /триста шестдесет и осем лева и
двадесет и седем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 308, 27 лв. в настоящото производство и 60 лв. в производството по
ч.гр.д. № 16301/2018г. по описа на ВРС, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: