РЕШЕНИЕ
Номер 346 04.03.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Йовка Банкова
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 89 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по
касационна жалба от М.А. ***, БАК против решение № 1540/12.12.2019г.
постановено по а.н.д. № 3559/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта,
с която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-0769-003936 от 01.12.2016г. издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора
е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 години.
В касационната жалба се излагат
възражения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено при
недоказаност на нарушението. Иска се
отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, се явява лично, дава обяснения, не поддържа касационната жалба,
депозирана от адв. В., а единствено подписаната такава от самия него.
Ответникът по касация – Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление,
отговорността на А. е ангажирана за това, че на 25.10.2016г., около 19:00 часа
в гр.Бургас, на кръстовище на улиците „княз Александър Батемберг“ и „Шести
Септември“ управлява собствения си лек
автомобил „Тойота“ „Камри“ с рег.№ ВСР6189, като отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол АЛКОТЕСТ дрегер
7510, с фабр.№ ARВВ 0029. Издаден е и талон за изследване № 0017661, като
касаторът не се явил в определения срок, за да даде кръвна проба.
За констатираното е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, който е подписан от касатора
с възражение. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в което
обстоятелствата са изложени по идентичен начин, но е допусната техническа
грешка при изписване модела на автомобила.
За да постанови съдебното решение,
първоинстанционният съд приема, че АУАН е съставен за нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП, в съответствие с чл.42 от ЗАНН. Посочва, че административнонаказващия
орган, приемайки нарушението за безспорно установено е издал процесното НП в
съответствие със ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. Според мотивите на въззивния
състав, установената с акта фактическа обстановка кореспондира с приложените
налични по делото доказателства – писмени и гласни. При техния анализ съдът е
приел, че нарушението е безспорно осъществено от обективна и субективна страна,
а определената квалификация е правилна и законосъобразна. Намира за
првноирелевантна допуснатата грешка.
Така постановено решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание.
От анализа на доказателствата по делото
касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което
изложените в тази насока доводи са неоснователни, включително и относно
наличното разминаване в модела на автомобила. Липсва нормативно задължение за
описание на модела и същият не представлява елемент на изпълнителното деяние. Достатъчно
е такова описание, посредставом което автомобилът може да бъде надлежно и
безспорно индивидуализиран. В това отношение регистрационният номер и марката
на превозното средство изпълняват тази задача. Невярна е защитната теза, че
липсвали доказателства за връзка на посочения в НП автомобил с касатора. Именно
идентичният в НП регистрационен номер с посочения в АУАН, както и марката на
автомобила в достатъчна степен на конкретика свързват конкретния нарушител с
конкретното МПС.
Както
акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на
нарушението редакция/, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
В настоящата хипотеза, не е било спорно
пред въззивния състав обстоятелството, че А. е имал качеството на водач на
процесното МПС, за което свидетелства и разпитаната в качеството на свидетел
негова спътница Димова. Обстоятелството, че касаторът е проверен след като е
паркирал и излязъл от колата е станало по негово желание, отново според същата
свидетелка. Съществено за верността на правните изводи на наказващия орган е
обстоятелството, че длъжностните лица на жандармерията са очевидци на
обстоятелството, че той е управлявал МПС непосредствено преди паркирането му.
Именно заради управлението преди паркирането на автомобила е извършена
проверката. Тя цели да установи наличието на алкохол в кръвта или употребата на
упойващи преди и/или по време на установения момент на управление на МПС.
Необосновано е да се смята, че взетата няколко минути по-късно проба би отчела
резултат, противоположен на този към момента на управлението. Недопустимо е да
се счита, че мигът, в който един водач напусне дадено МПС, същият изгубва
качеството си на такъв. Самото естество на проверката за алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози изисква напускане на МПС-то.
Отразените
в акта обстоятелства се потвърждават от свидетелските показания на разпитаните лица-очевидци,
както и обстоятелството за липса на вписани възражения относно отказа да бъде
проверен, а единствено такива, за противоправното му спиране от движение от
страна на полицейските служители.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице
твърдените в касационната жалба пороци на НП. Административното нарушение е
описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в качеството
му на водач на конкретно МПС. От
събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че касаторът
е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол
с Алкотест с Дрегер 7500, както и да му бъде взета проба за анализ в лечебно
заведение за установяване на същото обстоятелство.
Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 2001г.
19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (Наредба № 3 отм.), при извършване на проверка за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 на същата
норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му
бъде извършена такава.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с тест.
В настоящият случай отказът на лицето
да бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило наркотични
вещества, се установява по несъмнен начин от наличния по делото талон за
изследване № 0017661, където отказа на лицето да бъде тестван с техническо
средство и да отиде в лечебно заведение са удостоверени с подписите на един
свидетел, както и от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели,
които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Отделно от това
санкционираното лице не оспорва самия отказ като факт. Съдът следва да посочи и
това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява
едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е
била ангажирана отговорността на водача М.А.. Обратната теза би била в
нарушение на принципа „ne bis in idem” и би довела до ангажиране на административно-наказателната
отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
За
нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания
са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна
разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, като е
потвърдил НП в оспорената пред касационната инстанция част и е определил
наказание глоба и лишаване от права в установения размер, Районен съд – Бургас
е постановил правилно съдебно решение.
Воден от горното, на основание чл. 221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1540/12.12.2019г. постановено по а.н.д. №
3559/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление (НП)
№ 16-0769-003936 от 01.12.2016г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“
Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на касатора е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.