Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………………………………. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 23.09.2020 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя
административно дело № 22 /2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващи от АПК във връзка с чл. 186 от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „Т.В.“ ЕООД
ЕИК *********, с адрес на управление в гр.Варна, представлявано
от В.С.М., управител, против
Заповед №518-ФК/23.12.2019 г. издадена от
Началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ТД на НАП-Варна с която на дружеството
е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект – два броя двустранни метан колонки с общо четири броя пистолети за
зареждане в бензиностанция „ VМ Petroleum“ - гр.Добрич, м. „Хиподрума“.
В жалбата
са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената
заповед, като се твърдят допуснати при
издаването и нарушения на административнопроизводствените правила, при
неправилно приложение на материалния закон.
Възразява срещу
констатациите и изводите на контролните
органи обективирани в съставените
протоколи, като счита, че не е доказано описаното в тях нарушение. Тази си теза
обосновава със собствената му интерпретация на законодателната воля- че метанът не е течно гориво. Във връзка с
тези си разсъждения заключава, че техническото изискване, визирано в
Приложение № 1, част №ІV, буква „в“ от
Наредба № Н-18/2006г. се отнася за течни горива, същото не било приложимо към продажбите
на метан.
От друга страна твърди, че наложената ПАМ е в пряко противоречие с целта на закона
и принципа за съразмерност, разписан в
чл.6 от АПК, привеждането и
в изпълнение би причинило на дружеството значителни и
трудно поправими вреди, би създало погрешно впечатление у клиентите на дружеството.
В обобщение твърди изобщо липсата на административно
нарушение, което да е основание за налагане
на ПАМ.
Формира искане съдът да отмени
като незаконосъобразна оспорената заповед.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Твърди,
че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е законосъобразна и правилна.
Нарушението на Приложение № 1, част №ІV,
буква „в“ от Наредба № Н-18/2006г. счита за безспорно доказано, тъй като
метанът попада в регламентацията за
течни горива, дадена в §1, т.5 от Наредбата, по отношение на лицата,
търгуващи с него важи задължението по чл. 3, ал.2
от същата. Наложената ПАМ счита за справедлива.
Въз основа на
изложеното моли оспорената заповедта да
бъде потвърдена. Претендира разноски.
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
При извършена на 18.12.2019
г. проверка на търговски обект,
стопанисван от „Т.В.“ ЕООД – бензиностанция, находяща се в гр.Добрич, м.
„Хиподрума“, ул. „Простор“ № 3 е
установено:
В обекта има 1 бр.
подземен, трайно прикрепен резервоар за дизелово гориво с капацитет 25631 л. и
4 бр. надземно прикрепени резервоари за течни горива. Налична е компресорна
станция за компресиран природен газ с 2 бр. двустранни метан колонки с общо 4
пистолета за зареждане и изградена връзка с налично ЕСФП.
В хода на
проверката съвместно с техник от обслужващата обекта сервизна фирма е извършено
прекъсване на връзката между метан
колонките в обекта и ЦРУ и е направено
зареждане на 0.57 кг. метан на автомобил от метан колонка № 4. Установено било,
че не е осигурена забрана за
самостоятелна работа на средствата за
измерване на разход – метан колонките – без връзка с ЦРУ, същите продължавали
да отчитат зареждането на превозното средство с гориво. След възстановяване на
връзката е разпечатан отчет с показанията
електронните броячи, получени в ЦРУ,
според които: преди прекъсване на връзката между метан колонките и ЦРУ –
370719.25 кг.; след възстановяването и – 370719.82 кг.
При тези
констатации, неоспорени и необорени от
проверяваното дружество, е прието, че
„Т.В.“ ЕООД използва ЕСФП, която
позволява режим на работа при прекъсване на връзката и/или комуникацията/комуникациите между отделните модули не по установения в чл. 8, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/2006 г. ред.
Тези фактически
констатации са възприети изцялокомпетентния админиснтративен
орган, който ги
квалифицирал като нарушение на императивната
разпоредба на
Приложение №1, част ІV, б.“в“ от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. обосновавайки
се с тях с оспорената Заповед № 518-ФК/23.12.2019 г. на основание чл.
186, ал.1, т.4, б.“г“ от
ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка
– „запечатване на търговски обект“, описан подробно, както и забрана за достъпа до него на основание
чл.187, ал.1 от същия закон за срок от 7 дни.
При определяне продължителността на принудителната
мярка АО изрично
Принудителната административна мярка е наложена от
компетентен орган, с нарочен акт в писмена форма, съобразен изцяло с реда и условията, разписани в чл.
186 от ЗДДС ред, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Основава се на установените при извършената на 18.12.2019 г. проверка факти и
обстоятелства, позовава се и на съставения АУАН, в който е
дадено точно описание на констатираното
административно нарушение.
Фактът на
продължаващо отчитане на зареждане на автомобил с метан при
прекъсната връзката на метан колонка
№4 с ЦРУ не се оспорва от дружеството търговец.
Следва да се отбележи, че със заповедта за наложени
две самостоятелни, но правно обвързани помежду си принудителни административни мерки – със
запечатването на търговския обект (чл. 186, ал.1,т.1 ЗДДС) е наложена и забрана
за достъпа до него (чл. 187, ал.1 от с.з.)
Категорично не може да бъде споделена тезата на
оспорващото дружество, че продаваната от
него стока - метан – не представлява
течно гориво, както и обосноваващия се на нея извод за липса на задължение за
спазване на изискванията, предвидени в
Приложение № 1, част ІV, буква „в“ от Наредба № Н-18/2006 г., респективно –
липса на нарушение.
Съгласно §1,
т. 5 от ДР на Наредбата „течни
горива"
са горивата и енергийните
продукти, посочени в чл. 32,
33 и 33а от Закона за акцизите и данъчните складове, продавани чрез средства за измерване на
разход.
Метанът като химично съединение е най-простият
наситен въглеводород, който по физикохимични свойства представлява природен газ и който при нормална температура
и налягане е трудно транспортируем. Най-често
се транспортира като втечнен при високо налягане и ниска температура газ.
Метан е и търговското наименование на природния
газ.
Горното поставя метана в категорията течни горива.
След като това е така, то за дружеството търговец
несъмнено е налице задължението да спазва специфичните правила, визирани в
раздел ІV от приложение № 1 на Наредбата, сред които е и забрана за самостоятелна работа
на средствата за измерване на разход без връзка с централното регистриращо
устройство, което в случая не е изпълнено.
Изложеното води до извод за правилно и
законосъобразно наложена ПАМ.
Правните основания за
налагането и са посочени точно и диференцирано.
Спазени са относимите
материалноправни разпоредби на закона -
приложената принудителна
административна мярка съответства на
посочените от административния орган и установени в административното
производство фактически и правни основания за нейното прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.4, б."г" от ЗДДС, принудителна
административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец",
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо
лице, което използва
електронни системи с фискална памет, които позволяват режим на работа при прекъсване на
връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по
установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред.
Неизпълнението на въведеното с цитираната норма
императивно задължение от страна на „ Т.В.“ ЕООД е факт, който дружеството не успя
да обори.
За налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС е достатъчно
установеното по надлежен ред и от надлежен орган нарушение на императивно изискване /задължение/ от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, поради което и при наличие някоя хипотезите на цитираната норма органът е длъжен
да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на същия търговец.
Като израз на административна
принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел.
Налагането на принудителната
административна мярка "запечатване на обект" и забрана на достъпа до него има за цел да се преустанови
констатирано от компетентен орган противоправно поведение от страна на
задълженото лице. Противоправното поведение на дружеството е безспорен факт, както вече се каза
по-горе,
предварителната превенция на принудата също е факт – по делото се представиха
доказателства за поставени нови метан колонки на същата бензиностанция,
отговарящи на всички законови
изисквания.
Относно срока на действие на ПАМ съдът не
разполага с компетенции за контрол –
такъв е допустим само по
отношение на законосъобразното упражняване
на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид
определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на
законовите предели и в съответствие с целта на закона.
При направения коментар
релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед № 518-ФК/23.12.2019 г.,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна са
изцяло неоснователни, поради което
следва да я остави без уважение.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно на правеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение съдът намира същото за основателно, следва да го
уважи в размер , съобразен с чл. 78,
ал.8 от ГПК
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предложение първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.В.“ ЕООД ЕИК *********,
с адрес на управление в гр.Варна,
представлявано от В.С.М., управител,
против Заповед №518-ФК/23.12.2019 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ТД на
НАП-Варна с която на дружеството
е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект – два броя двустранни метан колонки с общо четири броя пистолети за
зареждане в бензиностанция „ VМ Petrroleum“ - гр.Добрич, м. „Хиподрума“.
ОСЪЖДА Т.В.“ ЕООД ЕИК *********,
с адрес на управление в гр.Варна,
представлявано от В.С.М., - управител, да заплати на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 /сто / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА