РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Карлово, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200395 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000496 от 13.05.2021 г. на
Началник Група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на Х. В. Ж., ЕГН
**********, от с. С., С. област, е наложено административно наказание на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539
на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане
за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се
извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.
Претендират се разноски.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се
представлява се от адв. В. от САК- упълномощен, който поддържа жалбата.
Оспорва извършване на нарушението от страна на жалбоподателя и пледира
за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно
и неправилно.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
К. като актосъставител и С. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 21-0281-000496 от 13.05.2021 г., разписка за
връчването му, АУАН серия АА бл. № 766873 от 15.04.2021 г., справка за
нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г., заповед № 8121 К-14581/31.12.2019 г., заповед № 8121К-
14578/31.12.2019 г., два броя справки за регистрация на МПС и справка за
собственост от ЦБ КАТ, съдът намира за установено следното:
На 15.04.2021 г., около 14,10 ч., полицейските служители К.- мл.
автоконтрольор при РУ- Карлово и С.- полицейски инспектор, осъществявали
служебните си задължения. В посочения час мл. автоконтрольор К. спрял за
проверка лек автомобил марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № ******
управляван от жалбоподателя Ж.. При извършената справка в РСОД било
2
установено, че автомобилът бил закупен с договор за покупко- продажба на
06.01.2021 г. и тъй като не бил регистриран в двумесечен срок от 06.01.2021 г.
бил със служебно прекратена регистрация на 10.03.2021 г., на основание
чл.143 ал.15 от ЗДвП.
За констатираното, мл. автоконтрольор К. съставил процесния АУАН, с
който приел, че жалбоподателят Ж. е осъществил нарушение на разпоредбата
на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, тъй като на 15.04.2021 г., около 14,10 ч., в гр. К.,
на ул. „Г.К.“ до № **, с посока на движение от запад на изток управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № ****** чужда собственост,
като при проверката се установило, че автомобилът бил закупен с договор за
покупко- продажба на 06.01.2021 г. и след изтичане на двумесечния срок, в
който не е регистриран, на 10.03.2021 г. автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация и към момента не бил регистриран по надлежния ред.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Същевременно с АУАН били иззети от водача А. 2 бр. регистрационни
табели с № ********* и свидетелство за регистрация на МПС с № *********
и контролен талон № 6222323.
Въз основа на така съставения АУАН, на 13.05.2021 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя Ж.
било наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
16.06.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 11.01.2019 г.
От приетата по делото справка от РУ- Карлово се установява, че
регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно от
10.03.2021 г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради неизпълнение от
страна на собственика на задължението му в двумесечен срок от
придобиването да регистрира превозното средство. Собственикът на
автомобила било лицето Г. Н. И., който не изпълнил задължението си да
3
регистрира в срок процесното МПС.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление в
посочената част не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по извършването му, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна досежно
посочените по- горе нарушения, то същия се ползва и от презумптивна
доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него
констатации досежно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП се установяват по
безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото-
справки от РУ- Карлово, така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели- К. и С.. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че
към момента на проверката, извършена от контролния орган процесното МПС
е било нерегистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена на
10.03.2021 г. регистрация, поради непредприемане на действия от
собственика му за пререгистриране на МПС в двумесечен срок от
придобиване на собствеността.
С разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
4
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140 ал.2 и
чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от наредбата, при
промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и
подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл.14 ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва
при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер,
продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на
ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при
промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият
собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в
съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл.4 ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен
да представи превозното средство и необходимите документи в определения
срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3 ал.1 регламентира, че
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един
месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен
или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143 ал.15 от
ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, което в двумесечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т.25, предл. първо от ДР
на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в
5
наказателното постановление дата и място, Х.Ж. е управлявал лек автомобил,
марка „БМВ 316“ с рег. № ****** поради което е имал качеството „водач“ на
МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен
за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 15.04.2021 г. е било
със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143
ал.15 от ЗДвП- служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не
е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито
чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата
на чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В
хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното
прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
същия.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Ж. е
осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият, след като е приел да
управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на
проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се
осведоми от неговия собственик / от лицето, което му го е предоставило за
управление/, дали автомобилът има действаща регистрация. Най- малкото,
което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила
документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да
установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При
различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя
автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие.
Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми- умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми- небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“.
При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след
6
като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7 ал.1 от
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние-
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи
административно- наказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право
действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.
Независимо, че Х.Ж. не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици
при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен
водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали
за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало достатъчно обстоятелства,
които е следвало да накарат жалбоподателят да прояви активност, в това
число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на
автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран. Обстоятелството, че регистрационните табели на управлявания
от Ж. автомобил не са били свалени не го освобождава от отговорност. Вярно
е, че с оглед разпоредбата на чл.14 ал.2 вр. ал.1 от НК незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи
на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието
на факта, че управляваният от Ж. автомобил е със служебно прекратена
регистрация се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност.
По отношение вида и размера на наложеното наказание,
административно- наказващия орган е приложил относимата към
7
нарушението санкционна норма на чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП, която предвижда
налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по размер наказание, а
именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание
за съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Не са налице и
основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха
обстоятелства, които да обосновават по- ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са правила,
свързани възможността за правилното и своевременно индивидуализиране,
както на МПС, така и на техните собственици.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с
атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1
т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед резултата от делото не следва да се уважава направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-000496 от
8
13.05.2021 г. на Началник Група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив,
с което на Х. В. Ж., ЕГН **********, от с. С., С. област, е наложено
административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9