Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001,
10.01.2023 г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ, VII състав
На седемнадесети
ноември през 2022 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Ралица
Сапунджиева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 158 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.409 от ГПК.
Производството
е образувано по постъпила молба вх.№ 260248/09.05.2022
г. от М.И.А. ***, с която моли да й бъде
издаден дубликат от изпълнителен лист, издаден срещу П. Н
Н. ***, за присъдените й суми като обезщетение и разноски по настоящото дело,
което е приключило с влязло в сила решение.
В дадения му срок, длъжникът П.Н. е депозирал възражение вх.№ 260314 от 03.06.2022 г., с което се противопоставя на
издаването на дубликат на изпълнителен лист, тъй като вече бил заплатил на
молителката по-голямата част от дължимата сума. Прилага писмени доказателства
за твърденията си – известие за експресен превод и служебен бон.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По инициатива на ищцата е било образувано гр.дело №
152/2018 г. по описа на РС - И срещу
ответника П. Н Н. с правно основание чл. 45 ЗЗД. Делото е приключило с влязло в
сила на 19.11.2019г. Решение № 117/04.04.2019г., частично потвърдено и частично
отменено с Решение № 210/19.11.2019 г. на ОС – Р по в.гр.д. № 222/2019 г., с
което ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 1000лв. в обезщетение
за виновно причинени на 06.07.2017 г. неимуществени вреди и 23.72 лв. в
обезщетение за причинени й от деликта имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.07.2017г. до окончателното й изплащане и
сумата от 617.24 лв. за направени деловодни разноски. В последствие е бил
издаден изпълнителен лист на 12.02.2020 г. срещу ответника за присъдените суми
в общ размер на 1640.96 лв., който е получен от ищцата на 17.02.2020г.
На 18.02.2020 г. ответникът П.Н. чрез ексресен превод,
изпратен по «Български пощи» ЕАД, е превел на ищцата сумата от 1289.55 лв.,
включваща 1000.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, 23.72 лв. обезщетение за имуществени вреди, определени с
Решение № 210/19.11.2019 г. на ОС – Р по в.гр.д. № 222/2019 г. и лихва в размер
на 265.83 лв. към 17.02.2020 г.
Ищцата твърди, че на 07.04.2021 г. била получила
издадения в нейна полза изпълнителен лист, но видно е от лично изписаното от
ишщцата върху молба вх.№ 563/10.02.2020 г., което не е оспорено от нея, че
издадения изпълнителен лист тя е получила една година по-рано – на 17.02.2020
г.
Същевременно от събраните в хода на настоящото
производство гласни доказателства – показанията на св.Н Д. – брат на ищцата, се
установява, че тя е споделила с него за резултата от воденото дело, включително
му е показала и издадения в нейна полза изпълнителен лист. След известно време
го попитала дали е виждал изпълнителния лист и започнали да го търсят в дома им,
но не успели да го намерят.
Във връзка с
изгубването на изпълнителния лист ищцата подажа жалба до РУ – И на 20.05.2021
г., но същият така и не бил намерен.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявената молба има своето правно основание в разпоредбите на чл. 409
ал. 1 от ГПК, а именно - ако така първоиздадения изпълнителен лист бъде изгубен
или унищожен съдът, който го е издал, при писмена молба от молителката, издава
дубликат от него въз основа на акта върху, който е издаден първообраза.
За да се уважи
молба по чл.
409 ГПК за издаване на дубликат на ИЛ следва да се докаже, че: 1.
изпълнителният лист е издаден и получен от страната, в чиято полза е
постановено решението и от която изхожда молбата за издаване на дубликат и 2.
изпълнителният лист е изгубен или унищожен, като последните две предпоставки са
алтернативни. Тежестта за установяване в процеса на изгубването или
унищожаването на ИЛ се носи от страната, която иска издаването на дубликат от
него. Доказателствените средства в тази насока не са ограничени от процесуалния
закон, т. е. това доказване може да бъде проведено с всички предвидени в ГПК
доказателствени средства, в т. ч. и гласни доказателства.
Съгласно
константната съдебна практика, обективирана в постановени от ВКС по реда на чл. 290
от ГПК решения /решение
№ 134/17.03.2011 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 1713/2010 г.; решение №
56/04.05.2015 г. на ВКС, ІІ ГО, по гр. д. № 6964/2014 г.; решение №
263/12.06.2012 г. на ВКС, по гр. д. № 1138/2011 г.; решение №
45/08.07.2015 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 2585/2014 г. и др. /, доколкото
твърдението на молителя по чл. 409
от ГПК, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, е отрицателен факт,
то доказването на това обстоятелство става чрез ангажиране на доказателства за
положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на
отрицателния. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен
от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано
изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по
друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е
достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителката, че
изпълнителният лист е изгубен.
В
случая е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителката
преди повече от две години,
като липсват данни, включително и направено от ответната страна възражение, въз
основа на изпълнителния лист да е образувано изпълнително производство.
Същевременно длъжникът по изпълнителния лист може да
противопостави освен липсата на условията по чл. 409 ал.1 от ГПК и да направи възражение за погасяване
на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяването на
съществуването му. Именно
такива възражения е направил в настоящото производство длъжникът П.Н., като
твърди, че е погасил част от дълга по първоначално издадения изпълнителен лист,
а именно – че е превел чрез експресен превод чрез „Български пощи“ ЕАД сумата
от 1289.55 лв., включваща неимуществени, имуществени вреди и законната лихва
върху тях до датата на превода. В подкрепа на твърденията си представя писмени
доказателства – известие за експресен превод, системен бон и служебен бон,
всички от дата 18.02.2020 г. Тези писмени доказателства не са оспорени от
молителката, но същевременно същата заявява чрез процесуалния си представител,
че била отказала да получи тази сума и същата била възстановена на изпращача.
Каква е причината за отказа й да получи посочената сума, молителката не
уточнява В подкрепа на твърденията си същата се опита да ангажира писмени
доказателства по реда на чл. 186 ГПК, като поиска да бъде изискана официална
информация от „Български пощи“ ЕАД относно обстоятелството получена ли е от нея
сумата от 1289.55 лв., изпратени й с пощенски запис от П.Н.. С оглед публично
известния факт за кибератаката на 16.04.2022 г. към информационната
инфраструктура на „Български пощи“ ЕАД, дружеството уведомява, че голяма част
от базата данни е засегната, поради което не са в състояние да предоставят
исканата информация. Други доказателства в подкрепа на твърдението си, че била
върнала изпратената й с експресен превод от длъжника П.Н. сума в размер на
1289.55 лв. молителката не ангажира.
Предвид изложените факти за съда се налага извода, че молителката не успя
да докаже при пълно главно доказване твърдяното от нея обстоятелство, че е
върнала на длъжника изпратената от него сума в размер на 1289.55 лв. Следва да
се уточни, че молителката не отрича, че сумата й е била изпратена от длъжника,
а само, че е отказала да я получи. При това положение направеното от П.Н.
възражение, че е погасил част от дълга въз основа на обстоятелства, настъпили
след неговото установяване - чрез преведена от него с експресен превод сума в
размер на 1289.55 лв., представляваща обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди и законна лихва върху тях до 17.02.2020 г., се явява
основателно и доказано. В тази връзка съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на молителката, че представените от длъжника писмени доказателства
удостоверявали само факта на изпращане на сумата, но не и факта на получаване
на същата от молителката. В случая в тежест на длъжника е да докаже своите
твърдения, които се свеждат именно до обстоятелството, че същият е превел на
молителката посочената сума. В подкрепа на твърденията си той е представил и
съответните писмени документи, издадени от „Български пощи“ ЕАД. След като
молителката твърди, че е отказала да получи сумата, би следвало да докаже това с
всички позволени от закона доказателствени средства. Информацията от „Български
пощи“ ЕАД безспорно е едно от тези доказателствени средства, но при положение,
че е обективно невъзможно да се получи такава, следва да бъдат ангажирани други
доказателства. Публично известният факт за проведената кибератака към
информационната инфраструктура на „Български пощи“ ЕАД и унищожаването на
голяма част от базата данни на дружеството сам по себе си не може да обоснове
извод за доказаност на твърденията на молителката, че е отказала да получи
изпратената й сума и я е върнала на изпращача.
Предвид изложеното съдът счита, че молбата за издаване на дубликат на
изпълнителен лист се явява частично основателна, като следва да се издаде такъв
само за сумата от 617.24 лв., представляваща разноски по делото, а за
останалата сума от 1023.72 лв, до посочената в първообраза на изпълнителния
лист сума от 1640.96 лв., ведно със законната лихва молбата следва да бъде
отхвърлена.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 409 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ дубликат от изпълнителен лист,
въз основа на влязло в сила на 19.11.2019г. Решение №
117/04.04.2019г. на РС – И по гр.д. № 152/2018 г. И Решение № 210/19.11.2019 г.
на ОС – Р по в.гр.д. № 222/2019 г. за сумата от 617.24 лв.,
представляваща разноски по делото, по което е бил
издаден първообраза на изпълнителния лист.
ОТХВЪРЛЯ молбата
на М. И.А. *** В ЧАСТТА за издаване на дубликат от изпълнителен
лист, въз основа на влязло в сила на
19.11.2019г. Решение № 117/04.04.2019г. на РС – И по гр.д. № 152/2018 г. и
Решение № 210/19.11.2019 г. на ОС – Р по в.гр.д. № 222/2019 г. за сумата от 1000лв. в обезщетение за виновно причинени на
06.07.2017 г. неимуществени вреди и 23.72 лв. в обезщетение за причинени й от
деликта имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.07.2017г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: