№ 930
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901560 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.К. Г. срещу „Н.Г.” АД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира
следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и
от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на
разглеждане в настоящото производство e предявен от кредитор на „Н.Г.” АД – в
несъстоятелност иск по чл. 694 ТЗ, с който се иска да се установи със сила на пресъдено
нещо, че в полза на кредитора съществува вземане към длъжника „Н.Г.” АД – в
несъстоятелноС.К.ето е предявено в производството по несъстоятелност на последното
дружество, включено е от синдика в изготвения от него списък на неприети вземания, срещу
който кредиторът е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без
уважение от съда по несъстоятелността. Това е така, тъй като в подадената искова молба от
ищеца С.К. Г. се твърди, че има вземане към длъжника за получаване на сума в размер на
4 278 лв., че това вземане е предявено в откритото по отношение на длъжника производство
по несъстоятелност, че не е прието от синдика и че съдът е оставил подаденото от кредитора
възражение без уважение. Това, че ищецът формулира петитум за осъждане на ответника да
заплати исканата сума, не променя извода, че е предявен иск по чл. 694 ТЗ, предвид
останалите обстоятелства, на които се позовава тази страна в подадената искова молба,
които са характерни именно за специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ, който е и
единственият допустим иск за установяване съществуването на вземането срещу търговец
от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо него предвид
правилото на чл. 637, ал. 6 ТЗ.
Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на
1
специалния установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ са следните: 1) вземането,
което е предмет на иска и което ищецът претендира да има към несъстоятелното дружество,
да е включено в изготвения от синдика списък на неприети вземания; 2) от кредитора да има
депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу неприемане на това вземане от
синдика; 3) да е налице произнасяне от съда по направеното възражение с определение по
чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което същото е оставено без уважение.
В случая от представените в производството доказателства и извършените от съда
служебни справки по делото за несъстоятелността на „Н.Г.” АД – в несъстоятелност и за
вписаните в търговския регистър по партидата на несъстоятелното дружество обстоятелства
се установяват следните факти: 1) че ищцата С.К. Г. е предявила в открито то по отношение
на „Н.Г.” АД производство по несъстоятелност вземането си за получаване на сума в размер
на 4 278 лв., което е предмет и на предявения в процеса иск, 2) че това вземане е включено
от синдика на „Н.Г.” АД – в несъстоятелност в списъка на неприетите вземания, предявени
от кредиторите на дружеството, както и 3) че в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ С.К. Г. е подала
възражение срещу този списък в частта, с която в него не е включено предявеното от нея
вземане. Не се установява обаче към момента съдът по несъстоятелността да се е произнесъл
по основателността на подадено от С.К. Г. възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Такъв акт все още няма постановен, въпреки че производството по разглеждане на
възражението в открито съдебно заседание е приключило на 14.07.2021 г. и съдът е обявил,
че ще се произнесе по него с определение. След като към момента съдът по
несъстоятелността все още не се е произнесъл с определение по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ по
основателността на подаденото от кредитора С.Г. възражение, отнасящо се до вземането,
което е предмет на предявения иск и е предявено в производството по несъстоятелност на
„Н.Г.” АД – в несъстоятелност, то трябва да се заключи, че липсва една от задължителните
предпоставка за допустимост на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, а именно подаденото от
кредитора възражение срещу неприемане на неговото вземане от синдика да е оставено без
уважение от съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от С.К. Г. срещу „Н.Г.” АД иск с
правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е недопустим към настоящия момент и исковата
молба, за разглеждане на която е образувано делото, следва да бъде върната.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 11255/ 02.08.2021
г., подадена от С.К. Г. срещу „Н.Г.” АД – в несъстоятелност, поради недопустимост на
предявения с нея иск.
2
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3