Присъда по дело №734/2013 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 16
Дата: 28 април 2015 г. (в сила от 9 февруари 2016 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20135320200734
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№......................             28.04.2015 г.         Град К.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Карловският районен съд                              ІI наказателен състав,

на двадесет  и осми април                            две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Д.

 Т.К.

при секретаря С.Д.

при участието на прокурора Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

наказателно общ характер дело № 734 по описа за 2013 г.,

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия  П.Р.Р., роден на ***г***, обл. П., ул. „1-ва” № 31, *****, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2012г. в гр.К., обл.П., местност „К.”, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – ножица за рязане на метал е отнел чужди движими вещи, както следва: 

-3 кубически метра дъски на стойност 450,00лв., 

-11бр. тръбни стойки за скеле на стойност 44,00лв., 

-1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м на стойност 20,00лв., 

-10бр. строителни платна с размери 1х0.5м на стойност 60,00лв.,

-1бр. сито с размери 1мх1м на стойност 10,00лв., 

-1бр. сито с размери 0.8мх0.8м на стойност 10,00лв., 

-2бр. варели с обем 200л на стойност 40,00лв., 

-10бр. метални тръби ф14 с дължина 2м на стойност 50,00лв., 

- 2бр. метални шини с размери 4смх2м на стойност 3,00лв., 

-24бр. винтове за скеле на стойност 12,00лв., като всички изброени по – горе вещи са на обща стойност 699.00 лв., от владението на Л.Д.К., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 предл. 1-во и предл. 2-ро, т. 4 предл. 2-ро във вр. с чл. 194 ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на  ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, като го признава за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „307Д” с ДК № ***** и чрез използване на техническо средство въже за теглене, както и да е отнел следните движими вещи:

- 1бр. стойка за арматура на стойност 60,00лв.,

-1бр. вана с метална тръба на стойност 100,00лв.,

-1500кг арматурно желязо ф6 на стойност 600,00лв., 

-1000кг. арматурно желязо ф8 на стойност 450,00лв.,

-293бр. пръчки арматурно рифелово желязо ф10 и ф12 с дължина 12м на стойност 293,00лв., 

-80бр. арматурно рифелово желязо ф10 с дължина 6м на стойност 40,00лв., 

-10бр. арматурно рифелово желязо ф16 с дължина 12м на стойност 6,00лв., 

-132 бр. арматурно рифелово желязо ф14 с дължина 12м на стойност 132,00лв.,  

-ламарина с дължина 2,3м, ширина 0,8м и дебелина 4мм на стойност 13,50лв.,

-1бр. кантар с дървена рамка на стойност 150,00лв., 

-1бр. камина с размери 1х0.6х0.6м с водна риза без врата на стойност 100,00лв.,  

-3бр. алуминиеви рифелови ламарини  с размери 4х1м на стойност 75,00лв., 

-8бр. поцинкована рифелова ламарина на стойност 96,00лв., 

-1бр. метален капак за акумулатор от камион  Щаер на стойност 15,00лв.,

-1бр. метален кантар с кръгла скала на стойност 150,00лв, както и за разликата над 699.00 лева до пълния размер по обвинението 2979.50 лева - за общата стойност на отнетите вещи и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в тази част, както и по т. 4 предл. 1-во на ал. 1 на чл. 195 от НК.

ОТЛАГА на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ПРИЗНАВА  подсъдимия  П.Р.Р. с установена по-горе самоличност ЗА НЕВИНЕН в това, че на 29.05.2012г. в гр. К., обл.П., съзнателно се е ползвал от 2 броя неистински частни документи, а именно – касова бележка на стойност 10886,60лв. и касова бележка на стойност 600лв. и двете от дата 15.04.2009г., издадени от фирма „ХЪС” ООД гр.П. и ги е употребил пред В. С.И. – разследващ полицай при РУ "Полиция" - гр.К., за да докаже че съществува някое правоотношение, а именно, че е закупил от „ХЪС” ООД гр.П. железа на стойност 9451,40лв., като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал. 1 от НК.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

                            

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1................................

 

                                                                                            2................................

Сн.Д.

                              

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 734 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2013 ГОДИНА

 

Районна Прокуратура – К.  е повдигнала обвинение против подсъдимия П.Р.Р., както следва:

-За това, че на ***г. в гр. К., обл. П., местност „К.”, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „307Д” с ДК №***** и технически средства – въже за теглене и ножица за рязане на метал е отнел чужди движими вещи, както следва: 1). 1бр. стойка за арматура на стойност 60,00лв., 2). 1бр. вана с метална тръба на стойност 100,00лв., 3). 3 кубически метра дъски на стойност 450,00лв., 4). 1500кг арматурно желязо ф6 на стойност 600,00лв., 5). 1000кг. арматурно желязо ф8 на стойност 450,00лв., 6). 293бр. пръчки арматурно рифелово желязо ф10 и ф12 с дължина 12м на стойност 293,00лв., 7). 80бр. арматурно рифелово желязо ф10 с дължина 6м на стойност 40,00лв., 8). 10бр. арматурно рифелово желязо ф16 с дължина 12м на стойност 6,00лв., 9). 132 бр. арматурно рифелово желязо ф14 с дължина 12м на стойност 132,00лв., 10). 11бр. тръбни стойки за скеле на стойност 44,00лв., 11). ламарина с дължина 2,3м, ширина 0,8м и дебелина 4мм на стойност 13,50лв., 12). 1бр. кантар с дървена рамка на стойност 150,00лв., 13). 1бр. камина с размери 1х0.6х0.6м с водна риза без врата на стойност 100,00лв., 14). 1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м на стойност 20,00лв., 15). 10бр. строителни платна с размери 1х0.5м на стойност 60,00лв., 16). 3бр. алуминиеви рифелови ламарини  с размери 4х1м на стойност 75,00лв., 17). 8бр. поцинкована рифелова ламарина на стойност 96,00лв., 18). 1бр. сито с размери 1мх1м на стойност 10,00лв., 19). 1бр. сито с размери 0.8мх0.8м на стойност 10,00лв., 20). 2бр. варели с обем 200л на стойност 40,00лв., 21). 10бр. метални тръби ф14 с дължина 2м на стойност 50,00лв., 22). 2бр. метални шини с размери 4смх2м на стойност 3,00лв., 23). 1бр. метален капак за акумулатор от камион  Щаер на стойност 15,00лв., 24). 1бр. метален кантар с кръгла скала на стойност 150,00лв., 25). 24бр. винтове за скеле на стойност 12,00лв., като всички изброени по – горе вещи са на обща стойност 2979,50лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ от владението на Л.Д.К., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1  т. 3 предл. 1-во и предл. 2-ро, т. 4 предл. 1-во и предл. 2-ро във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК.

-За това, че на  29.05.2012г. в гр. К., обл. П., съзнателно се е ползвал от 2 броя неистински частни документи, а именно – касова бележка на стойност 10886,60лв. и касова бележка на стойност 600лв. и двете от дата 15.04.2009г., издадени от фирма „***” ООД гр. П. и ги е употребил пред В. С.И. – разследващ полицай при РУ „Полиция“ - гр. К., за да докаже че съществува някое правоотношение, а именно, че е закупил от „***” ООД гр. П. железа на стойност 9451,40лв., като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал. 1 от НК.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителят на РП – К. поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 3 предл. 1-во и предл. 2-ро, т. 4 предл. 1-во и предл. 2-ро във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. За престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал. 1 от НК предлага да му бъде наложено наказание една година лишаване от свобода. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 от НК и на подсъдимия се определи общо най-тежко наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК, като в рамките на изпитателния срок на основание чл. 67 ал. 3 от НК на подсъдимия бъде наложена и пробационна мярка задължителни срещи с пробационен служител.

В наказателния процес не е  предявен граждански иск.

Пострадалият от престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 предл. 1-во и предл. 2-ро, т. 4 предл. 1-во и предл. 2-ро във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, Л.К. е конституиран в наказателното производство като частен обвинител. Като такъв лично и чрез повереника си адв. Р. поддържа обвинението наред с прокурора. Претендира подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок, надвишаващ предлагания от прокурора.

Подсъдимият П.Р. отрича  вината си  в извършването на престъпленията. Моли за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия адв. З. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че не са налице доказателства, Р. да е извършил престъпленията, в които е обвинен.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, депозирани пред съда, показанията на свидетелите Л.Д.К., И.А.И., С.Т.П., Р.Й.В., И.Д.Т.,  К.П.Г., П.Н.Н., С.С.Б., С.Н.К., Т.Ж.И., З.М.Д., С.И.А., А.С.М., Л.А.Т., Н.С.Ч.,  депозирани пред съдебния състав, приобщената част от показанията на свидетелката Г., дадени пред разследващ орган в досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, приетите на основание чл. 282 от НПК съдебно- стоковооценъчна експертиза, изготвена от вещото лице К.И., съдебно- графическа експертиза, изготвена от вещото лице П.К., допълнителна съдебно графическа експертиза,  изготвена от вещото лице П.К.,  съдебно- трасологическа експертиза, изготвена от вещото лице П.К., съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., предявените на основание чл. 284 от НПК веществени доказателства: 1 бр. стойка за огъване на арматура с два бигляра с размери височина 1м, дължина 2м и широчина 1м, направена от П- образни и двойка Т-образни винкели; 1 бр. вана с метална тръба с черен пластмасов накрайник с размери – в. 1м, ш. 1м., д. 3м; три м3   дъски с различна широчина и дължина;    2 бр. кангали арматурно желязо ф6 напръскани с бяла боя; 1 бр. кангал арматурно желязо ф6; 2 бр. кангали арматурно желязо ф8; арматурно рифелово желязо ф10, ф12 – 293 бр. с дължина 12м; 80бр. арматурно рифелово желязо дължина 6м ф10; 10 бр. арматурно рифелово желязо 12м ф16; 132 бр. арматурно рифелово желязо 12м ф14; 11 бр. тръбни стойки за скеле; 1 бр. метална ламарина с дължина 2,3м, широчина 0,8м и дебелина 4мм; 1 бр. кантар с дървена рамка; 1бр. камина с размери в. 1м, ш. 0.6м, д. 0.6м с водна риза без врата; 1 бр. строително платно с размери 2.5мх0.5м; 10 бр. строително платно с размери 1мх0.5м; 3 бр. ламарини алуминиеви рифелови 4мх1м; 8бр. ламарини поцинковани рифелови 2мх1м; 1 бр. сито 1мх1м; 1бр. сито 0.8мх0.8м;2бр. варели с вместимост 200л – сив и зелен; 10бр. метални тръби сплескани в двата края с дължина 2м ф14; 2 бр. метални шини с широчина 4см и дължина 2м;             1бр. метален капак от камион за акумулатори с размери 0.5мх0.5м;                                  1 бр. метален кантар с кръгла скала; 24бр. винтове за скеле; прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол за оглед от ***г., ведно с фотоалбум, справка изх. № 13-009/30.01.2013г. от „***“ ООД, гр. П., протокол за оглед на веществени доказателства от 01.03.2013г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от ***г., протокол за доброволно предаване от 30.03.2012г., нотариален акт № 45 том II ,рег. № 4199 дело № 245/2009г., препис от решение по гр. дело № 441/2009г. на КРС, протокол за доброволно предаване от 08.05.2012г., фактура № *********/27.05.2010г., фактура № 107/16.11.2009г. с касов бон, фактура № *********/30.03.2010г. с касов бон, протокол за доброволно предаване от 29.05.2012г., два броя касови бележки от 15.04.2009г., фактура № 17503/17.05.2006г. с касов бон, протокол за доброволно предаване от 30.01.2013г., протокол за отговорно пазене, протокол от 03.04.2012г., заверен препис от решение по гр. дело № 441/2009г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 23.11.2011г., ведно с решение за ОФГ по същото, протокол за доброволно предаване от 20.05.2013г., нотариален акт за покупко-продажба № 37 том II рег. № 4127 дело № 237 от 2009г., нотариален акт за покупко-продажба № ** том IV рег. № ** дело № 6**/2008г., протокол за въвод във владение от 27.07.2012г., изпълнителен лист от 03.07.2012г., справка от ОД на МВР П. сектор „Пътна полиция“,  характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини, протокол за опис на движимо имущество от 27.03.2012г., докладна записка от 28.03.2014г., протокол за въвод от 06.07.2011г., трудов договор, 3 бр. допълнително споразумение към трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, справка от „***“ ООД, гр. П., справка от РП- К. от 24.02.2015г., ведно със справка от УИС на Прокуратурата, протокол за предаване на стока от 14.01.2009г., протокол за предаване на стока от 31.01.2009г., фактура № 863/24.01.2007г., ведно с касов бон, фактура № 52099/21.04.2006г., ведно с касов бон, фактура № **********/06.03.2007г., ведно с касов бон, фактура № **********/08.05.2007г., ведно с касов бон, фактура № 864/24.01.2007г., ведно с касов бон,    намери за установено следното:

Подсъдимият П.Р.Р., ЕГН **********  е роден на ***г***, обл. П., ул. „***” № 31 *****. Към момента на извършване на процесните деяния е бил неосъждан (реабилитиран). Има  последващо ги осъждане по НОХД № 673/2012г. по описа на КРС, по което с влязла в сила на 20.06.2013г. присъда, за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Дружеството „****“ ЕООД, гр. К., чийто едноличен собственик на капитала и законен представител бил частният обвинител Л.К., притежавало недвижим имот – парцел с площ от 2 декара в местността „К.” в землището на гр. К., като имотът бил с № *** и ЕКАТТЕ ***. Имотът бил закупен на 29.04.2009г. от свидетеля Л.Т., който от своя страна го бил придобил чрез сделка от подсъдимия Р.. Към ***г. парцелът бил ограден с мрежа и имал два входа, оформени от същата оградна мрежа, които се заключвали, посредством катинар и синджир. В този имот имало струпани различни вещи – дъски, железни елементи, желязо и други, сред които стойка за арматура, вана с метална тръба, 3 куб. м. дъски, 1500кг арматурно желязо ф6, 1000кг. арматурно желязо ф8, 293 пръчки арматурно рифелово желязо ф10 и ф12 с дължина 12м, 80бр. арматурно рифелово желязо ф10 с дължина 6м, арматурно рифелово желязо ф16 с дължина 12м, арматурно рифелово желязо ф14 с дължина 12м, 11бр. тръбни стойки за скеле,  кантар с дървена рамка,  камина с размери 1х0.6х0.6м с водна риза без врата, строително платно с размери 2.5х0.5м, 10бр. строителни платна с размери 1х0.5м, ламарини,  сито с размери 1мх1м, сито с размери 0.8мх0.8м, 2бр. варели с обем 200л, метални тръби ф14 с дължина 2м, метални шини с размери 4смх2м, метален кантар с кръгла скала и винтове за скеле. Частният обвинител Л.К. бил напръскал част от вещите с бял спрей, за да може да ги идентифицира при необходимост, тъй като се опасявал, че подсъдимият може да ги вземе от имота му.

Непосредствено до посочения имот- южно и под него, тъй като между двата имота имало голяма денивелация, имало друг парцел – поземлен имот с площ 2.501 дка с № 008082, бивш Варовъзел. Същият първоначално бил собственост на сина на подсъдимия, а след това – на подсъдимия, който от своя страна на 18.07.2008г. го продал на частния обвинител К., за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба № ** том IV рег. № ** дело № **. На 28.04.2009г. Л.К. и съпругата му продали имота на дружеството „***“ЕООД, гр. К., чийто едноличен собственик на капитала бил частният обвинител. В този имот от 2007г. осъществявали съвместна дейност, свързана с производство и търговия с вар, подсъдимият Р. и частният обвинител. В работата и отношенията им обаче се появили неразбирателства, при което в началото на 2009г. след производство пред съда П.Р. бил изведен от имота, който останал във владение на К.. Преди напускането на имота, подсъдимият изнесъл свои вещи, сред които и такива, свързани с производство на вар и строителна дейност. Същите складирал в имота, северно от варовъзела с  № *** и ЕКАТТЕ ***, който до този момент също бил ползван от него и К. във връзка с дейността по производството на вар.

След въвеждането му във варовъзела частният обвинител владял имота до 06.07.2011г., когато след проведено производство пред съда, бил изведен от имота и в него бил въведен подсъдимият Р., който владял имота до 27.07.2012г., когато в него бил въведен частният обвинител в качеството му на законен представител на „***“ЕООД, гр. К.. Към ***г. имотът, предмет на гражданския спор в съда- варовъзела, бил във фактическата власт на подсъдимия, а имота, северно от него, ползвал К.. Същият с цел опазване на вещите в него, често го наглеждал, като това бил възложил и на тъста си свидетеля И.. Понякога по молба на К. или на тъста му имота наблюдавал и свидетеля П., приятел на И.. Този имот не бил предмет на спор между К. и подсъдимия.

На 27.03.2012г. в спорния имот за задължения на П.Р. към частния обвинител К. бил извършен опис на движими вещи по искане на последния. Сред описаните липсват вещи, предмет на обвинението по настоящото производство.

На ***г. преди обед частният обвинител К. *** в кафене на бензиностанция, находяща се на изхода на гр. К. по посока гр. П.,  когато забелязал движещ се в посока гр. П. жълт товарен автомобил, управляван от подсъдимия, от който стърчали железни елементи. К. предположил, че същите може да са от вещите, складирани в имота му, северно от варовъзела, които Р. да е взел, провокиран от извършения два дни по-рано опис. За това веднага се отправил към имота и установил, че той е изпразнен от вещите, находящи се до този момент в него и същите, с изключение на ваната и стойката за арматура, са пренесени във въровъзела, стопанисван от подсъдимия.

Веднага подал сигнал в полицията и в имота била изпратена оперативно-следствена група. Бил извършен оглед на имота, собственост на дружеството, представлявано от частния обвинител, при който било констатирано, че същият е ограден от ограда, направена от арматурни скари. В западната й страна същата била отворена и облегната на метална вана. До нея от вътрешната част имало подредени пътни ивица, върху една от които бил поставен катинар в отворено положение. При поставяне в него на ключа от частния обвинител, катинарът работел нормално. До катинара имало поставен синджир. На десет метра от вратата вътре в имота имало микробус „Форд Транзит“, а на два метра източно от него върху тревата имало следи с широчина 50 см. и овална форма и дължина около 12м. Почвата върху тях била ръждиво кафява. До следите имало парчета арматурно желязо със следи от срязване. От тях в посока от север на юг  имало следи върху земята като от влачене. Същите били с ширина един метър и дължина двадесет метра. Началото им било при десния заден край на микробуса и водели до южната ограда, деляща имота от варовъзела. В този участък на оградата имало прерязани три броя вертикални пръчки, две от тях били на местата си, а едната от тях с дължина 30 см. липсвала. Западно от микробуса имало следи върху земята с липсваща трева, от които било видно, че върху този участък по-рано е имало вещи. След огледа на северния имот, от служителите на РУП- К. бил посетен и находящия се под него варовъзел. Там от К. им били посочени вещи, за които заявил, че са негова собственост и по-рано същия ден са откраднати от подсъдимия от имота му, находящ се северно от варовъзела. Всички посочени от частния обвинител вещи били описани в протокол за доброволно предаване от ***г. с предаващ П.Р.. Относно произхода им подсъдимият Р., който по това време бил в имота, саморъчно записал в протокола, че вещите са негова собственост и може да докаже това с документи и свидетели. Част от вещите били предмет на спор между подсъдимия и частния обвинител и съпругата му А. К. С влязло в законна сила на 23.11.2011г. решение по гр. дело № 441/2009г. по описа на КРС, бил отхвърлен предявения от подсъдимия Р. срещу Л. и А.К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че е собственик на редица вещи и за предаване на владението им. Сред същите фигурират строителни платна, стоманени с размери 250 на 50 см. -17 бр.,  строителни платна стоманени размери 100 на 50 см.- 60бр., дървен материал за куфраж- 1 куб.м. и строително скеле стоманено „Н“ елементи 12бр. в комплект с 24 винта.

Част от вещите, открити във варовъзела и описани в протокола за доброволно предаване от ***г., били взети от подсъдимия Р. на ***г. от имота с № *** и ЕКАТТЕ ***, в който ги съхранявал частният обвинител. В имота Р. проникнал, като срязал с ножица за рязане на метал (арматурна ножица) телта, посредством която била вързана мрежата, от която бил ограден имота. По същия начин срязал три от пръчките на оградата, представляваща граница с варовъзела, която също била от мрежа. През получения отвор започнал да пуска вещи във варовъзела. По-тежките предмети- кангали, олекотявал като ги нарязвал на по-къси парчета с арматурната ножица. По-обемистите вещи не пускал през отвора, а пренасял до варовъзела. По този начин преместил от северния имот във варовъзела три кубически метра дъски, 1500кг арматурно желязо ф6, 1000кг. арматурно желязо ф8, 293бр. пръчки арматурно рифелово желязо ф10 и ф12 с дължина 12м, 80бр. арматурно рифелово желязо ф10 с дължина 6м, 10бр. арматурно рифелово желязо ф16 с дължина 12м, 132 бр. арматурно рифелово желязо ф14 с дължина 12м, 11бр. тръбни стойки за скеле, ламарини, 1бр. кантар с дървена рамка, 1бр. камина с размери 1х0.6х0.6м с водна риза без врата, 1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м, 10бр. строителни платна с размери 1х0.5м,  1бр. сито с размери 1мх1м, 1бр. сито с размери 0.8мх0.8м, 2бр. варели с обем 200л, 10бр. метални тръби ф 14 с дължина 2м, 2бр. метални шини с размери 4смх2м,  1бр. метален кантар с кръгла скала и 24бр. винтове за скеле. Ваната и стойката за арматура пренесъл в съседен на горния имот, западно от него, също собственост на частния обвинител,  използвайки за целта фадрома, през западния вход на имота, прилагайки натиск върху катинара,  който се отворил от него и освободил синджира, служещ за затваряне на входа.

Според заключението на изготвената и приета по делото съдебно-стоковооценъчна експертиза стойността на вещите, предмет на обвинението е както следва 1). 1бр. стойка за арматура на стойност 60,00лв., 2). 1бр. вана с метална тръба на стойност 100,00лв., 3). 3 кубически метра дъски на стойност 450,00лв., 4). 1500кг арматурно желязо ф6 на стойност 600,00лв., 5). 1000кг. арматурно желязо ф8 на стойност 450,00лв., 6). 293бр. пръчки арматурно рифелово желязо ф10 и ф12 с дължина 12м на стойност 293,00лв., 7). 80бр. арматурно рифелово желязо ф10 с дължина 6м на стойност 40,00лв., 8). 10бр. арматурно рифелово желязо ф16 с дължина 12м на стойност 6,00лв., 9). 132 бр. арматурно рифелово желязо ф14 с дължина 12м на стойност 132,00лв., 10). 11бр. тръбни стойки за скеле на стойност 44,00лв., 11). ламарина с дължина 2,3м, ширина 0,8м и дебелина 4мм на стойност 13,50лв., 12). 1бр. кантар с дървена рамка на стойност 150,00лв., 13). 1бр. камина с размери 1х0.6х0.6м с водна риза без врата на стойност 100,00лв., 14). 1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м на стойност 20,00лв., 15). 10бр. строителни платна с размери 1х0.5м на стойност 60,00лв., 16). 3бр. алуминиеви рифелови ламарини  с размери 4х1м на стойност 75,00лв., 17). 8бр. поцинкована рифелова ламарина на стойност 96,00лв., 18). 1бр. сито с размери 1мх1м на стойност 10,00лв., 19). 1бр. сито с размери 0.8мх0.8м на стойност 10,00лв., 20). 2бр. варели с обем 200л на стойност 40,00лв., 21). 10бр. метални тръби ф14 с дължина 2м на стойност 50,00лв., 22). 2бр. метални шини с размери 4смх2м на стойност 3,00лв., 23). 1бр. метален капак за акумулатор от камион  Щаер на стойност 15,00лв., 24). 1бр. метален кантар с кръгла скала на стойност 150,00лв., 25). 24бр. винтове за скеле на стойност 12,00лв., като общата стойност е 2979,50 лв.

По отношение на веществените доказателства арматурно желязо на кангали и рифелово в хода на досъдебното производство била назначена съдебно-трасологическа експертиза, като според приетото заключение на изготвилото я вещо лице К. се установява, че арматурните железа, складирани в двора на пункта за регистрация и пререгистрация на МПС при РУП- К. са с различно сечение и диаметри. Железата с кръгло сечение са срязани вероятно с ножица за рязане на арматурни железа. Железата с неправилно сечение са фабрично обработени без следи от допълнително механично въздействие.

В хода на разследването по досъдебното производство № ***/2012г. по описа на РУ "Полиция" - гр.К. подсъдимият Р. на 29.05.2012г. в гр. К. в сградата на РУ "Полиция" - гр. К. предал на разследващия полицай В. И. копие на две касови бележки от 15.04.2009г., издадени му от „***” ООД гр.П.. Същите представил като доказателство в подкрепа на твърденията си, че вещите, предмет на обвинението кражба са негова собственост. По-късно на 31.01.2013г. подсъдимият предал  и индигирания екземпляр на тези бележки, от които били ксерокопирани предадените по-рано копия.

Тъй като разследващите органи се усъмнили в автентичността на тези бележки била изискана справка от „***” ООД гр.П.. Според отговора П.Р. не фигурирал изобщо като контрагент на дружеството и не му били издавани касови бележки. Подписите положени в процесните не изхождали от управителите на дружеството, нито от С.А., майка на управителя.

Според заключението на изготвената в досъдебното производство и приета по делото съдебно – графическа експертиза ръкописният текст в касовите бележки от 15.04.2009г. не е изпълнен от подсъдимия П.Р..

Въпреки получения отговор от „***“ ООД, гр. П., двете касови бележки изхождали от посоченото дружество и били съставени от негов служител – свидетелката З.Д.. Същата към 15.04.2009г. работила там като организатор работа с клиенти. На посочената дата след уговорка между подсъдимия и свидетелката С.А., майка на управителя на „***“ООД, гр. П., П.Р. получил от склада на дружеството на околовръстен път К. кангал ф 6- 1720кг, кангал ф8- 1820 кг., арматурно желязо пачка № 10 -2180 кг., арматурно желязо пачка № 12 – 1970 кг., арматурно желязо пачка № 14 – 1900 кг., арматурно желязо пачка № 16 – 1400 кг., заварена  мрежа Ф 5 20/20- 6 м. – 50 бр. – 1050кг., заварена мрежа Ф5 20/20 – 4 м. – 20 бр.- 250 кг. със сума за плащане 10886.60лв. Получил и гвоздеи 175 кг, черна мека тел ф 1,2- 50 кг и ф 2,2 – 50 кг. на обща стойност 600лв. За получените стоки свидетелката Д. съставила двата броя касови бележки и предала екземпляр от тях на подсъдимия Р.. Подсъдимият не заплатил цената на стоките при получаването им, а се уговорили с А., че ще стори това, след като ги реализира. Не ги заплатил и в по-късен момент.

Според заключението на изготвената в съдебното производство и приета допълнителна съдебно- графическа експертиза, ръкописният текст, с който са попълнени графите в касовите бележки, издадени на 15.04.2009г. от „***“ООД с получател „П. „ и „П.Р.“ са изпълнени от З.М.Д.. Подписите в двете касови бележки в карето „Касиер“ са несъпоставими по транскрипция и структурна сложност с образците от подписи на З.Д., поради което не може да се отговори дали са положени от нея. Подписът в касовата бележка с получател „П.Р.“ срещу каре „Общо“ вероятно е изпълнен от З.М.Д..

Според заключението на изготвената и приета съдебно-техническа експертиза, сред веществените доказателства, описани в протокола за доброволно предаване от ***г. като вид материал кангали са: кангали арматурно желязо ф 6, напръскано с бяла боя, кангали арматурно желязо ф 6 и кангали арматурно желязо ф 8; като вид необработено желязо са арматурно рифелово желязо ф 10, ф12 с дължина 12м., арматурно рифелово желязо ф 10 с дължина 6 м., арматурно рифелово желязо ф 16 с дължина 12м., арматурно рифелово желязо ф 14 с дължина 12м., метална шина с широчина 4 см. и дължина 2м. Сред веществените доказателства няма такива, представляващи арматурна заготовка. Останалите веществени доказателства, описани в протокола са готови изделия и детайли. Според заключението веществените доказателства- кангали арматурно желязо ф 6, напръскано с бяла боя, кангали арматурно желязо ф 6 и кангали арматурно желязо ф 8, арматурно рифелово желязо ф 10, ф12 с дължина 12м., арматурно рифелово желязо ф 10 с дължина 6 м., арматурно рифелово желязо ф 16 с дължина 12м., арматурно рифелово желязо ф 14 с дължина 12м., са съотносими с материали, посочени в касовата бележка от „***“ ООД, гр. П., а именно с кангал ф6 – 1720кг, кангал ф 8 – 1820кг., пачка № 10 -2180 кг., пачка № 12 – 1970 кг., пачка № 14 – 1900 кг. и пачка № 16 – 1400 кг. Според заключението оградата на варовъзела е изградена от заварена мрежа ф 5 20/20, съотносима като материал със зав. мр. Ф 5 20/20, посочена в касова бележка от 15.04.2009г. Има вероятност за съотносимост и със записаната във фактура № **********/27.05.2010г., издадена от *** ЕООД на „***“ ЕООД арматурна заготовка, но този запис не изяснява за какъв вид заготовка става въпрос – зав. мрежа или друг вид заготовка. Оградата на имота, северно от варовъзела, е  изградена от заварена мрежа ф 5 20/20, съотносима като материал със зав. мрежа ф 5 20/20 в касова бележка от 15.04.2009г. В оградата има елементи и от заварена мрежа ф 5 15/15, съотносима като материал със зав. мр. Ф 15/15, посочена във фактура *********/30.03.2010г., издадена от „***“ООД на „***“ЕООД. Има вероятност за съпоставимост и със записаната арматурна заготовка във фактура№ **********/27.05.2010г., издадена от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД, като не става ясно от тази запис за какъв вид заготовка става въпрос.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена  на базата на събраните по делото доказателства. Същите обаче установяват само част от изнесената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка. Безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че подсъдимият и частният обвинител в периода 2007г. – 2009г. са били в добри отношения и са извършвали съвместна дейност в имот в землището на гр. К., обособен като варовъзел. Същият първоначално бил собственост на сина на подсъдимия, след това на П.Р., който от своя страна го продал на Л.К., едноличен собственик на капитала и законен представител „***“ЕООД. Във връзка с дейността на варовъзела се използвал и имот над и северно от него, който Р. продал на свидетеля Л.Т., а той от своя страна на 29.04.2009г. го продал също на посоченото дружество. Отношенията между Р. и К. обаче се влошили, между тях възникнал спор относно собствеността на варовъзела, който бил отнесен до съда, вследствие което първоначално П.Р. в началото на 2009г. бил изведен от него, последвало извеждане на К., отново на П.Р. и отново на К.. Към момента на инкриминираното деяние- кражба, варовъзелът бил във владение на подсъдимия, а К. упражнявал фактическа власт над имота, северно от него. Установява се и факта на получаването от подсъдимия на стоки от „***“ ООД, гр. П. на 15.04.2009г., описани в двата броя инкриминирани касови бележки, срещу уговорката за плащането им, след търговската им реализация, както и че ръкописния текст в същите е изпълнен от свидетелката Д., служител в дружеството, неин е единият подпис в едната бележка, а другите два подписа в двете бележки са на касиерката в дружеството. Установен е и факта на воденото между Р. и К. гражданско производство с правно основание чл. 108 от ЗС – гр. дело № 441/2009г. на КРС по отношение на част от процесните вещи, приключило с влязло в сила съдебно решение на 23.11.2011г., както и че за негови задължения е правен опис на движими вещи във варовъзела на 27.03.2012г.

Посочените обстоятелства се установяват безпротиворечиво и категорично от събраните по делото доказателства. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите в коментираната част напълно съответстват помежду си и съдът ги ползва. Изложените по- горе обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства- нотариален акт № 45 том II ,рег. № 4199 дело № 245/2009г.,  два броя касови бележки от 15.04.2009г., заверен препис от решение по гр. Дело № 441/2009г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 23.11.2011г., ведно с решение за ОФГ по същото,  нотариален акт за покупко-продажба № ** том ** рег. № *** дело № *** от 2009г., нотариален акт за покупко-продажба № ** том ** рег. № ** дело № ***/**** г., протокол за въвод във владение от 27.07.2012г., изпълнителен лист от 03.07.2012г.,  протокол за опис на движимо имущество от 27.03.2012г., протокол за въвод от 06.07.2011г., трудов договор, 3 бр. допълнително споразумение към трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, справка от „***“ООД, гр. П.  изх. № 18-274/01.07.2014г., както и от заключенията на съдебно-графическа експертиза и допълнителната такава, първата от които изключваща авторство на подсъдимия при съставянето на инкриминираните документи, а втората сочеща като техен съставител свидетелката З.Д..

Налице са и обстоятелства, твърдени от частния тъжител при разпита му като свидетел, които са неопровергани от подсъдимия, а именно, че в горния имот към ***г. е съхранявал свои движими вещи, събирани през годините, а именно 3 кубически метра дъски, 11бр. тръбни стойки за скеле, 1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м , 10бр. строителни платна с размери 1х0.5м, 1бр. сито с размери 1мх1м, 1бр. сито с размери 0.8мх0.8м, 2бр. варели с обем 200л, 10бр. метални тръби ф14 с дължина 2м,   2бр. метални шини с размери 4смх2м, 24бр. винтове за скеле. По отношение на тези вещи, показанията на частния обвинител са неопровергани от други достоверни доказателства по делото. В подкрепа заявеното от него относно наличието на посочените вещи сред съхраняваните от него в имота му са и показанията на свидетелите П. и И., които са непротиворечиви помежду си, последователни в целия ход на наказателното производство, поради което ги кредитира досежно посочените обстоятелства. Самият подсъдим също потвърждава, че е  взел от северния имот трите кубически метра дъски, но с уточнението, че били негови.  По отношение на останалите от изброените вещи отрича изцяло да е имало от тях в горния имот, съотв. да ги е свалил във варовъзела. Съдът счита обясненията му в тази им част изцяло за израз на правото му на защита. Същите са изолирани от останалия събран доказателствен материал, противоречат на еднопосочните показания на свидетелите К., И. и П., както и на обективния факт на констатираната пълна липса на вещи в северния имот и откриването им във варовъзела, поради което в тази им част не ги ползва.

 Налице са противоречия в събраните гласни доказателства относно няколко обстоятелствата, релевантни към предмета на делото, а именно взел ли е подсъдимият Р. от имота, находящ се северно от варовъзела, вещи, собствени на частния обвинител К. и чужди за самия него. Противопоставими са обстоятелствата, съдържими в показанията на свидетеля К. и тези в обясненията на подсъдимия Р..

От една страна свидетелят К. твърди, че вещите, предмет на обвинението са негови, купувани от магазини, морги и трети лица, от друга страна подсъдимият Р. претендира, че са негова собственост, подарени му, изработени или закупувани от него и оставени лично в горния имот поради извеждането му  от варовъзела през 2009г.

При така установените противоречия, преценката за степента на достоверност на всяко от тях следва да стане чрез анализ на вътрешното съдържание и съпоставяне с останалите доказателства.

Съдът, обсъждайки показанията на свидетеля К. отчита, че същият е пострадал от престъплението кражба, както и страна в процеса- частен обвинител. Поради изложените обстоятелства съдът намира, че К. не може да бъде счетен като напълно непредубеден и незаинтересован от хода на настоящия процес и неговите показания следва да се обсъждат във връзка с останалите, събрани по делото доказателства. В този смисъл обсъждайки показания му, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично, в частта им относно обстоятелствата, които се подкрепят от останалите, кредитирани от съда доказателства. Така неговите показания в частта им, в която се описват взаимоотношенията му с подсъдимия преди и след процесната дата, споровете относно собствеността на варовъзела, закупуването на горния имот и складирането в него на негови вещи, сред които и част от процесните- 3 кубически метра дъски, 11бр. тръбни стойки за скеле, 1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м , 10бр. строителни платна с размери 1х0.5м, 1бр. сито с размери 1мх1м, 1бр. сито с размери 0.8мх0.8м, 2бр. варели с обем 200л, 10бр. метални тръби ф14 с дължина 2м,   2бр. метални шини с размери 4смх2м, 24бр. винтове за скеле, констатираната липса на вещи от имота, както и следите от мястото на съхранението им до отвора в мрежата, представляваща граница между имота и варовъзела, следва да бъдат кредитирани, тъй като са доказани и от други гласни и писмени доказателства по делото.

От друга страна, на твърденията му относно собствеността на част от процесните вещи- стойка за арматура, вана с метална тръба, 1500кг арматурно желязо ф6, 1000кг. арматурно желязо ф8, 293бр. пръчки арматурно рифелово желязо ф10 и ф12 с дължина 12м, 80бр. арматурно рифелово желязо ф10 с дължина 6м, 10бр. арматурно рифелово желязо ф16 с дължина 12м, 132 бр. арматурно рифелово желязо ф14 с дължина 12м, ламарина с дължина 2,3м, ширина 0,8м и дебелина 4мм, 1 бр. кантар с дървена рамка, 1бр. камина с размери 1х0.6х0.6м с водна риза без врата, 3бр. алуминиеви рифелови ламарини  с размери 4х1м, 8бр. поцинкована рифелова ламарина, 1бр. метален кантар, противостоят обясненията на подсъдимия Р., който също претендира права върху тях. Последният безспорно, подобно на частния обвинител, е заинтересован от изхода на производството и обясненията му, с оглед и на двуяката им природа на израз правото му на защита и на доказателствено средство,  следва да се преценяват съобразно останалите доказателства по делото. Относно арматурното желязо на кангали и  арматурното рифелово желязо, Р. заявява, че е закупено от него с уговорка за плащане след търговската му реализация от „***“ООД, гр. П.. Такава е била позицията му и в досъдебното производство, в която фаза е представил доказателства относно произхода на тези вещи- двата броя касови бележки от 15.04.2009г., предмет на обвинението за документното престъпление по настоящото дело. Че действително подсъдимият е получил стоките, описани в бележките се установява и от показанията на свидетелите З.Д. и С.А.. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, твърденията им, че Д. е автор на документите, представени от Р., са проверени и чрез допълнителната съдебно-графическа експертиза, поради което съдът кредитира показанията им. Изготвената и приета съдебно- техническа експертиза от друга страна намира съответствие между приобщените веществени доказателства желязо на кангали и пръчките арматурно рифелово желязо с придобитите от „***“ООД, гр. П. от подсъдимия, като  видно от заключението същите се съотнасят много добре, доколкото има пълно съвпадение по вид на желязото и размери на сечението с описаните в бележката от 15.04.2009г. Частният обвинител също е представил в досъдебното производство доказателство за закупуване от негова страна на процесните вещи- фактура № ********** от 30.03.2010г. В същата закупената стока обаче е описана като заготовка, каквато не е констатирано от вещото лице М. да има сред приобщените веществени доказателства. Отделно се касае до само два размера от сечение сред намерените четири в. за рифеловото желязо. Ангажираният от частния обвинител в съдебното производството свидетел Ч. не заявява факти, свързани с произхода на вещите, а свидетелят Ж.  дава сведения, че починалият му баща е продал на К. през лятото на 2009г. три кангала по 500 кг. желязо и дълго желязо 10-12м., като той самият е участвал при разтоварването на вещите в имота, северно от варовъзела. Самият К. не твърди да е купувал желязо право и на кангали от бащата на свидетеля, твърденията му са били, че го е придобил от магазини, морги, а два кангала- от подсъдимия Р.. Желязков не може да индивидуализира продаденото желязо по сечение, точно количество, брой на правото желязо, а според свидетеля П. в имота е имало и движение на строителни материали, изкарване на едни и вкарване на нови.

Противоречията между показанията на пострадалия К. в коментираната част и обясненията на подсъдимия, остават налични, въпреки опита да бъдат преодолени чрез други доказателствени източници. Ангажираните от всеки от двамата доказателства, подкрепящи тезата им за произхода на кангалите арматурно желязо и арматурното рифеловото желязо, прави версиите им еднакво вероятни и оттам и извода за наличие единствено на предположение тези вещи да са предмет на престъплението кражба в настоящото производство.

Относно трите в. ламарина, включени в предмета на обвинението, съдът прие за доказано от еднопосочните показания на свидетелите К. и П., че сред вещите на частния обвинител е имало ламарина и с нея са били покрити останалите материали. Ламарина към процесния период е имало и във въровъзела, както се установява от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б.. Р. дори твърди да е посочил за част от нея на полицейските служители, пристигнали във варовъзела по повод съобщението за кражба, да обърнат внимание, че  е в имота от много време и от нея върху земята има оставени следи. Свидетелят К., младши полицейски инспектор в РУП- К., потвърждава, че в протокола за доброволно предаване  от ***г. са били описани ламарини, посочени от частния обвинител, като отнети от имота му, въпреки, че като ги повдигнали било видно, че стоят на това място от много време. Свидетелят не може да ги отграничи като вид и бройка от останалите описани ламарини в имота. При това положение, доколкото и в двата имота е имало ламарина към процесния период, в протокола е била описана и такава, за която ясно е личало, че е от дълго време във варовъзела, същата не може да бъде отграничена от останалата ламарина по протокола чрез достоверни доказателствени източници, съдът счита, че недоказано остана в производството кой именно вид от ламарината, включена в обвинението, е предмет на престъпление кражба, поради което приема, че за цялото количество ламарина, включено в обвинението- ламарина с дължина 2,3м, ширина 0,8м и дебелина 4мм, 3бр. алуминиеви рифелови ламарини  с размери 4х1м и 8бр. поцинкована рифелова ламарина, обвинението е недоказано.

По отношение на ваната, стойката за арматура, двата кантара и  камината, както частният обвинител, така и подсъдимият заявяват собствени претенции, изключващи тези на другия. Не е спорно, че тези вещи към ***г. са били в имота над варовъзела. Те обаче са внесени в него не от К., а от подсъдимия Р. при първото му извеждане от варовъзела по принудителен ред през 2009г., след даден му срок за изнасяне на личното имущество. За всяка от тези вещи  подсъдимият твърди основание да бъде в негово владение- единият кантар му бил даден от кума му, другият от свидетеля Н. за ползване, ваната била закупена от него от домостроителния завод, стойката за арматура и  камината също били лично придобити от него.  Частният обвинител от друга страна заявява, че тези вещи са негова собственост, тъй като е финансирал Р., за да ги закупи. Р. отрича да е купувал вещите със средства на К.. От показанията на свидетеля Н. се потвърждават само твърденията на Р. за произхода на единия от кантарите. Относно останалите вещи, твърденията на К. и Р. не са подкрепени от други доказателства, взаимноизключващи са, произхождат от заинтересовани от изхода на делото страни и имайки предвид, че са внесени в горния имот от самия подсъдим по времето, когато е следвало да освободи варовъзела от личните си вещи, налагат извода, че версиите и на двамата са еднакво вероятни, а оттук и за липсата на безспорност на доказателствата, същите да са предмет на кражба в настоящото производство.

Относно металния капак за акумулатор от камион  Щаер отново е налице противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на К.. Подсъдимият не претендира собствени права върху капака,  отрича да го е взел от горния имот, а сочи, че същият е останал във варовъзела от времето, когато негов владелец е бил частният обвинител. К. твърди, че към инкриминираната дата капака е бил в северния имот. Никой от останалите разпитани свидетели обаче не  съобщава такава вещ да е имало сред съхраняваните от него вещи. Индикация, че подобна вещ действително се е находявала във варовъзела в определен момент, се съдържа в приложения протокол от 06.07.2011г. по изп. дело № **8/2011г. на ЧСИ А., съгласно който при въвеждането на П.Р. в имота, в същия е останал наред с други МПС, и камион „Щаер“, който Р. се е задължил да предаде на К. при поискване. Бил ли е предаден капака заедно с превозното средство на К. или е останал във варовъзела не се установи безпротиворечиво от доказателствата по делото, поради което и  за тази вещ- като предмет на престъплението кражба, се налага извода за недоказаност на обвинението.

Останалите разпитани по делото свидетели И.А.И., С.Т.П., Р.Й.В., И.Д.Т.,  К.П.Г., П.Н.Н., С.С.Б., С.Н.К., Т.Ж.И., З.М.Д., С.И.А., А.С.М., Л.А.Т., Н.С.Ч., съдът намира, че излагат правдиви и обективни показания относно фактите, които са възприели и които си спомнят, поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си. Никой от тези свидетели обаче не е наясно с действителните отношения на страните във връзка с процесните вещи и правата върху тях.

Приетата фактическа обстановка се основава и на събраните по делото писмени доказателства, които съдът ползва при постановяване на присъдата си, тъй като същите са събрани по надлежния ред и в изискуемата форма, и касаят предмета на доказване по делото. Ползва и приетите съдебно- стоковооценъчна  експертиза, съдебно-трасологична експертиза, съдебно графическа експертиза и допълнителната такава и съдебно –техническата експертиза. Същите  са изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит. Съдът ползва при постановяване на присъдата и приобщените по делото веществени доказателства.

При така установената фактическа страна обстановка, съдът прие, че подсъдимият П.Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.  195 ал. 1 т. 3 предл. 1-во и предл. 2-ро, т. 4 предл. 2-ро във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, тъй като на  на ***г. в гр.К., обл.П., местност „К.”, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – ножица за рязане на метал е отнел чужди движими вещи, както следва: 

-3 кубически метра дъски на стойност 450,00лв., 

-11бр. тръбни стойки за скеле на стойност 44,00лв., 

-1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м на стойност 20,00лв., 

-10бр. строителни платна с размери 1х0.5м на стойност 60,00лв.,

-1бр. сито с размери 1мх1м на стойност 10,00лв., 

-1бр. сито с размери 0.8мх0.8м на стойност 10,00лв., 

-2бр. варели с обем 200л на стойност 40,00лв., 

-10бр. метални тръби ф14 с дължина 2м на стойност 50,00лв., 

- 2бр. метални шини с размери 4смх2м на стойност 3,00лв., 

-24бр. винтове за скеле на стойност 12,00лв., като всички изброени по – горе вещи са на обща стойност 699.00 лв., от владението на Л.Д.К., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъплението подсъдимият е осъществил, като е извършвал отнемане на вещи, върху които е установил своя трайна фактическа власт, като е отнел  възможността на владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и внасяйки ги в имота, стопанисван от него самия. Предмет на престъплението кражба са чужди движими вещи. В процесния случай, съдът намира, че безспорно установено е отнемането на 3 кубически метра дъски на стойност 450,00лв., 11бр. тръбни стойки за скеле на стойност 44,00лв., 1бр. строително платно с размери 2.5х0.5м на стойност 20,00лв., 10бр. строителни платна с размери 1х0.5м на стойност 60,00лв., 1бр. сито с размери 1мх1м на стойност 10,00лв.,1бр. сито с размери 0.8мх0.8м на стойност 10,00лв.,2бр. варели с обем 200л на стойност 40,00лв.,10бр. метални тръби ф14 с дължина 2м на стойност 50,00лв., 2бр. метални шини с размери 4смх2м на стойност 3,00лв., 24бр. винтове за скеле на стойност 12,00лв., или общата стойност на отнетите вещи е 699 лева, за които именно осъди подсъдимия. По отношение на дъските, тръбните стойки за скеле, строителните платна, винтовете за скеле, с влязло в законна сила на 23.11.2011г. решение по гр. дело № 441/2009г., е отречено от съда, ищецът Р. да е техен собственик. Доколкото страна – ответник по това дело е и К., това решение е обвързващо и задължително и за двамата и с него окончателно е разрешен съществувалия между тях спор за собственост върху вещите. Тези вещи се явяват окончателно чужди за Р. в отношенията му с К., при което отнемайки ги от владението му без негово съгласие, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба. По отношение на останалите вещи, за които съдът осъди подсъдимия, от страна на подсъдимия не се претендират и не е носител на собствени права, и отнемайки ги от владението на частния обвинител и установявайки свое такова е осъществил изпълнителното деяние на кражбата.

Съдът намира, че подсъдимият Р. следва да бъде признат за невинен и оправдан в частта от първоначално повдигнатото му обвинение с обвинителния акт, за това да е отнел на процесната дата следните движими вещи: 1бр. стойка за арматура на стойност 60,00лв., 1бр. вана с метална тръба на стойност 100,00лв., 1500кг арматурно желязо ф6 на стойност 600,00лв., 1000кг. арматурно желязо ф8 на стойност 450,00лв.,293бр. пръчки арматурно рифелово желязо ф10 и ф12 с дължина 12м на стойност 293,00лв.,80бр. арматурно рифелово желязо ф10 с дължина 6м на стойност 40,00лв.,10бр. арматурно рифелово желязо ф16 с дължина 12м на стойност 6,00лв.,132 бр. арматурно рифелово желязо ф14 с дължина 12м на стойност 132,00лв.,ламарина с дължина 2,3м, ширина 0,8м и дебелина 4мм на стойност 13,50лв.,1бр. кантар с дървена рамка на стойност 150,00лв.,1бр. камина с размери 1х0.6х0.6м с водна риза без врата на стойност 100,00лв., 3бр. алуминиеви рифелови ламарини  с размери 4х1м на стойност 75,00лв., 8бр. поцинкована рифелова ламарина на стойност 96,00лв.,1бр. метален капак за акумулатор от камион  Щаер на стойност 15,00лв.,1бр. метален кантар с кръгла скала на стойност 150,00лв, както и относно общата стойност на отнетите вещи - за разликата над размера 699 лева, за който го призна за виновен до пълния размер по обвинението 2979.50 лева - за общата стойност на отнетите вещи. Както се каза по –горе при обсъждането на доказателствата по делото, относно тези вещи обвинението е недоказано, предвид пълната противоположност на твърденията на подсъдимия и частния обвинител относно принадлежността на тези вещи, която макар и за някои проверена чрез други доказателствени източници, прави версиите на двамата еднакво вероятни. Отнетата вещ да е чужда, е елемент от обективния състав на престъплението кражба, който следва да е безспорно доказан, не може да почива само на вероятности и предположения, нито присъдата би могла да се основава на такива, затова съдът оправда подсъдимия за кражбата на посочените вещи, както и за  разликата над 699лв., представляваща обща стойност на отнетите вещи, до предявения му с обвинението размер от 2979.50лв.

Според РП - К. подсъдимият е осъществил деянието, като за целта е вързал с въже за теглене заключената с катинар врата за МПС товарен автомобил „Мерцедес“ модел „307Д“ с рег. ****, потеглил с него, отваряйки по този начин вратата, при което се счупили катинара и халката му. Натоварил в него вещи, а други, по-тежките, връзвал за превозното средство и ги издърпвал до имота си.

Не се събраха нито преки, нито косвени доказателства, които в своята последователност и единство да установяват, че при извършване на престъплението кражба, за което съдът осъди подсъдимия, от него е използвано МПС товарен автомобил „Мерцедес“ модел „307Д“ с рег. ****. Фактите по делото сочат единствено, че към момента на осъществяване на деянието Р. е притежавал такова превозно средство, макар и без да е сключил договор за закупуването му в необходимата форма. Изложените обстоятелства в обвинителния акт, че с този автомобил чрез дърпане е счупен катинара, заключващ северния имот, че на него  са натоварени част от процесните вещи, а други са теглени с него чрез връзването им с въже за теглене, не почива на нито едно от доказателствата по делото, а се основава на единствено на предположения на частния обвинител във връзка с механизма на осъществяване на деянието. Обективно установено при огледа на местопроизшествие е и че катинара не е бил счупен, а е сработил нормално след поставяне в него на ключ от частния обвинител, а халка към него изобщо не е имало, той е свързвал двата края на синджир.  Затова съдът прие за недоказано при извършване на престъплението кражба да е използвано МПС товарен автомобил „Мерцедес“ модел „307Д“ с рег. ****. Действително налице са данни, че само за две от вещите – стойката и ваната е било използвано МПС- фадрома за изнасяне от имота, за тях обаче съдът оправда подсъдимия, затова прие, че той следва да бъде оправдан за това да е извършил престъплението при условията на квалифициращото обстоятелство по т. 4 пр. 1-во на ал. 1 на чл. 195 от НК- чрез използване на моторно превозно средство. Липсват каквито и да било доказателства при извършване на престъплението да е използвано като техническо средство и въже за теглене, за чието използване, съдът също оправда подсъдимия.

Налице е квалификацията на деянието по т. 4 предл. 2-ро на ал. 1 на чл. 195 от НК с оглед използваната при осъществяването му ножица за рязане на метал, представляваща техническо средство, което в конкретния случай е било необходимо, за да може да се проникне на територията на имота, в който са били вещите, като се среже телта, свързваща елементите на оградата, както и за срязване на оградата, разделяща го от варовъзела, откъдето директно да се пускат вещите в него. Деянието се квалифицира по т. 3 предл. 1-во и 2-ро на ал.1 на чл.195 от НК, тъй като при извършването му е  срязана свързваща тел на оградата, направен е отвор в оградата между двата имота и е разтворен катинара от западната страна,  като по този начин са били преодолени преградите, поставени за ограничаване достъпа до имота и имуществото в него.

Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че движимите вещи, които отнема са чужди, че за отнемането на вещите използва техническо средство– ножица за рязане на метал, че за отнемането на вещите разрушава и поврежда прегради, здраво направени за защита на имот, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата власт върху тях на лицето, които е оправомощено да я упражнява и че ще осъществи своя такава и е целял този резултат.

Налице е и особения субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимия да свои предмета на престъплението.

При индивидуализация наказанието на подсъдимия Р. за това престъпление, съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, като престъплението  е тежко по смисъла на закона, с висока степен на обществена опасност. При индивидуализация на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът счете невисоката стойност на отнетите вещи и че към момента на извършване на деянието подсъдимият е неосъждан, семейно и трувоангажиран е (упражнява дейност като **). Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55. С оглед  установените данни за личността на подсъдимия съдът намери, че същият не е деец с висока степен на обществена опасност. По отношение на престъплението, въпреки невисоката стойност на отнетите вещи, съдът намери, че то е с висока степен на обществена опасност, с оглед негативните обществени настроения против този вид престъпни посегателства в региона, а и имайки предвид наличието на повече от едно квалифициращи обстоятелства.

Отчитайки тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства Съдът  наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК в минималния, предвиден за престъплението размер, а именно в размер на една година лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на чл. 36, ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание една година лишаване от свобода, поради това отложи изтърпяването му на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание на подсъдимия като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.

При описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Р. не следва да носи наказателна отговорност за престъпление по  чл. 316 във вр. с чл. 309 ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като извършеното от него е несъставомерно по цитирания текст.

Касовите бележки от 15.04.2009г., доколкото са писмено изявление, имат свой автор и правно значение, са  документ и следователно могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 316 от НК.

За да е осъществен съставът на предвидено в закона престъпление, деецът следва да е реализирал всички обективни и субективни елементи от него. Отсъствието на който и да било от тях прави деянието непрестъпно.

В конкретния случай не е спорно, че подсъдимият се е ползвал от двата броя касови бележки, представляващи частни документи, представяйки ги в досъдебното производство. За да е осъществен съставът на престъплението, в което е обвинен, обаче е необходимо от обективна страна, документите да са неистински (по смисъла на чл. 93 т. 6 от НК – документ, на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило). Безспорно се установи от безпротиворечивите доказателства, съдържими в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д. и А. и допълнителната съдебно-графическа експертиза, че двете инкриминирани касови бележки са истински – съставени са от свидетелката Д. в присъствието на подсъдимия и са му предоставени лично от нея, както и по никакъв начин не им е придаден вид, че авторът им е не тя, а друго лице. Тъй като подсъдимият е представил по досъдебното производство документи, които са истински, то и деянието му е несъставомерно.  По изложените съображения съдът призна подсъдимия Р. за невинен по така повдигнатото му обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправда.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

П.В.