Производството е по реда на глава
Двадесет и осма от НПК
Образувано е по повод внесеното от Районна прокуратура Луковит
Постановление от 30.12.2019 г. по ДП №61/2019 г., с което се предлага на съда
да признае обвиняемия Е.И. *** да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл.
3-то НК и чл. 40, ал. 2 ЗДвП и да го освободи от наказателна отговорност на
основание чл. 78а, ал. 1 НК, като му наложи административно наказание – глоба.
В съдебното заседание след проведено непосредствено съдебно следствие
прокурорът В.Д.поддържа изцяло обвинението, което счита за доказано и пледира
за виновността на обвиняемия. Относно механизма на ПТП се позовава на извършения
съдебен оглед и на приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, които
установяват, че при движение назад обвиняемият с управлявания от него лек
автомобил е причинил сблъсък с тялото на пострадалата М.Д., вследствие на което
й причинил два броя средни телесни повреди. Настоява, че обвиняемият е бил длъжен
да подсигури безопасното движение назад. Относно предложеното административно наказание – 1000 лв.,
което е в минималния размер на глобата, изтъква добрите характеристични данни
на обвиняемия и съпричиняването от страна на пострадалата. Тези смекчаващи
отговорността обстоятелства моли да бъдат съобразени от съда и при налагане на
кумулативното наказание – лишаване от право да управлява МПС.
Обвиняемият
дава подробни обяснения по обвинението, като отрича ПТП да е настъпило по
негова вина, твърди, че пострадалата е изкочила внезапно и сама се е блъснала в
задния калник на автомобила му, който се
движел на заден ход със скорост около 5 км/час. Заявява, че я видял в последния
момент, когато се ударила в задната част на колата му, спрял моментално, като
тя вече стояла на колене. Обвиняемият я вдигнал от земята, но пострадалата започнала
да го кълне и да го заплашва, че ще го съди, след което тръгнала надолу по улицата.
Обвиняемият й предложил да я закара до болницата, но тя отказала. Тогава той си
продължил надолу по улицата без да сигнализира полицията или на телефон 112 за
инцидента.
В
хода на пренията поддържа защитната теза на адвоката си. В последната си дума
заявява, че не се счита за виновен, но съжалява за случилото се с пострадалата.
Иска от съда да бъде оправдан, защото тя се е блъснала в него.
Упълномощеният
защитник адв. Р.М. пледира за оправдаването на подсъдимия. Настоява, че фактите
са такива, каквито са представени в обясненията на подсъдимия и показанията на неговата
съпруга – обвиняемият, движейки се назад, е наблюдавал пътя през цялото време,
уверявайки се, че зад него няма нито хора, нито автомобили, изтъквайки, че той
е и професионален шофьор.
Въз основа на събраните в хода на непосредствено повреденото съдебно
следствие и тези, събрани в хода на досъдебното производство, обсъждайки
становищата на страните, съдът прие следното:
По фактите
Обвиняемият Е.И.Е. е роден на ***
***, живущ ***, български гражданин, българин, със средно образование, семеен,
не осъждан, шофьор в собствената си фирма „Е.Т.“ ЕООД.
Обвиняемият е правоспособен водач
от 1998 г., с придобити категории D C B СE AM TKT BE. В историята му на водач на
МПС е наказван два пъти – още през 2001 и 2002 година.
Пострадалата – 73-годишната М.В.Д.,
пенсионерка, вдовица, живуща ***, се познавала с обвиняемия и преди инцидента
имали добри междусъседски отношения.
Улица „С.“ представлява пътно с
неравни настилки, включващо два импровизирани тротоара застлани със сипица
(ситни каменна настилка) и платно за движение, покрито с неравна каменна
настилка (макадамова) с лек низходящ наклон на север. Десният тротоар (спрямо
посоката на огледа юг-север), преминаващ пред къщата на пострадалата, е с
ширина 2,40 м., а насрещният – левият – 2,20 м.
На 23.12.2018 г. по обяд тя била
в дома си заедно с дъщеря си – св. П.Д.В., и госта им – св. Б.В.Й.. Гостът бил
паркирал лекия си автомобил (джип) „Сузуки Гранд Витара“ пред входната врата
(портата), като половината на автомобила била на тротоара, а другата – на платното
за движение.
Около 13.00 часа обвиняемият
заедно със своята съпруга – св. С.М.Е.,*** с управлявания от обвиняемия лек
автомобил „Ауди – А 3“ с рег.№ ******, негова собственост. Автомобилът се
движел бавно (с неустановена точна скорост) на заден ход по платното за
движение на улица „С.“ и приближавал дома на пострадалата.
В това време пострадалата М.Д. била
тръгнала към близкия магазин. Излизайки от входната врата на двора, тя поела
надясно по тротоара, след което заобиколила изотзад паркирания джип на св. Й. и
стъпила на платното за движение с лице обърнато на север, а гръб – на юг,
откъдето идвал автомобилът на обвиняемия, и продължила напред в посока към
магазина.
В същия момент автомобилът на обвиняемия задминавал паркирания джип, като
водачът – обвиняемия Е., нямал пряка видимост назад поради конструкцията на
автомобила, и се ориентирал единствено от огледалото за централно и за
странично обратно виждане.
Обв. Е. не видял пострадалата, която вече била стъпила на платното за
движение, и когато управляваният от него автомобил я застигнал, я блъснал.
Ударът настъпил между задната лява част на автомобила – левия стоп, и
седалището на пострадалата Д.. В резултат на удара, тялото й паднало напред,
първоначално се подпряла с ръце – лява длан и десен лакът, но поради недостатъчната
опора в тези точки, последвал и удар на лицето й в пътната настилка.
Чувайки звука от удара, обвиняемият спрял веднага, излязъл от автомобила
и разговарял с пострадалата, казвайки й, че не я е видял, като й предложил да я
закара до болницата. Пострадалата се изправила, отказала предложената помощ и
продължила да върви по пътя си надолу, а обвиняемият и съпругата му продължили
пътя си с автомобила.
Малко по-късно, след като вече се върнала в дома си, М.Д. започнала да
усеща силна болка в травмираните си ръце. Затова дъщерята на пострадалата – св.
П.В., я завела да потърси медицинска помощ във ФСМП – Луковит, до където били
откарани с автомобила на св. Б.Й..
В лечебното заведение пострадалата била приета в 13:35 часа. След преглед
и образно изследване било установено, че й е причинено травматично счупване на
втора метакарпална кост на лява ръка, травматично счупване на главичката на
дясната лъчева кост – без разместване, и
разкъсно-контузна рана на челото. След оказаната спешна помощ пострадалата била
освободена за домашно лечение.
В 17:52 часа св. П.В. подала сигнал за произшествието на телефона за
спешни повиквания 112, по повод на който домът им бил посетен от полицейски екип
– св. М.М. и св. И.Т.. Пред полицейските служители пострадалата и дъщеря й
заявили, че не желаят разследване по случая, защото са в добри съседски
отношения с извършителя Е.Е..*** поискали от пострадалата писмено обяснение,
тъй като в не бил отразен резултат от предприетите действия във връзка със
сигнала на тел. 112. Св. П.В. описала случая от името на майка си, която поради
травмите на ръцете не можела да пише, като заявила: „…комшията Е. ***
връщаше назад с леката си кола. Същият не ме е забелязал и ме будна със задната
част на автомобила. След това слезе с жена си от колата и каза – Не съм те
видял! Какво да направя. – след това продължи по пътя си. Аз се върнах вкъщи и
казах на дъщеря ми да вървим на болницата…След посещението в болницата ни
посъветваха да се обадим и до полицията на тел. 112 във връзка с инцидента.
Момчетата дойдоха, ние им обяснихме какъв е случаят и че своевременно сме се
разбрали помежду си и желая да бъдат прекратени разследващите действия по случая…“
На 09.01.2019 г. пострадалата подала жалба до Районна прокуратура Луковит
за инцидента, с която поискала задълбочена проверка и при наличие на данни за
извършено престъпление срещу нея, да бъде образувано досъдебно производство.
Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурора от
15.03.2019 г.
Назначената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р М.Г.
въз основа на писмените доказателства – медицинската документация от ФСМП –
Луковит, е дала заключение, че при ПТП
на пострадалата М.Д. били причинени: 1. разкъсно контузна рана, довела до
временно и неопасно разстройство на здравето; 2. травматично счупване на втора
метакарпална кост на лява ръка, която довела до затруднение движението на
лявата ръка за около 45 дни; 3. Травматично счупване на главичката на дясна
лъчева кост без разместване с последващо консервативно лечение, довело до
затруднение в движението на дясната ръка за около 2-3 месеца. Заключението на
д-р Г. е, че уврежданията са причинени от индиректно блъскане в областта на
гърба и падане на пострадалата напред.
В хода на съдебното следствие поради неизяснена обстановка и механизъм на
ПТП бе извършен съдебен оглед на местопроизшествието с участието на вещите лица
– съдебният лекар д-р П.Д. и автотехническият експерт инж. Н.К., и на място бе
проведен повторен разпит на обвиняемия, пострадалата и свидетелите.
Въз основа на преките измервания и констатации по време на огледа
експертите представят комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
(л. 140). Експертизата дава заключение за механизма на настъпване на ПТП,
обсъждайки двете версии, съобщени от пострадалата и от обвиняемия. Въз основа
на обективно събраните данни вещите лица приемат, че пострадалата, излизайки от
портата на двора, е преминала между стената на къщата и лявата страна на
паркирания отпред автомобил на св. Й., с намерение да се насочи надолу по
улицата (на север). В същото време по улица „С.“ се движел на заден ход
обвиняемият Е.Е., със собствения му автомобил „Ауди“. Пострадалата преминала
зад паркирания автомобил „Сузуки“ и слязла на уличното платно, обърната с лице
на север и с гръб на юг, откъдето приближавал автомобила на обвиняемия.
Обвиняемият нямал пряка видимост назад и се движел, като се ориентирал само на
централното и страничните огледала за обратно виждане. Той имал обективно
възможност да види пострадалата на лявото странично огледало или на централното
огледало, когато тя е излизала извън обсега на паркирания лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“.
В този момент, поради разлика в скоростите на движение, пешеходката била
застигната и ударена от задната лява част на автомобила на обвиняемия. Водачът
спрял веднага щом чул звука от удара.
Експертизата посочва, че височината на лекия автомобил „Ауди“, модел „А3“
е 1,40 м., бронята му започва от 20 см. от пътното платно и достига до 65 см.
На височината на удара съответства разположението на левия стоп. Височината на
паркирания л.а. „Сузуки Гранд Витара“ е 1,695 м. – доста над височината на
пострадалата – 1,45 м., от което правят извод, че когато се е движила от лявата
му страна и зад него, не е била видима за водача на л.а. „Ауди“ – обвиняемият.
Комплексната експертиза потвърждава медико-биологичните признаци на
телесните увреждания на пострадалата и дава заключение, че същите са причинени
при падане от собствен ръст – падане на тялото напред, контакт със земната камениста
настилка с лява длан и десен лакът, с последващ удар и на лицето. Няма
травматично увреждане, което да не може да бъде обяснено с описания механизъм
на ПТП. Посочени са и продължителността на разстройството на здравето – и на двете
ръце движенията са били затруднени за поне месец и половина при нормален
оздравителен процес. Разкъсно-контузните рани, кръвонасяданията и отоците
причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В отговор №2 е даден категоричен отговор, че уврежданията на пострадалата
са в пряка непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП.
В отговора на задача №3 експертизата посочва, че са налице две причини: излизането
на пешеходката – пострадалата на пътното платно зад паркирано МПС, което е с височина
над ръста й, както и движението й в дясно по пътното платно, а не по тротоара
или вляво срещу движението на МПС.
Другата причина е недостатъчната концентрация на водача при движение на
заден ход, който не е наблюдавал непрекъснато пътното платно на улицата и е
допуснал блъскане на попътно движещата се пешеходка.
Възможностите за избягване на ПТП са посочени в отговорите на задача № 4 –
технически ударът е бил предотвратим и от двамата участници – от обвиняемия,
като водач на МПС, чрез по-голяма концентрация на вниманието при движение на
заден ход и осигуряване на непрекъснато наблюдение на пътното платно; от страна
на пешеходката – ако пострадалата при
появата й на пътното платно се е огледала наляво за приближаващи автомобили и
се е прибрала в близост до тротоара зад паркирания автомобил, ударът не би настъпил.
Ударът е могъл да се избегне от страна на пешеходката така също ако движението
й е било по импровизирания тротоар или ако е излязла на пътното платно,
заобикаляйки паркирания автомобил отпред, а не отзад.
По доказателствата
По делото няма спор, че на процесната дата и място е възникнало ПТП между
автомобила, управляван от обвиняемия Е.Е., и пешеходката М.Д..
Основното спорно обстоятелство е относно механизма на настъпване на ПТП –
според обясненията на подсъдимия пострадалата се е блъснала в преминаващия
автомобил, а според показанията на пострадалата – е била блъсната отзад, докато
е вървяла пеш по улицата.
Съдът се довери на показанията на пострадалата относно механизма на
произшествието, доколкото показанията й относно тези обстоятелства са
непротиворечиви и кореспондират на другите доказателствени източници.
При непосредствения съдебен разпит на М.Д., същата подробно и ясно описва
движението си по улицата и ударът отзад, падането, подпирането на ръце и вторичния
удар на лицето в настилката. Показанията й съответстват на отразеното в
медицинските документи, отразяващи състоянието й скоро след инцидента, потвърдено
от св. К.Б. – фелдшер, извършила първоначалния преглед в спешна помощ и
съставила Фиша за спешна медицинска помощ, а така също и на категоричното
заключение на комплексната експертиза, че всички увреждания на пострадалата
могат да бъдат обяснени със съобщения от нея механизъм. В подкрепа на
показанията на пострадалата са и показанията на дъщеря й св. П.В., които
съответстват и на съобщеното от нея чрез системата за спешни повиквания 112,
предоставено на съда като доказателство на основание чл. 17 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 и приобщено към
доказателствата чрез възпроизвеждане на звуковия файл в съдебно заседание.
Непряк източник на информация за събитията са и показанията на двамата
полицейски служители, пред които привечер в деня на произшествието пострадалата
и дъщеря й – св. П.В., са разказали за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, които са били потвърдени в писмените обяснения от името на
пострадалата, изписано саморъчно от дъщеря й поради контузията на двете ръце. Чрез
тези доказателствени източници се верифицират депозираните пред съда показанията
на пострадалата относно механизма на ПТП и уврежданията й.
Кредитирането на горните доказателства, налага да се заключи, че версията,
изнесена в обясненията на обвиняемия, е защитна. Този извод се налага поради
логическата несъвместимост на описания вече механизъм и обяснението на обвиняемия,
че пострадалата сама се блъснала в него.
Съдът се довери на обясненията му, че не е видял пешеходката, което се потвърждава
от заключението на експертизата, базирано на експерименталното изследване
извършено от вещото лице инж. К. по време на съдебния оглед, което установи, че
водачът на процесния автомобил няма видимост към платното за движение чрез
извиване на главата вляво и назад, а единствено чрез огледалата за задно виждане.
Съдът събра доказателства и за това какво е било поведението на
обвиняемия след инцидента, защото това обстоятелство е съществено и би могло да
доведе до приложение нормата на чл. 378, ал. 3 НПК, която задължава съда да върне
делото на прокурора, ако установи нови фактически положения. Ако в хода на
съдебното следствие бе установено, че действително обвиняемият е напуснал
произшествието по описания от пострадалата и нейните близки начин, това би
представлявало съществено изменение във фактите, имащи правно значение. Това е
така, защото в този случай деянието би следвало да има по-тежка правна
квалификация по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК, предвиждащ, че при причинена средна
телесна повреда, когато деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е
от 1 до 6 години лишаване от свобода, а този размер на наказанието от своя
страна изключва приложението на облекчената процедура на глава двадесет и осма
от НПК за освобождаване от наказателна отговорност.
Относно този факт съдът се довери на обяснението на обвиняемия, че е предложил
помощ на пострадалата, тя му е отказала и първоначално е продължила пътя си по
улицата. В тази част обясненията му се подкрепят от показанията на очевидката –
неговата съпруга С.Е.. Тези доказателствени източници бяха подложени на внимателен
анализ, тъй като и двамата са заинтересовани от изхода на делото. Въпреки субективното
съмнение, същите бяха потвърдени от показанията на незаинтересованите свидетели
– двамата полицейски служители, посетили пострадалата в деня на произшествието,
както и от писменото обяснения, изписано саморъчно от дъщерята на пострадалата.
Полицейските служители са категорични в показанията си, че пред тях пострадалата
и св. П.В. са заявили, че не желаят да се разследва инцидента, защото са комшии
с водача на МПС, което е било заявено писмено и в Докладната записка до
началника на РУ (л. 43), изготвена от св. М..
Показанията на доведените от обвиняемия свидетели – негови близки - М.М. (приятел),
Г.И. (син) и К.Е. (брат), съдът оцени
като недостоверни и услужливи, поради които не им се довери. Съдът отхвърли
твърденията на свидетелите, че очевидци на ПТП. Освен че тези твърдения
противоречат на вече кредитираните доказателствени източници, но се установяват
и груби вътрешни противоречия между заинтересованите свидетели, както и обосноваността
на твърденията на всеки един от тях поотделно.
Св. К.Е. – брат на обвиняемия, в съдебно заседание на 11.06.2020 г. заявява:
„…вървях с племенника ми по улицата…Един наш приятел М. се качи с него в
колата и продължи с тях…сигурно искаше да ги изпрати…аз стигнах при него за
около 10 минути. Аз говорих с брат ми..“.
В противоречие с първоначално заявеното, при повторния му разпит на
местопроизшествието по време на съдебния оглед св. К.Е. вече твърди, че е вървял
сам „…тръгнах от къщата на брат ми пеша…“, като св. Г.И., който в
предходното заседание поддържа същия разказ като този на чичо си К.Е., при
повторния разпит вече отрича да е очевидец: „…Аз стоях с приятели вкъщи. Не съм
ходил…“
Показанията на св. М.М. също са вътрешно противоречиви – първоначално твърди,
че имал уговорка да ходи някъде с обвиняемия, при повторния разпит на
детайлните контролиращи въпроси на съда свидетелят започва да дава нелогични
отговори, като например това, че обвиняемият трябвало да мине да го вземе от
дома му, който е в центъра, и заедно да занесат телевизор на ремонт,
едновременно с това обаче няма разумно обяснение защо свидетелят е решил да
отиде пеш до дома на обвиняемия, който е далеч от центъра. Първите му показания
са в противоречие и с поведението на обвиняемия – ако е вярно, че са имали
такава уговорка, то няма житейско обяснение защо обвиняемият не го е изчакал.
Съдът не се довери на показанията на св. П.В. относно причината, на която
основава същественото противоречие между саморъчно изписаното от нея писмено
обяснение и показанията й пред съда. Твърдението й, че писмено е заявила, че не
желаят разследване, защото „полицаите дойдоха, търсиха го него. Казаха, че е
късно, не могат да го намерят и не могат да намерят спирачен път…“, се
опровергават от показанията на полицейските служители, пред които и устно е
била заявена първоначално действителната причина – добри междусъседски
отношения. Същата намира опора и в обективното демонстрираното отношение от
страна на пострадалата и нейната дъщеря в деня на инцидента – късното сигнализиране
за произшествието на тел. 112, а така също и подаването на жалба до РП едва на
09.01.2019 г. – три седмици след произшествието. Изявлението на св. П.В. в
съдебно заседание на 13.02.2020 г. „Аз съм обидена. Дойдоха двамата и на
улицата ми викат – Ето ти 300 лева, да не се разправяме с адвокати! – този вариант,
за мен не е вариант. Е.лично ми каза – Ти от мен няма да видиш една стотинка!..“
е индиция за това, че спорът относно справедливото обезщетение за увреждането е
причина за промяна в отношението към наказателното преследване на извършителя.
При съвкупната преценка на гласните доказателства се налага изводът, че
се обособяват две групи свидетели – от една страна пострадалата и нейните
близки – дъщеря й П.В. и нейния приятел Б.Й., които се опитват да представят поведението
на обвиняемия след инцидента като бягство от местопроизшествието, и от друга
страна, свидетелите на обвиняемия, които
искат да представят поведението му като загрижено за състоянието на пешеходката,
на която многократно предлагал помощ.
Поведението на обвиняемия след ПТП е извън състава на инкриминираното
престъпление, но е правно значимо с оглед изложените по-рано мотиви за преценка
дали е налице съществено изменение във фактическата обстановка. Съдът прие, че
между обвиняемия и пострадалата е била постигната някаква уговорка, за която
поради влошени впоследствие отношения, нито една от страните не дава достоверни
показания/обяснения.
Една от причините да се допусне подобен опит за манипулиране на
доказателствата е процесуалният пропуск, допуснат от органите на МВР. Още с
подаването на сигнала на тел. 112 са били налице достатъчно данни за ПТП и
сериозно увреждане на здравето на пострадалата, които са налагали да започне
разследване. Едва след образуване на ДП могат своевременно да бъдат събрани
доказателства за механизма на настъпване на ПТП, характера на уврежданията,
авторството и вината на дееца, въз основа на които би могло да се прекрати
наказателното производство с постановление на прокурора. Приложението на нормата
на чл. 343, ал. 2, т. 2 НПК е обвързано както с волята на пострадалия – да
поиска прекратяване на наказателното производство, така и с преценка дали е
налице допълнителното условие – през последните 5 години спрямо дееца да не е
било прекратявано наказателно производство на същото основание. Затова
заявеното от пострадалата преди да бъде образувано ДП не е освобождавало
органите на МВР да започнат разследване – в хипотезата на неотложност с
извършване на оглед, или да сезират прокурора. Обстоятелството, че лекият
автомобил е напуснал произшествието в никой случай не освобождава органа от
задължението, произтичащо от чл. 125а, ал. 1, вр. чл. 125, т. 1 ЗДвП, съгласно
който службите за контрол на МВР задължително посещават произшествие, в което
има ранен човек и съставят протокол за това. Тук е мястото да се посочи, че дори
Е.Е. да не е избягал от местопроизшествието, а да е напуснал същото, след като
се е разбрал с пострадалата, когато органите на МВР за узнали за това, те са имали
задължение да образуват административнонаказателно производство срещу него,
защото на основание чл. 123, т. 2 ЗДвП водачът на ППС, когато при
произшествието са пострадали хора, е длъжен да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи.
Този пропуск на органите на МВР е основната причина за изключително затрудненото
изясняване на фактите в хода на съдебното следствие чрез множество допълнителни
процесуални усилия, които в крайна сметка позволиха изясняване на съществените
елементи от престъпния състав.
По правото
Е.Е. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК, вр. чл. 40, ал. 2 ЗДвП.
Фактическият състав на това престъпление изисква да се установи, че водачът
на МПС, поради нарушение на правилата за движение на заден ход, по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда.
Според приетия от съда за доказан механизъм на настъпване на ПТП, Е.Е. е
нарушил задължението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП по време на движението си назад непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Поради недостатъчна концентрация обвиняемият не е забелязал вървящата по
платното за движение пешеходка и когато я е застигнал, я е блъснал отзад. Съществена
е констатацията на експертизата, че въпреки особеностите на конструкцията на
автомобила на обвиняемия, обективно пешеходката е била видима в лявото и средно
страничното огледало за задно виждане, т.е. не се е налагало осигуряване на трето
лице, което да сигнализира. Въпреки обективната възможност, липсата на
достатъчна концентрация на водача е довела до реализиране на сблъсъка.
Пряка причинно-следствена връзка има между удара и последвалите увреждания
на здравето на пешеходката – счупвания на двете ръце и охлузвания по лицето.
Уврежданията на двете ръце имат такива медико-биологичните особености, които налага
правната им оценка да бъде приравнена на средни телесни повреди, съгласно
легалната дефиниция на чл. 129 НК, тъй като движението на всеки един от двата горни
крайника е било трайно затруднено – за повече от месец и половина.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на
вината – небрежност. Обвиняемият, ако беше наблюдавал непрекъснато пътя зад
автомобила си, щеше да забележи появата на платното за движение на пострадалата,
и да спре или да я заобиколи. Поради неизпълнение на задължението по чл. 40, а.
2 ЗДвП обаче Е. е блъснал пешеходката и е реализирал общественоопасния резултат.
Съдът обсъди от правна страна и поведението на пострадалата пешеходка и
прие, че същото е било нарушение на чл. 114 и чл. 108 ЗДвП. На първо място,
защото пострадалата М.Д. е излязла внезапно на платното за движение иззад паркирания
джип, което е забранено. И именно поради ниския й ръст – под височината на
паркирания джип, тя е била извън видимата зона за обвиняемия, преди да стъпи на
платното. Освен това в конкретната пътна обстановка пострадалата е била длъжна
да се движи по обособения тротоар, а в случай, че се движи по платното за
движение, е била длъжна да го направи в противоположната му страна.
Нарушенията от страна на пешеходката обаче не изключват основната вина на
обвиняемия за настъпване на ПТП. Този извод на съда се формира, като обсъди
особеностите на местопроизшествието – жилищна зона, недобра настилка на пътното
платно, паркирани автомобили, затрудняващи движението на пешеходците, множество
жилищни сгради, обедно време. Всичко това означава, че при движението си назад обвиняемият
е следвало да съобрази, че във всеки един момент появата на пешеходец е
възможна. (вж. Решение №388/08.02.2016 г. на ВКС по н.д.№1258/2015 г., ІІІ н.о.).
Нейното поведение също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат
и това следва да бъде съобразено като смекчаващо отговорността на дееца
обстоятелство, както и на плоскостта на чл. 51 ЗЗД при обезщетяване на вредите,
но доколкото в настоящата диференцирана процедура гражданският иск е недопустим,
институтът на облигационното право е неприложим.
По тези съображения съдът прие, че престъплението, в което Е. е обвинен,
е извършено от него виновно.
За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години или пробация. Това наказание и обстоятелство, че обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, налагат да бъде
приложен институтът на чл. 78а НК. Затова съдът го призна за виновен, след
което го освободи от наказателна отговорност.
При определяне на размера на административното наказание – минималният
размер на глобата от 1000 лева, съдът отчете смекчаващите отговорността на Е.
обстоятелства – добри личностни качества, изряден профил на водач, семеен,
работи, както и съпричиняването от страна на пострадалата.
Прилагането на нормата на чл. 343г НК, съгласно която обвиняемият следва
да бъде лишен от правоспособност, е задължително. Съдът определи минимален срок
за лишаване от право – 1 месец, като съобрази вече коментираните смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и това, че трудовата дейност на Е. е
свързана с управление на МПС. Освен това съдът отчете и ефектът, който
продължителността на производството е оказал върху обвиняемия.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………...........